Решение по КНАХД №1306/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Б. Е. Б. М. ЕООД, [ЕИК], [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2. Тази страна участва в производството чрез пълномощник – адвокат Н. С. от АК Бургас.

Ответник по касация е началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП. Тази страна участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Ч..

Жалбата е насочена срещу решение № 587/09.06.2023г. по АНД № 450/2023г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 664941-[рег. номер]/16.11.2022г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на Б. Е. Б. М. ЕООД е наложена имуществена санкция 500лв. за извършено административно нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по постановлението. Приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно. Приел, че не са налице предпоставки за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН. Затова съдът потвърдил постановлението и по повод искането на АНО осъдил привлеченото към отговорност лице да заплати на другата страна 100лв. разноски по делото.

В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице се оспорват както фактическите констатации на съда, така и правните изводи. Излагат се подробни съображения, според които не са били налице предпоставките за издаване на касова бележка по постъпилото плащане от клиент, тъй като продажбата е била осъществена от друг търговец. Поддържат се доводите за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на АУАН и НП. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което наказателното постановление да се отмени. Иска се присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба, както и направените в нея оплаквания и доводи. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Сочи доказателства.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за които решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на обжалвания съдебен акт касационната инстанция преценя съобразно пределите, посочени в чл.218 от АПК - в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства.

От приложените протоколи № 56161, № 94317 и № 1307855 се установява, че на 10.08.2022г. инспектори по приходите извършили проверка на търговски обект – бар и ресторант Сахара с адрес [населено място], къмпинг Каваци, стопанисван от касатора. Контролните органи установили въведени в експлоатация в обекта две пос терминални устройства и три броя фискални устройства, подробно описани, управлявани от компютърни конфигурации. При проверката контролните органи установили 85 бележки от приети безкасови плащания чрез наличните в обекта ПОС терминални устройства, за които не бил издаден касов бон. Така е установено в частност, че на 13.07.2022г. в 10.10 часа е прието плащане с карта на стойност 26 лв. и е издадена терминална бележка № 3337/13.07.2022г. Именно за това прието плащане е констатирано неиздаване на касова бележка. При тези обстоятелства привлеченото към отговорност лице е посочило, че по договорка с друг търговец, предоставящ нересторантски услуги – предоставяне за ползване на шезлонги на плажа, Б. Е. Б. М. ЕООД е позволило на третото лице да ползва ПОС терминалите му при желание от клиентите за безкасово плащане.

Съгласно приложимата бланкетна норма на чл.185 ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 4000 лв.

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена за прилагане на ч.118 от ЗДДС всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

В процесния случай фактическият състав на административно нарушение е осъществен. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, от гледна точка на приложението на вътрешното право, се възприемат изцяло и от настоящата инстанция, включително и по отношение липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Затова на основание чл.221 ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Независимо от горното и в изпълнение изискването по чл.218 ал.2 от АПК съдът констатира нови обстоятелства, които обосновават извод относно незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, произтичаща от неправилно приложение на материалния закон.

С решение от 03.07.2025г. по дело С-733/23 на СЕС е постановено, че чл.325 от ДФЕС, чл.273 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него.

По делото е приложено заверено копие от заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0056161/12.08.2022г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности при ГДФК в ЦУ на НАП. Със заповедта е разпоредено запечатване на търговски обект бар и ресторант Сахара, намираш се в [населено място], къмпинг Каваци, стопанисван от Б. Е. Б. М. ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. От обстоятелствената част на приложената заповед се установи, че фактическото основание за налагане на принудителната административна мярка са констатациите по цитираните в процесния АУАН протоколи за извършени проверки и по-точно неиздаването на касови бележки по приетите 85 безкасови плащания, сред които и процесното. Като част от текста на заповед № ФК-111-0056161/12.08.2022г. е поместено и разпореждане на органа за предварително изпълнение.

От приложеното като доказателство по делото писмо от началника на отдел ОД (л.27 и 28 от делото) се установи, че заповедта за налагане на ПАМ е връчена на 22.08.2022г. и с връчването на заповедта е извършено запечатване на търговския обект, т.е. разпореждането за предварително изпълнение е изпълнено на посочената дата. Самото разпореждане било обжалвано и потвърдено от съда. С изтичането на посочения в заповедта 14-дневен срок обекта бил отпечатан на 05.09.2022г.

При горните обстоятелства съдът констатира, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка е била изпълнена и привлеченото към отговорност лице веднъж вече е търпяло предвидени в закона негативни последици от всички посочени в заповедта нарушения, включително и процесното. Затова с оглед цитираното по-горе тълкуване на СЕС налагането на имуществена санкция се явява материално незаконосъобразно, а оспореното пред съда наказателно постановление следва да се отмени.

Тъй като окончателните правни изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, на основание чл.221 ал.2 от АПК решението следва да се отмени, като на основание чл.222 ал.1 от АПК се постанови ново по същество, с което се отмени наказателното постановление.

По повод направеното искане на АНО и на основание чл.63д от ЗАНН НАП следва да заплати на привлеченото към отговорност лице разноски пред настоящата инстанция, които съобразно представения договор с разписка и направеното от другата страна възражение за прекомерност, съотнесени към значимите обстоятелства по делото, следва да са в размер 400лв.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 587/09.06.2023г. по АНД № 450/2023г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 664941-[рег. номер]/16.11.2022г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите [населено място] да заплати на Б. Е. Б. М. ЕООД, [ЕИК], [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, 400лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.