РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Русе, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора
ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 44
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от адв.Г.И.Г.
*** в качеството му на пълномощник на ЕТ „ФАТУМ-Т-С.П.“ със седалище и адрес на
управление : гр.В.Търново, представлявано от С.С.П., против Решение № 260265 от
08.12.2020 г., постановено по АНД № 1835/2020 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 2020-0051893 от 09.09.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” Русе към Комисията за защита на
потребителите, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 77, ал. 3 т. 2 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 216 от същия закон е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда)
лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на
въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски в
първоинстанционното и касационното производства.
Касационният ответник, чрез
депозирано писмено становище от процесуален представител, прави искане да се
остави без уважение като неоснователна касационната жалба и да се остави в сила
обжалваното решение Претендира и присъждане на направените в касационното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв..
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След като е анализирал събраните по
делото писмени и гласни доказателства, районният съд е установил следната
фактическа обстановка: На 05.03.2020 г. служители на КЗП РД Русе извършили
проверка в книжарница „Фатум“, находяща се в гр.Русе, ул.“Плиска“ № 52,
стопанисвана от ЕТ „ФАТУМ-Т-С.П.“, за която бил съставен Констативен протокол №
К-2690446/05.03.2020 г. В хода на проверката било установено, че в книжарницата
се предлагат за продажба химикали със закрепени стоки, имитиращи храни –
плодове, изработени от мек материал, който лесно се къса и отделя на дребни
частици. Химикалите са подробно описани в протокола с характерните белези –
цвят, вида и цвета на закрепените „плодове“ и брой. За тези химикали търговецът
не бил поставил на видно място етикет, изписан ясно и недвусмислено на
български език с информация за вида, производител, вносител (ако е от внос) и
съществени характеристики. В констативния протокол е наредено на търговеца да
представи на 06.03.2020 г. в офис на КЗП РД - Русе документи за описаните
стоки, които са необходими за проследяване на произхода им. На 06.03.2020 г.
упълномощено от жалбоподателя лице е представило заверено копие на стокова
разписка от 19.01.2019 г. без вписани задължителни реквизити, печат и подпис и
писмено обяснение на С.П., в което посочва, че при закупуване на стоката от
база Илиянци в гр.София продавачът бил с неработещ касов апарат и затова не е
била издадена фактура. Такава трябвало да им изпратят по-късно по пощата.
Отправено е предложение до КЗП сама да установи фирмата – продавач, за да бъде
предоставена фактура.
С писмо Р-03-436/10.04.2020 г. била
отправена покана до търговеца да се яви на 22.04.2020 г. за приключване на
проверката, но и на тази дата не били представени документи за произхода на
стоката, поради което бил съставен АУАН, а въз основа на него и НП за
осъществено нарушение по чл. 77 ал. 3 т.
2 ЗЗПотр.
Въззивният съд е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства и е установил в пълнота фактическата
обстановка. Приел е, че в хода на протеклото административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е изложил подробни
мотиви по наведените от жалбоподателя възражения в тази насока. По същество е
анализирал в детайли събраните по делото доказателства, коментирал е
възраженията на търговеца и съотнасяйки така установената фактическа обстановка
към съответните правни норми е стигнал до извода за допуснато от наказаното
лице нарушение на разпоредбата на чл. 77 ал. 3 т. 2 ЗЗПотр, което е категорично
доказано. Аргументирал е и становището си за липса на предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Въз основа на тези изводи е приел,
че административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон и е
потвърдил процесното НП.
Решението на РС - Русе е правилно.
Настоящият касационен състав споделя
напълно мотивите на въззивния съд, като препраща към тях на основание чл. 221
ал. 2 изр. второ АПК.
В касационната жалба са изложени
доводи и възражения, наведени още с въззивната жалба, на които РРС е дал
подробен и мотивиран отговор. Правилен е изводът на районния съд, че
непосочването в НП на точния брой на установените химикали не е ограничило правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същите са в достатъчна степен индивидуализирани.
Освен това търговецът е бил запознат за кои точно стоки става въпрос, тъй като
тези химикали са изключително подробно описани, включително и като брой, в
констативния протокол. На проверката е присъствало лицето Дияна Билчева
Кръстава, която е била продавач-консултант в книжарницата, което е гаранция за
охранявана правата на търговеца, включително и доказателство, че търговецът е
бил уведомен и е бил наясно за кои точно стоки (химикали) трябва да представи
документи за произход. Доказателство в тази насока е и поведението на
жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство, а именно
представянето на стоковата разписка от 16.01.2019 г., в която почти липсва
описание на стоките. Очевидно описанието на химикалите в констативния протокол,
а в последствие и в АУАН и НП по никакъв начин не е затруднило търговеца да
разбере за кои точно стоки не е представил документи за произхода им.
Неоснователно е и
възражението на касационния жалбоподател за приложението на института на
маловажния случай. На първо място следва да се отбележи, че е налице трайна и
постоянна съдебна практика, според която неизлагането на изрични мотиви в НП
относно приложението на чл. 28 ЗАНН не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като със самото издаване на НП на практика
административнонаказващият орган е заявил, че не счита случая за маловажен.
Законът задължава АНО да обсъди наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
не поставя изискване това обсъждане да е част от НП. Още повече че преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като в случай, че
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона (ТР
№ 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК).
На следващо място касационният състав
намира за правилен извода на районния съд, че в настоящия случай не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажност е дължима
самостоятелно за всяко нарушение при съобразяване на относимите към него
конкретни фактически обстоятелства. Разглежданото деяние не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид. По делото не са установени обстоятелства, които да понижават
обществена опасност на деянието. Напротив, видно е от представената от самия
жалбоподател стокова разписка, че търговецът е предлагал в продължение на
повече от една година в книжарницата си над 70 броя химикали като процесните,
за които не притежава документи, необходими за проследяване на произхода
им. Самата стокова разписка като
съдържание не отговаря на законовите изисквания, от нея не може да се установи
нито от кого са закупени химикалите, нито кой е производителя, нито какво е
съдържанието им и характеристиките им. Тези факти, съчетани и с
обстоятелството, че процесните химикали могат да се характеризират като стоки,
имитиращи храни по смисъла на § 1 от ДР на Наредба за стоките, имитиращи храни,
обосновават извода за значително по-висока степен на обществена опасност на
извършеното нарушение, респективно неприложимостта на института на маловажния
случай.
По отношение на
възражението на касационният жалбоподател, че районният съд не е посочил защо
намира процесните химикали за опасни за децата, следва да се отбележи следното: С процесното НП е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касационният
жалбоподател за извършено от него нарушение на задължение, вменено му с
разпоредбата на чл. 77 ал. 3 т. 2 ЗЗПотр. Съгласно цитираната норма дистрибуторът
в рамките на своята дейност участва в проследяване безопасността на стоките,
пуснати на пазара като води и предоставя документи, необходими за проследяване
произхода на стоките. Тъй като търговецът в качеството на дистрибутор (по
смисъла на чл. 77 ал. 2 ЗЗПотр) на процесните химикали не е предоставил в хода
на проверката документи, удостоверяващи произхода им, той не е изпълнил едно от
задълженията си, вменени му със закон. Това задължение се отнася за всички
стоки, които дистрибуторът предлага. В тази връзка неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 77 ал. 3 т. 2 ЗЗПотр се отнася само за
случаите, при които се предлагат на пазара стоки, които могат да бъдат
определени като опасни и тъй като в хода на административнонаказателното
производство не били събрани доказателства, че стоките, във връзка с които е
образувано са опасни, то и извършеното от търговеца не представлявало
нарушение. За да е съставомерно нарушението по чл.216 ЗЗПотр, нарушителят
следва да не е изпълнил задълженията си по чл. 77 от същия закон.
Обстоятелството дали предлаганите стоките са опасни или не за децата, не е
елемент от състава на нарушението. Поради това и въззивният съд не дължи
произнасяне в тази насока, макар че е изложил кратки съображения и в тази
насока, обосновани с разпоредбите на Наредба за стоките, имитиращи храни (стр.7
от решението).
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл.218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че
същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото,
своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в
полза на касационния ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260265 от 08.12.2020 г.,
постановено по АНД № 1835/2020 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА ЕТ „ФАТУМ-Т-С.П.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул.“Васил Левски“ № 15, ет.
9, представлявано от С.С.П., да заплати на Комисия за защита на потребителите,
гр. София, сумата 80 (осемдесет) лева - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.