РЕШЕНИЕ
№ 3448
гр. Варна, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110102096 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от К. В. К. и П. К. К., и двете от гр.
Варна, с която срещу М. Н. Г.а и И. Д. Г., и двамата от гр. Варна, е предявен отрицателен
установителен иск за приемане за установено между страните, че ответниците не притежават
правото на собственост върху недвижими имоти, на основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищците К. В. К. и П. К. К. твърдят, че са собственици на ПИ с
идентификатор 359 по КП на вилна зона „Лазур“, находяща се в землището на с.
Константиново, общ. Варна, с площ от 544 кв.м., както и на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
361 по КП на вилна зона „Лазур“, с площ от 62 кв.м., представляващи реални части от ПИ с
идентификатор 38354.502.107, находящ се във силна зона „Лазур“, с. Константиново, обл.
Варна, бивш ПИ с пл. № 270, кв. 7 по РП на в.з. „Лазур“. Обосновават твърденията си с това,
че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 153, том X, дело № 3323/1975 г. К. Д.
К. дарил на децата си В. и Р. К.и лозе с площ от 1 000 кв.м. по документ за собственост, а по
скица – 1 329 кв.м., находящо се местност „Ешекчия“ – землището на с. Константиново,
Варненско, представляващ ПИ № 270, кв. 7, при граници: север – ПИ с пл. №№ 268, 269, 271
и 274, запад – ПИ с пл. № 267, изток – ПИ с пл. №№ 274 и 276, юг – ПИ с пл. № 275 и път.
Впоследствие между В. и Р. К.и била извършена съдебна делба, обективирана в Решение №
4069/02.12.2010 г. по гр.д. № 10104/2009 г. на ВРС, съобразно което в дял на В. К. бил
поставен ПИ с идентификатор 359, с площ от 544 кв.м., а ПИ с идентификатор 361, с площ
от 62 кв.м. бил поставен в общ дял на двамата съделители. Сочи се, че след смъртта на
общия наследодател на ищците В. К. на 11.03.2021 г. единствени негови наследници по
закон се явяват преживялата му съпруга П. К. и дъщеря му К. К., поради което и
собствеността върху посочените имоти е преминала в техния патримониум. След справка в
Имотния регистър обаче лицата установили, че в полза на ответницата М. Г.а бил съставен
КНА по обстоятелствена проверка от 18.05.2023 г., като същата била призната за собственик
на ПИ с идентификатор 35354.502.107, находящ се във вилна зона „Лазур“, с.
Константиново, обл. Варна, целият с площ от 1 296 кв.м. Посоченият имот ищците сочат, че
представлява бивш имот с пл. № 207 и включва процесните реални части, предмет на спора
– ПИ с идентификатор 359 и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 361. Твърди се, че
1
наследодателят им е владял имота, считано от момента на придобиването му през 1975 г., до
смъртта си, а след това и самите наследници са продължили да упражняват фактическата
власт върху него, което продължава и до настоящия момент, като в нито един момент
ответницата не е препятствала необезпокояваното им владение. Сочат, че през цялото време
са заплащали данъците за имота. В тази връзка се иска уважаване на така заявената
претенция и отмяна на издадения в полза на ответницата КНА. Моли се за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците М. Н. Г.а и И. Д. Г. е депозиран отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на така заявения иск. Не
се оспорва от страните извършеното в полза на В. К. дарение през 1975 г., нито извършената
делба между него и Р. К. по гр.д. № 10104/2009 г. на ВРС. Оспорват се изложените в
исковата молба твърдения, че В. К. и ищците са осъществявали фактическата власт върху
имотите в какъвто и да е момент. Излага се в отговора, че на 30.03.1998 г. ответницата, по
това време в брак с ответника, е закупила имот с пл. № 269, която покупко-продажба била
обективирана в Нотариален акт № 75, том 4, дело № 1806 от 1998 г. При
индивидуализирането на закупения недвижим имот в нотариалния акт, процесният имот,
който се явява съседен на закупения от ответницата, бил описан като празно място. Твърди
се, че след влизане във владение на закупеното място ответницата разбрала, че процесният
имот се стопанисва от баба В. и съпругът й Ж., които всъщност били собственици на ПИ,
граничещ на запад с процесния, но обработвали от години последния, доколкото преди това
същият бил безстопанствен и обрасъл с дървета и храсти. На мястото лицата се грижели за
лозето и се отглеждали зеленчуци. След смъртта на Ж. обаче имотът бил изоставен, като
през 2007-2008 г. ответниците решили да започнат да се грижат за него. С помощта на
родителите на ответницата мястото било облагородено, като били засяти тикви, боб и др., а
впоследствие и дръвчета – орехови, прасковени, вишневи и черешови. Лицата поели грижите
и за лозето,като от гроздето започнали да правят вино. В тази връзка е изтъкнато, че за
период от повече от 16 г. ответниците са считали имотът за свой, доколкото са го владели
трайно и необезпокоявано, с оглед на което и през м.08.2022 г. инициирали процедура за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. В края на 2023 г. – началото на
2024 г. обаче съседи ги уведомили, че непознати лица влезли в имота им и започнали да
режат лозето и младите дръвчета, поради което и веднага подали сигнал до полицията и
прокуратурата, като към момента пред ВРП имало две образувани производства в тази
връзка. Последното обаче не спряло нерегламентираните действия в имота от страна на
ищците, като отново дошли хора и отрязали живата ограда, с която той е заграден, както и
орехите, вишните и черешите. Сочи се, че ищците дори променили денивелацията на
парцела, изкоренили декоративните дървета и храсти, и поставили табела с имената си.
Съобразно изложеното ответниците счита, че са придобили процесния имот по давностно
владение, считано от 2007 г. – 2008 г., което до момента упражнявано непрекъснато, явно и
необезпокоявано. В този смисъл се иска отхвърляне на заявената претенция. Моли се за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат иска.
Представят писмена защита.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат
отговора. Представят писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 153, т. X, дело № 3323 от
16.04.1975 г. /л. 6/ се установява, че К. Д. К. е дарил на сина си В. К. К. и дъщеря си Р. К. К.
лозе от 1000 кв.м., находящо се я м-ст „Ешекчия“, землището на с. Константиново.
С Решение № 4069 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 10140/2009 г. на ВРС /л. 8-9/ е поставен
в дял и собственост на В. К. К. недвижим имот с идентификатор 359 по КП на в.з. „Лазур“ в
2
землището на с. Константиново, с площ 544 кв.м., а в дял на Р. К. К. недвижим имот с
идентификатор 360 по КП на в.з. „Лазур“ в землището на с. Константиново, с площ 708 кв.м.
Поставен в в общ дял и на двамата недвижим имот с идентификатор 361 по КП на в.з.
„Лазур“ в землището на с. Константиново, с площ 62 кв.м. Представени са и СТЕ към
решението, както и скица-проект за делба /л. 11-12/, от които са видни дяловете.
От Удостоверение за наследници от 13.12.2024 г. на Община Варна /л. 10/ се
установява, че В. К. К. е починал на 11.03.2021 г. и е оставил като наследници П. К. К.
(съпруга) и К. В. К. (дъщеря).
Представени са справки от АВп по партидите на В. К. и М. Г.а /л. 15-17/.
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 60,
т. III, рег.№ 4907, дело № 455 от 18.05.2023 г. на нотариус О. Ш. /л. 18/ се установява, че М.
Н. Г.а е призната за собственик по давностно владение върху поземлен имот с
идентификатор 38354.502.107, находящ се в с. Константиново, вилна зона „Лазур“, с площ
1296 кв.м.
Представени са приходни квитанции и разписки за заплатени данъчни задължения
към Община Варна за недвижим имот (земя и сграда) в с. Константиново, м-ст Ешекчия
(Лазур) от В. К. за периода 2005 г. – 2023 г. /л. 19-43/, както и за 2024 г. /л. 223/.
Представени са данъчна декларация и квитанция за платен данък за процесния имот
от М. Г.а от 2022 г. /л. 152-156/
От писмо от Община Варна, Дирекция МДТ /л. 169/ се установява, че партида за имот
в с. Константиново, м „Ешекчия“ е открита въз основа на декларация от 27.03.1998 г.,
подадена от В. К. за земя с площ 1000 кв.м., придобита чрез дарение от 16.04.1975 г., на
която собственици са В. К. и Р. К.. Партидата е закрита поради предеклариране на имота.
Задълженията за данъци в периода 1998 г. – 2013 г. са платени. През 2014 г. е открита друга
партида за земя с площ 544 кв.м., придобита чрез делба от 2010 г., като партидата е закрита
през 2021 г., поради деклариране на имота от наследниците. Задълженията за данъци за
периода 2014 г. – 2021 г. са платени. Открита е и партида през 2014 г. на земя с площ 62 кв.м.
През 2021 г. К. К. е декларирала земя с площ 544 кв.м. и с площ 62 кв.м. в съсобственост с
П. К., като задълженията за данъци са платени до 2024 г.
Представени са доказателства за прекратяването на 11.07.2024 г. на сключения на
25.05.2021 г. граждански брак между И. Д. Г. и М. Н. К. /л. 170-173/
От Постановление на прокурор към ВРП от 07.08.2024 г. /л. 177-179/ се установява, че
е отказано образуването на досъдебно производство, предвид липса на извършено
престъпление.
От заключението на вещото лице инж. Ж. Б. по допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза /л. 207-214/ се установява, че между имот № 270 с площ 1308 кв.м. по
ЗРП/1990г. и имота с площ 1296 кв.м. по КНА-60/18.05.2023 г. се установява съответствие по
конфигурация/граници/площ и застъпване/припокриване за площ 1264 кв.м., т.е. двата имота
са частично идентични за тази преобладаваща площ. Между процесния имот № 359 с площ
544 кв.м. по съдебната делба и имота с площ 1296 кв.м. по КНА-60/18.05.2023 г. се
установява застъпване/припокриване за площ 515 кв.м. т.е. двата имота са частично
идентични за тази площ. Между процесния имот/тупикова отсечка № 361 с площ 62 кв.м. по
съдебната делба и имота с площ 1296 кв.м. по КНА-60/18.05.2023 г. се установява
застъпване/припокриване за площ 62 кв.м., т.е двата имота са частично идентични за тази
площ.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. А. Н. /л. 183-184/ се
установява, че живее постоянно във вилна зона „Лазур“ от 2002 г. Познава собствениците на
процесния имот – семейство К.и от много години, които са били там когато тя се е нанесла в
съседния имот от западната граница. Познава и семейството, което живее над имота.
Свидетелката се е интересувала да купи имота на сем. К.и. Описва подробно имота и
съседите му. Посочва, че е с площ около 550 кв.м и има насаждения – лози, орех, кайсия,
3
череша. Свидетелката знае, че е имало уговорка между Ж. и съпругата му, които са от
западната граница на имота на сем. К.и, да обработват процесния имот и да делят
продукцията. Свидетелката знае това лично от съпругата на Ж. и е виждала близки на К.и да
идват в имота, както и сем. П. (Ж. и В.), като никой друг не е обработвал мястото. Не
познава М. и И. Г.и и никога не ги е виждала. Свидетелката живее там постоянно и не е
виждала никой друг да обработва имота, освен сем. П. и сем. К.и. Семейство П. са
обработвали парцела до смъртта им през 2021 г. На няколко пъти след това са идвали хора да
чистят имота, които тя не познава. Видяла е ответницата за първи път през 2023 г. когато са
извикали полиция заради спор за имота. Посочва как се влиза в имота. Знае, че уговорката за
обработване на имота от П. е била още преди свидетелката да се нанесе там, защото дядото
К. е бил приятел с Ж. Панайотов.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. Х. А. /л. 184, гръб-185/ се
установява, че е бил приятел с В. К. от ученическите години, като посочва къде се е
намирало лозето му. Ходил е там доста пъти и му е помагал. Свидетелят знае, че имотът е
бил разделен със сестра му през 2011 г. и е бил ограден от всички страни. Една част се е
ползвала от Р. и Г., а В. ползвал другата част. Свидетелят е ходил много пъти да помага, като
знае, че е имало уговорка със съседа Ж. да гледа лозето и да си делят продукцията с К.. Ж.
живеел там, но починал. Свидетелят не е виждал други хора в имота, освен К.и и не познава
М., И. и Н.. Имало е порта между имота на Ж. и този на В.. В имота на последния никога не
е имало ток или вода, а е взимал от съседния имот. Знае, че Ж. е гледал имота до 2014 г., а
след това се е разболял. Посочва какви насаждения е имало в имота, както и какви огради и
портички е имало.
От показанията на разпитания по делото свидетел Я. П. Ж. /л. 192-193/ се установява,
че познава ищците, както и В. К.. Знае, че бащата на В. К. имал имот в местност „Звездица“,
който познава много добре. Този имот граничел от западната страна с имота на Ж. и В., а от
изток с М.. От северната страна граничи с имота на М.. Около 2011-2012 г. имотът се
разделил на две като на В. останали 600 кв.м., а на сестра му Р. останалото. През последните
няколко години е посещавал имота няколко пъти в годината, като преди да почине В.
редовно ходили да гледат мястото да го копаят, режат, почистват. След като починал В. е
посещавал имота да чисти треви, когато К. му се е обаждала да помага. В имота имало 2-3
дръвчета – праскова, кайсия и череша. Не е виждал други хора в имота. Няма ограда между
имотите на В. и Р.. Свидетелят бил много близък с В., който починал 2021 г. и докато е бил
жив е работил мястото. Не си спомня кога последно е ходил, може би 2018-2019 г. Споделя
какви порти и огради е имало. Преди смъртта на В. е ходил често, но след това само веднъж
през 2022 г. да помогне на К.. Посочва, че изсекли дърветата, защото били загнили. Не е
опъвал мрежа и не е рязал лози.
От показанията на разпитания по делото свидетел К. В. К. /л. 185-186/ се установява,
че живее в с. Константиново, вилна зона „Лазур“, парцел 109 и познава М. К.. Знае за кой
имот се води делото, който е с площ от около половин декар и с граници – дядо Ж., М. К. и
пътя за Белослав. Свидетелят живее на около 20 м. от имота и има видимост към него. Има
наблюдения над имота от около 50 години, като от 29 години постоянно живее в имота си.
Спорният имот са го гледали дядо Ж. и баба В., като те са от едната страна на границата на
имота, дори си мислил, че имотът е техен. Грижили са за лозето, копаели и го режели.
Садили лук, чесън, домати. През 2006 г. дядо Ж. се разболял и от тогава спрял да го гледа,
като баба В. се е грижила за имота. Не е виждал други хора там. Няколко години след като
Ж. и В. спрели да се грижат за имота, започнали да се грижат за него М. и родителите й. Това
се случило през 2008-2009 г. Не познава В. К. и Катьо К.. Не е чувал за съседи с такива
имена. Родителите на М. направили врата в имота, засели над 10на дръвчета и друго
култури, и го ползвали като техен. Преди делото влезли някакви хора и съборили всичко.
Всичко се изрязало и изкоренило. От сина на дядо Ж. разбрал, че не се казва така, а Ж.. Не
знае за договорка за обработка на имота. Не е виждал други лица в имота, освен Ж., жена му,
М. и родителите й. Не е имало врата от пътя към имота. Преди да се почисти не можело да
се минава. Дядо Ж. влизал от неговата страна, а М. от нейния имот. Не е виждал В. с Ж. или
4
В.. Вратата от М. се появила през 2005-2007 г., когато Ж. и В. спрели да гледат мястото.
Дотогава се знаело, че мястото е на Ж..
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. Ж. Х.а /л. 186-187/ се
установява, че е майка на ответницата е живее в Константиново. Имотът им се водил на
името на дъщеря им, като го купили когато станала на 18 години. Процесният имот е под
техния и е голям около декар, като по документи той е празно място. През 1998 г. купили
техния имот, а дядо Ж. и баба В. работили лозето, което всъщност било празно място. Не
знае на кого е било това място. Не знае кой им го е предоставил или те сами са решили да го
работят. Виждала е само децата им, но никого другиго. Говорили си взаимно, защото били
съседи. По едно време преди 15-16 г. й споделили, че са възрастни вече и не могат да го
работят, и ако искат да сеят те. Не можели да си изкарат документ, защото било общинско
мястото. След това семейството на свидетелката си направили вратичка, като в началото
започнали да го орат и копаят, след това засели зеленчуци, домати, тикви. Садили дръвчета.
След това дъщеря й искала да го купи. Купила това място, за което се води делото. Баба В.
починала скоро, а дядото по-рано, защото бил доста болен. Свидетелката спряла да работи
имота, когато дъщеря й си извадила нотариален акт. Миналата година влезли някакви хора,
които почнали да чистят и станал спор. Свидетелката не познава нито В. К., нито Катьо К..
Никого не е виждала до есента, когато дошли наследници и заявили, че имотът е техен.
Споделя какво е имало в имота и какъв е бил достъпът до него. В. и Ж. никога не са й
казвали, че имотът има друг собственик, като на документа за собственост на техния имот
пише, че граничи с празно място.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. И. В. /л. 228, гръб/ се
установява, че познава ответницата М. К., която е приятелка на съпругата му от 2018 г. Знае,
че М. има място по пътя за с. Константиново. Ходил е многократно там, като семейството му
също живее в района на пешеходна дистанция. Посочва къде се намира мястото на М.,
където живеят и родителите й. Знае за кое място се води делото, което място се намира в
дъното на мястото на М. и граничи с шосето. Мястото е около 500 кв.м., като има връзка
между двете места, която се осъществява чрез порта в оградата на мястото на М..
Многократно е ходил с бащата на М. до смокините, които са близо до оградата. Баща й се
хвалил с продукцията, която гледа – грозде, праскови и т.н. В процесното място има основно
лозе с насаждения – праскови, череша, ябълка, орех. Близо до оградата имало и тикви. След
това имало домати и краставици. Знае, че мястото се гледа още от 2011 г. Не е чувал някой
да има претенции към мястото, като е коментирал с М. преди 2020 г. да се направи къща там.
Не познава В., Р. или децата им. М. не му се е оплаквала, че някой иска да й вземе мястото.
Знае, че го гледа за себе си. Посочва къде се намира мястото на родителите на М.. Не
познава съседите на спорното място. Към 2019 г. след разговор станало ясно, че М. купили
парцела през 2019 г. и от тогава си го обработват. Влизал е няколко пъти в мястото от 2018 г.
насам. Не е чувал за баба В. и дядо Ж.. Впечатленията му от имота са от 2023 г. последно. Не
е забелязал да има друга вратичка към друг имот.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск, с който се цели установяване в
отношенията между страните, че ответникът не притежава право на собственост върху
реални части от недвижими имоти, който е квалифициран по чл. 124, ал. 1, предл. III ГПК.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да
докажат правния си интерес от отричане правото на собственост на ответника, а именно
наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита, както и да
докажат фактите, от които то произтича, както и идентичността на имота с обособените
реални части от недвижимите имоти. В тежест на ответниците е било да докажат правото си
на собственост върху процесните реални части от недвижимите имоти, като изчерпат всички
основания, на които твърдят, че е придобили собствеността.
По отношение идентичността на имота се установи от документите за собственост по
5
делото, че дареният през 1975 г. от К. К. на В. К. и Р. К. имот с площ 1 000 кв.м., който е с
пл.№ 270 по ЗРП/1990 г./ е бил предмет на съдебна делба между двамата съсобственици,
която е приключила с в влязло в законна сила на 18.01.2011 г. решение. С делбата е прието,
че от имотът по план с площ 1329 кв.м. (по документи 1 декар) са образувани три дяла, като
дял 1 е бил имот № 359 с площ 544 кв.м. (за В. К.), дял 2 имот № 360 с площ 708 кв.м. (за Р.
К.) и дял 3 имот № 361 с площ 62 кв.м. (в общ дял на В. и Р. К.и). И трите дяла попадат в
имот с идентификатор 502.107 с площ 1296 кв.м. по актуалната КК. След съдебната делба
следващия документ за собственост е от 2023 г., когато М. Г.а е призната за собственик по
давностно владение на целия имот 502.107 с площ 1296 кв.м. Настоящият състав, на база на
експертизата на вещото лице и изготвените комбинирани скици, приема, че е налице
идентичност между имотите, като разликата от няколко квадратни метра е несъществена.
Трите дяла от съдебната делба попадат изцяло в имот 107, като настоящият спор се
концентрира над стари имоти № 359 и № 361, без да засяга стар имот № 360.
Ищците твърдят, че като наследници на В. К. след смъртта му през 2021 г. са станали
собственици на стар имот № 359 (сега част от имот 107), който се е паднал в негов дял след
делбата през 2011 г. и на ½ ид.ч. от стар имот № 361 (също част от нов имот № 107),
доколкото наследодателят им е притежавал този дял в съсобственост със сестра си Р. К..
Същевременно ответниците не оспорват, че въз основа на делбата до 2011 г. собственик на
имотите е бил В. К., но твърдят, че са придобили тези два имота въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, защото са осъществили фактическа власт върху тях с
намерение за своене за периода от 2007 г. до 2022 г., когато са инициирали процедура по
снабдяване с КНА въз основа на обстоятелствена проверка, която процедура е завършила с
издаване на акта през 2023 г.
В производството по предявен отрицателен установителен иск на установяване
подлежат правата на ответниците, които пълно и главно следва да установят твърдяното от
тях основание, на което са придобили собствеността (в случая осъществявано в тяхна полза
недобросъвестно владение за период от 10 години). Противопоставимите правата на ищците
подлежат на установяване, дотолкова доколкото съдът извършва преценка дали е налице
правен интерес от търсената защита. В случая такъв е налице, защото между страните има
конкуриращи се права на собственост. Ищците се позовават на наследствено
правоприемство, а ответниците на оригинерно придобивно основание – придобивна давност.
Основният спорен въпрос в производството е кои лица са осъществявали фактическа
власт над спорните части от процесния имот № 107 и в какъв период. В производството по
делото бяха разпитани множество свидетели, чиито показания са крайно противоречиви за
едни и същи периоди, поради което всички следва да се ценят от съда със съответната
критичност, отговаряща на правилата на логиката и опита, както и в съвкупност с
останалите преки или косвени доказателства по делото.
На първо място се установява от представените от ищците писмени доказателства и
от писмото от Дирекция МДТ към Община Варна, че процесните имоти № 359 и № 361 са
декларирани и за тях са заплащани данъци от В. К. и неговите наследници и до настоящия
момент. Партида за имота е открита още през 1998 г., след което е предеклариран няколко
пъти. Тези факти установяват, че ищците, както и техният наследодател, несъмнено са
считали имотът за свой и регулярно са погасявали публичните си задължения. Разбира се,
каквато е и съдебната практика, този факт не води до извод, че същите са осъществявали
фактическа власт над него, или че не е възможно собствеността да бъде придобита по
давност от други лица. Същевременно ответниците са декларирали имота за първи път едва
през 2022 г., което е една година преди да им бъде издаден КНА. Няма данни по делото
преди това да са заявявали имотът за свой. Този факт, сам по себе си, е логичен, предвид
това, че същите биха станали собственици едва след като изтече предвиденият в закона срок
за придобиване по давност.
По отношение на ответницата М. Н. Г.а се установява от представената справка от
АВп, че през 2022 г. същата е призната по документи за собственик на стар имот № 269 с
площ 991 кв.м. /сега имот № 502.112/, граничещ на север с процесния имот. От същата
6
справка се установява, че през 2008 г. е била осъществена замяна на 7 кв.м. ид.ч. между имот
№ 269 и имот № 271 (сега имот № 502.111). Имот № 269 с площ 840 кв.м. е бил придобит от
нея чрез покупко-продажба през 1998 г., заедно с вилна сграда. Тези данни, заедно с
показанията на допуснатите по делото свидетели, установят безпротиворечиво, че
ответницата и нейното семейство са стопанисвали имот № 269 (502.112), който граничи на
север с имот № 359 (част от 502.107) и правят вероятно твърдението на ответниците, че са
осъществявали фактическа власт и над спорните имоти. Този извод може да се допусне,
доколкото са били непосредствени съседи, което улеснява владението.
С исковата молба ищците твърдят, че от 1975 г. фактическата власт над процесните
имоти се е осъществявала от В. К., а след неговата смърт - от наследниците му К. К. и П. К..
Ответниците същевременно твърдят, че имотът никога не е бил владян от К. или
наследниците му и твърдят, че когато са придобили съседния имот през 1998 г. са заварили
там лица баба В. и дядо Ж., които са се грижили за имота. След тяхната смърт имотът бил
изоставен и ответниците от 2007 г. го завладели и започнали да се грижат за него. Едва в
края на 2023 г. непознати лица са влезли в имота и са започнали споровете между страните.
Съществено в случая е, че ищците нямат наведени твърдения в производството, че са
стопанисвали имота с помощта на трети лица. Въпреки това водените от тях свидетелите
разказват, че е имало уговорка между В. К. и В. и Ж. П. да се грижат за имота от тяхно име.
По делото не се установи точно кои са тези лица. Свидетелката М. Н., която е купила имот
№ 502.106 твърди, че това са собственици на имот от западната част на процесния. Видно от
комбинираната скица на вещото лице вероятно се касае за собственици на имот 502.108 или
502.105, но в регистрите са вписани други лица. Доколкото ответниците навеждат
твърдения, че Ж.(Ж.) и В. са стопанисвали имота, а свидетелите и на двете страни
потвърждават това, то съдът приема, че действително тези лица са се грижили до един
момент за имота, който момент най-късно може да съвпада с тяхната смърт, за която няма
данни по делото, освен твърдения на свидетели, че била около Ковид пандемията. Ищците
не излагат, нито в исковата си молба, нито като допълнение и уточнение, че тези лица са се
грижили за имота заради уговорка с В. К.. Такива факти се въвеждат едва със свидетелските
показания, поради което и съдът не може да ги приеме за защитна теза. Свидетелските
показания на водените от ищците свидетели са взаимнопротиворечиви, доколкото една част
от тях споделят, че П. са стопанисвали мястото, а другата част, че К.и са го правили.
Хипотетично е възможно съвместно стопанисване, като в случая, доколкото В. К. е имал
титул за собственост, то същият е могъл лично или чрез трети лица да упражнява
собственическите си правомощия, като не е било необходимо да присъства лично във всеки
един момент.
Водените от ответниците свидетели безпротиворечиво твърдят, че имотът
първоначално се е стопанисвал от Ж. и В., като след 2008-2009 г. родителите на ответницата,
и тя самата, са започнали да стопанисват имота, като са го облагородили с дървета и
земеделска продукция.
Показанията на голяма част от свидетелите са противоречиви и взаимноизключващи
се. Единият свидетел съсед (собственик на имот 109) твърди, че не е виждал други хора в
имота, освен М. К. и семейството й, а свидетелката съсед (собственик на имот 106) твърди,
че не е виждала други хора в имота, освен К.и и водени от тях хора. Същевременно съседите
взаимно не се познават, а живеят през един имот. Всички свидетели са предупредени и носят
наказателна отговорност за даване на неверни показания, което, видно от показанията им по
делото, не спомогна за пълното изясняване на обективната истина. Важно е да се отбележи,
че основната доказателствена тежест се носи от ответниците, които следва да установят
правото си на собственост, поради което и съдът основно следва да разгледа предпоставките
за възникването на тяхното придобивно основание.
Съгласно чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Според правната теория и съдебната
практика владението има два основни признака – обективен и субективен, както и няколко
допълнителни признака – същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.
7
Обективният елемент се изразява в това лицето да е упражнявало фактическа власт над
вещта, а субективният елемент изисква това да е било с намерение за своене, а именно с
действия, които предполагат, че владелецът счита вещта за своя, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика. В Решение № 262/01.11.2012 г. по гр.д. №
439/2012 г., ІІ г.о. на ВКС се приема, че при наличието на спор съдът следва да постави на
страните въпроси чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира
изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали
намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица,
като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е
осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен
характер.
Също така посочените допълнителни признаци на владението са били изрично
законово регламентирани в ЗИСС и макар да не са възпроизведени в действащия ЗС, същите
определят наличието на обективния и субективния елемент на владението и следва да бъдат
доказани при наличие на оспорване.
Постоянното осъществяване на владение изисква фактическата власт върху вещта и
държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи
вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица. Постоянното владение
не означава, че фактическата власт се осъществява във всеки един момент. Достатъчно
владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да реализира
владелческата си власт съобразно предназначението на вещта. Несъмненото владение
изисква да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си.
В практиката се приема, че когато имотът е изцяло чужд, не е нужно лицето, което е
установило фактическа власт върху имота без да има основание за това, да демонстрира
промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от
момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на
държане. Тогава достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно,
необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок /Решение
№ 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г., ІІ г.о на ВКС/. Спокойно е владението, което
не е установено с насилие. Явно е владението, когато фактическата власт се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това; да не е установена по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Съобразявайки горното и след преценка на свидетелските показания по делото съдът
намира, че в настоящия процес ответниците доказаха, че са придобили собствеността върху
процесните имоти, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
За да достигне до този извод настоящият състав взема предвид няколко съществени
момента. Тълкувайки в съвкупност всички свидетелски показания по делото може да се
приеме, че посочените лица В. и Ж.(Ж.) са се грижили за имота до някакъв момент.
Противоречиви са показанията дали са се грижили от името на К.и или поради друга
причина, но в един момент същите не са имали физическа възможност повече да го правят.
Не е ясно кога е настъпил този момент, дали през 2007-2008 г., когато твърдят ответниците,
или до 2014 г. или 2021 г. (различни са показанията на свидетелите на ищците). Самите ищци
изобщо не споменават в исковата молба тези лица да са се грижили за имота, но водените от
тях свидетели разказват за тях. В един момент ответницата М. К., чрез своите родители, е
започнала да стопанисва имота. Установява се по делото от свидетелските показания, че се е
появила вратичка между двата имота, че са извършени редица действия по засяване на
дървета, по отглеждане на култури. Бащата на К. се е хвалил пред други хора с продукцията
си. Същевременно няма данни от водените от ищците свидетели такива действия да са се
извършвали от К.и. Единствено се твърди, че имотът се е почиствал. Не е възможно при
почистване на имота от страна на ищците да не се установи наличието на нови култури и
дървета в него, които са засети от други лица. Същевременно няма данни за възникнал спор
между страните, за сезиране на органите в тази връзка. Това е сторено едва края на 2023 г.,
началото на 2024 г. Доколкото ответницата притежава имот в съседство на процесния, а
8
ищците не, то това прави много по-вероятни твърденията им, че те са стопанисвали имота.
Това стопанисване е продължило в дълъг период от време, без данни да е било осуетявано от
ищците по някакъв начин. Ищците или са знаели, че някой обработва имота и не са се
противопоставили, или не са били наясно с това, защото са се дезинтересирали от
обработването му, макар и да са заплащали данъците за него. Дори да не са знаели, че друг
обработва имота, то предвид характера на действията няма как това да е било по скрит
начин. Намерението за своене от страна на ответниците е било явно манифестирано чрез
посещаване на имота, създаването на врата на общата граница, посяването на дървета,
посяването на различни култури в имота, почистване и т.н. Това упражняване на фактическа
власт с намерение за своене е продължило достатъчно дълго, дали от 2007 г., или от 2011 г.,
за да изтекат необходимите 10 години за придобиването на имота по давност през 2022-2023
г. Не е логически възможно ищците да са посещавали редовно имота без да забележат тези
изменения в него и без да се противопоставят по някакъв начин. Това прави вероятно
твърдението на ответниците, че след смъртта на въпросните П. не е имало кой да се грижи за
имота, освен семейството на М. К., който факт се потвърждава подробно от водените от тях
свидетели. Осъщественото владение е било явно манифестирано чрез извършването на
действия, които само владелец би извършил, при липса на данни за уговорка между него и
собственика относно ползването.
Предвид горното, и въпреки крайно противоречивите показания на разпитаните
свидетели, съдът намира, че ответниците са придобили правото на собственост върху
процесните имоти по силата на упражнявано давностно владение, като законовият срок е
изтекъл и позоваването е по време на брака между М. К. и И. Г.. Записаното в
споразумението по чл. 51 СК в бракоразводното дело, че страните не са придобили имоти в
СИО, не обвързва настоящия състав, като вероятно е съпрузите да са наясно, че Г. няма
съвместен принос за придобиването на процесните имоти, като това е въпрос, който
подлежи на разрешаване между тях в друго производство.
Всичко изложено води до извод за неоснователност на предявения иск, който следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да се присъдят сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представени са доказателства за разходи в
размер от 1 900 лв., за които е представен списък и които съдът приема. Ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят сумата на ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, и П. К.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, срещу М. Н. Г.а, ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ***, и И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, отрицателен установителен
иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответниците НЕ
притежават правото на собственост върху ПИ с идентификатор 359 по КП на в.з. „Лазур“,
находяща се в землището на с. Константиново, общ. Варна, обл. Варна, с площ от 544 кв.м.,
при граници: имоти с идентификатор 38354.502.354, 38354.502.114, 38354.502.113 и
38354.502.112, защрихован в червен цвят на скицата на л. 62 по делото, и ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 361 по КП на в.з. „Лазур“, находяща се в землището на с. Константиново,
общ. Варна, обл. Варна, с площ от 62 кв.м., при граници: ПИ 359, 360, 38354.502.354 и
38354.502.106, защрихована в син цвят на скицата на л. 62 по делото, представляващи
реална част от ПИ с идентификатор 38354.502.107 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-1897/27.11.2018 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
имота от 02.06.2023 г., находящ се в с. Константиново, вилна зона „Лазур“, с площ от 1 296
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
вилна сграда, номер по предходен план: 270, квартал 7, парцел X, при съседи: 38354.502.354,
9
38354.502.106, 38354.502.401, 38354.502.400, 38354.502.111, 38354.502.112, 38354.502.113,
38354.502.114, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, и П. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Н. Г.а, ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ***, и И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, сумата от 1 900 лв.
/хиляда и деветстотин лева/, представляваща сторени от ответниците разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10