Определение по дело №8708/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Гр. Варна, 19.10.2020г.

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,XXV състав в закрито заседание, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

         След като разгледа докладваното  гр.д. №8708 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е образувано по искова молба на П.И.Г., в която е отправено искане за прогласяване на нищожност на н.а.№74, т.1, рег.№1062, дело №65/02г. и Решение №3699 по гр.д. №2022/2007г. поради противоречието му с решение №2759/27.07.2007г. по гр.д. №2549/2006г. на РС-Варна.   

         След извършване на служебна справка в деловодната програма на ВРС се установява, че във ВРС е било образувано и гр.д. №3923/2020г., 41с.   по идентична искова молба със същите предмет и страни. В разпоредбата на  чл. 126, ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни актове, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на производството.

На изложените съображения и на основание чл.126, ал.1 ГПК, съдът намира предявената  искова претенция  за недопустима, с оглед и на което производството по нея следва да бъде прекратено.

Отделно от горното се установява, че валидността на решение №3699 по гр.д. №2022/2007г. е било предмет на разглеждане по гр.д. №789/2013г. по описа на РС-Провадия като искът е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.  

                Дори и горното да не бъде споделено следва да се има предвид, че производството по делото е недопустимо и на други съображения, които също ще бъдат изложени за пълнота. Съобразно мотивите на Определение №307/10.05.2019г., постановено по възз.ч.гр.д. №215/2019г. по описа на   Апелативен съд гр.Варна приетото в доктрината и съдебната практика нищожността на съдебното решение се свързва с постановяването на му от незаконен съдебен състав, извън правораздавателната дейност на съда, при неподписване на решението от мнозинството съдии на състава, ако не е съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, когато повелява изпълнение на нещо неизпълнимо или изпълнение на действие, което съставлява престъпление.  Твърденията наведени в исковата молба следва да се отнесат към възможността на ищеца да претендира отмяна на влязло в сила решение  и не представляват основание за предявяване на иск за нищожност. Поради това за ищеца липсва правен интерес от прогласяване нищожността на съдебното решение на въведеното с исковата молба основание. / в този смисъл и Определение №326/22.07.2010г. по ч.гр.д. №280/2010г. на ВКС, IIг.о./.             По отношение на искането за прогласяване на нищожност на нотариалния акт също липсват гондни твърдения, които да обоносват допустимостта на производството в тази ми част.

          

С оглед горното съдът : 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №8708 по описа за 2020г. по описа на ВРС, XXVс., на основание чл.126,ал.1 ГПК.  

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от получаването му.

        

        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :