№ 1489
гр. Русе, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20254520101289 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, твърди, че на
30.01.2025 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., на основание чл.99 ЗЗД, между „Юробанк
България“, ЕИК:*********, в качеството си на правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК:********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № CREX-19901946/27.03.2023 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" ЕИК:********* и Н. Ф. Я. било прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична
клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на
длъжникът било изпратено по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД уведомление за извършената
цесия.
На 27.03.2023 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"
ЕИК:********* и Н. Ф. Я. бил сключен договор за потребителски кредит № CREX-
19901946. Размерът на кредита представлявал сбор от следните компоненти: обща
цена на стоките – 4000.00 лв. и застрахователна премия по застраховка „сигурност на
плащанията" – 576.00 лв. Договорена е договорна лихва в размер на 1080,32 лева като
така общият размер на задължението станал 5656,32 лева, която сума следвало да бъде
1
изплатена на 18 броя равни месечни вноски, всяка от които по 314,24 лева. Датата на
последната погасителна вноска била 01.10.2024г. Считано от 01.09.2024г.
кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за
лихва, като е изпаднал в забава. С оглед на формираното просрочие „Юробанк
България“, ЕИК:********* е връчила на 16.10.2024г. покана до длъжника. С поканата
е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението
по кредита. Договорът за кредит е падежирал на 01.10.2024г. , като вземанията са
станали изцяло изискуеми.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 6323/2024г. на
Русенски районен съд за следните суми: 3725.64 лв. - главница за периода от
01.09.2023 г. до 30.10.2024 г.; 673.72 лв. — възнаградителна лихва, дължима за периода
от 01.09.2023 г. до 16.10.2024 г.; 629.89 лв. — мораторна лихва, дължима за периода от
01.09.2023 г. до 30.10.2024 г., както и 762,35 лева разноски по заповедното
производство.
Н. Ф. Я. не била открита за връчване на заповедта за изпълнение, поради което
на кредитора било указано да установи вземането си в исково производство, във
връзка с което е предявен настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта
за изпълнение. Моли същият да бъде осъден да заплати на ищеца на правените
разноски за двете производства.
Ответникът Н. Ф. Я., чрез особен представител депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените претенции. Счита, че договорът за кредит е
недействителен, включително заради наличието на неравноправни клаузи, като на осн.
чл. 23 ЗПК, както и във връзка с европейското законодателство и практиката на СЕС
на връщане подлежи чистата стойност на кредита. Излага подробни съображения за
прекомерния размер на допълнителните услуги и плащания по договора
(застрахователна премия, договорна лихва), с оглед размера на главницата, като
изразява становище, че същите е следвало да бъдат включени в ГПР, а на практика не
са, поради което договорът е недействителен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6323/2024г. по описа на РС-Русе, в полза
на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу Н. Ф. Я. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи вземания по
Договор за потребителски кредит № CREX-19901946/27.03.2023 г., цедирани им на
30.01.2025 г. от „Юробанк България“, ЕИК:*********, в качеството си на
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"
ЕИК:*********, както и 762,35 лв. разноски за заповедното производство. Актът е
връчен на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът указал на заявителя, че
2
може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Разпореждането е връчено на страната на 29.01.2025 г., а исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело, е изпратена с писмо на 28.02.2025 г.
На 27.03.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК:********* и кредитополучателя
Н. Ф. Я., по силата на който му е предоставен кредит за закупуване на стоки в общ
размер на 4576.00лв. Договорът се сключва за срок до 01.10.2024г. на 18 равни
месечни погасителни вноски, всяка от които е 314.24 лева, при лихвен процент от
27,57 % и годишен процент на разходите 31,35 %. „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" ЕИК:********* кредитира и заплащането на премията по
застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер на 576.00 лева, както и уговорена
договорна лихва в размер на 1080,32 лева, като общият размер на предоставената в
кредит сума възлиза на 5656.32лв лева.
На 15.02.2022 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"
ЕИК:********* прехвърля на „Агенция за събиране на вземания” АД ежемесечно свои
необслужвани вземания, които се индивидуализират в приложения към договора. В
приложение от 30.01.2025г. (л.31-33) е посочено, че на ищеца се прехвърля и
вземането срещу Н. Ф. Я. по договор за кредит CREX-19901946.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК:*********
писмено упълномощава „Агенция за събиране на вземания” АД да съобщи на
длъжниците за прехвърлените вземания, като такова уведомление за прехвърлянето на
процесното вземане се съдържа в приложеното на л.37 уведомително писмо, за което
липсват доказателства да е надлежно връчено на ответника.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че ответника е извършвал плащания за погасяване на задълженията си по
паричния заем в общ размер на 1256.96 лева.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК
и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Няма спор по делото, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" ЕИК:********* е сключен договор за паричен заем. Според
представените и неоспорени писмени доказателства, вземането по процесния договор
е надлежно цедирано на ищеца по настоящото дело. Представеният рамков договор и
приложение №1/30.01.2025г. към него съдържат всички съществени елементи на
договора за цесия (страни и предмет), поради което направените от ответника
3
възражения срещу действителността му се явяват неоснователни. Разпоредбата на
чл.26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си
по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е
предвидена в процесния договор.
…. Съдът намира, че процесният договор за кредит не съответства на
императивните изисквания на чл. 11, , ал. 1 т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен
действителният размер на ГПР, което води до неговата недействителност - арг. чл. 22
ЗПК. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите отразява "общите разходи по кредита" на потребителя, като това
понятие е дефинирано в § 1, т. 1 ЗПК като включващо "всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит... в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия". Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия съставлява
разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от
общите разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за
сключване на договора. При наличие на посочените от закона условия,
застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо
от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща
от потребителя на търговеца-кредитор и последният я превежда в полза на
застрахователя по тяхно съглашение /какъвто е настоящият случай/ или в договора е
уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде
заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда
разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е
за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез
извършване на допълнителни разходи. В решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 Съдът на ЕС е задал още два критерия, въз основа на които разходите за
допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита" -
когато те са непропорционални спрямо размера на главницата или представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В
настоящия случай са изпълнени и двете предпоставки.
В процесния случай към ГПР не е била включена сумата за застраховка.
Получаването на кредита при предлаганите условия (т. 2 и т. 3 от условията) включва
застрахователна премия, която се дължи във връзка със сключен между ответницата и
"Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ, "Кардиф общо застраховане клон
България" КЧТ договор за застраховка "закрила на плащанията Плюс". Същата
4
възлиза на повече от 1/4 от стойността на обезпечения кредит, като трябва да се има
предвид, че се покриват ограничени като брой и вид застрахователни рискове.
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ.
присъединяването на потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е била
необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при
предоставените с договора условия, подлежи на изследване въз основа на всички
обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само от буквалното
съдържание на предварително изготвените от търговеца клаузи. В тази връзка,
ирелевантни са обстоятелствата дали договорът и общите условия определят
застраховката като допълнителна незадължителна услуга, доколкото подобни клаузи
представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на договора,
върху който потребителят не е имал възможност да влияе.
В настоящия случай съдът приема, че сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него
параметри. От съдържанието на договора за кредит и условията към него е видно, че
размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за
кредит към датата на сключването му и е включен в погасителния план. Видно от
представения застрахователен сертификат, единствената цел на пакета е да покрие
риска, който търговецът- кредитор носи от неизпълнение по кредитното
правоотношение, без да обезщетява евентуалните вреди, които биха възникнали за
самия застрахован потребител /респ. неговите наследници/ от настъпилото
застрахователно събитие. Застрахователната сума е обусловена от баланса по кредита и
по този начин приравнява застрахователното правоотношение на обезпечение по
кредита. Следователно още към датата на сключване на договора за кредит, към който
момент са определени неговите параметри - размер на отпуснатата сума и срок за
погасяване, размер на лихвата и нейният фиксиран характер - кредиторът е определил
тези параметри не само въз основа на имущественото проучване на длъжника-
потребител, но и на наличието на застрахователно правоотношение за сметка на
длъжника, гарантиращо изплащане на кредита при настъпване на описаните в
застрахователния сертификат събития. Не без значение е обстоятелство, че в
конкретния случай договорът за кредит и за застраховка са сключени от името на
юридическите лица очевидно чрез едно и също физическо лице (Дилек Осман Тасин -
посочен като служител в договора за кредит - л. 13), доколкото подписите за
"кредитор" и за "застраховащ" в двата договора визуално са напълно идентични.
Договорите за кредит и за застраховка са заведени под един и същи номер (19901946),
на една и съща дата (27.03.2023 г.), и двете дружества-клонове на чуждестранни
юридически лица, регистрирани във Франция, имат принадлежност към групата BNP
Paribas.
5
Съвкупната преценка на тези обстоятелства във връзка с договора за кредит и
договора за застраховка води до извод, че могат да се приложат последиците,
изведени в решението на СЕС - застрахователната премия да се приеме като част от
общите разходи по кредита.
Процесният договор за кредит формално съдържа посочване на ГПР, но
размерите на величините, посочени в договора, не съответстват на действителните
такива, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е ситуация, която според
настоящия състав следва да се приравни по правни последици на липса на посочване
на ГПР. Този извод следва и при съответното тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК с изискването на чл. 22, § 3 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите
за потребителски кредити задълженията по националния закон да не могат да бъдат
заобиколени, поради начина на формулиране на договорните клаузи. Значението на
точното посочване на ГПР за избора на потребителя дали да получи определен кредит
е изяснено в практиката на Съда на Европейския съюз - съгласно т. 62-67 от Решението
от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko s. r.o., това е от съществено
значение за правилната конкуренция на кредитния пазар и касае възможността на
потребителите да разберат какво ще е задължението им. Поради това следва да се
приеме, че неточното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит следва да
се приравни на липса на такова посочване. Некоректното посочване на ГПР води до
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
С оглед всичко изложено, предвид липсата на коректно посочване на
действителния размер на ГПР, настоящият съдебен състав намира, че сключеният
между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. ответникът дължи връщане единствено на чистата
стойност на същия - арг. чл. 23 ЗПК.
Вещото лице е констатирало, че извършваните от кредитополучателя
плащания са в общ размер на 1256,96 лв., като от главницата в размер на 4000 лв. се
приспадне посочената сума, т. е. иска следва да се уважи до размер на сумата от
2743.04 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 11.11.2024г. до окончателното й
изплащане, а в останалата част да се отхвърли, като неоснователен.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът,
разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е компетентен
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая, предвид частичната основателност на претенцията, направените
6
разноски в заповедното производство следва от направените общо 762,35лв. да се
присъдят съразмерно на съществуващата част от вземането или до сумата 415,80 лева.
В настоящото производство ищецът има разноски за държавна такса в размер на
148,44 лева, за особен представител на ответника в размер на 450.00 лева, и
възнаграждение на вещо лице в размер на 400.00 лева, като съдът определя и
възнаграждение за представляващия го юрисконсулт в размер на 350 лева. Така
общият размер на разноските на ищеца в настоящото производство възлиза на 1348,44
лева, от които следва да се му присъди съобразно изхода на делото сумата 735,46 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ф. Я., с
ЕГН**********, от гр. Русе, ******, че дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, сумата 2743.04 лева
представляваща главница по договор за потребителски кредит № CREX-19901946,
сключен на 27.03.2023 г. между Н. Ф. Я., с ЕГН********** и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" ЕИК:*********, ведно със законната лихва, считано от
11.11.2024 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.г.д. № 6323/2024 г. по описа на Районен съд-Русе,
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* против Н. Ф. Я., с ЕГН**********, от гр. Русе иск с правно основание
чл.422 ГПК, в частта да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца по
Договор за потребителски кредит № CREX-19901946/27.03.2023. главница в частта от
2743.04 лв. до пълния предявен размер от 3725.64 лв., 673.72 лв. — възнаградителна
лихва, за периода от 01.09.2023 г. до 16.10.2024 г.; 629.89 лв. — мораторна лихва, за
периода от 01.09.2023 г. до 30.10.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. Ф. Я., с ЕГН**********, от гр. Русе, ****** да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, ЕИК *********, разноски по ч.г.д.
№ 6323/2024 г. по описа на РС-Русе в размер на 415,80 лева, както и разноски по
настоящото дело в размер на 735,46 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7