Присъда по НОХД №1906/2021 на Районен съд - Перник
| Номер на акта: | 21 |
| Дата: | 8 юни 2022 г. |
| Съдия: | Петя Йорданова Котева |
| Дело: | 20211720201906 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 29 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районен съд Перник:
С обвинителен акт на Районна прокуратура Перник на подсъдимия ЮЛ. АЛ. М. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, тъй като на 04.03.2021г., около 11:10 часа, в гр. Перник, в
къща, намираща се на ул. „***” № 23, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот – счупил брава на входна врата, отнел чужди движими вещи – пари, сумата
от 140 лв (сто и четиридесет лева), от владението на К. С. Н. от гр. Перник, без негово
съгасие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, след като е бил осъждан със Споразумение № 820/2019г. по НОХД №
1816/2019г. по описа на Районен съд Перник, влязло в законна сила на 05.11.2019г., за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно на
една година и три месеца, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК.
Съдебното производство е проведено по общия ред, регламентиран в НПК.
По изложени в хода на съдебните прения съображения, прокурорът от Районна
прокуратура Перник поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия. Предлага на
Ю.М. да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Подсъдимият ЮЛ. АЛ. М. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Обяснява единствено, че не познава пострадалия.
Защитата на подсъдимия – адв. Г. Б. от ПАК, счита, че престъплението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият ЮЛ. АЛ. М. е роден на ***. в гр. Перник, където и живее. Има
завършен Х-ти клас. Не упражнява трудова дейност. Престъпната му деятелност датира от
2002г. и обхваща различни по вид престъпления, преобладаваща част от които са такива
против собствеността - кражби, грабежи, унищожаване и повреждане. Изтърпявал е
ефективни наказания лишаване от свобода.
Долуописаното деяние Ю.М. извършил в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, тъй като със Споразумение № 820 от 05.11.2019г. по НОХД №
1816/2019г. по описа на Районен съд Перник, влязло в законна сила на 05.11.2019г., е осъден
за тежко умишлено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 б. „а”, вр. чл.
26, ал.1 от НК на лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно на една година
и три месеца, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК. Наказанието
е изтърпяно на 18.10.2020г., поради което и не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал.1 от НК
петгодишен срок, в рамките на който подсъдимият извършил престъплението, за което му е
предявено настоящето обвинение.
Св. К. С. Н. живеел сам в къща, намираща се в гр. Перник, ул. „***” № 23. Той
познавал подсъдимия Ю.М. от по-рано, тъй като последният бил ремонтирал климатика на
жилището му. След този момент М. бил посещавал още няколко пъти дома на пострадалия,
като познавал разположението на сградата.
На 04.03.2021г., около 11:00 часа св. К.Н. заключил входната врата и излязъл от
къщата, като на масата в стая на втория етаж бил оставил старо списание, между листовете
на което бил пъхнал две банкноти от по 50лв, а в близост бил оставил и две банкноти от по
1
20 лв.
По това време подсъдимият отишъл до дома на пострадалия. Започнал да
подсвирква и да вика по име К.Н.. След като никой не му отговорил, М. блъснал няколко
пъти с рамото си входната врата, в резултат на което бравата на вратата се счупила, и той
влязъл в къщата. Тези негови действия били видени от св.А.М.С., който е съсед на
пострадалия и се намирал пред дома си, находящ се на същата улица на номер 25.
Подсъдимият се качил на втория етаж на къщата и взел пъхнатите в списанието две
банкноти от по 50 лв и намиращите с в близост до тях две банкноти от по 20 лв, след което
напуснал сградата, което също било забелязано от св. С., който наблюдавал района и от
близко разстояние обективно възприел телосложението на лицето.
След като пострадалият се върнал у дома си и констатирал извършената кражба на
общата парична сума от 140 лв, той сигнализирал полицейските органи, които извършили
оглед на местопроизшествието.
По доказателствата:
Съдът с пълно доверие кредитира показанията на св. К.Н. относно предмета на
деянието, предвид дадените детайли относно мястото, където са се намирали съответните
парични банкноти, техния брой и номинална стойност. Фактът, че лицето се явява и
пострадал от престъплението, не е основание неговите показания да бъдат изключени от
доказателствения материал, както и да бъде отречена достоверността им. От разказа на Н. се
установява с категоричност, че М. е познавал разположението на сградата, тъй като е
посещавал неговия дом няколко пъти преди инкриминираното деяние. Подсъдимият е бил
наясно, че пострадалият живее сам и има на разположение парични средства, тъй като е
получил пари за ремонтирания от него климатик в жилището на Н.. Така посочените
обстоятелства намират потвърждение и в резултата от извършеното в хода на досъдебното
производство разпознаване, обективирано в приобщения по делото протокол за
разпознаване от 11.05.2021г. Същото е извършено в съответствие с изискванията на НПК – в
присъствието на две поемни лица, при съпоставка на подсъдимия с още три лица, като
пострадалият е посочил конкретни белези, по които е разпознал лицето, което е допуснал в
дома си непосредствено преди инкриминираното деяние. При извършеното разпознаване
разследващите органи са спазили изискванията на чл. 171, ал.2 и ал.3 от НПК, доколкото св.
Н. е наблюдавал разпознавания без непосредствено да се срещне с него. Законодателят не е
предвидил като изискване при провеждането на разпознаване освен протокола да се съставя
и фотоалбум, поради което и несъставянето на такъв не опорочава действията на
разпознаването.
По искане на подсъдимия са допуснати в качеството на свидетели Р.М.А. и Х.Я.Р.,
които са вписани като поемни лица протокола за разпознаване от 11.05.2021г. При
проведеният им разпит и двамата свидетели са категорични, че са присъствали по време на
самото разпознаване, като не заявяват да се е случило нещо различно от удостовереното в
протокола за разпознаване. Те уверено изясняват, че пострадалият доброволно и без
насочване от разследващите е посочил един от предоставените му за разпознаване мъже.
Показанията на двамата свидетели са последователни, логични и кореспондират помежду
си, поради което извършеното действие не е било опорочено. По тези съображения и
протокола за разпознаване съдът кредитира към доказателствения материал по делото като
безспорен доказателствен източник.
Съдът не намира мотив и за недобросъвестно насочване на разследването от страна
на пострадалото лице към подсъдимия, доколкото показанията на Н. са в логическа връзка и
съвкупност с показанията на св. А.М.С..
В разпита си св. С. изразява категоричната си позиция, че подсъдимият е
извършител на престъплението, като прецизно описва неговото поведение на
2
инкриминираната дата в имота на пострадалия. Той изяснява, че след като М. е установил,
че пострадалият не е у дома си, няколко пъти е блъснал с рамо входната врата на къщата, в
резултат на което тя се е отворила. Съдът кредитира показанията на св. С., който е
единствен очевидец на начина по който подсъдимият е проникнал в сградата. По
отношение на тях съдебният състав констатира последователност, неизменност и увереност
относно обстоятелствата при които е възприел действията на извършителя. С. е наблюдавал
лицето от близко разстояние, поради което е възприел неговите отличителни и конкретни
белези. Възможността на С. да разгледа добре подсъдимия се извлича и от конкретното
описание, което той е дал на разследващите органи, като липсва каквато и да е несигурност
на свидетеля по отношение на горепосочените обстоятелства. Следва да се отбележи, че
довод за достоверност на показанията на С. се явява и фактът на незаинтересованост на
посоченото лице нито пряко, нито косвено от изхода на делото, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Процесуалното действие по разпознаване от св. А.С. е проведено само няколко
месеца след извършване на деянието – на 06.07.2021г., което е спомогнало за трайността и
яркостта на спомените на разпознаващия. Непосредствено преди извършването на това
процесуално-следствено действие е разпитан свидетеля, като са спазени изискванията на чл.
170 от НПК. При провеждането на самото действие са спазени предпоставките на чл. 171 от
НПК, тъй като подсъдимият е представен за разпознаване заедно с три други лица, като на
действието са присъствали поемни лица. С. е посочил по какво разпознава М., като лицето,
което е разбило входната врата на жилището на пострадалия, след което е влязъл в
помещението, където е останал известен период от време. Няма съмнение, че св. С. е
извършил разпознаването по фотоснимки, като подсъдимият му е бил предоставен за
разпознаване заедно с други три лица, които видно протокола и приложения към него
албум, съдържащ фотоснимки на всичките предоставени за разпознаване лица са със сходна
външност и възраст. Предвид тези обстоятелства и направения от разпознаващия
идентификационен извод е несъмнен и категоричен.
С оглед изложените съображения съдът прие депозираните от св. С. показания като
надлежен източник, поради което и съдържащите се в тях факти и обстоятелства кредитира
към събраната доказателствена съвкупност по делото. При отчитане на тяхната
достоверност съдебният състав взе предвид, че те кореспондират с приетия като писмено
доказателство протокол за оглед на местопроизшествие, съдържащ обективни и безспорно
установени данни за състоянието на входна врата на жилището на пострадалия, чиято брава
е била счупена и със заснетото от камера за видеонаблюдение движение на М. в участък от
ул. „***”, намиращ се в близост до дома на св. К.Н., предвид предадения от С.Г.А. с
протокол за доброволно предаване един брой СД носител, съдържащ видеозапис от
04.03.2021г. от камера за видеонаблюдение на частен имот, находящ се на ул. „***” в гр.
Перник. На диска е назначена и извършена видео-техническа експертиза, при която са
извлечени снимкови кадри, които установяват, че в полезрението на камерата се наблюдава
лице от мъжки пол, което се движи по участък от ул. „***”, разположен в близост до дома
на пострадалия. Експертът е извел заключение, че поради ниската разделителна способност
на заснемащото устройство, отдалечеността, гледната точка на камерата и др. обстоятелства
са довели до загуба на детайли в изображението, което не дава възможност за отграничаване
на лицеви черти, но относно специфична бавна, клатеща се походка на заснетото лице е
обосновал извод, че е сходна с тази на подсъдимия, който придвижвайки се държи и
разлиства в ръцете си предмет, наподобяващ на хартиена брошура/каталог.
Предвид изложеното съдът счита, че няма съмнение в достоверността на
доказателствените средства – показанията на св. Н. и на св.С., като източници на
доказателства, кредитираните писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с приложения към него фотоалбум, два броя протоколи за
разпознаване на лица ( от 11.05.2021г. и от 06.07.2021г.), заключението на видео-
3
техническата експертиза, поради което и при оценката на установените чрез тях
доказателствени факти намира, че те водят до единствено възможния извод, че подсъдимият
е извършител на инкриминираната кражба.
Обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява, че не е извършил престъпното
деяние съдът не кредитира като достоверни, тъй като същите се оборват от гореизложения
доказателствен материал. Всъщност освен направеното изявление относно невинността си,
М. е посочил, че не познава пострадалия, което е в явно противоречие с показанията на Н. и
с направеното от него разпознаване. Предвид изолираността на обясненията на подсъдимия
съдебният състав ги прие като израз на защитна позиция с оглед оневиняването на дееца по
повдигнатото обвинение.
От правна страна:
Гореизложената фактическа обстановка налага извода че подсъдимия ЮЛ. АЛ. М. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, тъй като на 04.03.2021г.,
около 11:10 часа, в гр. Перник, в къща, намираща се на ул. „***” № 23, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот – счупил брава на входна врата, отнел чужди
движими вещи – пари, сумата от 140 лв (сто и четиридесет лева), от владението на К. С. Н.
от гр. Перник, без негово съгасие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан със Споразумение №
820/2019г. по НОХД № 1816/2019г. по описа на Районен съд Перник, влязло в законна сила
на 05.11.2019г., за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, а именно на една година и три месеца, изпълнението на което не е било
отложено по чл. 66, ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие, като на 04.03.2021г.
подсъдимият чрез блъскане с рамо по входната врата на жилището на пострадалия е счупил
нейната брава, в резултат на което е проникнал в имота, откъдето е взел парични банкноти
на обща стойност 140 лв, които изнесъл от там, прекъсвайки по този начин фактическата
власт върху тях на К. С. Н. и установявайки своя трайна такава с цел тяхното своене за
лични нужди.
М. е извършил деянието, след като е било осъден със Споразумение № 820/2019г. по
НОХД № 1816/2019г. по описа на Районен съд Перник, влязло в законна сила на
05.11.2019г., за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 б. „а”, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, което е тежко умишлено престъпление, на лишаване от свобода за срок от една
година и три месеца при първоначален строг режим. Последното е изтърпял ефективно.
Предвид изложеното е налице хипотезата на опасния рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.
„а” от НК, като същевременно не са изминали пет години от изтърпяване на горното
наказание, а именно от 18.10.2020г., когато е бил освободен от затвора.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на същото, а
именно, че с противоправните си действия прекъсва владението върху чужди движими вещи
и установява своя фактическа власт върху тях, предвиждал е настъпването на
общественоопасни последици и е искал това, като е действал с намерение да свои паричната
сума в свой интерес.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимия и пренебрежителното му отношения към чуждата собственост.
По вида и размера на наказанието:
С оглед изложените правни изводи, съдът призна подсъдимият ЮЛ. АЛ. М. за
виновен по повдигнатото му обвинение.
4
При индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца съдът определи
наказанието при условията на чл. 54 от НК, тъй като отчете, че не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства или с изключителен характер на някое такова, при
наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко,
поради което и не намери, че е налице хипотезата на чл. 55 от НК
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства прие сравнително
невисоката стойност на предмета на престъплението, която е под една минимална работна
заплата към момента на извършване на престъпното посегателство, което от своя страна
сочи за занижена степен на засягане на охраняваните обществени отношения. В този смисъл
и обществената опасност на конкретното престъпление не е голяма, като механизма на
неговото извършване не се отличава от останалите случаи на престъпления от този вид.
Като отекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно
минало на подсъдимия, извън осъждането, обуславящо квалификацията на деянието, което е
предмет на настоящето обвинение като извършено при условията на опасен рецидив, като е
търпял различни по вид и продължителност наказания, включително и ефективно лишаване
от свобода. Очевидно е, че така оказаната върху М. наказателна репресия не е постигнала
целения ефект, тъй като той е продължил престъпната си деятелност чрез която е
демонстрирал своето нежелание да съобразява поведението си с установените в обществото
правила, като е реализирал престъпната деятелност по настоящето дело само няколко месеца
след изтърпяването на 18.10.2020г. на предходното наказание лишаване от свобода. Като
отекчаващо обстоятелство съдът отчете и демонстрираното от дееца дръзко поведение по
отнемане на предмета на престъплението, предвид факта, че то е извършено през деня, от
дома на пострадалия, намиращ се на оживено място.
Изложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че наказание лишаване от
свобода за срок от три години ще допринесе за постигане на целите визирани в чл. 36 от НК
и е достатъчно за нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие върху
Ю.М..
Подсъдимият следва да изтърпи така наложеното му наказание при първоначален
строг режим, с оглед чл.57, ал.1, т.2, б.„б” от ЗИНЗС. Това се налага, тъй като определеното
наказание е за умишлено престъпление, като същевременно не са изтекли повече от пет
години от ефективното изтърпяване на 18.10.2020г. на последно наложеното му наказание
по нохд № 1816/2019г. на Районен съд Перник.
Не е налице изключението по чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС, тъй като подсъдимият е със
завишена обществена опасност, предвид трайно утвърдените престъпни навици, поради
което процесното престъпление не е негова инцидента проява.
По вещественото доказателство:
По отношение на вещественото доказателство по делото -1 брой диск CD-R,
предаден с протокол за доброволно предаване от С.Г.А. (л.127-128 в досъдебното
производство) съдът намира, че следва да остане по делото в срока на съхранението му и да
се унищожи с него, тъй като представлява запис, който е снет от камера за
видеонаблюдение на участък на ул. „***” в гр. Перник.
По разноските:
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, и на основание чл. 189, ал.3 от
НПК съдебният състав постанови подсъдимият ЮЛ. АЛ. М. да заплати по сметка на ОД на
МВР Перник сумата от 137.35 лв (сто тридесет и седем лева и 35 стотинки), представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство и в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Перник сумата от 30.00 лв (тридесет лева), представляваща
направени разноски в хода на съдебното следствие. Сумите се доказват съответно от
приложената на л. 102 в досъдебното производство сметка до разследващия орган и
5
протоколно определение на съдебния състав от 27.04.2022г.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.
6