Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.11.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 14712 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника З. „Б.И.“ АД срещу
съобщение от 04.09.2019 г. по изпълнително дело № 20197880400415 по описа на
ЧСИ М.К., с което частният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането
на длъжника да бъде намалено адвокатското възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че приетото адвокатско
възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическата сложност на
конкретното изпълнително производство. Твърди, че по делото липсват данни
процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия
по него, освен подаване на молбата за образуване на делото. Във връзка с това
не следва да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а
само за неговото образуване. Посочва, че по делото липсва доказателства за
заплащане на хонорара. Претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение
до 200 лева, съобразно Наредба № 1 на ВАдС чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 2 и с
тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОС на ВКС. Алтернативно
моли, ако не се уважи това искане, да се намали претендираният хонорар до
минималния размер, дължим по наредбата. Претендира разноски за настоящото
производство, включително и адвокатско възнаграждение в минимален размер.
С писмен отговор взискателят Д.П.П., чрез процесуалния
си представител адв. В.И., счита частната жалба за неоснователна и
необоснована. Поддържа, че правилно частният съдебен изпълнител не е намалил
адвокатския хонорар по изпълнителното дело, тъй като същият съответства на
минималното възнаграждение, предвидено в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Твърди, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
определено за образуване и водене на изпълнителното дело, като в конкретния
случай, в депозираната молба от процесуалния представител на взискателя са
посочени изпълнителни способи, за удовлетворяване на изпълняемото право. Посочва,
че с допълнителна молба от 09.09.2019 г. по изпълнителното дело е поискано
налагане на запори на банкови сметки на длъжника в 9 банки. Прави възражение за
прекомерност на претедирания адвокатски хонорар в настоящото производство. С
оглед изложеното иска да се остави без уважение жалбата.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че направените
разноски от взискателя, представляващи адвокатско възнаграждение, се
установяват от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Посочва, че адвокатското възнаграждение отговаря и на изискванията на чл. 36 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като е обосновано и
съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Иска да
се остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, отговора на
взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител – съобщение от 04.09.2019 г. /лист
17 от изпълнителното дело/, с който се е произнесъл по искането на длъжника за
намаляване на адвокатско възнаграждение и такси на взискателя, като длъжникът
счита, че същите са незаконосъобразни над 200 лева и прекомерни. Жалбата има
допустим предмет на съдебен контрол – съобщението, изготвено от ЧСИ във връзка
с произнасяне по разноските и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20197880400415
по описа на ЧСИ М.К. е образувано по молба на взискателя Д.П.П. срещу З. „Б.И.“
АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.08.2019 г. по гр.д. № 54865/2018
г. по описа на Софийски районен съд.
Молбата за
образуване на делото е подадена на 22.08.2019 г., в която се съдържа искане да
се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника и ако в дадения срок не
бъде извършено доброволно плащане да бъдат предприети действия по
принудителното събиране на сумата. С молба от 27.08.2019 г., в срока за
доброволно изпълнение, длъжникът е поискал да бъде намален претендирания
адвокатски хонорар до 200 лева, алтернативно до минимума за образуване и водене
на делото. Със становище от 03.09.2019 г. взискателят е възразил срещу
искането. С обжалваното съобщение от 04.09.2019 г. частният съдебен изпълнител
е уведомил длъжника, че оставя молбата му за намаляване на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело без уважение.
Настоящият
съдебен състав намира за установено от представения по изпълнителното дело
договор за правна защита и съдействие, че взискателят Д.П.П. е заплатил в брой
за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело в полза на адв.
В.И. договорено възнаграждение в размер на 990 лева. Ето защо възраженията на
длъжника, че липсват доказателства за заплащане на претендирания хонорар са неоснователни.
От друга страна
съдът счита за основателни доводите на З. „Б.И.“ АД в подадената жалба относно размера
на адвокатското възнаграждение на взискателя, прието за събиране в
изпълнителното производство до датата на постановяване на обжалвания акт –
04.09.2019 г. До тази дата, на която е постановено обжалваното съобщение,
единствените извършени действия от взискателя са по образуване на
изпълнителното дело. Предвид направеното възражение от длъжника, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Молбата от 09.09.2019 г., на която се позовава взискателят, че
е поискал извършване на изпълнителни действия, е след съобщението на частния
съдебен изпълнител, което е предмет на подадената жалба, поради което е извън
предмета на делото. До 04.09.2019 г. освен подадената молба за образуване на
изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални
действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това съдът приема,
че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна
сложност. Събирането на сумите по изпълнителния лист с наложения от съдебния
изпълнител запор преди нарочната молба от взискателя от 09.09.2019 г., не
предполага сложност на изпълнителното дело, поради което не следва да бъде
приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По изложените съображения дължимото адвокатско
възнаграждение до произнасянето на частния съдебен изпълнител, което е предмет
на обжалване, следва да бъде намалено до размера от 200 лева.
С оглед на
горното, следва да бъде отменено съобщението на ЧСИ П.М.от 04.09.2019 г. и
вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело
в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200
лева.
Предвид
изхода на спора право на разноски има жалбоподателят, който претендира
заплащане на такси и адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва да
присъди разноски на жалбоподателя в размер на 73 лева за заплатени такси и да
остави без уважение искането за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй
като не са представени доказателства за извършени такива разноски.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ съобщение с изх. № 8231/04.09.2019 г. по изпълнително
дело № 20197880400415 по описа на ЧСИ М.К., с което частният съдебен изпълнител
е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по
изпълнителното дело,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
по жалба на З. „Б.И.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20197880400415 по
описа на ЧСИ М.К.
приетите разноски по изпълнението до произнасянето със съобщение с изх. №
8231/04.09.2019 г. в частта на адвокатско възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело на 200 лева /двеста
лева/.
ОСЪЖДА Д.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
за заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата в размер на 73 лева /седемдесет и три лева/, представляваща
направени разноски за настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.