Присъда по НОХД №1467/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	75
Дата:	9 май 2025 г. (в сила от 30 октомври 2025 г.)
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20222120201467
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 75
гр. Бургас, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
СъдебниИРИНА Т. Д.А

заседатели:РАДОСЛАВ СТ. ДОБРЕВ
при участието на секретаря М. Д. КОЛЕВА
и прокурора Г. Евт. П.
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20222120201467 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. К. Г. – роден на **********, с ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че през периода от 10.06.2015г. до 20.06.2015г. в гр.Бургас с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у А. Я. К., че ще му достави 1 100 бр.
мастербокса цигари марка „Ричман“ с цена от 100 щатски долара за мастербокс и с това
причинил на А. Я. К. имотна вреда в големи размери - 90 000 /деветдесет хиляди/ щатски
долара, с левова равностойност 156 912.30 /сто петдесет и шест хиляди деветстотин и
дванадесет лева и тридесет стотинки/ - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК във вр. чл.54 от НК,
във вр. чл.36 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2
/ДВЕ/ ГОДИНИ.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното
наказание 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ лишаване от свобода за изпитателен срок от 4 /ЧЕТИРИ/
ГОДИНИ.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимата Т. К. Г., ЕГН: **********,
да заплати в полза на бюджета на ОД МВР гр. Бургас направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 367,50лв. /триста шестдесет и седем лева и
1

петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА Т. К. Г., ЕГН: **********, да заплати на гражданския ищец А. Я. К., ЕГН:
**********, сумата от 90 000 щатски долара с равностойност 156 912,30 лева,
представляваща причинените на пострадалия имуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от м.май 2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия Т. К. Г., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 6 276,49 /шест хиляди двеста
седемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лева, представляваща държавна
такса върху уважената част от гражданския иск.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Т. К. Г., ЕГН: **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас
направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 880
/осемстотин и осемдесет/ лева, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 75/ 09.05.2025 година по НОХД № 1467/2022г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство
№ 251 ЗМ - 371/19г. по описа на ОД МВР - Бургас, пор. № 2878/19г. по описа на РП - Бургас,
с който е повдигнато обвинение на Т. К. Г. – роден на 25.08.1967г. в с.Росен, общ.Созопол, с
адрес: ....за това че:
през периода от 10.06.2015г. до 20.06.2015г. в гр.Бургас с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил заблуждение у А. Я. К., че ще му достави 1 100 бр. мастербокса
цигари марка „Ричман“ с цена от 100 щатски долара за мастербокс и с това причинил на А.
Я. К. имотна вреда в големи размери - 90 000 /деветдесет хиляди/ щатски долара, с левова
равностойност 156 912.30 /сто петдесет и шест хиляди деветстотин и дванадесет лева и
тридесет стотинки/ - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се
определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение да се
отложи с определяне на изпитателен срок от 3 години.
Повереникът - адв. Д. се солидаризира с доводите на държавното обвинение, но моли
да се постанови ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание ЛОС, както
и да се уважи предявения граждански иск.
Частният обвинител и граждански ищец К. поддържа показанията си, дадени в хода
на досъдебното и съдебното производство.
Защитникът на подсъдимия - адв. Д. – БАК, заявява, че обвинението срещу
подсъдимия Г. не е доказано, поради което и моли същият да бъде оправдан, а предявеният
граждански иска да се отхвърли.
Подсъдимият поддържа заявеното от защитника му и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Т. К. Г. е р...
През месец май 2015г. в гр.Бургас, свидетелят А. К. посетил офиса на свидетеля Д.
Д.. В хода на разговора между двамата Д. споделил на К., че подсъдимият Т. Г. имал голямо
количество цигари и ги продавал на добра цена, която била 100 щатски долара за
мастьрбокс. Свидетелят К. проявил интерес да закупи част от предлаганата стока, тъй като
цената на същата била изгодна. По тази причина той решил да се срещне с Г., за да
договорят параметрите на евентуална сделка.
Първата среща между двамата се състояла в заведението „Старата кръчма“,
намиращо се в гр.Бургас, на ул.„Славянска“. На същата освен подсъдимия и пострадалия
присъствал и свидетелят Д.. Т. Г. заявил, че може да достави оригинални цигари на добра
цена на терминала в Пристанище гр.Бургас, като разполага с три контейнера с цигари от
различни марки. Свидетелят К. попитал подсъдимия защо цената на един мастербокс е
1

толкова ниска, на което подсъдимият му отговорил, че това било „разчет между неговите
контрагенти турци и руснаци“. По време на тази среща било договорено, че Г. ще достави на
К. в Пристанище Бургас един контейнер с цигари марка „Ричман“. За осъществяване на
сделката била необходима спедиторска фирма, която да извършва и дейност като посредник
по самата сделка, като за такава било избрано дружество „Гига С.Р.Л.“ ЕООД с
пълномощник свидетеля Г. Т..
След няколко дни свидетелят Д. се обадил на пострадалия К. и го уведомил, че с него
се е свързал подсъдимият Г., който му заявил, че има оригинален коносамент на стоката и
цигарите са натоварени и пътуват. Контейнерът с цигарите бил натоварен на 09.06.2015г. от
пристанище Клайпеда чрез линейната компания „MSC“. Според оригиналния коносамент
количеството цигари е било 1 100 мастербокса цигари марка „Ричман“.
На неустановен ден в периода от 10.06.2015г. до 20.06.2015г. в гр.Бургас, в ресторант
„Старата кръчма“ била проведена среща между свидетелите К., Д. и Д. и подсъдимия Г.. На
тази среща Г. заявил на пострадалия, че ще му достави цигари - 1 100 мастербокса марка
„Ричман“ с цена от 100 щатски долара за мастербокс. В присъствието на горепосочените
сидетели Д. и Д., пострадалият К. заплатил на подсъдимия Г. сумата от 90 000 щатски
долара. Остатъка от договорената сума в размер на 20 000 щатски долара К. е трябвало да
заплати на Г. при пристигането на цигарите. След заплащане на сумата от 90 000 щатски
долара, подсъдимият Г. предал на пострадалия К. оригиналния коносамент за договорения
контейнер с цигари. Свидетелят К. не се усъмнил, че подсъдимият не е собственик на
цигарите или лице, което е оправомощено да се разпорежда с тях, тъй като считал, че
притежателят на оригиналния коносамент е собственик на стоката.
Няколко дена след тази среща на Пристанище Бургас пристигнал корабът, превозващ
процесния контейнер с цигарите, но поради факта, че властите не са разрешили
разтоварването на контейнерите, които били три на брой, корабът отплавал и в последствие
контейнерите били разтоварени в пристанището в гр.Истанбул. Превозвачът претендирал
неустойка в размер на 14 852,83 щатски долара, във връзка с което била проведена среща
между сидетеля К., подсъдимия Г. и свидетеля Д. в ресторант „Фиеста“ в гр.Бургас, където
подсъдимият Г. помолил пострадалия К. да заплати цялата неустойка и за трите контейнера,
а той до една седмица щял да му върне 10 000 щатски долара за собствените си два
контейнера. Свидетелят К. се съгласил и предал сумата за неустойката на спедитора -
свидетеля Т. на два пъти, а свидетелят Т. на свой ред внесъл парите чрез банков превод по
сметка на линейната компания „MSC“. Докато контейнера все още бил в гр.Истанбул,
свидетелят К. разбрал от свидетеля Д., че двама украински граждани са се свързали с него и
претендират, че цигарите в трите контейнера са тяхна собственост. В тази връзка между
свидетелите К. и Д.от една страна и украинския гражданин - В. К. от друга страна била
проведена среща в офиса на Д.. По време на срещата свидетелят К. представил пълномощно
от фирмата – изпращач на стоката и заявил, че е собственик на контейнерите с цигари и че
подсъдимият Г. няма нищо общо с тях. Украинският гражданин споделил също така, че на
него цигарите му струват 130 щатски долара на мастербокс и че не е възможно Г. да ги
продава за 100 щатски долара.
На следващия ден била проведена нова среща в гр.Бургас, този път в ресторант
„Старата кръчма“, на която присъствали свидетелите К., И., К., Д. и Т. и подсъдимият Г.. На
тази среща ...К. попитал подсъдимия Т. Г., кой е собственик на контейнерите. Тогава Г.
заявил, че контейнерите с цигари били собственост на свидетеля К.. Пострадалият на свой
ред попитал подсъдимия, защо го е излъгал, че цигарите са негови, на което Г. отговорил, че
ще да му върне парите. К. разбрал, че бил измамен от Г. и на следващия ден върнал
оригиналния коносамент и сертификат за платения от него контейнер с цигари на свидетеля
К.. В последствие подсъдимият започнал да измисля различни причини, поради които не
била извършена покупко - продажбата на цигарите от свидетеля К., който на свой ред
2

поискал Г. да му върне заплатената сума. Това така и не станало, поради което К.
сигнализирал органите на реда.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
производство доказателствен материал, а именно: от показанията на разпитаните свидетели
– А. Я. К. /л.42-45, л.59 от делото/, Д. Д. Д. /л.54-59, л.481-482 от делото/, Г. Д. Т. /л.45-48 от
делото и прочетените такива на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК - л.44-46, том 2 от ДП/, О.
Г. И. /л.453-454 от делото/, В. Л. К. /л.383-391 от делото и прочетените такива на осн. чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.12 НПК - л.98-101, том 3 от ДП/, проведената очна ставка между свидетелите
Д. Д. Д. и А. Я. К. /л.59 от делото/, проведената очна ставка между свидетеля Д. Д. Д. и
подсъдимия Т. К. Г. /л.475-481 от делото/; от писмените и веществените доказателства както
следва: копие на коносамент №MSCURY903305 ведно с превод на същия /л.17-19 и л.38 от
том. 1 на ДП/, пълномощно на фирмата изпращач /л.27 от том 1 на ДП/, уведомление за
пристигане на стоката /л.23-26 от том 1 на ДП/, сертификат за произход /л.22 и л.40 от том 1
на ДП/, списък на стоката /л.21 и л.39 от том 1 на ДП/, актуално състояние на фирмата
изпращач /л.20 от том 1 на ДП/, писмо от Агенция „Митници“, териториална Дирекция
Южна морска и приложено към нея нареждане за разтоварване /л.120-130, т.2 от ДП/,
фактури и платежни документи /л.41-46 от том 1 на ДП/, справка от ОДМВР за влизания и
излизания от територията на Република България /л.464 от делото/, писмо с приложена
справка от БНБ /л.119-120, том 3 на ДП/, актуална справка за съдимост на подсъдимия,
както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.
Съдът не даде вяра на дадените от подсъдимия обясненията /л.465-466 от делото/.
На първо място, съдът кредитира с доверие писмените доказателства по делото:
копие на коносамент №MSCURY903305 ведно с превод на същия, пълномощно на фирмата
изпращач, уведомление за пристигане на стоката, сертификат за произход, списък на
стоката, актуално състояние на фирмата изпращач и фактури и платежни документи. Видно
от същите във връзка с контейнер, натоварен с 1100 пакета цигари е издаден коносамент
№MSCURY903305. Изпращач на стоката е било дружеството „ИННОВА ШИПИНГ“ ООД, а
като превозвач /т.нар. нотифай/ е посочено „ГИГА“ С.Р.Л. ЛТД. Коносаментът е издаден на
заповед /”to order”, както е записано в самия него/, като върху същия не е налично джиро.
От наличния по ДП списък на стоката е видно, че същата е натоварена в пристанището в
Клайпеда, Литва, по поръчка на „ИННОВА ШИПИНГ“ ООД. От актуално състояние на
фирмата - изпращач „ИННОВА ШИПИНГ“ ООД се установява също така, че това дружество
е регистрирана в Обединеното кралство, а видно от наличното по делото пълномощно то се
представлява от свидетеля В. Л. К., който е оправомощен да извършва всички необходими
действия във връзка с всички бизнес дела на дружеството, да открива и закрива сметки на
същото и др.
Видно от уведомление за пристигане на стоката от 30.06.2015г. дружеството „ГИГА“
С.Р.Л. ЛТД е било уведомено относно пристигането процесния контейнер, натоварен с 1100
пакета цигари, в Пристанище Бургас-Запад. Очевидно стоката не е била разтоварена на това
пристанище, тъй като по делото са налични и фактури, издадени от линейната компания
„MSC“ на превозвача „ГИГА“ С.Р.Л. ЛТД за дължими разноски за задържане на стоката в
гр.Истанбул. Видно от наличните по делото платежни документи е също така, че дължимите
по тези фактурите суми са били заплатени по банков път от страна на свидетеля Г. Д. Т.. В
тази насока е и писмо от Агенция „Митници“, териториална Дирекция „Южна Морска“ с
рег. №32-45850/11.02.2020г. и приложено към нея нареждане за разтоварване, в които е
посочено, че не е разрешено разтоварването на процесните 3 контейнера във връзка с
неизпълнение на разпоредбите на чл.82 от ЗАДС.
3

При възприемане на горната фактическа обстановка БРС взе предвид на следващо
място и показанията на свидетелите А. Я. К., Д. Д. Д. и Г. Д. Т., които намери за
последователни, логични и водещи до установяване на едни и същи факти. Същите са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се в по – голямата си част, поради
което следва да се кредитират изцяло, като липсват основание да се приеме, че тези
свидетели са предубедени. От показанията на посочените свидетели се установява по
безспорен начин, че между пострадалия и подсъдимия е била налице уговорка, съобразно
която последният се е задължил да достави на К. 1 100 бр. мастербокса цигари марка
„Ричман“ с цена от 100 щатски долара за мастербокс, който ангажимент обаче не е изпълнил.
И тримата свидетели са категорични и по отношение предаването на сумата от 90 000
щатски долара от пострадалия на подсъдимият Г.. В тази връзка свидетелят К. посочва:
„направихме среща с Т., на която уточнихме с какво количество, на какви марки и на какви
цени разполага……………. Направи ми впечатление ниската цена на цигарите, за което Т.
обясни много убедително, че това е разчет между неговите контрагенти - турци и
руснаците…… Договорката ни беше аз да купя единия контейнер с 1100 мастербокса
цигари за 110 000 долара“. К. е категоричен също така, че Г. му е дал коносамента след като
той самият му е заплатил сумата от 90000 долара. Свидетелят Т. възпроизвежда абсолютно
идентична фактическа обстановка пред съда, посочвайки: „Страните по сделката бяха А.
К. купувач, а представител на продавача е г-н Г.. Уговорката беше при предоставяне на
коносамент да се заплатят 90000 щатски долара, плюс 20000 като дойде контейнера…….
На тази среща се предаде коносаментът на К. и се дадоха 90000 долара. Коносаментът
беше у г-н Г. и той го предаде на А. К., а А. К. му даде 900000 щ.д.“. Свидетелят Д. също
потвърждава гореизложеното, посочвайки наличието на абсолютно същата уговорка между
страните по сделката и предаването на сумата в размер на 900000 щ.д. от К. на Г. в негово
присъствие. И тримата свидетели са категорични също така, че процесният контейнер с
цигари не е бил разтоварен на Пристанище Бургас и съответно получен от пострадалия,
както и че последният не е получил обратно цената по сделката.
Съдът намира, че наличието на дребни разминавания между показанията на тези
свидетели се дължат на обективно изминалия дълъг период от време – 10 години и
различното отражение което фактите от действителността по принцип имат върху
съзнанието на различните лица в зависимост от техните индивидуални способности за
запаметяват и възпроизвеждат събития, съобразно тяхната възраст, образование и физическа
възможност да възприемат определени факти от обективната действителност. Следва също
така изрично да се изтъкне, че по отношение на основните факти от предмета на доказване
показанията на коментираните свидетели са напълно идентични. Необходимо е да се
отбележи и че в случая се явява без значение дали подсъдимият изрично е посочил, че е
„собственик“ на стоката. Самият факт, че той е предложил цигарите за продажба на К.,
търсил е техен купувач с посредничеството на Д., уговорил е цена на мастербокс и е
получил сумата по сделката /както посочват впрочем всички свидетели/, навежда към
недвусмисления извод, че Г. се е заявил като собственик респ. упълномощено от собственика
лице посредством своите действия, като е въвел в заблуждение лицата, че ще достави
процесните цигари. Напълно естествено в този смисъл и някои от свидетелите са възприели,
че той е собственик на цигарите, а други да са приели, че уговаря сделката като
пълномощник на последния. Изложеното обаче по никакъв начин не повлиява на
възприетите от съда факти на липса на възможност и намерение подсъдимия да изпълни
задълженията си по доставка на стоката.
БРС даде вяра само отчасти на показанията на свидетеля В. Л. К. /дадени в хода на
съдебната поръчка, изготвена от БРС/. Този свидетел изрично е заявил, че процесните
цигари са били собственост на „Инова шипинг“ ООД, чийто пълномощник е бил той, като
пълномощията му са касаели продажба на стоки и осъществяване на търговска дейност. Това
обстоятелство се подкрепя от коментираното по – горе негово пълномощно /л.27, т.1 ДП/, по
4

силата на което той има правото да представлява дружеството във връзка с всички
търговски въпроси. К. заявява на следващо място, че е посещавал Република България във
връзка с продажбата на контейнери с цигари, което е сред безспорните факти по делото, във
връзка с който са единодушни всички разпитани свидетели. Той категорично заявява също
така по отношение на подсъдимия: „Не съм го упълномощавал. Не съм подписвал никакви
документи с Т. К. Г., нито по този повод, нито по някой друг.“, както и че не му е давал
права да продава трите контейнера и не се е договарял с него. Тази теза се застъпва
последователно от свидетеля, като в прочетените от съда показания на същия, дадени в хода
на ДП, той заявява: „Не съм упълномощавал и никакви документи с Т. К. Г. не съм
сключвал.“ и „По време на посочената среща Т. К. наистина призна, че и трите
контейнера не са негова собственост. Никакви договорености с Т. К. не съм имал.“. В
тази връзка съдът приема за безспорно установено по делото, че подсъдимият не е имал
пълномощия да се разпорежда с процесните контейнери, в частност да договаря продажната
им цена и да ги продава. Този факт не се оспорва и от самата защита, а и липсват каквито и
да е доказателства в обратната насока. Свидетелят К. посочва също така, че до настоящия
момент контейнерите не са заплатени нито на него, нито на дружеството – собственик. Това
обстоятелство също се установява безпротиворечиво от всички материали по делото, като
нито един от разпитаните свидетели не посочва заплащане на равностойността на предмета
на престъплението на дружеството – собственик. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля К. в останалата им част, доколкото на останалите поставени му въпроси той или
заявява, че не знае и не си спомня, или дава отговори, които не кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля О. Г. И.. Същият заяви пред съда:
„Между А. и Т. имаше проблем във връзка с продажбата на цигари. Знам, защото на
срещата А. се обърна към Т. с въпроса: „Защо си ми продал тези цигари? Не знаеше ли,
че не са твои?“. А какво по-точно е било между тях, не знам. От думите на А. К. знам, че
е платил за тези цигари, но аз не съм виждал да е плащал.“ Изложеното кореспондира и с
коментираните по – горе показанията на свидетеля К., който също разказва за проведена
среща с подсъдимия и пострадалия, в хода на която Г. е признал, че не е собственик на
контейнерите. От страна на защитата действително се правят възражения касателно датата
на провежданите между страните срещи, което обаче се явява ирелевантно по отношение на
основния предмет на доказване, още повече че независимо от това на коя дата, така
посочените срещи са били провеждани, видно от показанията на абсолютно всички
свидетели по делото.
И. е категоричен също така, че: „Не сме упълномощавали Т. Г. да се разпорежда с
цигарите“. С оглед изминалия период от време и предвид обстоятелството, че този
свидетел не е бил пряко ангажиран с продажбата на цигарите /тъй като не е бил нито техен
собственик, нито пълномощник на последния/ този свидетел не си спомня детайлите във
връзка с провежданите между страните срещи. Той обаче също е категоричен, че
подсъдимият не е упълномощаван от него или от свидетеля К. да извършва продажба на
контейнерите, както и относно обстоятелството, че контейнерите са останали незаплатени
нито на тях двамата, нито на дружеството - собственик. Този свидетел посочва също така, че
макар да не е станал свидетел на предаване на пари на подсъдимия от страна на
пострадалия, последният му е разказал, че такова се е осъществило, като впоследствие К.
нито е получил средствата си обратно, нито е била осъществена договорената доставка на
цигари.
Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено
средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ
и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на
подсъдимия останаха изолирани, като не се подкрепят от доказателствената съвкупност по
делото, поради което и бяха възприети като негова защитна версия. Съдът не даде вяра на
5

обясненията на подсъдимия, тъй като намери същите за недостоверни при съпоставянето им
с останалите доказателства. Така например, в хода на ДП свидетелят К. посочва: „По време
на посочената среща Т. К. наистина призна, че и трите контейнера не са негова
собственост.“. Изложеното си противоречи със заявеното от подсъдимия в обясненията му,
че е нямал никаква договорка с пострадалия К. и че само е свързал украинските граждани
със свидетеля Д.. В случай, че действително отношенията между лицата бяха такива,
каквито посочва Г., то на него е нямало да му се налага да „признава“, че цигарите не са
негова собственост. Очевидно той е манифестирал пред участници по сделката, че разполага
с правомощия да договаря продажбата на процесните вещи при определени от него условия
и да получава цената по същата. В тази насока са и показанията на останалите свидетели по
делото - А. Я. К., Д. Д. Д. и Г. Д. Т.. Така например, свидетелят К. посочва, че свидетеля Д.
му е представил Т. като собственик на цигарите. Самият подсъдим му е обяснил на свой ред
по отношение на цената на цигарите, че „това е разчет между неговите контрагенти -
турци и руснаците“. В тази връзка следва да се има предвид, че дори и Г. да е заявил на Д., а
не директно на пострадалия, че е собственик на процесните цигари респ. упълномощено от
собственика лице, същият безспорно е въвел в заблуждение К. посредством цялостното си
поведение, изразяващо се в предлагане за продан на стоката, договаряне на цена на същата и
параметри по сделката. С цялостното си поведение той е манифестирал, че разполага с
правомощия да се разпорежда с вещите по свое усмотрение. В този смисъл обстоятелството,
че не е заявявал директно, че е техен собственик на пострадалия не може да обоснове
несъставомерност на деянието му, доколкото е възможно и извършване на разпоредителни
действия от негова страна в качеството му на пълномощник на собственика или
управомощено на друго правно основание лице /каквито правомощия той в действителност
няма/. Следва да се подчертае изрично също така, че процесното обвинение касае въвеждане
в заблуждение на пострадалия, че ще му бъдат доставени процесните мастербоксове с
цигари, а не че Г. е техен собственик. В тази връзка следва да се има предвид, че и
свидетелят Т. посочва подсъдимия като страна по сделката. Същият не е сигурен в какво
качество е участвал Г., но предполага, че е бил в качеството му на представител на
продавача. У този свидетел обаче също е била изградена невярната представа, че
подсъдимият се разпорежда с процесните цигари на някакво правно основание. Той заявява
също така, че: „На тази среща в заведението само разговори водихме и там се уточни, че
не е Г. собственик на стоката. Г. заяви, че после ще си оправя финансовите отношения
с г-н К. и ще му връща парите. Г. нямаше претенции към стоката, той каза, че
стоката е тяхна, той не може да каже, че не е тяхна стоката, тъй като те бях
упълномощени с пълномощно. Нормален спор беше, всичко беше в добрия тон на разговора.
Тези украинци по-скоро не са знаели, че Г. борави с тези коносаменти. От думите им
следваше, че не са знаели, че Г. продава техните цигари.“ Този свидетел е категоричен
също така, че украинските граждани не са били съгласни Г. да продава стоката им, поради
което са взели коносаментите за същата, както и че те не са получавали продажната цена за
същата – 90000 щатски долара.
От изисканата и приобщена като доказателство по делото справка от ОДМВР за
влизания и излизания от територията на Република България се установява, че чуждите
граждани К. и И. са извършвали пътувания до Република България в периода от 2015г. до
2017г. С оглед наличието на съвпадение в дните и дори часовете на влизане и излизане от
територията на страната на двете лица, може да се заключи, че те са пътували често заедно,
което потвърждава заявеното от тях, че са си „помагали“ един на друг във връзка с
търговските си дела. Наличието на достатъчно на брой дати на съвместно пребиваване в
страната е в подкрепа и на заявеното от всички свидетели по делото за провеждане на срещи
между тях и украинските граждани.
По досъдебното производство е поискана справка от БНБ за левовата равностойност
на 1 щатски долар към инкриминираният период от 10.06.2015г. до 20.06.2015г. С оглед на
6

същата, при повдигане на обвинение на обвиняемият е взета средна стойност на 1 щатски
долар, а именно 1.74347 лв. Подсъдимият Г. е получил от пострадалия К. сумата в размер на
90 000 щатски долара, които са с левова равностойност 156 912,30 лв.
Всички посочени по – горе доказателства, на които съдът даде вяра навеждат към
единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към повдигнатото му
обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под съмнение възприетата от
съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от съда доказателства. От
изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на вмененото във вина на
подсъдимия деяние по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Престъплението по чл.209 НК се намира в раздел IV „Измама” на глава V от
Особената част на Наказателния кодекс. В практиката на ВКС последователно се застъпва,
че криминализираната измама по чл.209 НК от обективна страна представлява
неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез
което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на
имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи
субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел -
имотна облага.
От изложеното може да се заключи, че за да се приеме за осъществен основният
състав на престъплението измама от обективна страна следва да са налице следните
предпоставки: 1/ два предмета - измамено лице и ощетено имущество; 2/ ощетено
имущество да се е намирало във фактическа или разпоредителна власт на измамения; 3/ да е
налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще
извърши акт на имуществено разпореждане и 4/ причиняване на имотна вреда.
Съпоставяйки конкретиката на случая с изложените правни доводи относно характера
на престъплението, съдът намира следното:
В настоящия случай безспорно се установява наличието на всички белези от
обективна страна на престъплението измама. Подсъдимият Т. К. Г. е възбудил заблуждение у
пострадалото лице - А. Я. К., че след заплащане от негова страна на сумата в размер на 156
912.30 лв., ще му достави 1 100 бр. мастербокса цигари марка „Ричман“ с цена от 100 щатски
долара за мастербокс. По този начин Г. е създала противоправна представа у измаменото
лице за действителното състояние на нещата и последното, мотивирано от тази своя невярна
представа, е извършило акта на фактическо разпореждане. Като директно следствие от
имущественото разпореждане на измаменото лице за последното е настъпила вреда,
изразяваща се в обедняване със сумата в размер на 156 912.30лв.
По този начин - чрез действията на заблуденото лице, подсъдимият се е
облагодетелствувал от предмета на посегателство, като същият е получил сумата в размер на
156 912.30 лв. Той трайно е отнел предмета на престъплението, като по този начин е било
преустановено владението на пострадалия върху него и е била установена фактическата
власт именно на Г..
Подсъдимият е въвел измамения в заблуждение чрез въздействие върху съзнанието й,
което формира у него невярна представа. Касае се за резултатно увреждащо престъпление,
7

чийто резултат е причиняването имотна вреда другиму. Налице е причинна връзка между
деянието и престъпния резултат. Последният - имотната вреда, настъпва като пряко
следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измамения К., а разпореждането
пък е следствие от неправилно изградената увереност, че подсъдимият ще му достави 1 100
бр. мастербокса цигари марка „Ричман“ с цена от 100 щатски долара за мастербокс. С оглед
възраженията на защитата следва изрично да се подчертае, че за да се приеме за
съставомерно деянието, не е необходимо подсъдимият да е формирал невярна представа у
пострадалия, че е собственик на процесните вещи, а е достатъчно да създаде невярната
представа, че ще му ги достави /каквото е и повдигнатото от страна на БРП обвинение/.
Непосредствен обект на престъплението измама са обществените отношения, които
осигуряват нормално упражняване на правото на собственост в случая върху парите,
намиращи се у пострадалия, като наред с това се засяга и гарантираното от закона право на
разпореждане с имущество /с пари/ въз основа на свободно и съзнателно взето решение.
Съгласно трайно установената съдебна практика, за да е налице престъплението измама,
трябва деецът да няма изобщо намерение да изпълни задължението си, което поема спрямо
измаменото лице или да се е намирал в обективна изначална невъзможност да стори това. В
конкретния случай се установява изначално желание на подсъдимия да се обогати с
процесната сума и липсата на каквато и да е воля и намерение от негова страна за връщане
на противозаконно придобитото чуждо имущество. Нещо повече, налице е и обективна
невъзможност за изпълнение на поетото задължение за доставка, доколкото Г. не е нито
собственик на вещите, нито упълномощено от последния лице.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл и с користна цел.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и пряко ги е целял. Г. е предвиждал, че
вследствие на въздействието си върху пострадалия у него ще се възбудят неправилни
представи за действителността, което е използвал, за да го мотивира да се разпореди с
процесните парични средства. Наред с това, у подсъдимия е била налице и специалната цел
за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за
пострадалия К. настъпва имотна вреда.
Налице е квалифициращия състав по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК -
измамата е в „големи размери”. Предметът на престъплението има парична равностойност,
определяща се към момента на извършване на е деянието. Установеният със задължителна
съдебна практика критерий за определяне на понятието „големи размери” е обвързан с
величината на МРЗ. Според ТР № 1-98- ОСНК на ВКС, за да е налице този признак,
равностойността на предмета на деянието следва да надхвърля 70 - кратния размер на МРЗ
за страната, установена към момента на деянието. Съгласно ПМС №419/2014г. МРЗ към
20.06.2015г. е 360 лева, 70 пъти над този размер е 25 200 лева, поради които и несъмнено
квалифициращият признак по ал.1, т.5, на чл.210 от НК е налице.
Неоснователни се явяват възраженията на защитата касателно процесния коносамент
и обстоятелството какво значение има държането от същия от свидетелите и пострадалия в
различни моменти. В тази връзка следва да се има предвид правната същност на
коносамента /bill of lading/, представляващ договор за превоз при генерални товари в
линейното корабоплаване. За разлика от търговските ценни книги, неговият издател трябва
да притежава качеството на превозвач. В правна литература в различните страни
съществуват различни виждания на авторите по отношение на правната природа на
коносамента. В българската доктрина също са застъпени различни становища относно
функциите на коносамента. Според едно от тях, той изпълнява три функции: коносамент –
разписка, коносамент – договор и коносамент – ценна книга. Според друго мнение,
коносаментът проявява комплекс от функции: доказателствена, информационна,
легитимационна, на ценна книга. Безспорният извод обаче е, че на коносамента
8

действително се признава качеството на ценна книга и че той има доказателствено значение.
Съобразно начина на издаването му коносаментът бива поименен коносамент /straight/, в
който е упомената името на получателя, коносамент на заповед /order/, в който не е
упомената името на получателя и коносаментър е прехвърляем. От своя страна последният
може да бъде два подвида: на заповед на товародателя /to order/, в който случай товародателя
индорсира коносамента и на заповед на получателя /to order of/, в който случай изрично е
отбелязано коя фирма има право да се разпорежда с товара по заповед на получателя
Сидно от самото му съдържание, процесният коносамент е коносамент на заповед,
като в него не упоменато името на получателя, поради което и той е прехвърляем. По
конкретно процесният коносамент е на заповед на товародатея /to order/, в който случай
товародателят индорсира коносамента. Това се извършва с подпис и печат на товародателя
на първата страница на коносамента. В случай, че такъв тип коносамент не е индорсиран от
товародателя, не е възможно реалния получател да си получи товара. Както беше посочено
по – горе, не се установява процесният коносамент да е индорсиран т.е. върху него няма
поставно джиро, поради което и няма как да се приеме, че той прехвърля собствеността на
стоката. Тъкмо напротив, в коносамента е посочена единствено фирмата превозвач /т.нар.
нотифай/, която е следвало да получи стоката в Пристанище Бургас. Предвид изложеното,
няма как да се сподели виждането на защитата, че с предаване на коносамента на
пострадалия, на същия е била прехвърлена собствеността над процесния контейнер с
цигари.

По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Г. обстоятелство, съдът отчете
изключително големият размер на нанесената вреда – 156 912.30лв. Действително, размера
на вредата е взет предвид при квалифициране на настоящото деяние като измама в големи
размери, но този признак е приложим касателно щета над 25 200 лева. В настоящия случай
нанесените вреди са в размер 6 пъти над този размер, което няма как да не бъде отчетено от
съда. Отделно от горното се наблюдава изключителна престъпна упоритост от страна на
подсъдимия и макар да липсва обвинение в тази връзка по делото се установи, че той е
причинил допълнителна имотна вреда на пострадалия в размер на сумите за „деморейдж“
/около 15000 щатски долара по данни от свидетеля Т./ и сумите в размер на 12000 евро и
3500лв. за извършване на бизнес сделки в Турция /по данни от самия пострадал/.
Налице са обаче и смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства. Като такива на
първо място съдът отчете оказаното съдействие от негова страна на органите на
предварителното разследване и доброто му процесуално поведение. Също така БРС взе
предвид, че подсъдимият е неосъждано лице на зряла възраст, което упражнява трудова
дейност, посредством която реализира доходи.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието на основание чл.210, ал.1,
т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК във вр. чл.54 от НК, във вр. чл.36 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, чието изпълнение се отложи на основание
чл.66, ал.1 от НК с определяне на изпитателен срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ. Определяйки
наказание в посочения размер, съдът намира, че така определеното наказание би постигнало
целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция спрямо лицето.

9

По предявения граждански иск.
Като взе предвид всичко гореизложено БРС се произнесе по приетия за съвместно
разглеждане в производството граждански иск.
След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата и
съобрази законния принцип, че гражданската отговорност следва деликтната и всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, както и с оглед събраните в
хода на съдебното дирене доказателства, съдът прецени, че предявеният граждански иск за
претърпени от страна на пострадалия имуществени вреди от деянието по чл.210, ал.1, т.5 вр.
чл.209, ал.1 от НК е основателен и доказан в предявения размер от 90 000 щатски долара с
равностойност 156 912,30 лева, ведно със законната лихва считано от м.май 2015г. до
окончателното изплащане на сумата. Съдът се произнесе по гражданския иск взимайки
предвид, че размера на така посочените имуществени вреди се установява по безспорен
начин от всички събрани по делото доказателства, подробно коментирани по - горе.
Като взе предвид всички посочени обстоятелства, съдът осъди Т. К. Г., ЕГН:
**********, да заплати на гражданския ищец А. Я. К., ЕГН: **********, сумата от 90 000
щатски долара с равностойност 156 912,30 лева, представляваща причинените на
пострадалия имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от м.май 2015г. до
окончателното изплащане на сумата.

По разноските.
Накрая съдът се произнесе по разноските в следния смисъл:
осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Т. К. Г., ЕГН: **********, да
заплати в полза на бюджета на ОД МВР гр. Бургас направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 367,50лв. /триста шестдесет и седем
лева и петдесет стотинки/.
осъди подсъдимия Т. К. Г., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 6 276,49 /шест хиляди
двеста седемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лева, представляваща
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Т. К. Г., ЕГН: **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас и
направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 880
/осемстотин и осемдесет/ лева, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10

Съобщи за изтекли лични данни