№ 521
гр. Ловеч, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310101273 по описа за 2025 година
Производство с правно основание чл.238-240 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-п.к.1404, район „Триадица“,
бул.“България“№81 в, представлявано от Управителите П.В. и Х.М., чрез пълномощника си
юрисконсулт Б. Т. срещу О. И. А. от **, в която във връзка с Разпореждане №1803 от 17.07.2025
год. по Ч.гр.дело №527/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч, седми състав, с което са уведомени, че
длъжникът О. И. А., ЕГН-********** е уведомен при условията на чл.47, ал.5 от ГПК за
издадената заповед, в законоустановения срок, „АПС Бета България" с ЕИК : ********* упражнява
законовото си право да предяви иск, с който да признае за установено по отношение на ответника
О. И. А., ЕГН-**********, че същият дължи на „АПС Бета България", с ЕИК : ********* вземане,
което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ по Ч.гр.дело №527/2025 год. по
описа на РС-гр.Ловеч, седми състав, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Моли съда при разглеждане на настоящото производство да приеме от фактическа страна
следното : На 27.02.2020 год. длъжникът О. И. А., ЕГН-**********, е сключил Договор за
потребителски кредит №401865 със „Сити Кеш"ООД, по силата на който е получил сумата от -
лева, срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски по 207 лева в срок до 27.10.2020 год., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за
потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и
годишен процент на разходите в размер на 48.29%.
Позовава се на чл.9 от ЗПК, съгласно който договорът за паричен заем е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид
за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е
1
всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №401865 на
27.02.2020 год. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията
си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Пояснява, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен
по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен
според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. В чл.31, ал.3 от Общите условия по
Договора за потребителски кредит страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В
чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит е уговорено „Сити Кеш"ООД
да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като те ще се считат
за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните
адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Горепосочените договори са изготвени по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при
което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена
цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не
приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че договора за
паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата
на получаване на паричната сума.
Твърди, че ответникът О. И. А., ЕГН-********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 год. „Сити Кеш"
ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул.“България"№81В, ап.3. Вземането срещу длъжника
по настоящото производство е индидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия, извадка
от което е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения
договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора,
на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице,
което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни
именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да
бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор
/цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото
в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва
да се счита надлежно извършено.
2
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл
адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението,
извършено с исковата молба. (Решение №123/24.06.2009 год. по т.д.№12/2009 г., II т.о., ВКС;
Решение №3/16.04.2014 год. по т. д.№1711/2013 год., I т.о., ВКС; Решение №78/09.07.2014 год. по т.
д.№2352/2013 год., II т.о., ВКС).
Ответникът О. И. А., ЕГН-********** не е изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като и към настоящият момент
задължението все още не е погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено,
че ответникът О. И. А., ЕГН-********** дължи на „АПС Бета България“ЕООД, с ЕИК : *********
парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното Ч.гр.дело № 527/2025 год., а именно сумата в общ
размер от 800,00 лв., формирана както следва :
1.главница в размер на 800,00 лв.;
2.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията.
Пояснява, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014 год.
за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл.2, Раздел X.
„Забава. Предсрочна изискуемост" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит,
съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска
За периода от 13 март 2020 год. до 13 юли 2020 год. законна лихва за забава по договора за
кредит не е начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците (загл. доп. – Д.В., бр.
44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год.).
Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „АПС Бета България"ЕООД да
сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 800,00 лв. срещу ответника
О. И. А., ЕГН-**********.
Моли съда след като се запознае с доказателствата по делото и изложените аргументи, да
постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на
ответника О. И. А., ЕГН-**********, че същият дължи на „АПС Бета България", с ЕИК : *********
със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул. „България"№81В, ап.3,
представлявано от юрконсулт Б. Т. сумата в общ размер от 800,00 лв., формирана както следва :
1.главница в размер на 800,00 лв.;
2.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията.
По образуваното Ч.гр.дело №527/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч, седми състав, по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета България"
ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 48,74 лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв., съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
На основание чл.78 от ГПК ищецът претендира и присъждането на направените в
настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50,00 лв., съгласно чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лв. съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Моли съда да осъди ответника О. И. А., ЕГН-********** да заплати гореописаните и
сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по Ч.гр.дело № 527/2025 год. по
3
описа на РС-гр.Ловеч, седми състав, и по настоящото производство на обща стойност от 298,74 лв.
В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените
доказателствени искания, ищецът моли да му бъде предоставена възможност да вземе становище,
както и да ангажира допълнителни доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед
характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената
тежест.
Моли, в случай че представител на „АПС Бета България"ЕООД не се яви на първото
открито съдебно заседание, при липса на пречки за това, съдът да даде ход на делото и същото да
се гледа в отсъствие на техен представител.
Моли, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви на
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
съдът на основание чл.238, ал.1 ГПК, да постанови неприсъствено решение срещу него.
В насроченото открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, но
сезира съда с писмен отговор – становище вх.№11260/02.10.2025 год., в което чрез пълномощника
си юрисконсулт Б. Т. моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, в случай, че са
налице законовите основания затова или с неприсъствено решение, на основание чл.238, ал.1 от
ГПК, ако ответникът не се яви в първото съдебно заседание и не поиска разглеждане на делото в
негово отсъствие. Не възразява делото да се гледа в отсъствие на техен представител.
Ответната страна О. И. А., редовно призована, не се явява и не изразява отношение по
предявения срещу нея иск.
Съдът съд като прецени приложените с исковата молба писмени доказателства и доводите
на процесуалния представител на ищеца, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и
съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че
в конкретният казус действително са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, по смисъла на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК.
Установява се по безпорен начин, че в законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК О. И. А. не е
представила писмен отговор на исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран.
Освен това в първото по делото заседание не се явява лично или чрез упълномощено от нея лице, в
съответствие със законовите изисквания на чл.32, т.1, т.2 от ГПК, нито е сезирала съда с писмена
молба делото да се гледа в нейно отсъствие, поради което ищецът, чрез пълномощника си
юрисконсулт Б. Т. е в правото си да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея.
Не без значение е и факта, че съдът е указал на страните какви ще са последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание още с
разпореждане №1907/30.07.2025 год. Ищцовата претенция с посочено правно основание чл.422,
ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е вероятно основателна с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, неоспорени от страна на ответницата в хода
на настоящия исков процес, което дава основание на съда да не излага подробни мотиви по
съществото на казуса, а с оглед изцяло дезинтересираното поведение на О. И. А. да постанови
неприсъствено решение, предвид наличие на законовите предпоставки по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от
ГПК.
При този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата
150,00 лева за настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 50,00
лева дължима по сметка на съда държавна такса и 100,00 лева възнаграждение за
юрисконсулт,съгласно чл.26 от НЗПП.
Съгласно задължителната практика - т.12 на ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК
4
на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се произнесе по
разноските, направени в заповедното производство, но тъй като такива не са присъдени, съдът
счита, че ответницата не следва да бъде осъждана да заплаща такива на ищеца.
Водим от изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника О. И. А., ЕГН-**********, с
постоянен и настоящ адрес : **, че същият дължи на „АПС Бета България", с ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул. „България"№81В, ап.3, представлявано
от юриконсулт Б. Т. сумата в общ размер от 800,00 /осемстотин/ лв., формирана както следва :
1.главница в размер на 800,00 лв.;
2.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
12.03.2025 год. до окончателно изплащане на вземанията, по Ч.гр.дело №527/2025 год. по описа на
Районен съд-гр.Ловеч, седми състав.
ОСЪЖДА ответника О. И. А., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес : ** да
заплати на ищеца „АПС Бета България", с ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление :
гр.София, п.к.1404, бул.“България"№81В, ап.3, представлявано от юриконсулт Б. Т. в размер общо
на сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева за настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, включващи 50,00 лева дължима по сметка на съда държавна такса и 100,00 лева
възнаграждение за юрисконсулт,съгласно чл.26 от НЗПП.
Съдебно-деловодни разноски по Ч.гр.дело №527/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч не са
присъждани, поради което и такива не се дължат на ищеца.
Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч.гр.дело №527/2025 год. по
описа на РС-гр.Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5