Решение по КНАХД №833/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Н. Д. Г., чрез пълномощника му адв. И. Д. – АК Хасково, против Решение № 274/25.06.2025 г., постановено по АНД № 1025/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-1228-000879/21.03.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, с наложено на касатора на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Претендират се недостатъци в мотивите на обжалвания съдебен акт с неправилна и непълна оценка на събраните доказателства, в резултат на което се настоява да е достигнат неправилен извод за извършено от жалбоподателя нарушение от обективна и субективна страна. Твърди се нарушение на материалния закон чрез неправилна, респ. непълна правна квалификация на деянието. Настоява се словното обвинение за загуба на управление да обосновава деяние по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като последната е обща разпоредба. С изложени доводи по наведените касационни основания се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде отменено издаденото наказателно постановление. С писмена молба пълномощникът на касатора поддържа касационната жалба, наведените с нея оплаквания и искания.

Ответникът по касационната жалба Началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В подаден писмен отговор процесуалният му представител оспорва касационната жалба като неоснователна, моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като моли съда да присъди разноски в минимален размер, съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 25-1228-000879/21.03.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, въз основа на АУАН серия GA № 3705502/02.03.2025 г., с което на Н. Д. Г. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 02.03.2025 г., в 18:00 ч., по път I-5 община Стара Загора, в посока юг-север, Н. Д. Г. е управлявал л.а. „Пежо“ с рег. №[рег. номер], собственост на М. Н. Д., като на км 224+300 поради движение със скорост несъобразена с пътните и атмосферни условия (дъждовалеж и мокра пътна настилка), губи контрол над управляваното МПС, отклонява се вдясно по посоката си на движение и с предна дясна част блъска предпазна еластична ограда (мантинела), при което реализира ПТП с материални щети по автомобила и пътната инфраструктура. В следствие на възникналото ПТП има леко пострадало лице.

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд Стара Загора е изложил доводи за формалната му изрядност, за компетентност на издалия го орган, спазване на предвидения в закона срок, доказаност на изложената фактическа обстановка от събраните писмени и гласни доказателства, правилна квалификация на деянието, и съответствие на наказанието по вид и размер с предвиденото в закона.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за несъответни на доказателствените материали мотиви на районния съд. Касационният състав на съда не може да установява нови фактически положения по силата на чл. 220 от АПК, а правомощията на касационната инстанция при извършваната от нея проверка се разпростират върху спазването на правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата, които са предвидени, за да изключат произволното формиране на това убеждение.

При постановяване на оспореното в настоящото производство съдебно решение не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е събрал преценените като относими и необходими доказателства, които са обсъдени в акта по същество. Изложени са мотиви в изискуемия от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК обем – установени факти, анализ и оценка на доказателствата и следващите от тях правни изводи. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи няма порочни действия на въззивния съд. Решението съдържа отговор на наведените от жалбоподателя оплаквания относно правната квалификация на деянието, сходни с тези в касационната жалба. Изведените логически заключения са последователни и изцяло се основават на доказателствата по делото, а не на предположения.

Неоснователно е наведеното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП /в относимата редакция – ДВ, бр.13/2024 г./ предвижда административнонаказателна отговорност с налагане на глоба в размер на 200 лв. за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по чл.179, ал. 1 от ЗДвП причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В НП е коректно посочено санкциониране на касатора в хипотезата на първото предложение от разпоредбата – движение с несъобразена скорост, в резултат на което е причинено ПТП.

Описаните в НП фактически обстоятелства сочат допуснато от водача нарушение именно по чл.20, ал.2 от ЗДвП, както е приел АНО, а не по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както претендира касаторът. Нарушението, което е в причинна връзка с произшествието, е несъобразяване на водача с пътните и атмосферни условия – дъждовалеж и мокра пътна настилка. Загубата на управление е резултат от несъобразената скорост с конкретните условия, в които е управляван автомобилът от касатора. Загубата на контрол върху управлението на автомобила не е тъждествена с неупражняването на контрол върху системите за управление на превозното средство. Правилата относно режима на скоростта и изискването на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство да има във всеки момент пълен контрол над системите му за управление се намират във взаимна връзка и обусловеност, но са с различно съдържание. Всяко от тях има самостоятелно съществуване и нарушаването му може да е в причинна връзка с настъпване на ПТП само доколкото не е допуснато нарушение на другото от посочените правила за движение. Практиката на ВКС е постоянна, че нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП би било налице при изгубване на контрол върху управлението поради заспиване на водача, поради отклоняване на вниманието му, поради разсейване, поради намеса на трето лице и др., като в тези случаи нарушението няма връзка със скоростта. В конкретния казус невъзможността на водача да овладее автомобила е резултат на несъблюдаване именно на правилата относно режима на скоростта, поради което нарушението, намиращо се в причинна връзка с произшествието е това по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. /в т.см. напр. Решение № 46 от 18.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 99/2019 г., I н. о., Решение № 60147 от 26.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 510/2021 г., III н. о., Решение № 96/2019 г. на ВКС по н.д. № 218/2019 г., II н.о. и др./.

Обобщено, административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна, квалифицирано е правилно и за него е наложено предвиденото от закона наказание. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона. Поради отсъствие на наведените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение, то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото касационно производство в минимален размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 274 от 25.06.2025 г., постановено по АНД № 1025/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА Н. Д. Г., [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 833/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.