Решение по ВНОХД №886/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 366
Дата: 18 ноември 2025 г. (в сила от 18 ноември 2025 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20251200600886
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Благоевград, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева

Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251200600886 по описа за 2025 година

Производството по делото пред Окръжен съд е образувано по протест на
прокурор от Районна прокуратура Благоевград- Териториално отделение /ТО/
Разлог, и по въззивната жалба на частния обвинител- В. К. Т. от гр.Б., и е за
проверка на невлязлата в сила присъда № 9 от 22.04.2025 год., постановена по
нохд №521/2023 год. по описа на РС Разлог.
С цитираната присъда районният съд е признал подсъдимия М. М. Ц., с ЕГН
********** от с. Ю., общ. Я., за невиновен в това, че на 26.01.2023 г. около
12.30 часа в гр. Р., на улица „Т. К.“, на паркинг в района на кръстовището
между улиците: „Ал. С.“ и „Т. К.“, находящ се срещу хотел „Р.“, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил м. „Волво“ X 40 с
per. **** отнел чужди движими вещи: 2 чифта детски ски м. „Б.“ / „****“/, с
дължина 142 см., тъмно- сиви на цвят с монтирани автомати м. „Маркер“ 10.0
на обща стойност 1 060.00 лв. и 2 чифта щеки м. „Леки“ с дължина 90 см. на
стойност 330.00 лв., всичко на стойност 1 390.00 лв. от владението на В. К. Т.
от гр. Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
1
откраднатите вещи са върнати до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, като го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.197, т.3 от НК вр. с чл. 195, ал.1, т.4, пр. I от НК вр. с чл.
194, ал. 1 от НК.
Недоловен от така постановената присъда прокурора, който в срока за
обжалване на постановената от РС присъда е депозирал бланкетен протест, в
който твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен, поради което
претендира неговата отмяна и осъждане на подсъдимия по така повдигнатото
му обвинение. След изготвяне на мотивите на РС към атакуваната присъда,
прокурорът е представил и допълнение към протеста си. В него изразява
несъгласие с приетото от съда, че липсват доказателства за умисъл у
подсъдимия за извършване на кражбата.Счита, че от доказателствата по
делото се установява по несъмнен начин точно обратното, като се базира на
това, че ските, собственост на частната обвинителка са нови, без деформации
и надрасквания, годни да бъдат използвани. Също така намира, че ските могат
в по-голямата си част да влязат в контейнера за боклук, а щеките- изцяло,
поради което и се налага извода, че те не са оставени „на боклука“, независимо
от факта, че са били подпрени на контейнера за събиране на отпадъци.
Прокурорът мотивира твърдението си за наличие на елементи от субективната
страна на деянието и с описания на движението на автомобила на
подсъдимия- факта, че е спрял в близост до контейнера за боклук и в
насрещното движение, като по този начин е затруднил и останалите участници
в движението, като намира, че така подсъдимия е искал да не бъде забелязан,
че взема ските и щеките. Също така, в протеста се твърди, че е безспорно, че
подсъдимия е имал възможност да види „… джипа от другата страна на
тротоара, и свидетелката Т. зад автомобила, както и да чуе обичайната суетня
около обуване на малки деца“. Извод според прокурора за наличие на пряк
умисъл у подсъдимия да отнеме вещите е и поведението на Ц.- стоял в
автомобила, оглеждал вещите, след което вместо да изчака и да види дали тези
вещи не са на някого, който ги оставил временно на контейнера за боклук или
забравил, „директно излязъл от автомобила и ги взел“ , като преди това при
слизането си от автомобила видял джипа на пострадалата, намиращ се по
диагонал от другата страна на тротоара.
Поддържа искането си за осъждане на подсъдимия по обвинението за
квалифицирана кражба.
2
Във въззивната жалба на частния обвинител- В. К. Т., чрез повереника й-
адв.К. се твърди, че присъдата на РС Разлог е неправилна, незаконосъобразна
и не почива на събрания доказателствен материал, както и че почива на
признанията на подсъдимия, че противозаконно е отнел вещите. Претендира
отмяна на присъдата и осъждане на Ц..
В съдебно заседание прокурора от ОП Благоевград поддържа жалбата. Твърди,
че правилно е изяснено по делото, че ските и щеките са били подпрени на
контейнерите за събиране на боклук, но по никакъв начин от това не може да
се прави извод, че собственика е демонстрирал воля за отказ от владението на
тези вещи. Поддържа искането са осъждане на подсъдимия.
Частния обвинител Т., не се явява, представлява се от адв.К., който също
поддържа жалбата по наведените в нея доводи.
Подсъдимия М. Ц. се явява лично и твърди, че около контейнерите за боклук
имало спрели коли, огледал се но нямало хора, взел ските и ги сложил на
задната седалка на автомобила си, след това първо пил кафе на центъра и
тогава се прибрал. Още вечерта дошла полиция и той веднага посочил, че е
взел ските и щеките и ги предал. Моли да бъде оправдан.
Окръжният съд, в настоящата инстанция, след като взе в предвид изложеното
в протеста и въззивната жалба, становищата на страните и събраните по
делото доказателства и след като извърши цялостна проверка на атакуваната
присъда, и извън основанията посочени от страните, съгласно разпоредбите на
чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
Фактите по делото са правилно изяснени от районният съд, тъй като това е
станало въз основа на доказателства и доказателствени средства, събрани по
предвидения процесуален ред, поради което и годни да бъдат анализирани за
изясняване на обективната истина по делото. От тях се установява следното:
Подсъдимият М. М. Ц., с ЕГН ********** живее в с. Ю., общ. Я., не е
осъждан /реабилитиран по право/, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК. Към дата 26.01.2023год. притежава лек автомобил м.„Волво“ X 40 с peг.
****.
Пострадалата В. К. Т. от гр. Б. има две деца, които спортуват в ски клуб „Р.“ и
притежават 2 чифта детски ски м. „Б.“ /„****“/, с дължина 142 см., тъмносиви
3
на цвят, с монтирани автомати м. „Маркер“ 10.0 на обща стойност 1 060.00 лв.
и 2 чифта щеки м. „Леки“ с дължина 90 см. на стойност 330.00 лв., всичко на
стойност 12 390.00 лв.
Всеки ден между 12:30 и 13:00 часа свидетелката Т., оставя децата на
обособен паркинг, находящ се в района на кръстовището между улиците: „Ал.
С.“ и „Т. К.“, разположен срещу хотел „Р.“, от където идва микробус и заедно с
други деца ги отвежда на тренировки.
Така на 26.01.2023 год., свидетелката Т., заедно със свидетеля А.- баща на
децата около 12:30 часа пристигнали на посочения по-горе паркинг, като
свидетеля А. паркирал автомобила, с предната част към хотела, така, че
намиращите се наблизо три контейнера за събиране на разделен боклук
останали зад автомобила на А.. Т. и двете деца слезли от автомобила, а
свидетелят А. останал на шофьорската седалка в процесния автомобил.
Свидетелката Т. извадила от автомобила 2 чифта детски ски м. „Б.“ / „****“/, с
дължина 142 см., тъмносиви на цвят, с монтирани автомати м. „Маркер“ 10.0.
и два чифта щеки м. „Леки“ с дължина 90 см. Подпряла ските и щеките на
един от контейнерите за боклук, след което отворила вратата на багажника на
автомобила им, която се отваряла на дясно и там започнала да обува ски-
обувките на децата. По начина по който багажника на автомобила се отварял
на дясно напълно се ограничавала и видимостта на Т. към контейнера, където
били подпрени ските и щеките на двете деца.
Докато Т. обувала децата, по ул. „Ал.С.“ в посока от автогара „Р.“ към хотел
„Р.“ се движел подсъдимия, управлявайки лек автомобил м.„Волво“ X 40 с peг.
****. В даден момент подсъдимия Ц. забелязал ските и щеките, подпрени на
контейнера за разделно събиране на отпадъци откъм улицата, като преценил,
че те са в добро състояние и решил да ги вземе, за да ги продаде. Слязъл от
колата си, огледал се, тъй като ските му се видели нови, не видял никой
наоколо и взел ските и щеките, поставил ги на задната седалка на автомобила
си и отишъл да пие кафе на центъра на Р.. След това се прибрал, разговарял по
телефона със свидетеля С.А.Х. и му казал, че е взел ски от контейнер за
боклук, както и му посочил мястото от където ги взел.
Малко след като свидетелката Т. и свидетеля А. оставили децата и потеглили,
едното от децата им позвънило и казало,че ските ги няма на контейнера. Т.
позвънила веднага на свидетеля И.Л.- служител в полицията на Р. и му
4
разказала за случилото се. Още същия ден Л. прегледал записи от охранителни
камери, които били поставени на хранителен магазин, находящ се на ул.“А. С.“
гр.Р. и установил движещ се по улицата лек автомобил м. „Волво“ X 40 с per.
**** в посочения час- към 12:30 часа. Бил установен и собственика на
автомобила- подсъдимия Ц.. Същата вечер той бил посетен на домашния си
адрес от служител на РУП Разлог, като потвърдил, че е взел ските и щеките и
предал същите, като в последствие вещите били върнати на пострадалата Т.,
която още на инкриминираната дата подала жалба в полицията в Р..
В хода на ДП по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е
изпълнена от вещото лице- К.П.М., който е дал оценка на ските и на щеките-
общо 1390,00 лв.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена от вещо лице Х.А.
видео- техническа експертиза, от заключението на която се установява, че не
може да се отговори на поставените въпроси, тъй като записите не могат да
бъдат възпроизведени с наличния софтуер.
Поради това, РС е назначил нова видео-техническа експертиза, която да се
изготви от експерти към НИК-София- вещите лица М.Й. и А.Н.. От
заключението на повторно назначената от съда видео-техническа експертиза
се установява, че на вещите лица е, че видеофайловете най-вероятно са
увредени и въпреки направените опити да бъдат отворени на най-различни
компютърни конфигурации, с които лабораторията по видео-анализ и лицева
индентификация при НИК-МВР разполага и които са с достатъчен капацитет
да възпроизведат подобен вид файлове, не са успели, поради което и не може
да се отговори на поставените на експертизата въпроси.
Така установеното във фактическо отношение, правилно е послужило на
решаващия съд да изведе и верни правни изводи относно липсата на
доказателства за наличието на пряк умисъл у подсъдимия да отнеме от
владението на Т. процесните вещи- два броя ски и два броя щеки. Следва да се
посочи, че обстоятелствата около вземане на процесните вещи от подсъдимия
са изяснени с достатъчна доказателствена обезпеченост, не само защото самия
подсъдим не отрича този факт в обясненията си, но и поради това, че те се
подкрепят и от обстоятелството, че именно подсъдимия ги е предал на
полицейски служител с протокол за доброволно предаване. В подкрепа на
това са и косвените гласни доказателства- показанията на свидетеля С.Х.-
5
познат на подсъдимия, от които се изяснява факта, че още същия ден двамата
са провели телефонен разговор, в който Ц. е заявил на свидетеля, че е взел от
контейнера за боклук ски и щеки.
Показанията на свидетелите В. Т. и И. А. също следва да се ценят за
достоверни, тъй като те не противоречат с други доказателства по делото, но
чрез тях се изясняват обстоятелствата около това кой е собственик на ските и
щеките, както и времето и мястото на което те са спрели с автомобила си и
най- съществения факт- свидетелката Т. е поставила процесните вещи,
подпрени на контейнерите за боклук, като нито един от двамата не е възприел
вземането на вещите /което пък както се посочи се изяснява от други
доказателствени източници/. Правилно районният съд е кредитирал и
показанията на свидетеля Л.- полицейски служител. Именно той е изгледал
записа от камерата, поставена в намиращия се наблизо хранителен магазин и е
установил, че по същото време, по което Т. сочи, че е оставила вещите на
контейнера, в близост до последния е спрял и автомобил и след като е
установил кой е собственика, още същия ден бил посетен адреса на Ц., който
потвърдил, че взел ските и щеките и ги предал. Макар и от назначените две
видео технически експертизи по делото на въпросния запис от камера да не
може да се извърши анализ, тъй като възпроизвеждането на видеофайловете е
невъзможно технически, независимо от техниката на НИК, където е назначена
втората експертиза, съдът намира, че показанията на Л. достоверно отразяват
възприетото от него на записа, тъй като именно така полицейските служители
са стигнали до установяване подсъдимия по делото.
От заключението на съдебно- оценителната експертиза, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, поради това, че е мотивирано и изготвено
от вещо лице с необходимата квалификация да стори това се изяснява и
стойността на процесните вещи- общо възлизаща на 1390,00 лв.
Анализът на доказателствата, сторен по сравнително идентичен начин и от
решаващия съд, правилно е послужил на последния да приеме, че липсват
доказателства за наличие на умисъл у подсъдимия за извършването на
кражбата. Както е известно от теорията и практиката изводи за наличие на
умисъл следва да се извеждат въз основа на обективните действия на дееца.
Особеността на конкретиката на казуса- поставянето на вещите, подпрени на
контейнер за боклук в случая е от съществено значение за изясняване на
6
умисъл у дееца да отнеме противозаконно вещите от собственика им. В тази
насока следва да се има в предвид и разясненията, които ВС е дал в ТР №
54/89 на ОСНК, в които се сочи, че „…. Отпадъците, които имат стойност….,
които се намират на сметища или на други места, където по обичай се
изхвърлят непотребните вещи, не могат да бъдат предмет на кражба“. Ключов
момент по делото е, че настоящите вещи са били нови. Следва в този смисъл
да се тълкува задължение ли е на лицето, което ги вижда подпрени на
контейнер за боклук да извършва преценка дали някой може да се върне , за да
си ги търси и дали заради това, че са нови представляват боклук. В тази връзка
са и основните възражение на прокурора, наведени в протеста и допълнението
към него срещу атакуваната присъда. Обвинението извежда доводи за умисъл
въз основа на житейски разсъждения, за това, че ако вещите са били боклук е
следвало да са вътре в контейнера, а не подпрени на него, че са нови, че
подсъдимия бързал докато взема ските, което пък според обвинението се
извежда от факта, че спрял до контейнерите в насрещното му движение; че се
чуло от Т. отваряне и затваряне на една врата на автомобил, поради което и
прокурора намира, че подсъдимия е поставил ските на предната седалка,
заради това, че е бързал, за да не бъде видян. Всички тези твърдения се
базират не на доказателства, а на предполагаемо житейско поведение, но със
същата сила може да се каже, че обичайно в практиката е оставянето на вещи
до контейнера, а не вътре в него, когато те могат поради състоянието си да
бъдат взети от някого и ползвани. Това, че у подсъдимия не е имал оформен
умисъл да открадне вещите се изяснява от показанията на свидетеля Х., с
който Ц. е разговарял още същия ден и на който подсъдимия е заявил, че е
взел ски и щеки от контейнер в Р.. Тези му обективни действия опровергават
соченото от прокурора, че у подсъдимия е имало оформен умисъл за кражба
на тези вещи. Твърдението в протеста, че подсъдимия е видял пострадалата не
се базира на обективни данни, а на предположения. Самата Т. твърди, че
вратата на багажника на техния автомобил се отваря на дясно, поради което и
видимостта й към контейнерите е била напълно скрита. Подсъдимият не
отрича, че е възприел спрели автомобили в близост до контейнерите, но сочи ,
че там е нямало хора- очевидно и той не е могъл да възприеме пострадалата,
скрита зад вратата на автомобила й, а доказателства за обратното- че е видял,
няма.
С оглед на изложеното и тъй като присъдата не може да почива на
7
предположения, съгласно разпоредбата на чл.303,ал.1 от НПК, вкл. и относно
субективния елемент на деянието, въззивния съд намира протеста за
неоснователен, а атакуваната присъда- за правилна и законосъобразна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
съдът


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9 от 22.04.2025 год., постановена по нохд
№521/2023 год. по описа на РС Разлог.
Решението на съда е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8