№ 583
гр. Дупница, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510101501 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Л. И. И. срещу Общинско предприятие
„Чистота, озеленяване и благоустройство“ – град Бобов дол.
Ищцата твърди, че между нея и ответника съществувало трудово правоотношение, по
силата на което заемала длъжността „общ работник“, което било прекратено, на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено със заповед № 8 от 25.06.2025г. дисциплинарно
наказание „уволнение“. Поддържа, че не била спазена процедурата за уволенение, като не са
й искани обяснения. Оспорва да е извършила нарушенията, които са й вменени, в т.ч. че не
се явила на работа повече от два последователни дни че не се явила навреме на работа и не е
останала до края на работното време. Моли за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, както и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност,
както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5500 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа за периода от 25.06.2025г. до 01.11.2025г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 11.08.2025г. до окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал в указания от
съда срок. В съдебно заседание изразява становище за законосъобразност на уволнението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените конститутивни искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на
ищцата на заеманата до уволнението длъжност са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
респ. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а осъдителният иск за заплащане на обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
1
225 КТ.
За да са основателни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е в тежест на ищцата да
докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, че й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, както и това, че в резултат на незаконното уволнение е останала без
работа през процесния период; наличието на причинна връзка между оставането й без
работа и уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответната страна да докаже
обстоятелствата, обосноваващи налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ (в т.ч.
че на описаните в оспорената заповед дати ищцата не се е явила на работа, съотв. че не се е
явявала навреме на работа и не е оставала до края на работното време, както и че не е
изпълнявала задължението си лоялност към работодателя), спазването на процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание (в т.ч. че е изслушал ищцата или й е предоставил
възможност за писмени обяснения), както и че същата е била наясно със съдържанието на
документите, към които препраща оспорената заповед.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Между страните не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства (трудов
договор № 26 от 10.12.2021 г. – л. 5) е видно, че ищцата Л. И. И. е работила при ответника
по трудово правоотношение, по което е заемала длъжността „общ работник“. Не е спорно и
това, че въз основа заповед № 8 от 25.06.2025г. на директора на ответното предприятие (л.
6), считано от 25.06.2025г. трудовото правоотношение било едностранно прекратено, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Спорно между страните е единствено това дали ответникът законосъобразно е упражнил
правото си на уволнение, с оглед въведените от ищцата възражения, че не е спазена
процедурата за изискване на обяснения, както и възражението, че не е допуснато нарушение
на трудовата дисциплина. По тези въпроси съдът намира следното:
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства, а съгласно ал. 2 когато работодателят
предварително не е изпълнил задължението си по ал. 1 съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество.
От приложено писмо на директора от 17.06.2025г. (л. 44) е видно, че същият е изискал от
ищцата да представи „оправдателен документ за неявяването си на работа“, а от приложено
писмо от 23.06.2025г. (л. 45) е видно, че е изискал от ищцата в 3-дневен срок да представи
„оправдателен документ за неявяването си на работа за дните: 16 до 23.06.2025г. “.
Независимо от изричното оспорване на ищцата за неспазване на процедурата по чл. 193 КТ,
ответникът не е навел твърдения и не е ангажирал никакви доказателства за връчване
на цитираните изявления от 17.06.2025г. и 23.06.2025г. При това положение следва да се
2
приеме, че тези изявления са узнати от ищцата едва в хода на настоящото производство – в
съдебно заседание от 28.10.2025г., когато е получила препис от становището на ответника от
15.10.2025г., към което са приложени и цитираните писма.
Ето защо следва да се приеме за недоказано работодателят предварително да е изпълнил
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ като изиска обясняния от ищцата преди да пристъпи към
налагането на дисциплинарно наказание. В съдебната практика няма съмнение по въпроса,
че за изпълнение на това задължение не е достатъчно наличието на изявление на
работодателя, а следва същото да е достигнало до работника или служителя, освен при
недобросъвестност по чл. 193, ал. 3 КТ. Независимо, че в хода на настоящото производство
ответникът не е навел твърдения, че ищцата е отказала да получи обсъжданите изявления на
работодателя, единствено за пълнота (доколкото такива изявления се съдържат в
уволнителната заповед) следва да се посочи, че по делото няма никакви докзателства, въз
основа на които да се приеме, че цитираните писма въобще са изпращани до ищцата, още по-
малко, че същата е отказала да ги получи (изслушаните свидетели също не твърдят да са
присъставали на връчване на заповед за даване на обяснения).
В допълнение на горното следва да се отбележи и това, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ и по отношение на периода, за който се отнасят
цитираните писма от 17.06.2025г. и 23.06.2025г. Така, от уволнителната заповед (л. 8) е
видно, че на ищцата е вменено дисциплинарно нарушение за периода от 16.06.2025г. до
24.06.2025г., докато изявленията на работодателя (дори и да бяха получени от ищцата) са
извършени на 17.06.2025г. и 23.06.2025г., т.е. обясненията са поискани преди довършване на
вмененото нарушение. Сходно е положението и с доклада на В. Д., цитиран в заповедта за
уволнение, който е от 24.06.2025г., докато изявлението на работодателя, с което са изискани
обяснения е от 23.06.2025г.
Процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ не е спазена и поради това, че с изявлението на
работодателя от 23.06.2025г. (дори и да беше получено от ищцата), е предоставен 3-дневен
срок за писмени обяснения. В същото време, заповедта за дисциплинарно уволнение е от
25.06.2025г., към която дата очевидно не е бил изтекъл предоставеният от самия работодател
срок за обяснения.
По изложените съображения следва да се приеме, че работодателят не е изпълнил по
никакъв начин задължието си по чл. 193, ал. 1 КТ, а последното води до отмяна на
уволнението при условията на чл. 193, ал. 2 КТ, без да се разглежда трудовият спор по
същество, тъй като се презумира, че наказанието е наложено, без да са преценени всички
обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на
работника.
Единствено за прецизност на изложението следва да се посочи, че ответникът не е
ангажирал убедителни доказателства и за това, че ищцата е допуснала вмененото с
уволнителната заповед дисциплинарно нарушение. Последното не може да се установи и от
показанията на доведения от самия ответник свидетел – свид. В. Д., която заявява, че не знае
3
да е имало дни, в които ищцата не се е явявала на работа, съотв. такива, в които да е
закъснявала за работа.
Ето защо, уволнението следва да се признае за незаконно, като се отмени заповедта, с която е
извършено.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че
атакуваното уволнение е незаконно, както и че трудовото правоотношение между страните е
за неопределено време, предявеният иск за възстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност „общ работник“ също следва да се уважи като основателен.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ:
Основателността на иска е предпоставена от установяването на следните предпоставки: 1/
уволнението на работника или служителя да е признато за незаконно; 2/ да е налице вреда,
съизмеряваща се с пропуснатото от работника или служителя трудово възнаграждение за
времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца; и
3/ причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на служителя без работа.
В настоящия случай е прието, че уволнението на ищцата е незаконно, а от извършената от
съда констатация в трудовата й книжка се установява, че в периода от 25.06.2025 г. (датата
на прекратяване на трудовото правоотношение) до 28.10.2025г. (датата на приключване на
съдебното дирене) ищцата не е започнала работа при друг работодател. За периода от тази
дата - 28.10.2025г. до 01.11.2025г. оставането на ищцата без работа следва да се приеме за
недоказано (настъпилите след 28.10.2025г. факти не могат да бъдат съобразени от съда – арг.
чл. 235, ал. 3 ГПК).
Ето защо следва да се приеме, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за периода от 25.06.2025 г. до 28.10.2025 г., което съдът
намира, че е в размер на 5312,08 лв. (определено при условията на чл. 162 ГПК на база
приетия с определение от 28.10.2025г. за безспорен размер на получаваното брутно трудово
възнаграждение от 1295,63 лв.). С оглед акцесорния характер на претенцията, в полза на
ищцата следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. За разликата над сумата от 5312,08 лв. до пълния предявен размер
от 5500 лв. и за периода от 28.10.2025г. до 01.11.2025г., предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право на разноски в
размер на 1415,39 лв. – адвокатско възнаграждение, определено съобразно уважената част от
предявените искове. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
4
съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва да се
присъждат, тъй като не са поискани, а и не са ангажирани доказателства за действителното
им извършване (представен е договор за правна защита и съдействие от 10.10.2025г. – л. 47,
в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв., дължимо в срок до
24.10.2025г., но не са представени доказателства за действителното му заплащане). На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Дупница сумата от 292,48 лв. -
държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Л. И. И., ЕГН: **********, адрес:
***, извършено със заповед № 8/25.06.2025г. на Директора на Общинско предприятие
„Чистота, озеленяване и благоустройство“ – град Бобов дол, с която на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото й правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Л. И. И., ЕГН: **********, на
заеманата до уволнението длъжност „общ работник“.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ – град
Бобов дол, Булстат: 0002613630185, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул.
„Васил Коларов“ да заплати на Л. И. И., ЕГН: **********, адрес: *** следните суми:
5312,08 ЛЕВА – обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за оставането на ищцата
без работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношеине за
периода от 25.06.2025 г. до 28.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.08.2025г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски, а именно: 1415,39 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за разликата над уважения размер от
5312,08 лв. до пълния предявен размер от 5500 лв. и за периода от 28.10.2025г. до
01.11.2025г.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ – град
Бобов дол, Булстат: 0002613630185, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул.
„Васил Коларов да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Дупница сумата от 292,48 ЛЕВА – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок, считано от днес (11.11.2025г.), съгл. чл. 315, ал.
5
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6