Решение по адм. дело №1494/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) във връзка с чл.145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Е. О. с [ЕГН], против Заповед № 227 от 26.06.2025г. на П. на Комисия за защита на потребителите, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение със С. Е. О. на длъжност директор на регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“, с ранг III младши, считано от датата на връчване.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е немотивирана и незаконосъобразна. Претендира се отмяната на същата и разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата по доводи подробно изложени в жалбата.

Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл.149 ал.1 от АПК преклузивен 14-дневен срок /оспорената заповед е връчена на 03.07.2025г., според направеното върху нея отбелязване, а жалбата е подадена на 14.07.2025г., от надлежна страна - дисциплинарно наказаното лице, имащо право и интерес от оспорването и същата, като процесуално допустима, задължава съда да я разгледа по същество относно нейната основателност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № Ц-03-7733/23.06.2025г. да председателя на КЗП С. Е. О. е поискала възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението, обявено от съда за незаконосъобразно.

В заявлението е посочено, че искането е направено във връзка с Решение № 6367 от 12.06.2025г. на Върховния административен съд, постановено по АД № 11272/2024г.

Със Заповед № 226 от 26.06.2025г. на П. на КЗП е възстановена С. Е. О. на длъжност директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“, длъжностно ниво 6, ръководно ниво 6А по Класификатора на длъжностите в администрацията, с ранг III младши, считано от датата на връчване. Заповедта е връчена на 03.07.2025г.

На същата дата - 26.06.2025г. Председателят на Комисия за защита на потребителите издава Заповед № 227, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение със С. Е. О. на длъжност директор на регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“, с ранг III младши, считано от датата на връчване. Заповедта е връчена на 03.07.2025г.

Съдът установи, че с Решение № 8654 от 14.10.2024г., постановено по АД № 1355/2024г. Административен съд Пловдив е отменил Заповед № 388 от 31.05.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание-уволнение от председателя на Комисията за защита на потребителите, на С. Е. О. - с ранг III младши , директор на регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище в гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите.

С Решение № 6367 от 12.06.2025г. на Върховния административен съд, постановено по АД № 11272/2024г. е оставено в сила Решение № 8654 от 14.10.2024г., постановено по АД № 1355/2024г. по описа на Административен съд Пловдив.

С оглед установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗДСл орган - Председателят на Комисията за защита на потребителите.

Съдът намира, че в заповедта липсват фактически основания за издаването й, т. е. не е мотивирана. Издадена е на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл във вр. с чл.108 от ЗДСл. Съгласно цитираната норма органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3.

Според чл. 108, ал. 1 изр. второ от ЗДСл в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Съображения да прекрати служебното правоотношение не могат да се открият и в документите по административната преписка. По този начин съдът не може да извърши проверка дали заповедта съответства на материалния закон. Липсват конкретни мотиви относими към "обективната невъзможност държавният служител да изпълнява служебното си правоотношение" за взетото управленско решение, рефлектиращо върху служебното правоотношение на жалбоподателя.

Безспорно мотивите могат да бъдат изложени отделно от административния акт и не е необходимо да съвпадат по време с издаването му. Възможно е мотивите да предхождат постановяването на акта и да се съдържат в други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт. / в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС/. В конкретния случай и това обаче, не е изпълнено. Няма данни по преписката, мотиви, които да бъдат привързани с каквото и да било основание за прекратяване служебното правоотношение. Поради липсата на фактически основания, съдът не би могъл обективно да изгради убеждение относно правомерността на оспорената заповед.

Липсата на фактически основания е нарушение на изискването за форма и съдържание на административния акт - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Следва да се има предвид, че законосъобразността на административния акт се преценява само в рамките на фактическите основания за издаването му. Те като юридически факти, индивидуализират упражненото от органа административно субективно право, предметът на исканата с жалбата отмяна, а с това и предметът на административното дело. Именно от тях произтича правото на органа да постанови съответния акт. В случая фактически основания липсват, поради което съдът не може да прецени кои са фактите, въз основа на които органът е обосновал заповедта. Не се откриват в документите по преписката фактически обстоятелства, които да покриват признаците на фактическия състав на обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В приложената по делото административна преписка не се съдържат материали, които позволяват да се установи конкретна фактическа обстановка, която се субсумира в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е бланкетна и във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват съдържанието й. Извеждането от съда на предполагаемата воля на административния орган, респ. извършването на собствена преценка за дължимия резултат и поставяне в положение съдът да гадае волята на административния орган е недопустимо.

В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по см. на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1) да е създадена нова фактическа обстановка; 2) същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3) причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. В случая няма данни по делото, които биха могли да формират извод за наличие на визираните кумулативни предпоставки, релевантни за законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини стоящи извън волята на страните по правоотношението, поради което те са непреодолими.

Както се посочи по-горе, в обжалваната заповед въобще няма посочени мотиви. При това положение, невъзможно е да се обоснове налице ли са елементите от фактическия състав за изпълнението на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител.

Като невъзможност за изпълнение на служебните задължения не може да се определи и липсата на образователна степен, ранг и професионален опит, въведени като изисквания за длъжността, след като с придобитите образователна степен, ранг и опит жалбоподателката е възстановена на работа въз основа на влязлото в сила съдебно решение.

Органът по назначаването не е установил по делото и не е посочил като мотиви в обжалваната заповед, че е налице обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за качествено изпълнение на служебните задължения, поради което е постановил административен акт в противоречие с материалния закон и при липсата на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Предоставената от закона възможност да се прекрати служебното правоотношение поради обективни причини трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Правомощията на органа по назначаването са упражнени превратно с оглед заобикаляне законовите последици от отмяната на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на С. О. с влязло в сила съдебно решение и в нарушение на правото на незаконно уволнения служител да бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност. За това говори и фактът, че на една и съща дата е издадена заповед за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заповед за прекратяване на служебното правоотношение.

Проверката за законосъобразност на административния акт, освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона.

Съдът намира, че не са спазени установените в АПК форма и съдържание, което е абсолютно основание за отмяна на оспорената заповед - арг. от чл. 146 от АПК. Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона и следва да се отмени.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да му се присъдят разноски. По делото е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждения- чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, което е основателно, предвид че делото не се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с другите дела от този вид и като се има предвид проведеното едно открито съдебно заседание, в което са събрани доказателствата. Заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно на 1000лв.

Воден от горните мотиви Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 227 от 26.06.2025г. на П. на Комисия за защита на потребителите.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати в полза на С. Е. О. с [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, [улица], сумата в размер на 1000лв. /хиляда лева/, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от изпращането на преписи на страните.