РЕШЕНИЕ
№ 953
гр. Варна, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100500804 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от ТП-в. на *** против Решение №
*** от ********г., постановено по гражданско дело № *********г. по описа на
Районен съд - в., с което е признато за установено по отношение на ТП на ***
- в., че В. Б. К., ЕГН ********** има трудов стаж за периода от
****************. в ***** О.Х.е - в. на длъжност „продавач" при пълно
работно време и ежемесечно заплащане на трудово възнаграждение.
Изложени са подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Твърди се, че по време на процесния период е
в сила Инструкция № *********г., в която в чл.6, ал.2 „в“ изрично е въведено
изискване за вписване продължителността на трудовия стаж към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че в чл.8 от същата
инструкция е регламентирано допълнително изискване за оформяне на
трудовия стаж. Според жалбоподателя липсват други доказателства, освен
трудовата книжка, в подкрепа на твърденията на ищеца. Искането към
въззивния съд е за отмяна на атакувания акт. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от В. Б. К., ЕГН **********, с който се оспорва същата като
неоснователна. Искането е за оставянето й оставена без уважение.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи. При въззивната
проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при
постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в
жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.3 във
връзка с чл.1, ал.1, т.3 от Закон за установяване на трудов стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР), предявен от В. Б. К. против ТП на *** - в. и „О.“ ЕООД в
качеството му на правоприемник на ***** О.Х.е - в. за установяване на трудов
стаж като „продавач“ в „О.“ ЕООД в качеството му на правоприемник на
***** О.Х.е - в. за периода от 14.07.1978 год. до 01.04.1983 год. (4 години, 8
месеца и 16 дни) при пълно работно време от осем часа. Ищцата твърди, че в
процесния период е била назначена по трудов договор в ******* О.Х.е гр.в. на
длъжност „продавач“ при пълно работно време. Сочи, че при прекратяване на
трудовото правоотношение в трудовата й книжка е заверен трудов стаж от 4
години, 8 месеца и 16 дни, но в архивите на *** липсват ведомости от
работодателя за този период. Поддържа, че дружеството – правоприемник на
работодателя е „О.“ ЕООД, като поради установена кражба през м. август
2023г., липсват ведомости за заплати за периода 1978г. – 1983г.
Ответникът ТП на *** - в. е депозирал отговор, с който оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Твърди, че не е предоставено
удостоверение по чл. 5, ал.1 или ал2 от ЗУТССР. Поддържа се, че не са
представени доказателства относно съществените елементи на трудовото
правоотношение. Твърди се, че вписването в трудовата книжка не оформено
съгласно чл.6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
2
Ответникът „О.“ ЕООД заявява становище, с което не оспорва
исковата молба и сочи, че дружеството е оказало пълно съдействие на ищеца
във връзка с процедурата по придобиване на пенсия.
С постановеното по спора Решение № *** от ********г., постановено
по гражданско дело № *********г. по описа на Районен съд - в.,
първостепенният съд е приел иска за основателен.
След преценка на събрания доказателствен материал настоящата
инстанция приема следното:
Под „установяване на трудов и/или осигурителен стаж“ се разбира
определяне на неговото наличие и продължителност в правната
действителност по правилата за изчисляване и удостоверяване на това
обстоятелство по надлежен ред. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР
установяването на положен трудов стаж на определена длъжност и за
определен период от време се установява именно по съдебен ред.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред особена предпоставка за допустимост на
установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или
унищожени.
В случая правоприемник на работодателя ***** О.Х.е – в. е „О.“
ЕООД. Това се установява от справка в Търговски регистър, както и от
Решение от 10.01.1991 год. по фирмено дело ******** год. на ВОС, за
вписване в съдебния регистър на Държавна фирма О., като правоприемник на
прекратеното предприятие "Р.", поделение "Л.", в., част от ***** /*******/,
съществувала до 1990 г./. и Решение № ********** г. на Министерство на
търговията и услугите, за образуване на фирма с държавно имущество "О." -
правоприемник на ***** О.Х.е. Правоприемникът на работодателя е издал
Удостоверение с изх. № ********* г., от което се установява, че
разплащателните ведомости за заплати за периода от 1978 год. до 1983 год. на
***** О.Х.е липсват, поради установена кражба с взлом в ресторант „П.“
/офис на О. ЕООД/ през месец август 2003 год. Приложено е и уведомително
писмо от В. *** – в.. Ето защо настоящият иск се явява допустим.
3
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
представената трудова книжка не може да се приеме за годно доказателство за
полагане на трудов стаж, доколкото същата не е надлежно оформена.
Представената по делото трудова книжка на ищеца е документ по смисъла на
чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР, установяващ вероятността на трудовия стаж
през процесния период. Същата има всички предвидени реквизити с
изключение на един – не е посочена продължителността на трудовия стаж с
думи.
Вярно е, че приложение намират разпоредбите на Наредбата за
трудовите книжки и Инструкцията № 2492 (Изв., бр. 26 от 1953 г. и бр. 49 от
1953г.), в която инструкция в чл.6, б. „в“ е предвидено, че в трудовата книжка
се вписват продължителността на придобития от работника или служителя
трудов стаж към датата на прекратяване трудовия договор, изчислена по
посочения в т. 7 от тази инструкция начин, която се отбелязва на следващия
ред под вписването за напускане работа с цифри и думи и се подписва и
подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по
начин да засегне двете страници. Това изискване не се прилага за трудовите
книжки за придобит до 1 юли 1960 г. трудов стаж, какъвто не е настоящият
случай.
Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл.
347 от Кодекса на труда, тя е официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и
служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по
определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за
изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва
както съда, така и органите на *** за удостоверяваните в нея факти. В
настоящия случай в трудовата книжка на ищеца са вписани датата на
постъпване на работа и датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
които обстоятелства са били удостоверени от ръководителя на предприятието
на база налични към този момент разплащателни ведомости и са подпечатани
със служебния печат на предприятието. В трудовата книжка няма зачерквания,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци /чл. 178,
ал. 2 ГПК/, поради което по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК същата има
доказателствено значение за фактите, отразени в нея. Само поради това, че не
4
е изписана с думи продължителността на трудовия стаж, какъвто единствен
недостатък се установява по направените вписвания в трудова книжка на
ищеца, не може да се приеме, че последният не е полагал труд по трудово
правоотношение. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
надлежното оформяне на трудовата книжка е задължение на работодателя.
На следващо място, възражението на жалбоподателя относно датата
на издаване на трудовата книжка (12.04.1983г.) и по-конкретно, че това се е
случило в един много по-късен момент, доколкото ищецът е постъпил на
работа на 14.07.1978г. и е освободен на 01.04.1983г., не следва да бъде
разглеждано. Оспорването е релевирано за първи път с въззивната жалба, без
това да е сторено в хода на първоинстанционното производство. Съгласно чл.
131, ал. 1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата
към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, като посочва задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му както и възможността да ползва правна
помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за
процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да
прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска
защита, или да поиска правна помощ. Ето защо чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ
концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната
бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и
представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и
219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства /Решение № *** от ******** г.
по гр. д. № **** г., г. к., і г. о. на ВКС/. Ето защо това възражение се явява
преклудирано.
При така установените факти от значение за спора съдът намира, че
представеното по делото извлечение от трудовата книжка на ищеца
представлява документ по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР, установяващ, че В.
Б. К. е работила през периода ****************. в ***** О.Х.е - в. на
длъжност „продавач" при пълно работно време и ежемесечно заплащане на
трудово възнаграждение и което време следва да й бъде признато за трудов
стаж. Горното обосновава извод за основателност на предявения
5
установителен иск и потвърждаване на решението на първоинстанционния
съд като правилно и законосъобразно.
С Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. №
2/2015г., ОСГК е прието, че в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР
са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. в полза на процесуалния
представител на въззиваемата страна – адв. Т. П., следва да се присъди сумата
от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № *** от ********г., постановено по
гражданско дело № *********г. по описа на Районен съд - в., с което е
признато за установено по отношение на ТП на *** - в., че В. Б. К., ЕГН
********** има трудов стаж за периода от ****************. в ***** О.Х.е -
в. на длъжност „продавач" при пълно работно време и ежемесечно заплащане
на трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА ТП на ***- в., представлявано от директора Д.С.А., гр. в.,
ул. О. № 6 да заплати на адвокат Т. П. от АК- в. адвокатски хонорар в размер
на 200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7