РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Благоевград, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210200991 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. С. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р******, ул. Д****
А******, обл. П*****, подадена чрез адвокат М. Б., със съдебен адрес: гр. С*******, ул.
Ц****** против Наказателно постановление № BG29052022/4000/Р8-613/18.11.2022 година
на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура"
(АПИ) гр. София, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП и на основание същия законов текст е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 1800 лева.
С жалбата се твърди незаконосъобразност на НП, като се сочи непропорционалност на
наложеното наказание с извършеното нарушение, обосновано с Решение на СЕС по дело
№С-61/2023г. Иска се отмяна на санкционния акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото от процесуалния му представител е представена писмена молба, с която се
изразява становище по същество, иска се отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва
депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Депозира и писмено становище по
същество на делото, в което излага доводи за законосъобразност на процесното НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 29.05.2022 г., в 23:35:55 ч., в направление излизане от територията на Р България на
ГКПП Русе - Дунав мост е пристигнало пътно превозно средство, с peг. № ****** вид
В****, марка и модел ******, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона,
управлявано от Р. В..
1
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 19.05.2022 г., в
16:51 часа, горепосоченото пътно превозно средство е засечено по път А-3, км 92+548,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път А-3, км 92 + 548, за който се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на
Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №
10122) - част от системата.
За нарушението е генериран запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на
нарушението E02AA858B8B75013EO53031F160AD1BE. Приложени са и статични
изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното
превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на процесната дата и час.
При така направените в хода на извършената проверка констатации, св. Я. Д. е приел, че на
19.05.2022 г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, поради което
на 29.05.2022 г., в присъствието на свидетелите по установяване на нарушението – Д. Р. и В.
Ч. и на жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН № BG29052022/4000/Р8-613.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не са
постъпили и в предвидения с чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, с
което на Р. В. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП на основание същия законов текст е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лв.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Я. Д., Д. Р. и В. Ч., които чрез
показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа
обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на
същата и процедурата по съставяне на АУАН, като сочат че са установили нарушение чрез
проверка в електронната система.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели Я. Д., Д. Р. и В. Ч. и от приобщените към доказателствения материал писмени
доказателства: заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 г., заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г., заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., справки, снимков материал, писмо №
94-00-27141/27.12.2022 г. на НТУ,, пълномощно, копие на НП, квитанция за платени пътни
такси в Р България.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице. Съдът намира, че същата е подадена в срок,
доколкото представените по делото доказателства сочат, че наказателното постановление е
изпратено за връчване, чрез Български пощи с известие за доставяне, като след връщане на
известие с отбелязване „непотърсена“, наказващия орган неправилно е приел, че
наказателното постановление следва да се счита за връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Изхождайки от текста на цитираната норма същата би намерила приложение при променен
адрес, за което не е уведомен наказващия орган, каквито доказателства по делото няма,
2
поради което и съдът приема, че жалбоподателят е узнал за процесното НП на сочената от
него дата, а именно 24.06.2025г., поради което и жалбата е подадена при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка,
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното постановление е
издадено от оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП лице със Заповед № ЧР-СП-
622/11.08.2022 година, на председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от
компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед на
председателя на управителния съвет на АПИ.
Не е налице и неяснота, касаеща датата и мястото на санкционираното нарушение, предвид
това че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП изрично е посочено, че
нарушението е извършено на 19.05.2022 г. в 16:51 ч. на път А-3, км 92+548, включен в
обхвата на платената пътна мрежа.
В случая обаче в атакуваното НП не са изложени твърдения, че на датата на извършване на
санкционираното нарушение – 19.05.2022 г. когато е установено, че процесното ППС е
засечено по път А-3, км.92+548, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не е била
заплатена дължимата се тол такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е управляван от
жалбоподателя В., обуславящо качеството му на водач на товарния автомобил и което би
обусловило, че същият е адресат на въведеното с чл. 139, ал. 7 ЗДвП задължение.
Липсват фактически твърдения и В. да не е изпълнил задължението си за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП в случай когато това разстояние се
установява чрез асоциирано в МПС бордово устройство или че не е закупил маршрутна
карта.
Не са изложени и твърдения, че нарушението, санкционирано на основание чл. 179, ал. 3а
ЗДвП е извършено от В..
Посочените обстоятелства са част от фактическия състав на нарушението по чл. 139, ал. 7
ЗДвП, за чието извършване на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП се налага административно
наказание. Констатираната липса на релевантни за обективната съставомерност елементи на
инкриминираното нарушение и на съответните фактическите обстоятелства представлява
нарушаване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и предпоставя отмяна
на санкционния акт. /В този смисъл Решение на АдмС Благоевград 1381/29.07.2022 г. по к. н.
а. х. д. 252/2022 г., Решение № 895 от 28.04.2023 г. на АдмС - Благоевград по к. н. а. х. д. №
111/2023 г./
Отразеното в НП че ППС е засечено в обхвата на платената пътна мрежа, като за него
не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, доколкото не е
посочено, на кого са вменени тези задължения, а оттам и субектът, който не ги е изпълнил
виновно, не удовлетворяват изискванията за пълнота на административното обвинение,
гарантиращо правото на защита на санкционираното лице.
Наред с горното, съдът констатира, че в казуса не се доказа и , че жалбоподателят е
извършил от обективна страна вмененото му нарушение. Съгласно нормата на чл. 10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние, в това число и такса за изминато разстояние - тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния
3
път или пътен участък и изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно нормата на чл. 139, ал.7 от ЗДвП,
водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. От своя страна, нормата на чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата
сочи, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство
за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Следователно , ако и доколкото изпълнителното деяние на вмененото административно
нарушение на жалбоподателя е това посочено в АУАН и респ. в НП, а именно незаплатена и
дължима се пътна тол такса при управление на процесното ППС на процесната дата и място,
то адресат на такова задължение за плащане на тол такса, не е водачът, нает от превозвача да
извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното МПС или съответното
ползвател /наемател/ на същото.
В казуса не се представиха никакви доказателства, че жалбоподателят е собственик на
описаното в НП превозно средство, с което се твърди, че той е извършил процесното
нарушение , нито пък се представиха доказателства, че е ползвател на това ППС на
самостоятелно основание и извън трудовата си дейност. Ето защо, съдът приема за
недоказано и обстоятелството, че жалбоподателят е адресат на задължението за заплащане
на пътна тол такса в този казус и поради тази причина, не може да бъде административно-
наказателно отговорно лице за неизпълнение на такова задължение към дата 19.05.2022г. за
посоченото ППС.
Следователно както се посочи, неправилно е определен и субекта на отговорност, тъй като
при такова нарушение адресат на задължението е собственика на ППС по смисъла на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно ползвателите на
ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им
средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се
осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в Закона за
пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а не приложената от наказващия орган.
4
Отделно от горното според съда в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
(2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва:
1. по чл. 179, ал. 3 - в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лв.;
3. по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол
върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. първо
от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, както и като се отчете, че съгласно
чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на
тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва
да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя
по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната
система е създала доклад. Дали този доклад ще даде основание на длъжностните лица, при
изпълнение на задълженията им по чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДвП да пристъпят, в един винаги
по-късен момент спрямо доклада на системата, към съставяне на АУАН в присъствие или в
отсъствие на нарушителя, или ще бъде издаден електронен фиш, то при всяко развитие на
административнонаказателното производство презумпцията, следваща се от нормата на чл.
187а, ал. 1 от ЗДвП ще бъде приложима. Оттук следва и извода, че след като нарушението е
установено от електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и,
както е видно от издаденото НП при водене на административнонаказателното производство
администратвинонаказващият орган не е установил водача на МПС, то в случая същият е
следвало да издаде НП на собственика на МПС . В случая по делото не е установено и
подаване на декларация по реда на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика,
следователно същият следва да бъде приет за нарушител.
Всичко това, отнесено към конкретния случай сочи, че доколкото нарушение е установено в
отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то е приложима
разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Поради това според съда неправилно е
приложен и материалния закон.
Дори и да не бъдат споделени горните съображения, в случая според съда е допуснато от
страна на наказващия орган и нарушение на чл.53 от ЗАНН, като не е извършил дължимата
проверка, относно авторството на нарушението преди да издаде атакуваното НП.
Предвид горното наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол като
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила следва да бъде
отменено.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е безпредметно да бъде обсъждано дали
случаят е маловажен.
За пълнота следва да бъде посочено, че съдът намира за основателни и доводите в жалбата,
относно непропорционалност на наложената санкция. Дори и да бъде прието, че
5
нарушението е доказано, което в конкретния случай по гореизложените съображения според
настоящия състав не е така, то наложеното наказание би се явило непропорционално на
тежестта на извършеното нарушение, което също е основание за отмяна на наказателното
постановление. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 21.11.2024 г. по дело С -
61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата, относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. Ето защо и предвид предвиждането в
приложената санкционна норма на фиксирана санкция, като съдът е лишен от възможност
да извърши преценка на конкретния случай, то в случая е нарушен и член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година.
Изложеното обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 700, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция. Районният съд
намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба именно
към датата на сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е
договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален
размер. В случая договора е сключен на 27.06. 2025г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за защита по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10000 лв. са 400 лв. + 10
% за горницата над 1000 лева.
Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление
имуществена санкция в размер на 1800 лева, определеният по реда на Наредбата минимален
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 580. 00 лева.
Предвид горното и с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се отчете
предметът на делото, видът на наложеното наказание, броят на проведените открити
съдебни заседания, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с
указанията на Решение на СЕС по дело С- 438/22 от 25.01.2024 г. в полза на жалбоподателя
следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
установения с Наредбата минимум, а именно 580 лв, като над уважения размер следва да
бъде отхвърлено като неоснователно..
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на АПИ,
която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган –
издател на оспореното наказателно постановление.
6
По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на
делото, същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG29052022/4000/Р8-613/18.11.2022 година на
Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура"
(АПИ) гр. София, с което на Р. С. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р******, ул. Д*****,
обл. П********за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на основание същия
законов текст е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", да ЗАПЛАТИ на Р. С. В., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Р*******, ул. Д********, обл. П***** сумата в размер 580, 00 лв. ,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като в
останалата част отхвърля искането като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок
от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7