МОТИВИ към НОХД
№1098/2011 г.:
Обвинението е против подсъдимия Т.
*** за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява в това, че в началото на месец март 2008 г. в с.Д.,
обл.Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до месец
май 2010 г.
е поддържал заблуждение у Д.Г.В. и Г.С.Л. *** и П.В. ***, че срещу сумата от 2
610,00 лева или по 870,00 лева за всяко едно от лицата поотделно, ще ги запише
в курс за подготовка на кандидати за придобиване право на лов в гр.П.,
обл.Пловдив и в гр.София и с това е причинил имотна вреда на Д.Г.В., Г.С.Л. и П.В.М.
от по в размер на 870,00 лева или общо
2 610 лева.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава
двадесет и седма от НПК
подсъдимият Т.Ч. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава
изцяло фактите, изложени в обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Районният
съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за
установено следното:
В
периода от началото на месец март 2008 г. до месец май 2010 г., подсъдимият Т.Ч.
бил заместник председател на „Ловно-рибарска дружина” на с.Црънча, която
членувала в Сдружение ловно рибарско дружество „Сокол-1893”-гр.Пазарджик с
председател И.С.Ф..
Свидетелите
Д.В., Г.Л. и П.М. били приятели. Тримата имали
желание да станат ловци, затова в началото на 2008 г. започнали да се
интересуват каква е процедурата за включване в курс за
подготовка на кандидати за придобиване право на лов. От техни познати
ловци разбрали, че подсъдимият Т.Ч., който също бил ловец, може да им даде
информация, дали и кога ще се проведе такъв курс. По тази причина в началото на месец март 2008
г. свидетелите Д.В., Г.Л.
и П.М. провели среща с подсъдимия Ч..*** и в
проведения помежду им разговор, свидетелите попитали подсъдимия дали ще бъде
организиран курс за ловци и кога ще бъде проведен, като същевременно
демонстрирали желание да се включат в него и да придобият право на лов.
Подсъдимият отговорил, че ще провери и ще ги информира допълнително.
Въпреки поетия ангажимент, подсъдимият Ч.
не проучил въпроса за предстоящо провеждане на курсове, нито в Сдружение
ловно рибарско дружество „Сокол-1893”-гр.Пазарджик, нито в останалите ловно
рибарски сдружения на територията на страната. Независимо от това, още на следващия ден, подсъдимият Ч. се обадил по
телефона на свидетелите Д.В., Г.Л. и П.М. и им казал,
че до един месец ще започне провеждането на курс за подготовка на кандидати за
придобиване право на лов и ако искат да станат ловци, спешно трябва да се
запишат в този курс, за да не изпуснат срока. Подсъдимият, че всеки от
свидетелите трябва да му даде сумата от по 800 лв., като уточнил, че същата
представлява такса за записване в курса. Освен паричната сума, подсъдимият
поискал от свидетелите да му предоставят по две фотоснимки и копие от личните
им карти. При разговора подчертавал непрекъснато, че сумата трябва да се плати
спешно, защото срока за записване е кратък. Уговорили се в следобедните часове
на същия ден да се срещнат в заведение в центъра на с.Д., където да уточнят
подробностите.
Същият ден и в уговорения час свидетелите В., Л. и М. ***. Там ги чакал подсъдимият Ч.. При
разговора им, подсъдимият пояснил, че в рамките на един месец ще започне курс за подготовка на кандидати за придобиване право, който ще
се поведе в гр.П., обл.Пловдив. Категорично обещал, че ще се обади и на тримата
за началото на курса. Пояснил, че точно в гр.П. ще се провеждат предвидените в
курса лекции, като поел ангажимент лично да запише свидетелите В., Л. и М. в
курса. При разговора, подсъдимият непрекъснато демонстрирал познания в областта
на правото на лов, организацията, свързана с провеждането на самите курсовете
за подготовка на кандидатите, информираност относно свободните места за
записване на кандидатите, размера на таксите и т.н. Така изградил у свидетелите
В., Л. и М. чувство на доверие, като наред с това
затвърдил у тях впечатлението, че подсъдимия е човек, на който може да се
разчита и да му се вярва, още повече и заради това, че същия бил ловец и
заместник председател на „Ловно-рибарска дружина” с.Ц. Така в резултат на
изградените в съзнанието на свидетелите В., Л. и М.
неверни представи, същите взели решение да дадат на подсъдимия исканата сума и
документите. След разговора им, още докато били в заведението свидетелите В., Л.
и М. предали на подсъдимия Ч. общата сума от
2 400 лв., като всеки от тях дал на подсъдимия по 800 лв. Освен паричната
сума, свидетелите предоставили на подсъдимия по две фотоснимки и копие от
личните си карти.
В продължение на месец след срещата, подсъдимият изобщо не осъществил
контакт със свидетелите В., Л. и М., които чакали обаждането му.
Един ден през месец март 2008
г. подсъдимият Ч. посетил заведение
„Микра-2000”
в с.П., което било собственост на свидетеля Д.В.. По
същото време в заведението били и свидетелите В., Л. и М.. Подсъдимият отишъл
при тях и съблазнен от възможността за лесни пари, продължил да поддържа
възбуденото у пострадалите заблуждение, че ще ги запише в курса за подготовка
на кандидати за придобиване право на лов, но трябва да му дадат още пари – по
70 лв. на човек. Пояснил, че тази сума е необходима за членска карта, годишна
вноска за право на ползване на дивеча и ловна площ. Формираната и подържана от
обвиняемия неправилна представа, относно обективните възможности за включването
им в курса, мотивирала тримата пострадали да предоставят на подсъдимия
исканата сума, като всеки от тях му дал по 70 лв. или общо сумата от 210 лв.
След
тази среща подсъдимият Ч. преустановил всякакви контакти със свидетелите В., Л. и М.. Пострадалите го търсили
многократно, за да се информират за началото на курса, но обвиняемия не
отговарял на телефонните обаждания, укривал се и по всякакъв начин избягвал
срещите с пострадалите.
След като взел сумата, подсъдимият не предприел никакви действия по
изпълнение на обещанията и реализиране на поетия към пострадалите ангажимент –
същия, нито се информирал за провеждащите се курсове в Ловно рибарските
сдружения в областта и страната, нито проучил възможността за включване на
пострадалите в тези курсове.
Подсъдимият Ч. обективно нямал възможност да изпълни поетите към задължения, като още към изначалния момент на осъществяване
на намисленото бил наясно с това. Подсъдимият знаел добре, че не разполагал с
правомощия да подава заявление по смисъла на чл.11а, ал.3 от „Правилника за
прилагане на закона за лова и опазване на дивеча” в ловните сдружения за
включване в курс за подготовка на кандидати за придобиване право на лов.
Съгласно чл.12, ал.1 от ППЗЛОД, тези заявления се подавали лично от самия
кандидат. Нямал право предварително да събира такси за записване в курса, тъй
като съгласно чл.15, ал.3 от същия правилник, такава такса се дължала, едва
след завършване на курса и преди полагане на изпитите, като за внесената сума
се издавал поименен приходен касов ордер. Съгласно чл.22 от ППЗЛОД единствено
органите на Държавните горски стопанства разполагали с правомощието да издават
ловен билет на съответното лице и то, след като същото е придобило
удостоверение за право на лов.
През 2008 г. подсъдимият
Ч. имал сериозни финансови затруднения и солидни по размер парични задължения. Получената от пострадалите сума в общ размер на
2 610,00 лева, подсъдимият изразходвал за погасяване на задълженията си.
Впоследствие, при случайни срещи между свидетелите В., Л., М. и подсъдимия
Ч., последният продължавал да поддържа и утвърждава невярната представа,
относно наличие на свободни места и реалната възможност да включи пострадалите
в курса. Чрез убедителни си думи, подсъдимият постоянно уверявал пострадалите,
че парите са предназначени, именно за включването им в курса и, че такъв
действително ще бъде проведен, като при една от срещите заявил, че за сега
курса в гр.П. бил спрян, но имало курсове в различни градове на страната и ще
търси начин да ги включи в тях.
Това
заблуждение продължило до месец май 2010 г., когато при една от
срещите, подсъдимият заявил пред свидетелите В., Л. и М., че ги е записал в
курс за подготовка на кандидати за придобиване право на лов в гр.София, където
е внесъл парите им. Тогава свидетелят В. проверил лично, дали подсъдимия ги е
записал в този курс. Оказало се, че по
това време в гр.София изобщо не бил организиран курс, а подсъдимият не само, че
не е записал пострадалите, като курсисти, но не бил внасъл никакви суми на
тяхно име. Тогава свидетелите В., Л. и М. окончателно разбрали, че са измамени
от подсъдимия и поискали от него да върне парите им. Подсъдимият
първоначално обещал да ги върне, с пояснението, че „нещо с курса се било
объркало”, но впоследствие заявил, че не може да ги върне, защото ги дал за
курса. Пострадалите уведомили подсъдимия че ще потърсят съдействието на
полицията и правосъдните органи. Под страх от евентуална наказателна репресия и
добре осъзнаващ противоправността на действията си, подсъдимият помолил а не се оплакват в полицията. Предложил им да
подпише записи на заповеди в тяхна полза, като продължил да ги уверява, че ще
върне парите им.
На
02.08.2010 г. в с.Паталеница подсъдимият Ч. подписал три броя запис на
заповеди, с които се задължил до 31.08.2010 г. да заплати в брой на свидетелите Д.Г.В., Г.С.Л. и П.В.М. сумата от по 870 лв. на
всеки от тях. Тъй като до изтичане на срока, посочен в записите на заповед подсъдимият
не изпълнил задължението си, свидетелите Д.В., Г.Л. и П.М. завели граждански
дела в РС Пазарджик, снабдили се с изпълнителни листове, като подсъдимият
платил единствено сумата от 300 лв. по гр.дело №4392/2010 г. в полза на
свидетеля М., който бил взискател по делото.
По досъдебното производство са приложени писма изх.№16/2011 г. и №31/2011 г.
на ръководителя на СЛРД”Сокол -1893”,
от които е видно, че през 2008
г. в сдружението е имало организиран курс за подготовка
на кандидати за придобиване право на лов и в периода м.март – м.юни 2008 г. е бил проведен изпит
в ДД „Чекарица”. От съдържанието на писмата е видно, че подсъдимият Ч.
не е внасял в сдружението суми за записване на свидетелите
Д.В., Г.Л. и П.М. като кандидат курсисти, не е внасял суми и за други
курсисти. От приложените към делото /л.76-л.80/ списъци на кандидат ловците,
приети в СЛРД ”Сокол -1893” за 2008 г. е видно, че
пострадалите не фигурират сред лицата, записани като кандидати.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието
на подсъдимия и и доказателствата събрани
на досъдебното производство прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373,
ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите Д.В., Г.С.Л., П.М., И.Д., Т.Б.,
Г.П.Л., както и писмените доказателства приложени
по делото.
За да е осъществен състава на престъплението измама е необходимо деецът да
е действал с цел да набави за себе си имотна облага и то като възбуди или
поддържа заблуждение у някого да го мотивира да се разпореди със имуществото си
и с това да му причини имотна вреда.
Безспорно се установи, че подсъдимият с обещал на свидетелите да ги запише
в курс за придобиване право на лов. Демонстрирайки
познания в този област и поради факта, че самият той бил ловец мотивирал
свидетелите В., Л. и М. да му предоставят суми от по 870 лв., като такса за
участие в курса. В последствие подсъдимият неизпълнил задължението си, но не
възстановил сумите на свидетелите. В резултата на това на В., Л. и М. е
нанесена имуществена вреда в размер на по 870 лв. или общо
2 610 лв.
Тези обстоятелства, установени от показанията на свидетелите и подкрепящи
се от самопризнанието на подсъдимия, водят до извода, че деянието е осъществено
от обективна страна.
От субективна страна престъплението измама се характеризира с пряк умисъл и
специална цел.
Умисълът се изразява в представите на дееца за конкретни обстоятелства и
факти, чрез които възбужда или поддържа заблуждение у друго лице, като съзнава,
че това е основанието измаменото лице да вземе решение и да осъществи акт на
имуществено разпореждане. Освен това по начало деецът, в случая подсъдимият не
е имал намерение и възможност да изпълни задълженията си към свидетелите.
Умисълът на дееца е обективиран с конкретните му действия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
подсъдимият Т.Х.Ч. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК, като в началото на месец март 2008 г. в с.Д., с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и до месец май 2010 г. е поддържал заблуждение у Д.Г.В. и Г.С.Л.
*** и П.В. ***, че срещу сумата от 2 610,00 лева или по 870,00 лева за всяко
едно от лицата поотделно, ще ги запише в курс за подготовка на кандидати за
придобиване право на лов в гр.П., обл.Пловдив и в гр.София и с това е причинил
имотна вреда на Д.Г.В., Г.С.Л. и П.В.М. от по в размер на 870,00 лева или
общо 2 610 лева.
Подсъдимият е действал
умишлено, като е съзнавал всички обективни и субективни елементи на състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на
същото.
Налице е користна цел, а именно подсъдимият да набави за себе си на
имотна облага.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Ч. за извършеното от него деяние, съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на измамата, която е висока. С
престъплението се засягат обществените отношения, свързани с опазването на
личната собственост. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние, като висока, като се има предвид користната цел и начина на извършване.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в незачитането частната
собственост и на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе
предвид характеристичните данни на същия, които са позитивни.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, съдействието при
установяване на фактическите обстоятелства с оглед направените самопризнания,
чистото съдебно минало, съжаление за извършеното, възстановяване на част от вредата,
добрите характеристични данни, а като отегчаващи високата стойност на предмета
на деянието.
При тези многобройни смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че и
най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко спрямо
извършеното престъпление.
Съдът
счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи
наказание на подсъдимия Т.Х.Ч. за извършеното престъпление при условията на чл.58а, ал.4 във връзка с
чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия Т.Ч., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не
е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.,.1 от Нк отложи изтърпяването на
наложената наказание за изпитателен срок от три години.
Разпоредбата
на чл.58а от НК, касае определяне на наказанието и има материално правен
характер, което определя приложението й занапред, т.е. след влизането й в сила
с ДВ. бр.26 от 06.04.2010 г. В случая престъплението е започнато от подсъдимия Ч.
преди влизане в сила на редакцията на чл.58а от НК, приета с Дв бр.26/2010 г.,
но е довършено при действето на новата редакция. Поради това по отношение на него на основание
чл.2, ал.1 от НК следва да се наложи наказание действащо към момента на
довършване на деянието, а именно определянето следва да се извърши съгласно
чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55, ал., т.1 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: