№ 411
гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500178 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от от адв.Г. А. М. , като процесуален
представител на Д. Г. И.. ЕГН **********. живущ в с.П., ул.“С.Н. И.“ № 12,със съдебен
адрес: гр.П., ул.“Г. Б.“ № 6. за адв.Г. М. , GSM *********** срещу: Решение №
153/14.10.2024 г. по гр.д.№ 392/2023 г. по описа на Панагюрския PC.Счита ,че същото
решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие
на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а така
също е необосновано, немотивирано и недопустимо. Поддържа , че в нарушение на
разпоредбата на чл.235 от ГПК Панагюрският районен съд не бил обсъдил изтъкнатите от
ищеца доводи, съображения и възражения, и не се е произнесъл по надлежния начин по
направените от тяхна страна в съдебно заседание, и приети от съда, оспорвания на
документи по реда на чл.193 от ГПК, и искания за прилагане на косвен съдебен контрол за
материална незаконосъобразност и нищожност на приложени по делото административни
актове.Поддържа, че Панагюрският районен съд е приложил законови разпоредби и съдебна
практика, касаещи коренно различни случаи от настоящия, а именно - случаи, отнасящи се
до спорове между бивши собственици на земеделски земи, реституирани собственици на
земеделски земи и ползватели, упражнили или не правото на трансформиране на ползването
си в собственост. Настоящият случай не бил такъв. Ответниците не са бивши и
реституирани собственици на процесния имот-земя и сграда, както и ищецът не е бивш
собственик на същия имот, поради която причина по отношение на спора му с ответниците
следва да се прилагат общите правила, а не правилата на реституционните закони. При това
положение не би следвало, на първо място, да се изключва възможността за ищеца да оспори
истинността и верността, респ. да опровергае съдържанието, респ. законосъобразността - по
реда на косвения съдебен контрол, на документите, легитимиращи ответниците като
собственици, и на второ място, да се отрече възможността на ищеца да се позове на изтекла
в негова полза придобивна давност, тъй като недопустимостта на горните възможности има
за цел да защитава единствено лица упражнили, в процес на упражняване или все още
имащи възможност да упражнят, право на реституция на земеделски земи. Не би следвало
да се изключва придобивната давност и по отношение на общината. Това е така, тъй като с
цитираното от Панагюрския районен съд решение на КС от 2022 г. е прието, че въведения
1
мораториум за придобиване по давност на държавни или общински имоти е
незаконосъобразен, т.е. следва да се приеме, че такъв мораториум изобщо не е текъл, респ.,
че от 2010 г. до настоящия момент придобивна давност в полза на ищеца е текла дори и
спрямо общината. Поддържа се , че всъщност, отхвърлянето на исковете на това основание е
и недопустимо, като постановено свръх петитум.
Отделно от това се подържа, че независимо от гореизложеното, изводите на съда
категорично не съответстват на събраните по делото доказателства, закона и константната
съдебна практика.Подържа , че от събраните по делото доказателства произтича безспорен
правен извод, че ищецът е станал собственик на процесния недвижим имот-земя и сграда
по силата на упражнявано от него явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несмущавано
давностно владение, продължило повече от 14 години-от средата на 2010 г. до момента.
Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.79 и следв. от ЗС /което се приема и
от съда в мотивите на обжалваното решение/. Анализът на събраните по делото
доказателства показвали категорично и безспорно, че ответниците, въпреки знанието им за
осъществяваното от ищеца владение върху процесния недвижим имот още от 2010 г., както
и понастоящем, не са предприели никакви надлежни действия за преустановяване на това
състояние, е и приложения по делото Сигнал вх.№ *******/06.04. 2023 г. в Община П., в
който ответникът Б. Н. Ц. изрично посочва, че през 2010 г. ищецът се е нанесъл в процесния
имот и е започнал да ползва същия като свой, и продължава да го владее и към момента на
подаване на сигнала - 06.04.2023 год. Панагюрския районен съд правилно е кредитирал
показанията на призованите от ищцовата страна свидетели в тази насока, тъй като са
безспристрастни, непротиворечиви, последователни и съответстващи напълно на събраните
по делото доказателства. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно и
категорично се установява и факта, че ответниците всъщност никога не са придобивали
правото на собственост върху процесния недвижим имот по наследство и по силата на §4 от
ЗСПЗЗ, каквото е инвокираното от тях твърдение в писмения отговор и по делото.
Издадените в тази насока на името на наследодателя им и на тяхно име административни
актове са безспорно незаконосъобразни, и не са породили целените с тях правни последици.
На първо място, по делото се установило, че Решение на ИК на ГОНС /Изпълнителен
комитет на градски общински народен съвет/ от дата 22.03.1979 г, посочено в Протокол №
272/10.12.1992 г. на Община П. и Удостоверение № 10/02.07.1991 г. на Км.с. П., не
съществува - нито се съхранява в Община П., нито в Км.с. П., нито в предадените от Община
П. решения на Изп.комитет за съответната година в Държавен архив гр.Пазарджик. На второ
място се установило, че към момента на издаване на оспорения от ищеца Протокол №
272/10.12.1992 г. на Община П., праводателят на ответника не е разполагал с единствено
допустимия документ, легитимиращ го като ползвател и правоимащ по смисъла на §4 от
ЗСПЗЗ. По силата на чл. 17 от Наредба № 6 за издирване, предоставяне и ползване на
изоставени, маломерни и непълноценно използувани земи /Обн. ДВ. бр.32 от 25 Април
1978г., отм. ДВ. бр.9 от 30 Януари 1981 г./, правото на ползване, предоставено на лица по
силата на Постановление №76 на МС от 05.12.1977 г. /Постановление № 76 на МС от 5
декември 1977 г. за внедряване на системата за самозадоволяване на населението от
селищните системи е плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба -ДВ, бр. 1 от 1978 /, се
удостоверява с удостоверение по образец /Приложение № 2/, приложен към същата наредба
и подписан от Председателя на ИК на ОНС. Поддържа се , че праводателят на ответниците
очевидно не е разполагал с такова удостоверение /такова не се представя и по делото/, а е
представил в Община П. удостоверение от Кметство с.П., което кметство от своя страна не
би могло нито юридически, нито чисто фактически, да удостовери факта на предоставено в
миналото право на ползване върху земеделска земя по ПМС № 76. При липсата на
горепосоченото решение, както и на удостоверение за предоставено право на ползване по
образец, не би могла да бъде направена преценката дали право на ползване изобщо е било
предоставяно на наследодателя на ответниците, а дори и да е било предоставено - дали е по
някой от актовете, обхванати от приложното поле на §4 от ЗСПЗЗ. На трето място, се
поддържа , че предвид липсата на стар картен материал и идентифициращи номера на
предоставени за ползване земеделски земи в м.Р./К., не е имало никаква възможност
комисията, подписала Протокол № 272/10.12.1992 г. на Община П., да изготви предвидената
в закона оценка, тъй като е липсвала възможност за идентифициране на имота и
установяване на неговата идентичност с предоставен за ползване имот. Още повече, че
изградената в оценявания имот сграда е била незаконна.
На четвърто място, се поддържа, че по делото не са представени надлежни писмени
доказателства, установяващи, че определените с Протокол № 272/10.12.1992 г. на Община П.
2
суми по §4а, ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ са били платени от наследодателя на ответниците в
посочения в закона към относимия период срок /молбата за приложение на §4 е подадена от
наследодателя на ответниците на 15.06.1992 г., а от 04.06.1992 г. редакцията на § 4 а, ал.1 от
ЗСПЗЗ изисква заплащането на земята да стане в срок до 31.12.1992 г., с последваща
промяна срока е 31.12.1993г., който срок е преклузивен/. Напротив, подържа се , че по
делото са представени платежни документи за плащане на сума по Протокол №
272/10.12.1992 г. на Община П., но с дата от 09.12.2021 г., когато посочените преклузивни
срокове са били изтекли отдавна.
Според жалбоподателя гореизложеното сочи на безспорния извод, че всички
административни документи, приложени по делото и сочещи формално на възникнало върху
процесния недвижим имот право на собственост по реда на §4 ЗСПЗЗ в полза на
ответниците, са незаконосъобразни, която незаконосъобразност следвало да бъде прогласена
по реда на косвения съдебен контрол от съда /същото се отнася и за оспорения от ищеца Акт
за узаконяване № 11/16.10.1991 г., изд. от Гл. архитект на Община П., тъй като към датата на
узаконяване Гл. архитект на Община П. не е имал правомощие да узаконява сгради в имот,
обхвана от приложното поле на ЗСПЗЗ, приет на 01.03.201991 г./. Това на свой ред означава,
че цитираните административни документи /Протокол № 272/10.12.1992 г. на Община П.,
Заповед № 1007/16.11.2021 г. на Кмета на Община П., Заповед № 466/13.06.2022 г. на Кмета
на Община П., Протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 16.11.2022 г./ не са
породили присъщите им правни последици и не са довели до трансформиране на правото на
ползване на праводателя на ответниците в право на собственост върху процесния недвижим
имот. Искането е решението да бъде отменено, ведно с присъждане на съдебно- деловодни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е постъпил писмен отговор. В
съдебно заседание ответниците чрез своят процесуален представител поддържат, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила. Претендират се разноски.Представят списък по чл. 80 ГПК.
Окръжен съд – Пазарджик като разгледа жалбата в рамките на наведените основания
и взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу
подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, но разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е допустим. За ищеца съществува правен интерес да установи
правото си на собственост върху спорния имот , тъй като заявените от ответниците права
като титуляри на правото на собственост върху този имот изключват претендираните от
ищеца. Това смущава и накърнява абсолютното право на собственост на ищеца и
обосновава правния му интерес от установяването му.
По същество. Производството пред районния съд е образувано по иск с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване на установено по отношение на К. Р. Ц. и Б. Н. Ц., че
Д. Г.а И. е собственик на поземлен имот с идентификатор 57128,331.1 по КККР на с. П.,
общ. П. одобрена със Заповед № РД-18-690 от 03.10.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в м.
„К.“, вид територия-земеделска, начин на трайно ползване друг вид земеделска земя, с площ
675 кв. м., при граници и съседи: имоти с идентификатори 57128.211.338, 57128.211.9,
57128.331.20, 57128.331.9520, ведно с построената в върху него сграда с идентификатор
57128,331.1.1 по КККР на с. П., общ. П., с предназначение вилна сграда, еднофамилна, брой
етажи:1, с площ 33 кв. м., идентичен с поземлен имот в м. „Р.“/“К.“, номер 57128.333.1 по
плана на новообразуваните имоти за м. „К.“, одобрен със Заповед № ТУ-172 от 26.10.2020г.
на Областния управител на Област Пазарджик, на основание давностно владение, считано
от м. юли 2010г., до предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват основателността на иска, като излагат
подробни доводи и възражения, с които поддържат, че не са били налице предпоставките за
придобиване на процесния имот по давност от ищеца.
Безспорно е по делото, че ответниците са наследници /съпруга и син/ на Н.Б. Ц.,
починал на 10.04.1996 г., видно от представените по делото удостоверения за наследници.
С Решение на Изпълнителният комитет на общинския народен съвет от 22.03.1979г.
на осн. ПМС 76 от 05.12.1977г. за внедряване на системата за самозадоволяване на
населението от селищните системи с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба /обн. ДВ,
бр. 1 от 1978 г./, на наследодателя Н. Ц. е предоставена земя за лично ползване с площ 800
3
кв. в местност „Р.“, землището на с. П., общ. П., при граници от изток-път, от юг-Г. Г.М., от
запад и север-нива. Имотът е бил със статут на земеделска земя, включен в ТКЗС - село П.,
впоследствие в АПК, според заключението на вещото лице по назначената пред
първоинстанционния съд допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Данни за посоченото по-горе решение се съдържат в Протокол № 272/10.12.1992г. и в
удостоверение от 02.07.1991г. на кметство с. П., издадени във връзка с подадена молба от Н.
Ц. от 15.06.1992г. за определяне на оценка, по която да изкупи по реда на § 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ
земята. Наред с това, с акт за узаконяване № 11 от 16.10.1991 г. на главния архитект на гр. П.
е узаконена намиращата се в имота сезонна постройка на същото лице на основание чл. 162
и чл. 180 ЗТСУ /отм. ДВ, бр. 79 от 1998 г./ и чл. 302 ППЗТСУ.
В производството по делото са извършени процесуални действия за събиране на
преки доказателства установяващи взето от Изпълнителния комитет на ОбНС П.
/компетентният решават орган по чл. 11 от ПМС № 76/05.12.1977 г./ решение за
предоставяне ползването на терена на Н. Ц.,но се установило , че понастоящем решението
не се съхранява в архива на Община П., нито в Държавна агенция „Архиви“. Към
01.03.1991г. върху имота е имало построена масивна жилищна сграда от тухли и бетон с
двускатен покрив с керемиди, състояща се от жилищен и мансарден етаж, видно от
приложения по делото Акт за узаконяване № 11/16.10.1991г., удостоверение №
192/03.12.1991г. Този факт не е спорен , но се установява и от събрани гласни доказателства /
показанията на свидетелите В.И.Д. и К.Б.Ц./. Освен това построената в поземления имот
сграда е отразена в акта за узаконяване и в удостоверение № 192/03.12.1991г. към момента на
издаването им.
С молба вх. 272/15.06.1992г. до Община П. Н. Ц. е поискал да придобие правото на
собственост върху замята, като я изкупи по реда на § 4а, ал. 1 ПРЗ на ЗСПЗЗ, след
определяне на оценка. С протокол № 272/10.12.1992г. на комисия, назначена от кмета на
Община П. е опредЕ. оценка на имота в размер на 3024 лв. при прогресивно нарастваща
такса от 12 275 лв.
Процесният имот попада в границите на територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ в землището на
с. П.. Със Заповед ТУ-172 от 26.10.2020г. на Областния управител на област Пазарджик,
влязла в сила на 18.11.2020г., е одобрен план за новообразуваните имоти за земеделските
земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 ПРЗ на ЗСПЗЗ в
землището на с. П., общ. П. за местностите „Р.“ и „К.“.
Според заключението на вещото лице по назначените основна и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, които съдът кредитира, в регистъра
към плана за новообразуваните имоти по § 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ, процесният имот е отразен с
номер 1 в м. „К.“, с трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване-
друг вид земеделска земя, кат. IX, с площ 0.675 ха. Наследодателят на ответниците Н.Б. Ц. е
вписан като ползвател. Имотът е част от поземлен имот с идентификатор 57128.352.1 по
КККР на с. П. в м. К., площ с 38.651 дка., вид на територията - за нуждите на селското
стопанство, начин на трайно ползване - друга територия, заета от селско стопанство,
собственост - смесена и попада в северозападния му край. От запад и юг граничи с улици, от
север със земеделска територия-пасище и частично с полски път, от изток имот № 20
земеделска територия от § 4. В имота е отразена масивна жилищна сграда с площ 33 кв. м.
По плана на новообразуваните имоти имотът е с пл. номер 331.1 и е идентичен с
поземлен имот с идентификатор 57128.331.1 по КККР на с. П., Община П., одобрена със
Заповед РД-18-689/03.10.2019г. на ИД на АГКК. През месец октомври 2023г. имотите по § 4
за м. „К.“ и „Р.“ в землището на с. П. са отразени и нанесени в КККР за неурбанизираната
територия на с. П., общ. П..
За пръв път първообразът на поземлен имот с идентификатор 57128.331.1 по КККР на
с. П. е отразен в приетия през м. юли 1995г., но неодобрен КП за земи по § 4 ЗСПЗЗ за м.
„Р.“, с. П., общ. П., под № 4. Площта на имот № 4 е по-голяма от тази по плана за
новообразуваните имоти. В одобрената със Заповед № 46/18.05.1999г. КВС на землището на
с. П., общ. П. местността „Р.“ е раздЕ. и е отразена като м. „К.“, обхващаща северната част
на КП от 1995г. и м. Р. в южната част на КП, на запад от пътя с. П. - с. В.. Тогава за пръв път
се появява самостоятелно м. „К.“ с кад. номер 211011, включващ над 20 новообразувани
имота по § 4. В плана на новообразуваните имоти имот № 211011 по КВС е отразен с кад.
номер 57128.352.1.В съдебно заседание на 15.01.2024г. / пред първоинстанционния съд/
вещото лице е уточнило, че по КККР на с. П. поземлен имот с идентификатор 57128.331.1 е
част от имот с № 211011 по КВС и с кад. номер 57128.352.1 по плана на новообразуваните
имоти за м. „К.“, с П. и попада в северозападния му край.
При огледа на имота вещото лице е констатирало, че имотът е терасиран, засадени са
16 броя овощни дървета на възраст между 6 и 9 години. Ограден е с паянтова ограда от
дървени колове, бодлива тел и тЕ. мрежа.В най-високата част на имота е построена масивна
жилищна сграда с двускатен покрив с керемиди, измазана отвън, електрифицирана и
водоснабдена от собствен водоизточник. Всички помещения в сградата са със здрави врати
и прозорци, измазани и боядисани. Терасите, с изключение на тази над входа, както и
4
стълбището към таванския етаж, са с метални парапети, боядисани са със сива блажна
боя.Сградата се състои от избено помещение, построено от североизточната страна на
сградата под терасата, с височина 1,9 м., жилищен етаж с три помещения - дневна, кухня,
тоалетна и баня с коридор, вътрешно вито стълбище към таванския етаж и тераса в
североизточния ъгъл на сградата. Височината на всички помещения е около 2,40 м.
Достъпът до сградата се осъществява от дневната и врата с външни стълби от югоизточната
страна на сградата.В избения етаж има сонда с водна помпа за снабдяване с вода,
хидрофорна помпа за нагнетяване на водата до горния етаж, изградена парна инсталация с
монтирано котле и помпа с тръбопроводи, водещи към горните етажи и свързващи
тръбопроводи.
Прието е по делото и заключение на допусната съдебно- икономическа експертиза ,
според което , във ведомостта по аналитичните партиди на извънбюджетна сметка и
фондове „ земи по параграф 4“ е отразено движението на парични средства, като в тази
ведомост фигурира име на партида „ Н. Ц. „ и за периода 01.12.-30.12.2001 г. е отразено
начално салдо 3,02 лв. и крайно салдо 3,02 лв.
Според поред предоставената информация от Община П. с писмо № 3993/13.08.2024г.
за земеделски земи, попадащи в територии по § 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ в м. К., с. П., включително и
за процесния, не са подавани заявления за възстановяване на от собственици. Заявления не
са подавани и в ОСЗ П., видно от писмо вх. № 3863/01.08.2024г.
По делото за изясняване на спора от фактическа страна са събрани многобройни
гласни доказателства- както свидетели посочени от ищцовата страна, така и свидетели
посочени от ответника.
Анализът на тези гласни доказателства , преценени в съвкупност, включително и с
оглед на доказателствата обсъдени по-горе дават основание на съда да приеме за установена
следваната фактическа обстановка. Към процесните имоти/ земеделска земя и сграда / през
2010 г. интерес проявил ищецът Д. И.. И. се свързал с наследниците на Н. Ц., за които от
жители на с. П. разбрал, че са техни собственици. През месец юли 2010 г. И. се срещнал в гр.
С. с ответника Б. Ц. и заявил пред него намерението си да закупи замята и сградата или да
ги ползва под наем. Разбрали се, че след като ответниците обмислят предложението, ще се
срещнат и ще разговарят отново. На срещата присъствали и свидетелите И.Н.Ш., М.П.И.
/съжителстваща на съпружески начала с ищеца И./ и К.Б.Ц. /дъщеря на ответника Ц. и
внучка на ответницата Ц./. След това ищецът разговарял с дъщерята на Ц. по телефона да се
срещнат и да уговорят условията на бъдещата сделка и цената на имотите.Макар на срещата
между И. и Ц., Ц. да не е изразил изрично съгласие да се разпореди с имотите, по делото не
се установява , че е отхвърлил предложението да ги продаде. Показанията на свидетелката К.
Ц., преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът не кредитира в тази им част , предвид
възможната й заинтересованост от изхода на правния спор. Показанията на свидетелката не
се подкрепят от останалия доказателствен материал, а в тази част противоречат на
показанията на свидетелите И.Ш. и В.Д., за които не се установи да се намира с ищеца в
отношения, пораждащи основания за предубеденост или заинтересованост.
От свидетелските показания на тези свидетели , както и на свидетелите М.И. Л.К. и
Б. Г.ев , съдът приема за безспорно установено, че след разговора с дъщерята на Ц., ищецът
И. ремонтирал сградата. Поставил врати и прозорци на мястото на липсващите, ремонтирал
покрива, прекарал нова ел. инсталация, тъй като старата била изтръгната. Прокарал собствен
водоизточник сонда с хидрофорна помпа и водопроводна инсталация в сградата, която до
тогава не била водоснабдена. Измазал и боядисал помещенията в сградата, поставил
метални парапети на терасата на мансардния етаж и на стълбището към таванския
етаж.Разчистил и терена около сградата, който бил обрасъл с храсти и изглеждал занемарен.
Поставил нова ограда от дървени колове бодлива, тел и тЕ. мрежа, на мястото на старата,
която била премахната. Засадил овощни дръвчета.Построил избено помещение в
североизточната страна на сградата под терасата, с височина 1,9 м., където била сондата,
обзавел помещенията.Направил баня и тоалетна в коридора под стълбището за втория етаж с
фаянсови плочки, душ, тоалетна чиния, мивка, лира за отопление. Присъединил се към
сдружението за отчитане на разходите за електрическа енергия и започнал да ги заплаща. От
юли 2014г. започнал да заплаща данъците на имотите, които заплатил за периода 31.10.2011г.
01.11.2021г. Нанесъл се да живее в него.
Не следва друг извод от показанията на свидетелите Р.Ц.К., К.Г.Б. и К.Б.Ц..Техните
наблюдения са инцидентни, за кратко време, по повод редки или случайни преминавания
през имота, поради което свидетелите не са могли да придобият цялостна обективна
представа за състоянието, в което се е намирал имота през целия период след юли 2010 г. до
предявяване на иска, както и за извършваните от ищеца действия по подобряването му. За
разлика от тях, оставалите свидетели са имали непрекъснати и трайни наблюдения върху
имотите, като живущи в близост до тях, поради което са могли да възприемат действията по
подобряване на имота през целия период от установяването на фактическата власт от
ищеца.
В показанията си свидетелката К. Ц. твърди, че е посещавала имота в периода от
2015г. до 2021 г., но не сочи колко често е ставало това. Същевременно заявява, че баща й е
5
поверил имотът на Р.К. през 2015 г., защото тя е нямала физическата възможност да се
грижи за имота. В показанията си обаче св. К. не съобщава имотът да му е поверен за
стопанисване, нито че е полагал някакви постоянни грижи за запазване на състоянието му, а
само, че го е виждал минавайки от там за риболов и веднъж е решил да оправи оградата, а на
другата година да окоси тревата. Съдът не кредитира показанията на свидетелката К. Ц., в
частта, че баща й и баба й са стопанисвали имота в годините след смъртта на техния
наследодател. В тази част показанията на свидетелката останаха изолирани от останалия
доказателствен материал, а също така са неубедителни, противоречиви и нелогични.
Извършените от ищеца действия в имота се установяват и от представения по делото
от ответника Б. Ц. сигнал до кмета на Община П., където някои от тези действия са
подробно описани.Подобренията в имота са констатирани от вещото лице, изготвило
съдебно - техническата експертиза при извършения оглед. Намиращите се у ищеца приходни
квитанции за заплащани в продължителен период от време данъчни задължения за имота,
ведно с неоспореното заключение на изслушаната по делото съдебно - почеркова експертиза,
налага извод, че ищецът ги е заплащал, считайки имота за свой.
Началото на тези действия ищецът е поставил около седмица след срещата с
ответника Ц., след разговора с дъщеря му, т. е. в края на м. юли 2010 г. Извършвал ги е
постепенно и последователно и по съществото си описаните по-горе действия
представляват такива по упражняване на фактическа власт с намерение за своене, тъй като
сочат наличие на воля да бъдат опазвани и поддържани владените вещи, което представлява
отношение на собственик към вещ, която счита за своя.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че владението е останало скрито за
тях, тъй като, действията на ищеца са били видими и са моли да станат достояние на
собствениците на имота. Владението се осъществява върху чужда вещ /т.е. извън хипотезите
на промяна на намерението /interversio possessions/, , като в този случай не се поставя
изискването владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, за да се
зачете изтичането на срока по чл.79, ал.1 ЗС като завършващо фактическия състав на
придобиването чрез давностно владение. Освен това за действията на ищеца в имота
ответниците са узнали от самото им начало, видно от представения от Б. Ц. до кмета на
Община П. сигнал. Това писмено доказателство съдържа признание на неизгоден за
ответника факт, а именно – изявление за извършено от ищеца сомоуправно действие с
посочване на годината на завладяване на имота, което сочи , че действията на ищеца са
станали известни на ответниците. Недоказани са възраженията на ответниците, че не са
преставали да се интересуват от имота си, посещавали са го по няколко пъти в годината,
поддържали са го лично и чрез трети лица. Владението не е установено по скрит начин,
същото е постоянно упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно
да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица. Владението
не е било прекъсвано изобщо с предявяване на иск за собственост или с предприемане на
действия по принудително изпълнение /чл. 81 ЗС във връзка с чл.83 ЗС/. Не представлява
такова действие въводът във владение въз основа на влязлата в сила Заповед №
466/13.06.2022г. на Кмета на Община П. на 16.11.2022г., тъй като не е извършен срещу
ищеца.
Тези категорични данни дават основание да се приеме, че върху процесният
имот считано от м. юни 2010 г. ищецът е установил фактическата си власт с намерение да го
свои. Тази фактическа власт се е изразявала не само в пряко ползване на вещта според
нейното предназначение, но в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното
поддържане в добро състояние, по извършване на поправки и по извършване на
довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия.
В настоящия случай обаче, от значение за изхода на спора е преценката дали за този
имот е могла да тече придобивна давност. В хипотеза като настоящата, придобивната
давност за имот попадащ в територията на пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ / след изменението на чл. 14
ал.1 т.3 ЗСПЗЗ Дв бр. 68 / 2999 г./, започва да тече от последващото одобряване на плана на
новообразуваните имоти, с който конкретният земеделски имот се индивидуализира. Имотът
може да бъде придобит по давност от друго лице – владелец , ако от влизане в сила на ПНИ /
плана на новообразуваните имоти/ изтече 10-годишния срок по чл. 79 ал.1 ЗС, без в този
срок владението да е било отнето или прекъсвано , дори и в този 10 –годишен срок да не е
била издадена в полза на правоимащия собственик заповед по пор. 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за
същия имот. Това е така , тъй като с влизане в сила на заповедта за одобряване на ПНИ се
обособяват обектите на собственост – определят се границите и номерата на
новообразуваните имоти , неразделна част от този план е регистъра на имотите, който
съдържа данни за собствеността / чл. 28 ал.4 ППЗСПЗЗ/ и от този момент лицето – заявител
за изкупуване / по пар. 4а ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ , вписано като собственик на имота в ПНИ
узнава кой е отреденият му имот и има възможност да защити правата си върху имота
срещу всяко друго лице , упражняващо фактическата власт върху този имот, респ. да поиска
от кмета да издаде в негова полза заповед по пар. 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, ако кметът не я
издава без обективна пречка. Само бездействие на правоимащия собственик / с признато
право на изкупуване/ с продължителност над 10 – годишен срок , считано от приключване на
съответната административна процедура , може да обоснове правна възможност за
6
придобиване на земеделския имот от трето лице чрез явно владение.
В настоящия случай ПНИ е одобрен със заповед № ТУ – 172 / 26.10.2020 г. на
Областния управител на обл. Пазарджик, , а по молба на праводателя на ответниците е
издадена Заповед № 466/13.06.2022 г. на Кмета на Община П. на основание чл. 4 к ал.7 ПРЗ
на ЗСПЗЗ във връзка с пар. 4б ал.1 изр.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ върху новообразувания имот с пл.
№ 331.1 по горния план на с. П.. Общ. П..
При това положение, ищецът не би могъл да придобие спорния земеделски имот на
заявеното придобивно основание по чл. 79 ал.1 ЗС чрез упражнявано от м. юни 2010 г.
владение , тъй като по отношение на този имот в терен по пар.4 ПРЗ ЗСПЗЗ, давност е
започнала да тече едва след влизане в сила на ПНИ , а до датата на подаване на исковата
молба придобивният срок не е изтекъл. Давност не тече срещу този , който не може да се
защити чрез иск за собственост.
Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон и по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва
да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила, т.е. от 22.11.1997г. Ако към този
момент собствеността все още не е възстановена, давността тече от последващото решение
на ОСЗ или заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване
на собствеността /в този смисъл решение № 627/05.10.10г. по гр.д. №1623/09г. на I ГО на
ВКС, решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. на II ГО и др. решение № 106 от 19.
05. 2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г., 2 г.о., решение № 262 от 13. 07. 2012 г. по гр. д. №
944/11г., 1 г.о., решение № 809 от 14. 01. 2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г., 1 г.о., решение № 45
от 23. 02. 2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г., 1 г.о. и др./.
По предявения положителен установителен иск по реда на чл. 124 ал.1 ГПК ,
съобразявайки заявената претенция , а именно да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот, разпределението на
доказателствената тежест между страните следва да се извърши съобразно чл. 154 ал.1 ГПК ,
като ищецът следва да докаже своето право , т.е. фактическият състав на съответното
придобивно основание , а ответниците правоизключващите си възражения.
Наред с изложеното по-горе за липсата на предпоставките за придобиване на
собствеността от ищеца на оригинерно основание , съдът приема за основателни
възраженията и на ответниците във връзка с валидно възникнало право на собственост в
тяхна полза като наследници на правоимащо лице по пар.4а ПЗРЗСЗЗ.
Решенията на общинските служби по земеделие по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, с които се
възстановяват земи в терени по §. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са
постановени преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999 г., с който е
въведена новата алинея 7 на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ и е изменена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т.
3 ЗСПЗЗ, като е предвидено, че за земи включени в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ поземлената
комисия се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на
§ 4 - §. 4л, а собствеността се възстановява със заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.
Съдът намира за изцяло обосновани и законосъобразни изводите направени от
първоинстанционния съд , които споделя изцяло досежно възможността за извършване на
косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт , признаващ правата
на наследодателя на ответниците върху процесната земеделска земя. Когато страната не
заявява права по реституция по ЗСПЗЗ, а оспорва правото на насрещната страна да придобие
имота, при упражнено право на изкупуване, като ползвател по §4а или 4б ЗСПЗЗ,
насрещната страна не е длъжна да доказва да елементите на фактическият състав на
съответния придобивен способ към момента на възникване на правото на изкупуване. Само
при спор за собственост към момента на обобществяването на земите, ответниците,
позоваващи се на упражнено право на изкупуване на земеделска земя, подлежаща на
възстановяване по § 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ, са длъжни да установят основанието за придобиване
на собствеността. При спор за собственост към настоящия момент решението/ в случая
заповедта на административния орган/ е достатъчно, за да легитимира ответниците като
собственици.Това е така и защото според предоставената информация от Община П. с писмо
№ 3993/13.08.2024г. за земеделски земи, попадащи в територии по § 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ в м. К.,
с. П., включително и за процесния, не са подавани заявления за възстановяване на от
собственици. Заявления не са подавани и в ОСЗ П., видно от писмо вх. № 3863/01.08.2024г.
Дори да се приеме, че ответниците не са станали собственици, на основание със Заповед №
466/13.06.2022г. на Кмета на Община П., след изтичане на срока, в който имотът е следвало
да бъде заявен за възстановяване / до 31.01.1998 г. - § 4а, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, редакция от ДВ,
бр. 98 от 28.10.1997г., респективно в 30-дневен срок от влизане в сила на плана за
новообразуваните имоти - § 31 ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./, той е под режима на чл. 19 от ЗСПЗЗ
г., а за периода края на м. юли 2010г. - края на м. септември 2020г. /при съобразяване на чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13.03.2020 г./ давност не е текла заради действащия през
този период мораториум за придобиване на земи частна общинска собственост/. Излагането
на тези доводи в мотивите и на първоинстанционния съд не представляват произнасяне
7
извън предмета на спора /плюс петитум/, а са съображения и доводи във връзка с
правоизключващите възражения на ответната страна и съдът дължи произнасяне по тези
възражения, включително и по повод исканията за прилагане на косвен съдебен контрол.
Макар косвен съдебен контрол върху издаваните административни актове в производството
по реституция на земеделски земи по ЗСПЗЗ да е допустим за лица, които не са участвали в
производството по възстановяването им, след като ищецът се явява трето лице за тази
процедура и се легитимира като собственик на оригинерно основание като твърди, че е
придобил имота след внасянето му в ТКЗС, съдът няма основание да упражни косвен
съдебен контрол за законосъобразност върху заповедта на кмета на Община П.. Освен това
предвид същността на извършените от ищцовата страна възражения, които касаят липсата на
материално -правна законосъобразност на Заповед № 466/13.06.2022г. на Кмета на Община
П., съдът намира, че не се следва произнасяне и по реда на чл. 193 ГПК. Заповедта е
правното основание, легитимиращо ответниците като собственици на имота, поради което
не удостоверява факт, а съдържа правен извод. Легитимиращото действие на заповедта
може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на
акта не е собственик. Това оспорване обаче не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй
като не касае истинността на документа, а съществуването на удостовереното с него право.
За пълнота следва да се посочи, че основният факт, на който се акцентува от
ищцовата страна е, че по делото не е открито и не е приложено решението , с което
поземленият имот е предоставен за полазване на Н. Ц. /данни не са открити в архивите на
Община П., на ОСЗ П. и в Дирекция „Архиви“/. Данни за наличието на такава решение
обаче се съдържат в Протокол № 272/10.12.1992г. и в удостоверение от 02.07.1991г. на
кметство с. П., издадени във връзка с подадена молба от Н. Ц. от 15.06.1992г. за определяне
на оценка, по която да изкупи по реда на § 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ земята. Наред с това, с акт за
узаконяване № 11 от 16.10.1991 г. на главния архитект на гр. П. е узаконена намиращата се в
имота сезонна постройка на същото лице на основание чл. 162 и чл. 180 ЗТСУ /отм. ДВ, бр.
79 от 1998 г./ и чл. 302 ППЗТСУ. Тези доказателства преценени поотделно и в съвкупност ,
както и във връзка със заключението на вещото лице по делото за включването на имота в
плана на новообразуваните имоти, изготвени за територии по § 4 ПРЗЗСПЗЗ в землището на
с. П., общ. П., вписването на Н. Ц. в списъка на ползвателите с признато право на
придобиване на собственост по ЗСПЗЗ от 1992г. в помощния план и плана на
новообразуваните имоти за местностите „Р.“ и „К.“, са достатъчни да го легитимират като
ползвател на земя по реда на ПМС от 05.12.1977г.С молба вх. 272/15.06.1992г. до Община П.
Н. Ц. е поискал да придобие правото на собственост върху замята, като я изкупи по реда на
§ 4а, ал. 1 ПРЗ на ЗСПЗЗ, след определяне на оценка. С протокол № 272/10.12.1992г. на
комисия, назначена от кмета на Община П. е опредЕ. оценка на имота в размер на 3024 лв.
при прогресивно нарастваща такса от 12 275 лв., като по делото е изслушано заключение на
СИЕ , според което на името на наследодателя на страните Н. Ц. е налице партида в
аналитичната ведомост на общината с отразено начално и крайно салдо към 30.12.2001 г. /
за сума от 3,02 лв. след датата на деноминация на лева / , което е индиция за извършено
плащане.
В представената по делото писмена защита , чрез своят пълномощник, ищецът
поддържа възражение за липсата на произнасяне на първоинстанционния съд по въпроса за
придобиване на построената в земеделския имот сграда. На първо място съдът взема
предвид, че в първоинстанционното производство , ищецът е развил доводи , че е владял
поземления имот ведно с построената в него сграда , без да изтъква отделни придобиви
основания или да посочва обстоятелства различни от тези.Липсва позоваване на придобивна
давност само да сградата, независимо и отделно от земята. Поради това и ответникът е
реализирал своята защита в рамките на тези обстоятелства и предметните предели на така
очертания правен спор. Първоинстанционният съд е изложил изводи , които въззивният съд
споделя изцяло по отношение на земеделската земя и сградата като приращение към нея и
тези изводи намира при така заявения спор, че изцяло важат и за сградата построена в
земеделския имот. Легитимиращият ефект на правоимащите собственици върху земята и
върху сградата в нея настъпва щoм ĸaтo oбeĸтът нa пpaвoтo нa coбcтвeнocт e
индивидyaлизиpaн в дocтaтъчнa cтeпeн, oпpeдeлeн e пo гpaници и cъceди пo плoщ и
мecтнocт и e нaнeceн c ĸoнĸpeтeн нoмep в oдoбpявaния ΠHИ. Поради това и едва след този
момент и приключване на процедурата cъc зaпoвeдтa пo пap. 4ĸ, aл. 7 ΠЗP ЗCΠЗЗ e
възмoжнo дa зaпoчнe дa тeчe пpидoбивният дaвнocтeн cpoĸ и за сградата построена в такава
земя. Това е моментът , от който тези собственици могат да се защитят с иск и да прекъснат
евентуално започнал да тече давностен срок.
По тези съображения съдът намира, че ищецът не е придобил правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 57128,331.1 по КККР на с. П., общ. П. одобрена със
Заповед № РД-18-690 от 03.10.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в м. „К.“, вид територия-
земеделска, начин на трайно ползване друг вид земеделска земя с площ 675 кв. м., при
граници и съседи: имоти с идентификатори 57128.211.338, 57128.211.9, 57128.331.20,
57128.331.9520, ведно с построената в върху него сграда с идентификатор 57128,331.1.1 по
КККР на с. П., общ. П., с предназначение вилна сграда, еднофамилна, брой етажи:1, с площ
33 кв. м., идентичен с поземлен имот в м.. „Р.“/“К.“, заснет с номер 57128.333.1 по плана на
8
новообразуваните имоти за м. „К.“, одобрен със Заповед № ТУ-172 от 26.10.2020г. на
Обласния управител на Област Пазарджик, на оригинерно основание давностно владение,
считано от м. юли 2010г., до предявяване на иска.
Предвид това предявените субективно пасивно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл.79, ал. 1 ЗС от Д. Г. И. против Б. Н. Ц. и К. Р. Ц. са
неоснователни, поради което следва да се отхвърлят. По така изложените съображения и при
преценка на въведените във въззивната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, решаващият съд в настоящия състав, приема, че съдебното решение постановено
от Панагюрски РС, с което е отхвърлен предявения положителен установителен иск за
собственост е правилно и на основание чл.272 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор право на разноски имат ответниците, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК. Искането за заплащането им е заявено своевременно, в открито съдено заседание
, а в хода на устните състезания е представен списък по чл. 80 ГПК.Претендират се разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 2160,00 лв. с ДДС и са представени доказателства
за неговото плащане. Направено е от насрещната страна възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв размерът на възнаграждението
трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се
определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се
обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и
величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на
адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата
норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия.
Мотиви в този смисъл са изложени и в т.47 на решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В настоящия случай при направено
възражение съдът следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на
делото, без да бъде ограничен от определения в Наредбата минимален размер, която
предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по
спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на
адвокатска услуга и противоречи на чл.36, ал.2 от ЗАдв. По настоящото дело ответниците
са представлявани от адвокат, но предвид сравнително ниския обем и сложност на
извършената работа / запознаване с делото , тъй като този адвокат не е бил процесуален
представител в първа инстанция и представителство в отрито съдебно заседание /, съдът
приема,че дължимите разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение от
ответниците следва да бъдат намалени на сумата в размер от 1200,00 лв. с ДДС.
По изложените съображения Окръжен съд – Пазарджик :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153/14.10.2024 г. по гр.д.№ 392/2023 г. по описа на
Панагюрския PC.
ОСЪЖДА Д. Г. И. ЕГН **********. живущ в с.П., ул.“С.Н. И.“ № 12,със съдебен
адрес: гр.П., ул.“Г. Б.“ № 6 за адв.Г. М. да заплати на Б. Н. Ц. ЕГН ********** и К. Р. Ц. ЕГН
********** с адрес : гр. С., кв. О., ул. „Ч. „ № 56 сторените пред въззивна инстанция
разноски за адвокатски хонорар в размер от 1200,00 лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9