№ 863
гр. П., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220100762 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр.с чл.19 ал.1 от ЗГР.
Образувано е по молба от Я. К. Я. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№75, в
обстоятелствената част на която се твърди, че при раждането си молителят е записан с
имената Я. К. Я., но откакто се помни всички се обръщат към него с името Я.. Всички
негови приятели, близки и роднини го знаят като Я. К. К., защото от десетилетия целият му
род използвал турските си имена. Баща му бил известен сред роднини и приятели с името К.
Я. К., но в личните документи баща му е записан с българските си имена К. Я. Й.. Твърди
се, че имената на баща му принудително са били променени от турски на български. На
надгробната му плоча баща му е запис с турските си имена К. Я. К.. Твърди се, че турски
имена са носели и родителите на баща му- дядо ми Я. К. Ю. и баба му Н. Я. К.. До като бил
жив бащата на молителя се канел да заведе дело, за да си възстанови турските си имена , но
така и не успял преди да почина през 2008г. Това обаче сторил неговия брак и чичо на
молителя А. Я. К. с ЕГН **********. Турски имена носят и първите братовчеди на
молителя. След смъртта на баща му молителят живее в една къща с чичо си и с неговото
семейство. Почитта към рода и силната привързаност към семейството му са причината
молителят да промени имената си. Без турските имена се чувства извън общността. С чичо
му често пътуват заедно до Германия, за да работят сезонна работа и заради различните им
имена ги третират различно. Това кара молителя да се чувства неудобно, защото го гледат
все едно се е отрекъл от рода си, а родът му винаги е бил с турски имена, които са били
принудително променени. Твърди се, че употребата на двата вида имена български и турски
1
му създават сериозни проблеми в ежедневието и в работата му . Работодателят му гледал с
недоверие към него , когато се представя с името Я. и всички се обръщат към него с това
име, а когато подписва ведомостите за заплати, трудови договори и други документи- там
пише имената Я. К. Я. . В работата подал молба за отпуск и по навик писал имената Я. К. К.,
поради което в счетоводството на фирмата настанала суматоха, защото се чудели кой е този
работник. Това окончателно го убедило, че е вече крайно време да реши този проблем.
Твърди, че през 2019г завел гр.д.№3986/2019г. по описа на РС-П. за промяна на трите имена,
което приключило с решение, съгласно което е променено само собственото му име и за
другите две имена молбата е отхвърлена. Това решение е потвърдено от Окръжен съд-П..
Твърди се, че към настоящия момент са налице нови обстоятелства , които подсилват
желанието на молителя са промяна на бащиното му и фамилно име. Съгласно решение
№911 от 29.10.2021г. по гр.д.№2541/2021г. по описа на РС-П. имената на майката на
молителя са променени от М. М. Й. на Б. М. А.. Молителят твърди, че е свикнал в
ежедневието с турските си имена. Българските му имена са му чужди и всеки път като ги
чуе или прочете по различни официални институции , които посещава, се замисля дали се
отнасят за него или не. Твърди, че с промяната на бащиното си и фамилно име цели да
създаде синхрон между неговото личностно самоопределяне и начина, по който го
възприемат околните, от една страна и фактическото положение, от друга. Твърди, че
абсолютно нелогично и житейски неприемливо е да има турско собствено име , а останалата
част от името му да е българско. Твърди, че е съгласен дори да носи турската фамилия на
дядо си по бащина линия „Ю.“, защото обичал и уважавал дядо си и дори тази фамилия е
много по-близка до него отколкото българската „Я.“. На последно място наставката „-ов“ я
няма в турския език и изопачава цялостното звучене на името, породи което е неприемлива
за молителя, за рода му и за традицията.Молителят твърди ,че е от изключително значение
да носи името Я. К. К., тъй като това съответства на разбиранията, на вярванията му и на
родовата му традиция. Чувството за принадлежност към общността е много важно за
молителя.
Моли се съда да постанови решение, с което да се допусне промяна на бащиното име
на молителя от „К.в“ на „К.“ и за промяна на фамилното му име от „Я.“ на „К.“.
Алтернативно се поддържа искане за промяна на фамилното му име от „Я.“ на „Ю.“. В
подкрепа на твърденията си молителят ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община П. не е подаден писмен отговор.
В срока по чл.131 от ГПК от Районна прокуратура -П. не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си ,поддържа молбата.
В съдебно заседание ответната община не изпраща представител и не изразява
становище по молбата.
В съдебно заседание Районна прокуратура-П. не изпраща представител и не изразява
становище по молбата.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата твърдения,
2
след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства при спазване разпоредбата
на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото писмени доказателства- удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №2031/23.08.1976г., съставен от община П.,
удостоверение за родствени връзки изх.№И-4788_002/19.09.2019г., издадено от община П. е
видно, че молителят е роден на 19.08.1976г от майка М. М. Я.а с ЕГН ********** и баща К.
Я. Й. с ЕГН ********** . Установява се, че бащата на молителят е починал през 2008г и
към датата на смъртта си е носил името К. Я. Й.. Съпруга на молителя е А. Е. Я.а с ЕГН
**********. Сестри на молителя са Е. К. А. с ЕГН ********** и Н. К. Я.а с ЕГН
**********. А. Я. К. с ЕГН ********** е чичо на молителя. Установява се от представения
акт за раждане №838 от 15.07.1952, че бащата на молителя при раждането си е запис с
името К. Я. К. В последствие името му е променено на К. Я. Й..
Видно от решение №911 от 29.10.2021г. по гр.д.№2541/2021г. по описа на РС-П.
майката на молителя по административен ред на основание чл.19, а от ЗГР е променила
собственото си от Мария на Барие и бащиното си име от М. на М.. Тъй като по време на
брака си е била приела фамилията на съпруга си Й.а, а бракът е прекратен със смъртта на
съпруга и, който към този момент не е възстановил турските си имена, на молителката е
отказано по административен ред фамилното и име да бъде променено на К.. По съдебен
ред фамилното и име е променено от Й.а на А., което е било фамилното име към момента на
раждането и.
Молителят е ангажирал доказателства, от които е видно, че на надгробните плочи,
неговия баща и баба и дядо по бащина линия са записани с турските им имена.
От изисканата от съда справка за съдимост рег.№1683/12.07.2022г, издадена от Бюро
съдимост при РС-П. е видно, че молителят е бил многократно осъждан.
От разпита на свидетеля Йосиф Моллов се установи, че познава молителя от
детските си години, двамата са израснали заедно в една махала. Според свидетеля бащата
на молителя имал желание приживе да възстанови турските си имена, но не реализирал това
свое намерение и към момента на смъртта си бащата е бил с българските имена К. Я. Я.
Свидетелят допълни, че молителят и неговият чичо от 7-8 години работят сезонно в
Германия. Чичото на молителя е с турски имена и братовчедите му също са с турски имена.
Молителят споделил със свидетеля, че работодателите му в Германия и всичките му
колегите му в работата са с турски имена и се чудели защо чичо му е с турски имена, а той
е с български. Чичо му уреждал работата в Германия.
От разпита на свидетеля К. Ю. се установи, че се познават с молителя от деца и го
знае с името Я. К. К.. Молителят работи в Германия и предимно работодателите му там са
турци. Молителят споделил със свидетеля , че носенето на български имена не му пречи да
си намира работа в Германия , но колегите му проявявали подигравателно отношение за
това, че уж е турчин, а имената са му български. Обкръжението на молителя в Германия е
от българи от турски произход.
3
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Молбата, с която е сезиран съда, черпи правно основание в разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗГР – промяна на бащиното и фамилно име.
Основателността на молбата се обуславя от категоричната установеност по делото на
наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба- името да е осмиващо,
опозоряващо , обществено неприемливо/ което не се твърди в настоящия случай,респ. не е
предмет на доказване / или „важни обстоятелства“ да налагат това. Молителят се е позовал
на втората предпоставка. Ето защо съдът следва да ограничи предметния обхват до това
дали заявените обстоятелства са “важни обстоятелства“ за допускане на исканата промяна
на бащиното и фамилно име на молителя.
Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, отграничава от
другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това
произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго
определени от закона и се допускат при определени обстоятелства. Юридически името е
уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно,
състоящо се от три части- собствено , бащино и фамилно като всяка от тези части се
използва при различни условия за социално общуване. Правото на иск като субективно
право и като средство за правна защита се предоставя на правния субект, който реално и
ефективно може да постигне осъществяване на индивидуалните права, които действително
притежава и които са признати от правна норма. Безспорно е, че молителят е носител на
субективно право на иск за промяна на имената по съдебен ред.
Самото име е словесно наименование, чието притежаване е задължително за всяко
физическо лице – чл.8, ал.1 от ЗГР и начинът на образуване се регламентира императивно в
чл.12 и следващите от ЗГР като възможности за свободен избор и промяна съществуват
предимно по отношение на собственото/ личното/име.
Разпоредбата на чл.13 от ЗГР предвижда , че бащиното име на всяко лице се образува
от собственото име на бащата и се вписва с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно
пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на
родителите.Фамилното име на физическото лице се формира по реда на чл.14 от ЗГР, а
именно- от фамилното име бащиното име на бащата с „-ов“ или „-ев“ и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето
на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на
родителите.Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат
дерогирани от субективното отношение към тях от носителя на правото име . В закона няма
легално определение на понятието „ важни обстоятелства“, поради което същото подлежи на
преценка във всеки отделен случай. Такива обстоятелства са например известността на
лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни
имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята на това лице промяна
4
и др.Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на
чл.13 и чл.14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване
на бащиното и фамилно име на физическото лице / В т.см. Решение №256 от 29.04.2004г. по
гр.д.№513/2003г, на ВКС, Решение №77 от 16.02.2012г по гр.д.№344/2011г. на ВКС,
Определение №1253 от 15.10.2009г по ч.гр.д.№1181/2009г на ВКС, Определение
№708/17.05.2012г. по гр.д.№23/2012г. на ВКС, Определение №340/09.02.2012г. по гр.д.
№1049/2011г на ВКС ,Решение№507 от 22.10.2010 по гр.д.№227/2010г. на ВКС , Решение
№434/24.06.2010г. по гр.д.№712/2009г на ВКС/.
В настоящия случай като причина за промяна на имената си молителят изтъква
принадлежността му към турската етническа общност, към родовата традиция и
известността му сред близките, роднини и приятели и съседите с турските имена.
На първо място следва да се отбележи, че по делото липсват данни в някакъв
предходен момент да са били сменени имената на молителя и това да е станало против
неговата воля или към момента на раждането си да е записан с имената, които родителите
му не са желали детето им да носи поради липса на възможност или ограничена такава да
изразят свободно волята си с оглед конкретните политически условия в страната като важни
причини , за да се иска възстановяване на предходното положение, което той желае ,приема
или се съгласява. Липсват данни бащата на молителя след приемане на българските имена
да е сменил същите с предишните си турски имена, които както се установи от писмените
доказателства са били променени. Установи се, че приживе бащата на молителя не е
възстановил рождените си имена К. Я. К. а е останал с българските си имена К. Я. Й. до
смъртта си през 2008г.
По делото липсват писмени и гласни доказателства, от които да е видно, че
молителят се е афиширал в обществото с различно бащино и фамилно име от посоченото в
акта му за раждане.Важните обстоятелства за промяна на бащиното и фамилно име следва
да са обективно обусловени и не могат да бъдат въпрос на лична преценка и желание от
страна на молителя. Както се посочи по –горе в трайната и последователна практика на ВКС
промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на
молителя, а от обективни обстоятелства, които в конкретния случай не са налице.
Доводът на молителя, че с рождените си имена се чувства „ извън общността“ се
опровергава от събраните по делото писмени доказателства , от които се установи, че най-
близките му роднини- неговата съпруга и двете му му сестри носят традиционни български
имена.
Не може да бъде споделен довода на молителя, че е житейски неприемливо и
нелогично е собственото му име да е турско ,а останалите имена български. Бащиното и
фамилно име на молителя са съставени съобразно изискванията на закона и няма нищо
неприемливо и объркващо при употребата на името в социален аспект както за молителя,
така и за околните
В решение №205/17.07.2012г. на ВКС по гр.д.№654/2011г е прието ,че фамилното
име на лицето определя принадлежността му към семейството. Прието е още , че членовете
5
на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в
обществото и че разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава
неизбежни затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и
обозначаване на родовата им принадлежност. Легалната дефиниция на понятието „
семейство“ се съдържа в пар.1, ал.1т.2 от ДР на ППЗСП и включва съпрузите и
ненавършилите пълнолетие деца. Както се посочи по-горе съпругата на молителя е с
български имена. Безспорно се установи, че бащата на молителят е носил български имена
до смъртта си, което е индиция за родовата принадлежност. Действително се събраха данни,
че майката на молителя е възстановила турските си имена- собственото и бащино по
административен ред, а фамилното – по съдебен ред. Това обстоятелство обаче би имало
значение за изхода на делото, ако молителят бе с установен произход само от майка и тогава
би била приложима императивната разпоредба на чл.15 от ЗГР. При условие, че молителят е
с установен произход от баща , то няма как да бъдат заобиколени императивните норми на
чл.13 и чл.14 от ЗГР.
Не се установи в различни периоди от време от живота си молителят да е носил
различни имена, вписани в акта му за раждане, в акта за граждански брак и в документите
му за самоличност, които обстоятелства ако бяха налични безспорно биха създали
затруднения в индивидуализацията му, в легитимацията му в обществото, както и
неудобства при идентификацията от гледна точка на родовата му принадлежност.
В Закона за гражданската регистрация семейните, етнически и религиозни традиции
се характеризират като важно обстоятелство, налагащо отклонение от общия режим на
образуване на имената на българските граждани, видно от коментираните по-горе
императивни норми на чл.13 и чл.14 от ЗГР. Право на всяко лице е да отстоява
индивидуалността на името си – индивидуалност, при която е отчетена и етническата му,
семейна и религиозна принадлежност. Когато едно лице произхожда от определена
етническа група и е известно сред обществото с името, съответстващо на етническата му
принадлежност, то това е важно обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР, даващо
основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето / в т.см.Решение
№342 от 23.04.2010г по гр.д.№80/2009г на ВКС докладчик съдия Светла Цачева,
Определение №1432/12.12.2013г. по гр.д.№4688/2013г на ВКС, Определение
№114/30.01.2015г по гр.д.№6108/2014г на ВКС/. Приема се в съдебната практика , че
бащиното и фамилно име могат да бъдат променени при наличието на две предпоставки: 1/
Ако имената на бащата са променени по етническа принадлежност. В този случай
промяната на имената ще се извърши въз основа на закона чл.13 и чл.14 от ЗГР/, което ще
обективира съдържанието на понятието „ важни обстоятелства“, тъй като се касае за лично
значимо обстоятелство или 2/ Ако лицето е известно в обществото с етническите с имена. В
случаите не е налице нито една от предпоставките. Доказателства в тази насока не бяха
ангажирани. Обстоятелството, че работодателите и колегите на молителя в Германия са от
турски произход, само по себе си не може да обоснове промяната на бащиното му и
фамилно име и не съставляват важни обстоятелства по смисъла на материалния закон,
6
които обосноват промяна на името му . Друг би бил въпроса, ако българските му имена по
някакъв начин са довели до засягане на негови основни, конституционни гарантирани
права каквото е правото на труд. Данни в тази насока не бяха събрани.
В настоящия случай не се установи от събраните доказателства молителят да е
известен в обществото с името, съответстващо на етническата му принадлежност. Напротив
по несъмнен и категоричен начин се установи се, че от раждането си той носи бащино име
К.в и фамилно име Я. . Фактът , че бащата на молителя някога е носил лично име К. / в
каквато насока молителят ангажира писмени доказателства/ сам по себе си не е достатъчен,
за да се допусне промяна на бащиното име на молителя от К.в на К.. Ако бащата на
молителя беше с турските си имена, то това обстоятелство би се квалифицирало от съда
като важно. Официалните данни, почерпени от обсъдените по-горе документи, сочат на
категоричния извод, че бащата на молителя към смъртта си е бил с български имена.
За пълното на изложението следва да отбележи, че етническата разлика в имената на
чичото и на братовчедите на молителя, с които живее в една къща, нямат отношение към
казуса, тъй като имената на роднините по съребрена линия не са определящи за
формирането на бащиното и фамилно име на едно лице, както и за обозначаване на
родовата и на фамилната принадлежност / виж в т.с. решение №219 от 22.07.2020г по
възз.гр.д.№372/2020г по описа на Окръжен съд-П. от 21.02.2020г./
При така установените данни по делото императивната норма на чл.13 от ЗГР не
би могла да бъде преодоляна. Ето защо молбата за промяна на бащиното име на молителя от
К.в на К. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По тъждествени съображения и
ръководейки се от императивната норма на чл.14 от ЗГР, молбата за промяна на фамилното
име на молителя от Я. на К. също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Промяната на имената/ особено и трите / на едно лице не следва да е самоцел.
Практиката допуска като „важно обстоятелство“ да се счита субективното желание на
лицето да носи определено име особено , когато това е свързано със съображения от
етнически и религиозен характер/ каквито твърдения са изложени в молбата/, предвид
правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, при условие, че исканата
промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени
институции/ Така решение №19 от 08.02.2012г по гр.д.№486/2011г на ВКС/. Предвид
данните за съдимост на молителя съдът подхожда със сериозни резерви към действителните
намерения на молителя да промени и бащиното си и фамилно име.
Алтернативното искане за промяна на фамилното име на молителя от „Я.“ на „Ю.“
също е неоснователно. Първо защото не се установи, че дядото на молителя да е със
собствено име Ю., а дори и да беше установено, по гореразвитите съображения няма как да
бъде уважено.
Предвид изложеното молбата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Я. К. Я. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№75 с правно
основание чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на бащиното му име от К.в“ на „К.“ и на фамилното
му име от „Я.“ на „К.“ и алтернативно за промяна на фамилното му име от „Я.“ на „Ю.“.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П. в
двуседмичен срок от съобщаването му на участниците в производството.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8