№ 200
гр. Бургас, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20252000500332 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 177 от 29.06.2025 г. по гражданско дело №
20242200100187 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Сливен са уважени
исковете на Б. В. П. с ЕГН **********, с адрес с. О. против ответника
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, със съдебен адрес:
гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх. Б, ет. 6 - адв. Н. Ш. за
заплащане на обезщетения по чл. 432 от Кодекса за застраховането в размер на
60000 лева за неимуществени вреди (болки и страдания) и в размер на 1604,40
лева за имуществени вреди (разходи за лечение), претърпени вследствие на
телесни увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 22.05.2023 г. на път І-6, при км. 358, предизвикано от Р.П.П. от
село Е., община К. при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг.
№ *** (застрахован при ответното дружество по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“), ведно със законната лихва от
22.06.2023 г. до окончателно изплащане.
1
С Присъда № 14 от 28.01.2025 г. по приложеното НОХД № 1482/2024
г. на ОС – Сливен деликтът е признат за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“,
вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е подал въззивна жалба, с
която моли за отмяната решението в частта, с която в полза на ищеца са
присъдени обезщетения неимуществени и имуществени вреди над размерите
от 30000 лева и 802,20 лева ведно с лихви за забава.
В противоречие с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и
трайната съдебна практика първоинстанционният съд определил пълния
размер на обезщетението за преживените от ищеца болки и страдания на
80000 лева. Тази стойност била завишена предвид конкретния характер на
причинените телесни увреждания (фрактура на бедрената кост и съпътстващи
травми), протичането на оздравителния процес, стандарта на живот на
пострадалия и икономическите условия в страната. Не били отчетени и
констатациите на вещото лице по медицинската експертиза, че част от
уврежданията са резултат от стара травма. При съобразяване на всички
релевантни обстоятелства пълният размер на компенсацията за
неимуществени вреди не трябвало да надвишава 60000 лева.
Не бил съобразен и конкретният механизъм на ПТП, изяснен от
автотехническата експертиза. Инцидентът настъпил в тъмната част на
денонощието на прав двулентов път. Пострадалият пътувал в каруца, която
била ударена отзад от застрахования автомобил, тъй като тя не се движела
плътно вдясно и била трудно забележима - не била оборудвана със собствен
светлинен източник и със светлоотразители. Никой от пътуващите в нея нямал
светлоотразителна жилетка. Освен това ищецът знаел, че водачът на каруцата
бил употребил алкохол. Доказателства за такава употреба били събрани по
приложеното наказателно дело. От друга страна каруцата изобщо не била
регистрирана като превозно средство, за да има достъп до обществените
пътища.
При тази обстановка трябвало да бъде определена степен на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия от поне ½.
Първоинстанционният съд обаче необосновано приел, че тази степен е едва ¼.
Ищецът Б. В. П. е оспорил жалбата с нарочен отговор, в който е
изложил съображения в подкрепа на обжалваното решение. Водачката на
2
застрахования автомобил се движела с превишена скорост от 104 км/ч, без да
се съобрази с пътните условия, характеризиращи се намалена видимост в
участък в близост до с. О.. Тя не осигурила необходимата дистанция до
товарния автомобил пред нея и не отчела вероятността от движение на пътни
превозни средства с животинска тяга.
Установено било, че водачът на каруцата имал концентрация на
алкохол в кръвта от 0,95 промила, но не било доказано, че пострадалият
пътник знаел за употребата на алкохол над допустимото. Ищецът не можел да
бъде упрекван за местоположението на каруцата по време на инцидента и за
нейната осветеност.
Правилно бил определен и пълният размер на обезщетението за
неимуществени вреди като били отчетени всички релевантни обстоятелства на
базата на събраните доказателства.
Не било ясно защо ответникът претендира да бъде намалено
обезщетението за имуществени вреди.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 16.09.2025 г.
По основателността й съдът съобразява следното:
С Присъда № 14 от 28.01.2025 г. по приложеното НОХД №
1482/2024г. на РС – Сливен (влязла в сила) Р.П.П. с ЕГН ********** от гр.
Стара Загора е призната за виновна в това, че на 22.05.2023г. по
републикански път I-6, на км. 358, в землището на с. О., общ. Твърдица при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** нарушила
правилата за движение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинила средни телесни повреди на няколко лица, сред които е и ищецът Б.
В. П., който получил счупване на бедрената кост на десния крак –
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. ІІІ, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, предл. ІІ, вр.
чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ от НК
На основание чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд относно авторството на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
3
при ответника „ОЗК-Застраховане“ АД.
На основание чл. 432 вр. чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
ответното дружество дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди
ведно с лихвите от уведомяването. Претенция по чл. 380 от КЗ е била
предявена на 22.06.2023 г.
Механизмът на произшествието е изследван и по изслушаната
автотехническа експертиза:
На 22.05.2023 г. около 1:00 часа през нощта Р.П. управлявала
собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ по подбалканския път в
посока Сливен – К.. Движела се със скорост около 104 км/ч на къси светлини
по прав и сух участък в близост до с. О., общ. Твърдица. Пред нея в същата
посока се движела неосветена каруца, теглена от кон, управлявана от И.А.И.
от с. О.. В каруцата пътували родственици на И. (деца и племенник) и негов
съсед – ищецът Б. П. (всички от малцинствен етнос; разпитани са по
досъдебното производство на приложеното наказателно дело). Те били
посетили празненство в с. О., на което И. и ищецът П. изпили по бира (на
същия ден се отбелязва по стар стил Летен Никулден). Целта им била да
отидат в гр. Гурково нагости на една от дъщерите на И.. В каруцата нямало
обособени седалки. Тъй като било тъмно пътниците се редували да осветяват
пътя с помощта на фенерчета от мобилни телефони (виж изявленията на
ищеца при разпита му по приложеното дознание, удостоверени с отпечатък от
пръст поради неграмотност).
Водачката П. късно забелязала каруцата и я блъснала в задната лява
част с предната броня на автомобила си. В резултат на удара ищецът и
останалите пътници получили телесни увреждания. Липсват сигурни
доказателства (включително и по приложеното наказателно дело), че
видимостта на П. е била затруднена от товарен автомобил, намиращ се между
нея и каруцата. Не е надлежно установена концентрация на алкохол в кръвта
на каруцаря.
Видно от изслушаната медицинска експертиза, както и от
приложената документация от лечебно заведение, ищецът П. бил откаран в
болница в Сливен със счупена дясна бедрена кост, счупен нос, мозъчно
сътресение и рани от охлузвания по главата (в областта на долната устна,
дясното ухо и вежда). Той нямал спомени за инцидента. Лекарите
4
констатирали също, че той имал костен дефект от стара травма в теменната
област (париетално вдясно).
Счупването на бедрената кост е било средната й част (diaphysis
femoris dextri). То е било лекувано оперативно с наместване (репозиция) след
15 сантиметров разрез и с поставяне на остеосинтеза - заключваща плака с 10
отвора. Счупеният нос също бил наместен (репониран). Останалите рани били
надлежно обработени. Ищецът бил изписан на 31.05.2023 г. с предписание за
контролни прегледи, на които не се явил.
Към дата на инцидента П. е бил на 26 години. Вещото лице е
установило при прегледа му, че той е напълно възстановен. Отбелязало е
затруднения в комуникацията с него поради неграмотността му и неясната му
артикулация. Окачествило е като субективни оплакванията му за известно
накуцване и болки в крака. При изслушването си пред съда експертът е
пояснил, че травмата на бедрото наложила спазване на постелен режим за
около 30 – 45 дни. Последвало постепенно раздвижване - отначало с
патерици, а след 2-3 седмици - с бастун. Цялостното заздравяване на крака
приключило без усложнения в рамките на шест месеца.
След извършеното наместване на носните кости дишането през носа
се нормализирало в рамките на 10 дни. Останалите рани заздравели за около
2 седмици.
За преживения от ищеца дискомфорт по време на възстановителния
период говорят свидетелите Б. И. и Р.Д. (съседи). Показанията им следва да
бъдат кредитирани, доколкото не противоречат на медицинската експертиза.
Обясними са описаните силни болки на пострадалия в началото, смущенията в
съня му и трудностите му при самообслужването. Докато е бил на легло той е
разчитал предимно на помощта на майка си.
Свидетелите си противоречат относно това дали пострадалият е
работел преди инцидента. Твърде общи са и коментарите им, че той се бил
затворил в себе си. Показанията пресъздават отчасти чуто от майката, без да
се основават на преки наблюдения.
При така изяснената обстановка, като има предвид всички
обстоятелства, при които е извършено увреждането през 2023 г., включително
и стандарта на живот на увредения и икономическите условия в страната,
5
както и нормалното протичане на възстановителния процес, въззивният съд
намира, че на основание чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60000 лева
(колкото е посочено в исковата молба). Първоинстанционният съд
необосновано е завишил компенсацията на 80000 лева.
Правилно са изводите в обжалваното решение относно
имуществените вреди – разходи за лечение на обща стойност 1604,40 лева
(1380 лева – за остеосинтезен материал за бедрената кост и 224,40 лева – за
лекарства).
Надлежно е била определила и степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия от ¼ (25%). Той безразсъдно
се качил да пътува в тъмната част на денонощието по натоварен
републикански път в стара каруца без осветление и без разпределени места за
пътници. Ясно е съзнавал, че се излага на опасност след като заедно с другите
пътници се е опитвал да подпомага водача с фенерче на мобилен телефон
(съгл. признанията му по дознанието). Неосветеността на каруцата е
коментирана от автотехническата експертиза като съществена причина за
местопроизшествието.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на обжалваното решение в тази им част.
Съпричиняването налага редукция по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на
компенсациите за неимуществени и имуществени вреди от 60000 лева и
1604,40 лева съответно на 45000 лева и 1203,30 лева. На основание чл. 432 вр.
чл. 429, ал. 3 от КЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
тези суми ведно лихвите от уведомяването му по реда на чл. 380 от КЗ на
22.06.2023 г.
Този краен резултат е различен от достигнатия от първата инстанция,
което налага отмяна на обжалваното решение в частта, с която са присъдени
компенсации над размерите им от 45000 лева и 1203,30 лева до горниците им
от 60000 лева и 1604,40 лева ведно със съответните лихви. В останалата
обжалвана част решението следва да се потвърди.
При този резултат присъденото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА
на процесуалния представител на ищеца за първоинстанционното разглеждане
6
на делото следва да се намали от 6600 лева на 4950 лева.
Възложените в тежест на ответника държавна такса за първата
инстанция и разноски за вещи лица следва да се редуцират съответно от
2464,18 лева на 1848,13 лева и от 500 лева на 375 лева.
Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за защита пред
първата инстанция в размер на 7092 лева с вкл. ДДС. По повод възражението
по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира, че не е налице прекомерност предвид
фактическата и правна сложност на делото и ориентировъчните правила по
Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Предвид частичното отхвърляне на исковете в
полза на тази страна следва да се присъди част от хонорара – 1773 лева.
По разноските пред въззивната инстанция:
Обжалваемият интерес възлиза на 30802,20 лева. Той е успешно
защитен наполовина от въззивника – ответник. Тази страна направила във
въззивното производство разноски на обща стойност 4756,06 лева (за
държавна такса от 616,04 лева и за адвокатски хонорар от 4140 лева с ДДС).
При постановения резултат в нейна полза следва да се присъди част от
разноските - 2 378,02 лева.
Другата страна не е направила разноски. Няма представен договор за
безплатна защита пред въззивната инстанция, поради което възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА не се присъжда.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 177 от 29.06.2025 г. по гражданско дело №
20242200100187 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Сливен В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ: (1) В ЧАСТТА, с която ответникът Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, със съдебен адрес: гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх.
Б, ет. 6 - адв. Н. Ш. е осъден да заплати на ищеца Б. В. П. с ЕГН **********, с
адрес с. О. обезщетение за неимуществени вреди над размера от 45000
(четиридесет и пет хиляди) лева до присъдената горница от 60000 лева ведно
със законната лихва върху тази част от главницата от 22.06.2023 г. до
7
окончателно изплащане; (2) В ЧАСТТА, с която ответникът Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е осъден да заплати на
ищеца Б. В. П. обезщетение за имуществени вреди над размера от 1203,30
лева (хиляда двеста и три лева и тридесет стотинки) лева до присъдената
горница от 1604,40 лева ведно със законната лихва върху тази част от
главницата от 22.06.2023 г. до окончателно изплащане; (3) В ЧАСТТА, с която
ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“
АД е осъден да заплати на адв. Р. М. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за
защита на ищеца пред първата инстанция над размера от 4950 (четири хиляди
деветстотин и петдесет) лева с ДДС до присъдената горница от 6600 лева с
ДДС; (4) В ЧАСТТА, с която ответникът Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е осъден да заплати по сметка на
Окръжен съд – Сливен следните суми: държавна такса над размера от 1848,13
лева (хиляда осемстотин четиридесет и осем лева и тринадесет стотинки) до
присъдената горница от 2464,18 лева; разноски за възнаграждения на вещи
лица над размера от 375 (триста седемдесет и пет) лева до присъдената
горница от 500 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. В. П. с ЕГН **********, с адрес с. О.
против ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх. Б, ет. 6 - адв. Н.
Ш. за заплащане на обезщетения по чл. 432 от Кодекса за застраховането за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
получени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.05.2023 г. на
път І-6, при км. 358, предизвикано от Р.П.П. от село Е., община К. при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № *** (застрахован
при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“) В ЧАСТТА над размерите на главниците от 45000 лева
(за неимуществени вреди) и 1203,30 лева (за неимуществени вреди) до
присъдените горници съответно от 60000 лева и 1604,40 лева ведно със
законните лихви върху тези части от главниците, считано от 22.06.2023 г. до
окончателно изплащане.
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 177 от 29.06.2025 г. по гражданско
дело № 20242200100187 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Сливен В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Б. В. П. с ЕГН **********, с адрес с. О. да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, със съдебен адрес:
гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх. Б, ет. 6 - адв. Н. Ш. разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 1773 (хиляда
седемстотин седемдесет и три) лева, както и разноски пред въззивната
инстанция в размер на 2378,02 лева (две хиляди триста седемдесет и осем лева
и две стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9