РЕШЕНИЕ
№ 10371
гр. Пловдив, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - VIII Състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НЕДЯЛКО БЕКИРОВ |
При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20257180701875 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.58, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и §4б, ал.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗИНЗС.
С. К. Д., [ЕГН], изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в Затвор - ***, представляван от адвокат С. Х.- пълномощник, обжалва Заповед №Л-03-499#1 от 22.08.2025г. на заместник главен директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН), с която е наредено С. К. Д., изтърпяващ наказанието при първоначално определен строг режим, закрит тип, да бъде настанен в Затвор – *** за изтърпяване на наложеното наказание.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност.
Ответникът- Заместник главен директор на ГДИН, чрез юрисконсулт Т. Ч.- пълномощник (лист 75), изразява становище за неоснователност на жалбата. Освен това, по делото постъпва писмен отговор с Вх.№14521 от 11.09.2025г. (лист 69) от юрисконсулт Ч., в който също е изразено становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, посочва за сведение практика на Административен съд- Пловдив по аналогични случаи. По делото е прието и писмо с Вх.№14096 от 03.09.2025г. (листи 45-46) на главен директор на ГДИН, в което е заявено искане да бъде потвърдена Заповед №Л-03-499#1 от 22.08.2025г.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не дава заключение по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Съгласно §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС, Разпоредбите на глава десета (Оспорване на административни актове пред първата инстанция) от АПК се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията (чл.58 от ЗИНЗС). Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.
В случая, обстоятелството, че жалбоподателят изтърпява наказание “лишаване от свобода“ в Затвор – *** не е спорно между страните, като се потвърждава и от приетите по делото доказателства. Екземпляр от оспорената заповед (лист 3, 48, 70) е връчен на жалбоподателя на 22.08.2025г., според положения от него подпис върху заповедта (лист 48, 70). От своя страна, жалбата (лист 2) е подадена до съда чрез пощенски оператор (“БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД), като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при пощенския оператор на 25.08.2025г., видно от поставеното върху пощенския плик клеймо (лист 6), или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на чл.58 от ЗИНЗС, Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГДИН, съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43, ал.4, както следва: 1. в затворите – осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип – осъдените с първоначално определен общ режим.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №Л-01-9/2 от 28.02.2025г. (лист 49, 71) на главен директор на ГДИН, с която заповед, на основание чл.13, ал.6, във връзка с ал.2, т.1 от ЗИНЗС, възлага на Ц. Т. Ц.- заместник главен директор на ГДИН, издал оспорената по делото заповед, редица свои правомощия по ЗИНЗС, между които и правомощието да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл.58 от ЗИНЗС, във връзка със Заповед №Л-919 от 08.03.2017г. (листи 50-51, 72-73) на главния директор на ГДИН, изменена със Заповед №Л-4037 от 13.09.2018г. (лист 74) на главния директор на ГДИН (включително и в случаите по т.6 от заповедта) или да прави отказ за преместването. (точка 6. от заповедта).
Също така, при служебно извършена проверка в интернет относно валидността на притежавания от Ц. Т. Ц., настоящият състав на съда констатира валидността на притежавания от Ц. електронен подпис, със сериен номер на издаденото квалифицирано удостоверение *** (лист 102), в подкрепа на което обстоятелство е и приетата по делото нарочна разпечатка (листи 82-83).
Така посоченото делегиране на правомощия от главен директор на ГДИН на негов заместник, настоящият състав на съда намира за надлежно направено, поради което оспорената по делото заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На следващо място, жалбоподателят Д. постъпва в Затвор – *** на 24.04.2025г., задържан като обвиняем по досъдебно производство №595 по описа на Второ районно (II-ро РУ) в Областна дирекция на МВР – Пловдив за 2024г. С влязла в сила присъда (всъщност споразумение, одобрено с Протоколно определение №3124 от 03.06.2025г.) по Н.О.Х.Д. №2917/2025г. на Районен съд- Пловдив, IV-ти наказателен състав, Д. е осъден на “лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, с начало на наказанието 18.10.2024г., което наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
Постоянният адрес на жалбоподателя Д. е: [населено място], област Пловдив, [улица], считано от 05.01.2009г., съгласно нарочна справка от Национална база данни (НБД) “Население“ (лист 67), както и според изготвения на Д. формуляр за досие (лист 47).
Съгласно точка 4.7. от Заповед №Л-919 от 08.03.2017г. на главен директор на ГДИН, посочена и като едно от основанията за издаване на оспорената по делото заповед, на основание чл.13, ал.2, т.1 и чл.58 от ЗИНЗС, е наредено осъдените лишени от свобода от закрит тип от областите Пазарджик, Пловдив, без Пловдив - град и Кърджали да се настаняват в Затвора – ***.
Предвид обстоятелството, че жалбоподателят Д. е с постоянен адрес в област Пловдив, то на основание чл.58, т.2 от ЗИНЗС и точка 4.7. от Заповед №Л-919 от 08.03.2017г. е наредено жалбоподателят да бъде настанен в Затвор – *** за изтърпяване на наложеното наказание.
Наред с това обаче, с оспорената по делото заповед на практика е разпоредено преместването на Д. в Затвор – ***.
Относими към преместването на лишени от свобода от един затвор в друг са разпоредбите на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, според които норми преместване се извършва със заповед на главния директор на ГДИН: 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
По аргумент от разпоредбите на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, настоящият състав на съда приема, че дори и за първоначалното настаняване на осъден в съответното пенитенциарно заведение следва да липсва отрицателна предпоставка за това.
В случая, от жалбоподателя е заявено наличие на конфликт с лишения от свобода Х. Н. (Н.) С., изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в Затвор – ***, респективно присъда за убийство. Д. живее 8 години на семейни начала със сестра на Х. С.- М. Н.. С., заради която е бит и е нарязано ухото му. В Затвора – *** се опасява от физическа саморазправа. Според доуточняващата молба с Вх.№14303 от 03.09.2025г. (листи 53-54) на жалбоподателя Д., Х. Н. С. публично, пред свидетели се е заканил, че в момента, в който Д. пристигне в Затвор – ***, щял да го поръча на други, лишени от свобода, да го убият.
Според приетото по делото писмо с Вх.№14474 от 10.09.2025г. (листи 58-66) и с Вх.№146559 от 12.09.2025г. (листи 76-77) на изпълняващ длъжността (и.д.) началник на Затвор – ***, в Затвор – *** изтърпява наказание “лишаване от свобода“ осъденият Х. Н. С., който търпи наказание в размер на 16 години и 6 месеца “лишаване от свобода“ за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6 от НК (Наказателен кодекс).
Като доказателство по делото е прието и заверено копие на молба с Вх.№М-5044 от 15.12.2023г. (лист 91, 96) на жалбоподателя Д., адресирана до началник на Затвор – ****, с която моли да бъде преразпределен в *** отделение, тъй като (при) предишните му присъди е имал проблеми с л/св И. К., Б. С. и дори сега в момента живее на семейни начала с М. Н. С., където брат ѝ уби баба си Х. Н. С., който е в *** отделение, също с него не се разбира и така животът му е застрашен по другите отряди.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че евентуалният престой на жалбоподателя Д. в Затвор – *** би поставило в риск не само безопасността на жалбоподателя Д., но и сигурността в Затвор – ***.
След като оспорената по делото заповед е издадена без да бъдат съобразени посочените по-горе обстоятелства- конфликти на Д. с други лица, изтърпяващи наказание “лишаване от свобода“ в Затвор – ***, които поставят в риск безопасността на жалбоподателя и сигурността в затвора, то заповедта е издадена в нарушение на относимата материалноправна разпоредба на чл.62, ал.1, т.4, във връзка с чл.58, т.2 от ЗИНЗС.
Противоречието с материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и е достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №Л-03-499#1 от 22.08.2025г. на заместник главен директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с която е наредено С. К. Д., [ЕГН], изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ при първоначално определен строг режим, закрит тип, да бъде настанен в Затвор – *** за изтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |