№ 6476
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100514932 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. Д., срещу решение
№14014/16.07.2024 г., по гр. д. №39890/2023 г. на СРС , 80 състав, с която се
обжалва решението в частите му възможността детето да пътува с
упълномощени от бащата лица, в частта му относно срока на заместеното
съгласие на майката и по отношение възможността на детето да пътува в Р.
Турция. Излага съображенията си, поради което моли решението в
обжалваните части да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да
отмени възможността детето да пътува с упълномощени от бащата лица ,
заместеното съгласие да е за срок от три години и съдът да отмени
възможността детето да пътува в Р. Турция. Претендира присъждане на
направените разноски.
И. А. Й., с отговора на въззивната жалба, счита въззивната жалба на
насрещната страна в обжалваните части за неоснователна. Претендира
разноски.
И. А. Й. е подал насрещна въззивна жалба, срещу решение
№14014/16.07.2024 г., по гр. д. №39890/2023 г. на СРС , 80 състав, в частта му,
1
в която не е заместено съгласието на майката за пътуване на детето в САЩ.
Счита, че няма основание САЩ да бъде изключена от кръга на позволените
държави. Претендира разноски
В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими.
Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263,ал. 2 от ГПК, от страни,
имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за
установено следното:
С решение № 14014/16.07.2024 г., по гр. д. №39890/2023 г., СРС, 80
състав е заместил съгласието на майката Д. С. Д., за пътуване на детето В.И.
Й.а, извън пределите на Република България, до всички държави – членки на
Европейския съюз, Великобритания, Република Сърбия, Република Северна
Македония и Република Турция, с цел екскурзия, почивка, посещение на
исторически забележителности и географски обекти, придружавано от бащата
И. А. Й., или от упълномощено от него лице, за срок от 5 години от влизане в
сила на решението, без промяна на местоживеенето му в Република България,
без да се засягат учебните ангажименти на детето, освен в случаите, в които
пътуванията са организирани от учебното заведение, което детето посещава, с
продължителност на всяко едно пътуване до 20 календарни дни, като сумарно
тези пътувания с бащата не следва да надвишават деветдесет дни годишно.
Заместил е, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК съгласието на бащата И. А. Й.,
за пътуване на детето В.И. Й.а, извън пределите на Република България, до
всички държави – членки на Европейския съюз, Великобритания, Република
Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция, с цел екскурзия,
почивка, посещение на исторически забележителности и географски обекти,
участие в учебни дейности, културни или спортни прояви, придружавано от
майката Д. С. Д., или от упълномощено от нея лице, за срок от 5 години от
влизане в сила на решението, без промяна на местоживеенето му в Република
България, без да се засягат учебните ангажименти на детето, освен в случаите,
в които пътуванията са организирани от учебното заведение, което детето
посещава, с продължителност на всяко едно пътуване до 20 календарни дни,
2
като сумарно тези пътувания с майката не следва да надвишават деветдесет
дни годишно. Съдът е заместил на основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76,
ал. 1, т. 9 от ЗБДЛ, съгласието на майката Д. С. Д., за издаването на паспорт по
реда на ЗБЛД на детето В.И. Й.а, както и е допълнил решението си,
замествайки на основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД,
съгласието на бащата И. А. Й. за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на
детето В.И. Й.а. Районният съд е допуснал предварително изпълнение на
решението.
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие
по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2
от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на
страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда
само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респ. държави, чийто кръг е определяем (т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по
тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС).
Преценката за това следва да се извършва въз основа на цялостен и
задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от
факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и
медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на
интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения,
отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно
значение - така т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК
на ВКС.
С оглед разрешението, дадено с посоченото Тълкувателно решение,
което е задължително за съдилищата, за да може да бъде гарантирано
опазването на най- добрия интерес на детето и да бъде избегната
възможността за поставянето му в риск, следва да бъде изключена
възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където
още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в
място, където, макар и временно, не е препоръчително пътуване. Съдебното
решение следва да изключва и възможността българската държава да бъде
лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с
3
който детето е извън пределите на Р. България- в държави, с които България
няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са
членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на
международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство,
различно от светското, поради което българската държава не би могла да
гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване
на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е
протИ.поставил на извеждането на детето зад граница.
Когато родител се протИ.поставя на пътуването на детето в чужбина,
съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител
и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му
към другия родител или от конфликти между двамата.
В конкретния случай, съблюдавайки най-добрия интерес на детето В.,
включващ в най-широк смисъл неговото добруване и благоденствие и с оглед
конкретните специфични обстоятелства на настоящия казус, съобразявайки
възрастта на детето, което вече е на 12 години и 5 месеца, степента на неговата
зрялост и индивидуалните му потребности, мотивират съда да приеме, че в
интерес на детето е даване на заместващо съгласие на майката за пътувания на
детето в чужбина и за пътувания на детето извън пределите на Р. България до
посочените в решението държави. При тези пътувания детето ще има
възможност да се запознае с други страни и култури, което неминуемо ще
разшири неговия мироглед. Посочените дестинации, до които е разрешено
пътуване, не са места на размирици, места, където още не са отстранени
последиците от скорошни природни бедствия или места, където, макар и
временно, не е препоръчително пътуване. Както правилно е приел и
първоинстанционния съд, съдебното решение изключва и възможността
българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол
върху действията на родителя, с който детето е извън пределите на Р.
България- касае се за държави, с които България има сключени договори за
правна помощ, които са членки на ЕС или са членки на Хагската конвенция от
1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца.
Фигуриращите в съдебното решение държави прилагат светско
законодателство, поради което българската държава може да гарантира
изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки
за лични отношения между детето и родителя, който се е протИ.поставил на
4
извеждането на детето зад граница. Възраженията за опасност при пътуване на
детето в Турция не са подкрепени от конкретни доказателства, а са
декларативни. Нещо повече, за тази държава, доколкото съществува по -висок
риск, се касае за райони, извън традиционно туристическите дестинации.
Неоснователни са и доводите, че СРС бил разрешил пътуване на детето
не само с бащата, а и придружено от упълномощено от него трето лице, като
законодателят не е предвидил възможността в никаква ситуация родителят по
силата на упълномощаване да прехвърли своите права и задължения на трето
лице. Налице е трайна и непротИ.речива съдебна практика в насока
разрешаване пътувания извън граница, при които детето е придружено от
посочено от родител пълнолетно лице. С оглед възрастта на детето (близо 12
години и половина) е нормално, то да взема участие в лагери и екскурзии
извън страната, организирани от посещаваното от нея учебно заведение и
езикови школи, където придружител би бил съответния учител или
възпитател. В същото време, няма причина детето да не бъде придружено от
свой близък, на когото неговия баща има доверие за това и който е
упълномощен надлежно. Бащата, като родител, на когото не са ограничени
родителските права, още по-малко пък е лишен от такива, би сторил за детето
си това, което всеки родител, притежаващ дори и задоволителен родителски
капацитет, би направил за детето си, съобразявайки неговата безопасност и
сигурност. По тази причина, настоящият съдебен състав намира за подходящо
придружител да е и определено от бащата трето пълнолетно лице.
При даване от съда на съгласие за продължителен период от време,
интересът на децата не е защитен в достатъчна степен, с оглед възможността
за настъпване на промени в обстоятелствата, при които се дава заместващото
съгласие, поради невъзможността за съобразяване с евентуални промени на
обстоятелствата, непредвидими към настоящия момент.
Настоящия съдебен състав счита, че изследвайки и преценявайки преди
всичко интересите на детето, защитавайки същите в максимална степен,
съгласието следва да бъде дадено за период от пет години. В. половин година
след този период ще навърши пълнолетие. Видно е, че страните комуникират
трудно помежду си, не са склонни към разбирателство с оглед интересите на
детето, предвид което тригодишния срок на разрешението ще доведе до
необходимост от последващо образуване на нови съдебни производства.
5
Настоящия съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд
относно исканото заместващо съгласие на майката детето В. да пътува до
САЩ. С посочената дестинация СРС е бил сезиран от бащата на В. в хода на
производството, т.е. бащата не я е бил визирал първоначално с исковата молба.
Пътуването до САЩ е със значителна продължителност, като липсват данни
детето да е пътувало до отдалечени места(в социалния доклад на ДСП
Възраждане е посочено, че е пътувало само до Гърция и Турция), липсват и
обосновани конкретни нужди на В. да пътува до САЩ.
Самата В.И. Й.а при изслушването й от въззивния съд е заявила, че има
желание да пътува по света, без значение дали с майката или с баща си, или с
учители и екскурзии.
Поради изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му
части е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния
закон, и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и разясненията, дадени с Тълкувателно решение
по т.д. 3/2023 г. от 27.06.2024 год. на Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, исканията на
страните за присъждане на разноски, са неоснователни.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14014/16.07.2024 г., по гр. д. №39890/2023
г. на СРС, 80 състав, в обжалваните му части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски по делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6