РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. К., 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на десети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело №
20255100500174 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 143/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1461/2024 г.,
Районен съд - К. е признал за установено по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, че
Община К., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул.
„Б.“ №**, представлявана от кмета Е.Е.М., дължи на „С.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Х.Б.“ № *, вх. *,
ет. *, ап. *, представлявано от управителя Л.Б.Ч., на основание чл. 318 от ТЗ,
във вр. с чл. 200, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 10160.00 лева,
представляваща главница по фактура № ********** от 01.03.2022 г.,
представляваща вземане по продажна цена на материали по стокова разписка
№ 1/01.03.2022 г. за кметство с. М., общ. К., както и сумата от 3036.62 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода
от 01.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно със закона лихва върху главницата от
издаването на заповедта до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 515 от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1146/2024 г. на Районен съд – К.. С
решението ответникът Община К. е осъден да заплати на ищеца „С.С.“ ЕООД
сумата от 5407.00 лева, представляваща направените разноски в заповедното
и исковото производство.
Недоволен от така постановеното съдебно решение е останал
ответникът Община К., който го обжалва, чрез своя процесуален представител
1
– адв. Г. Б. от АК – Ш.. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Решението било
несъобразено с доказателствата по делото и материалния закон. Оспорва се
изводът на решаващия съд, че между Община К. и „С.С.“ ЕООД е сключен
договор за покупко – продажба, сключен от законния представител на
ответника. Липсвали доказателства за възлагане от страна на Община К. на
доставка на стоката, описана в представената фактура, както и доказателства
за мястото, датата и на кого са доставени процесните материали. Не били
налице приемо – предавателни протоколи и други документи, които да
доказвали извършването на доставка. От обжалваното решение не ставало
ясно от кои точно доказателства се основавали изводите на решаващия съд.
Посочва се, че по делото са представени доказателства за наличието на
формални правила за поемане на задължения и плащания на такива, като се
твърди, че същите не били спазени. Не се споделя извода на
първоинстанционния съд, че тези правила за вътрешни за Община К. и че не са
били известни на трети лица, като се излагат доводи, че ищецът е образувал
множество дела в Районен и Окръжен съд – К. с идентичен предмет, поради
което можело да се направи извод, че е толериран като доставчик на различни
материали като такъв бил запознат с действащите правила за финансов
контрол. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове от ищеца да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника
„С.С.“ ЕООД, чрез пълномощника му – адв. С. М. от АК- К., в който са
изложени съображения за неоснователността на въззивната жалба.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът Община К. не се представлява.
Представено е писмено становище.
В съдебно заседание въззиваемият „С.С.“ ЕООД се представлява от
процесуалния му представител – адв. С. М. от АК – К., който оспорва
въззивната жалба по изложените съображения в подадения отговор. Представя
писмена защита.
Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след
преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с
оплакванията, изложени във въззивната жалба, и доводите, наведени в
отговора на въззивната жалба, приема за установено следното:
Въззивната жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес от
обжалване на решението.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са налице
предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като
2
недопустимо.
От фактическа страна настоящият съдебен състав приема за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени по реда
на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.318 от ТЗ, във вр. с
чл. 200 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „С.С.“ ЕООД против Община К.
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
предявяването на които се цели да бъде признато по отношение на ответника,
че същият дължи на ищеца присъдените със Заповед № 515/22.08.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1146/2024 г. по описа на Районен съд - К., сумата в размер на 10160.00 лева,
представляваща главница по фактура № **********/01.03.2022 г. и сумата в
размер на 3036.62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното
й изплащане, както и направените разноски в заповедното производство, а
именно сумата от 263.93 лева, представляваща заплатена държавна такса, и
сумата от 2200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
От приложеното заповедното производство по ч.гр.д. № 1146/2024 г. на
Районен съд - К., се установява, че в полза на „С.С.“ ЕООД против Община К.
е издадена Заповед № 515/22.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за сумата от 10160.00 лева, представляваща главница по
фактура № **********/01.03.2022 г. и сумата от 3036.62 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до 21.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата претенция до окончателното й изплащане, както и направените
разноски в заповедното производство, а именно - сумата от 263.93 лева,
представляваща заплатена държавна такса и сумата от 2200 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал.2
от ГПК е постъпило възражение от длъжника (ответник в
първоинстанционното производство) Община К., и в законоустановения срок
заявителят (ищец в първоинстанционното производство) „С.С.“ ЕООД е
предявил настоящите искове, т. е., установява се допустимостта на
производството по реда на чл. 422, във вр.с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От приобщената по делото стокова разписка № **********/01.03.2022
г., подписана от представител на доставчика „С.С.“ ЕООД и от получателя на
стоката - Ю.Х., кмет на Кметство М., общ. К., се установява, че ищецът е
извършил доставка и продажба на стока с № 1710 – тръба ПЕ Ф90/100 м., 700
метра и № 2356 – тръба ПЕ Ф25/10атм ГАБРОВО, 300 метра, всичко на обща
стойност 8466.67 лева, с дължим ДДС от 20 % - 1693.33 лева, и със сума за
плащане 10160.00 лева, при договорено плащане с платежно нареждане. За
извършената доставка е била издадена фактура с № **********/01.03.2022 г.
3
за сумата 10160.00 лева с ДДС.
От показанията на свидетеля Х.А.И., който към момента на
извършената доставка и издаване на посочената фактура е бил кмет на
Община К. се установява, че лично той е подписал издадената фактура, а
преди това е удовлетворил искането на кмета на с. М., общ. К. за доставяне и
полагане на тръби за изграждане водопровод в посоченото населено място.
Посочил е също така, че описаните материали са получени от кмета на
населеното място (с. М., общ. К.). Тези обстоятелства се установяват и от
показанията на св. Ю.И.Х., който е бил кмет на с. М., общ. К. към 2022 г.
Последният е посочил, че е получил въпросните тръби и че са били положени.
Потвърдил е, че е положил подписа си в представената стокова разписка при
получаване на тръбите. Показанията на посочените свидетели са
последователни, логични и взаимно допълващите се, поради което правило са
кредитирани от първоинстанционния съд.
От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че процесната фактура № **********/01.03.2022 г.
за извършена продажба на стоки на стойност 10160.00 лева с ДДС с получател
Община К., е осчетоводена в счетоводството на Община К. към 30.12.2022 г.
по Кредита на счетоводна сметка 4010, по партидата на доставчик „С.С.“
ЕООД.
Първоинстанционният съд, въз основа на така приетата като безспорна
и от настоящата инстанция фактическа обстановка, е формулирал правни
изводи, които се споделят и от въззивния съд, който по силата на чл. 272 от
ГПК препраща към тях.
Във връзка с наведените доводи във въззивната жалба настоящият
съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:
По силата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение.
В случая, ищецът (въззиваемият) основава вземането си на двустранно
подписана от страните по делото фактура № **********/01.03.2022 г.,
придружена от стокова разписка № **********/01.03.2022 г. В тази връзка е
безспорна съдебната практика, обективирана и в Решение № 103/11.07.2014 г.,
постановено по т. д. № 2334/13 г. на ВКС и Решение № 211 от 30.01.2012 г.,
постановено по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС и др., в която се приема, че
договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие
между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата -
стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена
форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за
4
целта фактура, последната съставлява доказателство за сключването на
договора. Безспорно процесната фактура може да бъде приета като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото същата е осчетоводена и при ответника,
а това определено представлява признание за възникването и изпълнението на
продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена.
В тази насока са и показанията на разпитаните двама свидетели, от които се
установява, че е направена поръчка от кмета на Община К. за доставка на
описаните тръби и последните са доставени и получени. Поради това
неоснователен се явява доводът, изложен във въззивната жалба, че липсват
доказателства за възлагане от Община К. на поръчка и за мястото, датата и
получателя на материалите. Следва да се посочи също така, че представената
по делото фактура съдържа необходимите индивидуализиращи белези на
правоотношението, по повод на което е издадена - страни, предмет и цена за
придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата.
Действително, по делото са представени и приети доказателства за
наличието на формални правила за поемане на задължения и плащане на
такива, действащи в Община К. и към момента на издаване на въпросната
фактура и стокова разписка, за което обстоятелство няма спор, но тяхното
неспазване не може да внесе дори и съмнение, че такъв договор действително
е сключен и Община К. е задължена по него. Съществуващите въз основа на
издадени от кмета на общината заповеди за приемане на определени
процедури са вътрешноведомствени актове, които касаят
вътрешноорганизационни процеси и отсъствието на изискуемите се от тях
документи и/или процедури могат да доведат до друг вид отговорност (напр.
дисциплинарна, трудова, административна или наказателна) за служители на
общината, но в никакъв случай не могат да породят в производството
съмнения за наличието на процесните договорни правоотношения. Тук е
мястото да се отбележи, че дори и да се приеме, че ищецът е бил запознат с
действащите правила за финансов контрол в Община К., както се твърди във
въззивната жалба, то това не би променило вече направените изводи, че е
сключен консенсуален и неформален договор и че ищеца е изпълнил
задължението си по него, а именно - да достави поръчаните материали.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че от обжалваното
решение не става ясно на кои точно доказателства се основават изводите на
решаващият съд. Точно обратното, от решението може да се установи, че
изводите на съда са направени на база на представената фактура, показанията
на разпитаните свидетели и заключението на изготвената и приета без
възражения съдебно-счетоводна експертиза, които доказателства са
анализирани от първоинстанционния съд.
По изложените съображения решението на Районен съд - К. следва да
бъде потвърдено като правилно – обосновано и законосъобразно.
При този изход на делото в полза на въззиваемия „С.С.“ ЕООД следва
5
да бъдат присъдени претендираните разноски за въззивното производство, в
доказания размер от 2700 лева, съгласно приложения Договор за правна
защита и съдействие от 19.06.2025 г.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 143/03.04.2025 г., постановено по гр.д. №
1461/2024 г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК *********, с адрес: гр.К., бул.“Б.“ №**, да
заплати на „С.С.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.К., бул.“Х.Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата в размер на 2700.00
(две хиляди и седемстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3,
т.1, предл. 2 – ро от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6