РЕШЕНИЕ
№ 4315
гр. Варна, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110104557 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. Д. М., ЕГН **********,
чрез адв. Д. Г., срещу „К.“ ЕАД, ЕИК * и „А. т.“ ЕООД, ЕИК *, обективно кумулативно и
субективно пасивно съединени облигационни установителни искове, както следва:
- с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
за обявяване на договор за потребителски кредит № 2904129 от 15.01.2024 г., сключен между
ищцата и „К.“ ЕАД, за недействителен поради неточно посочен в него ГПР;
- с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за обявяване на договора за
поръчителство от 15.01.2024 г., сключен между ищцата и „А. т.“ ЕООД, за нищожен поради
противоречието му с добрите нрави.
Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от С. Д. М. права и
възражения в исковата молба:
Ищцата излага, че на 15.01.2024 г. между нея и „К.“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит № 2904129, по силата на който кредиторът е предоставил сума в
размер на 1 200.00 лева.
Сочи, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението си, че ще
предостави обезпечение на кредита, на същия са предоставени два варианта: да представи
банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с юридическо лице, одобрено от „К.“ ЕАД, в срок до 48 часа
от подаването на заявлението за получаване на кредит. Посочва, че в хипотезата на сключен
договор за поръчителство срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставяне на
обезпечението. Излага още, че съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, ако в посочения в
ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита,
че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД. Пояснява също, че когато кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването
му.
Ищцата твърди, че в действителност сумата, която трябва да върне не са описаните
по договора 1 479.82 лева, а значително по-висока сума – 2 439.09 лева.
1
Счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание неточно
посочен ГПР, а договорът за поръчителство – нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД.
Ищцата посочва, че разпоредбата на чл. 4 от сключения между страните договор за
заем е нищожна, тъй като предвижда задължение за кредитополучателя да предостави
обезпечение - чрез представяне на банкова гаранция или чрез сключване на договор за
поръчителство с дружество, посочено от кредитора. Излага, че клаузата формално
предоставя избор, но реално възможността за предоставяне на банкова гаранция е
неизпълнима за лица, които прибягват до услугите на небанкова кредитна институция. Сочи,
че втората хипотеза — сключване на договор с определено от кредитора дружество води до
заобикаляне на закона, тъй като зад договора за поръчителство се прикрива задължение на
кредитополучателя да заплати допълнително възнаграждение, което представлява прикрита
възнаградителна лихва в полза на кредитора.
Ищцата излага, че е ограничена от изискването на чл. 4 от процесния договор в
правото си да избира кой да бъде поръчител на кредита и че това може да бъде само
предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което ограничава правата и
възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия
него. Сочи, че не се отчита интереса на потребителя, а само този на кредитополучателя,
което води до неравноправност в правата и задълженията на страните.
Твърди, че дружеството поръчител – „А. т.“ ЕООД е свързано лице с „К.“ ЕАД, като
едноличен собственик на капитала на „А. т.“ ЕООД е „К.“ ЕАД. Ищцата смята, че се касае за
„скрито възнаграждение“ за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения.
Ищцата сочи, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на
дружеството, посочено като гарант, настъпва непосредствено след възникването на
задължението за връщане на заетата сума и е с фиксиран размер, който не отчита
поведението на кредитополучателя, включително дали той е изпълнявал добросъвестно
договорните си задължения или е допуснал неизпълнение. Счита, че възнаграждението в
общ размер на 959.27 лева се дължи без насрещна престация.
Твърди, че договорът за заем и договорът за поръчителство са тясно свързани, като
тази взаимна обвързаност произтича както от обстоятелството, че дружеството заемодател
притежава капитала на дружеството гарант, така и от факта, че двата договора са сключени
на една и съща дата. Посочва се, че сроковете за погасяване на задълженията по двата
договора съвпадат изцяло, главниците са идентични, а възнагражденията, дължими на
кредитора и на гаранта, са посочени в общо приложение към договора за поръчителство.
Моли за присъждане на сторените разноски и да бъде присъден адвокатски хонорар.
Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по
исковата молба „К.“ ЕАД:
Не споделя твърденията на ищцата, че договорът за потребителски кредит е
недействителен и че годишния процент на разходите не е посочен по ясен и несъмнен начин,
както и неговото формиране към момента на сключване на договора.
Сочи, че видно от Приложение №1 към процесния договор, годишният процент на
разходите (ГПР) и общата дължима сума са посочени ясно и недвусмислено, както и че е
упоменато, че допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, се съдържат в общите
условия. Смята, че договорът притежава изискуемото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Не споделя твърденията, че дължимото се възнаграждение за поръчителство бидейки
разход по кредита следва да бъде включено при формиране на размера на ГПР по процесния
договор за кредит. Счита, че възнаграждението за поръчителство не отговаря на легалната
дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно § 1, т. 1
от допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи, че сключването на договор за предоставяне на
обезпечение и съответно заплащането на възнаграждение за предоставено поръчителство не
е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в
резултат на търговски клаузи и условия между „К.“ ЕАД и „А. т.“ ЕООД.
2
Не оспорва, че единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
Сочи, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на „К.“ ЕАД към
момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР по последния. Излага,
че договорът за поръчителство се сключва след сключването на договора за кредит с „К.“
ЕАД.
Посочва, че действително „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. т.“
ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен
предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност и „К.“ ЕАД
няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за
размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А. т.“ ЕАД
е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че вземанията за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „А. т.“
ЕООД, а не в полза на кредитодателя и „К.“ ЕАД не е страна по договора между ищцата и
„А. т.“ ЕООД.
Счита, че дори и да бъдат споделени от съда доводите на ищцата за свързаност на
двете дружества – ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на „К.“
ЕАД, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне
на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на
поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „А. т.“
ЕООД.
Сочи, че договорът за поръчителство поражда за ищцата само права и я поставя в по-
благоприятно положение, повишава кредитоспособността й и е получила кредит, който
иначе не би й бил отпуснат. Твърди, че при изпълнение от страна на поръчителя по
отношение на „К.“ ЕАД, ищцата ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв
размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя, като задължението й няма да
бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за
потребителски кредит.
Излага, че дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договора за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална
недействителност на основанията, изложени в исковата молба, би довела единствено до
отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение
за предоставената услуга, но не и недействителност на самия договор за потребителски
кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.
Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените в настоящото
производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по
исковата молба „А. т.“ ЕООД:
Излага, че е сключил договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който се е
задължил да гарантира като поръчител задължението по процесния договор за заем. Сочи, че
възнаграждението в размер 959.27 лева, разсрочено на 12 месечни вноски, се дължи само за
периода, през който е гарантирано задължението по кредита – при предсрочно погасяване на
задължението, същият не дължи възнаграждение за периода след пълното изплащане на
кредита.
Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след
сключване на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече
са договорени между страните. Посочва, че сключването на договора става в рамките на
независима електронна среда на „А. т.“ ЕООД, до която „К.“ ЕАД няма достъп. Излага, че
впоследствие „А. т.“ ЕООД предоставя на „К.“ ЕАД данни относно размера на дължимото
възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е
единствено с цел улесняване на плащането от страна на потребителя.
Сочи, че в раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за
3
кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без
обезпечение и предоставянето на поръчител в лицето на „А. т.“ ЕООД е единствено
възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Излага, че без значение дали ищцата
ще кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит и в двата случая искането й ще бъде
разгледано и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила
на кредитодателя „К.“ ЕАД. Твърди, че обезпечените и необезпечените кредити на „К.“ ЕАД
не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта, не са пряко
свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.
Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй
като същото не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3, б.
„ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че ако разходът представлява възнаграждение за
допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, а в случая то е изцяло доброволно
и зависи от избора на конкретния клиент.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. С молба от 31.10.2025 г. поддържа исковата молба. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ответниците, редовно призовани за о.с.з. не се представляват. С молби от 30.10.2025
г. поддържат депозираните писмени отговори.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За уважаване на така предявените искови претенции, ищцата следва да докаже в
условията на пълно и главно доказване, че между страните са сключени процесните
договор, като в договора за потребителски кредит ГПР е неточно посочен и че договорът за
поръчителство противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по горепосочените факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се
от доказване по делото следните обстоятелства: че между ищцата и „К.“ ЕАД на 15.01.2024
г. е сключен договор за потребителски кредит № 2904129/15.01.2024 г.; че между ищцата и
„А. т.“ ЕООД е сключен договор за поръчителство във връзка с процесния договор за
потребителски кредит.
Съгласно ТР № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе
в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.
Предвид съдържанието си процесният договор, сключен с ответника „К.“ ЕАД по
своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния
закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в
потребителските договори /чл. 143 - чл. 148 от ЗЗП/.
Относно недействителността на договор за потребителски кредит №
2904129/15.01.2024 г., сключен с „К.“ ЕАД:
Съдът констатира, че заетата сума е в размер на 1 200.00 лева. Договорено е сумата да
се върне на части чрез 12 на брой месечни анюитетни погасителни вноски, включващи
главница и лихви. Падежът на първата вноска е 20.02.2024 г., а на последната – 20.01.2025 г.
Фиксираният ГЛП е 40%. Уговореният ГПР е 48.23%. Общият размер на всички плащания
възлиза на 1 479.82 лева.
В чл. 4, ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че потребителят следва да
предостави обезпечение в 10-дневен срок от подаване на заявлениетро за сключване на
договора, чрез предоставяне на банкова гаранция или поръчителство с одобрено от
кредитодателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заялвението.
4
Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за предоставяне на
поръчителство с ответника "А. т." ЕООД, с който дружеството се е задължило да отговаря
пред кредитодателя солидарно с ищцата-кредитополучател. Договорено е още в договора за
предоставяне на поръчителство, че кредитополучателят да заплати в полза на поръчителя
възнаграждение в размер на 959.27 лева, платимо разсрочено на 12 месечни вноски, чийто
падеж съвпада с падежа на вноските за погасяване на заетата сума. Така съгласно
представения погасителен план общият размер на сумата за връщане възлиза на 2 439.09
лева и включва главница, лихва, възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за
услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема и
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включена в ГПР.
Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем
и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В
договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като
една от предвидените възможности е с избрано от ответника "К." ЕАД дружество
поръчител. Ищцата се е възползвала от тази алтернативна възможност и е сключила договор
за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Договорите са сключени на една и
съща дата. Освен това заемодателят "К." ЕАД и поръчителят "А. т." ЕООД имат качеството
на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на "А. т." ЕООД е "К." ЕАД. При тези
данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още
към момента на сключването на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена
като изискване за предоставянето на заема - чл. 4, това допълнително плащане се отнася до
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля
законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на
възнаграждението и срока на заема - 12 месеца. Ето защо посоченият в договора за заем
годишен процент на разходите от 48.23% не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. ГПР не се уговаря между страните.
Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от
ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Относно недействителността на Договор за предоставяне на поръчителство от
15.01.2024 г., сключен с „А. т.“ ЕООД:
5
Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът
за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид
недействителността на договора за потребителски кредит, липсва и основание за
сключването на договор за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да
бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга
причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез
поръчителство.
Отделно, при сключването на акцесорния договор, като част от договора за
потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на
капитала на поръчителя е кредитодателят на длъжника по договора за кредит /справка в ТР/.
Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от
кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
което е в пряк разрер и с добрите нрави (bonos mores). В българското законодателство
никога не е съществувало легално определение за добрите нрави. Добрите нрави несъмнено
имат морално-етичен характер. Поначало правилата на морала и етиката нямат обвързващо
действие, неспазването им води до неблагоприятни последици за лицето, което ги нарушава,
до т. нар. „морална санкция“, поради отрицателната оценка на обществото за тях, но не и до
правонарушение. Въз основа на чл. 9 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД накърняването им се
явява основание за нищожност, наравно със закона, тъй като още в римското частно право
добрите нрави, както и справедливостта, моралът, нравствеността, добросъвестността са
имали важно значение за обществените отношения.
Ето защо, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата в
размер на 109.12 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв в полза на адв. Д. Г. следва да се присъди
възнаграждение в общ размер от 1017.58 лева с ДДС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в отношенията между С. Д. М.,
ЕГН ********** и „К.“ ЕАД, ЕИК *, че сключеният между тях Договор за потребителски
кредит № 2904129 от 15.01.2024 г. е нищожен поради противоречието му със закона.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД, в отношенията между С. Д. М., ЕГН ********** и „А. т.“ ЕООД, ЕИК
*, че сключеният между тях Договор за поръчителство от 15.01.2024 г. е нищожен поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „К.“ ЕАД, ЕИК * и „А. т.“ ЕООД, ЕИК
* да заплатят в полза на С. Д. М., ЕГН **********, сумата в размер от 109.12 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, „К.“ ЕАД, ЕИК * и „А. т.“
ЕООД, ЕИК * да заплатят в полза на адв. Д. Г., , вписан в АК-Л. с № *, съдебен адрес: *,
сумата в размер от 1 017.58 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
6
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7