Р Е Ш Е Н И Е
№
260299 29.09.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, ХХ граждански
състав
На
десети септември две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при
секретаря Ани Стоянова
като
разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 2394 по описа за 2020 година,
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от “Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от
Д.К.К. и М.С. против З.М.М., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 166.29 лева, представляваща такси за
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по сключен договор за
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и сумата от 134.91 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договора.
Твърди се в исковата молба, че
страните са свързани с облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги
от 21.06.2015г. и допълнителни споразумения към договора. Ответницата не е
заплатила сумите по три издадени фактури на обща стойност от 185.97 лева. С
кредитно известие е извършена корекция на дълга, след която задължението
възлиза на 166.29 лева. След предсрочно прекратяване на договора по вина на
ответницата поради изпадането й в забава, тя дължи и неустойка за
прекратяването на договора в размер на 134.91 лева, която е равна на три
месечни абонаментни такси. Моли се исковете са се уважат.
Исковете са по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата не е подала отговор в срока по
чл.131 ГПК. В съдебно заседание не се представлява.
За процесните вземания е била
издадена заповед за изпълнение № 4001/22.10.2019г. на БРС ч.гр.дело № 8998/2020г.
В нарочна молба ищецът чрез
процесуалния си представител е поискал да се постанови неприсъствено решение.
По
искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния
случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 12.06.2020г. на ответника по
делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни.
Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени
писмени доказателства – договори за мобилни услуги от 21.06.2015г.
и от 02.07.2015г., допълнително споразумение от 03.06.2017г., фактури за
доставяните услуги и общи условия. От тях е видно, че между страните е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на
далекосъобщителни услуги в полза на ответницата. Ответницата е ползвала мобилни
услуги, за което потребление са издавани съответните фактури, неоспорени от нея.
Те удостоверяват размерите на съответните цени на услугата. Освен това поради
неизпълнението на ответницата да заплати дължимите такси, договорите й са били
едностранно прекратени, поради което дължи и неустойка в размер на оставащите
до края на срока на договора абонаментни такси. В случая ищецът търси не целия
сбор на таксите, а само три стандартни такси, в общ размер от 134.91 лева, на
колкото се равнява претендираната неустойка. Ето
защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което
постановява и настоящото неприсъствено решение.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
съдебно – деловодни разноски в размер на 255
лева, представляващи платена държавна
такса и адвокатски хонорар, както и разноски в заповедното дело в размер на
188.14 лева, съразмерно на предявения иск /със заповедта по чл.410 ГПК са
присъдени и суми за лихва за забава, която обаче не се претендира в исковото
производство/.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.М.М., ЕГН **********
***, че дължи на “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от Д.К.К. и М.С. сумата от 166.29 лева
/сто шестдесет и шест лева и двадесет
и девет стотинки/, представляваща такси за предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги по сключен договор за мобилни услуги от 21.06.2015г. за
абонатен номер ********* за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
– 22.10.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 134.91 лева /сто тридесет и четири лева и
деветдесет и една стотинки/ неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 4001/22.10.2019г. на
БРС по ч.гр.дело № 8998/2019г.
ОСЪЖДА З.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.К.К. и М.С. сумата
от 255 лева
/двеста петдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски и
сумата от 188.14 лева
/сто осемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ разноски по заповедното
дело.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.