Решение по адм. дело №684/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от М. Г. А. против Заповед № ЗСПД/Д-СТ/3511 от 23.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], в частта за началната дата на отпускане на месечна семейна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се свеждат до неправилно приложение на относимия материален закон. Според жалбоподателката помощта следва да бъде отпусната от 05.03.2025 г.

В съдебно заседание назначеният от съда процесуален представител на жалбоподателката поддържа жалбата.

Ответникът по делото – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], чрез процесуалния си представител, излага съображения за материална законосъобразност на оспорената заповед, в т. ч. и за правилно определена начална дата на отпускане на помощта по чл. 8д, ал.21 от ЗСПД при съобразяване с разпоредбата на чл. 8д, ал.78 от ЗСПД.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Д. А. Г. Д. е настанено по реда на чл. 26 от ЗЗД за отглеждане при своята баба, жалбоподателка в настоящото производство.

С Експертно решение/ЕР/ № 90891 от 77/23.04.2025 година на ТЕЛК към Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Света Ана“ гр. София на детето А. Г. Д. след освидетелстване са определени 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ за 3 години с дата на инвалидизация 05.03.2025 г. и срок 01.04.2028 г.

На 13.05.2025 г. М. А. подава заявление-декларация до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] за отпускане на месечни помощи за оглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД.

По повод подаденото заявление-декларация и развилото се във връзка с него административно производство е издадена оспорената Заповед № ЗСПД/Д-СТ/3511 от 23.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД във връзка с чл. 8д, ал.2 на жалбоподателката е отпусната месечна помощ за едно дете в размер на 450 лв. за срок от 01.05.2025 г. до 30.04.2028 г. Мотиви не са изложени.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], чиято материална компетентност произтича от разпоредбата на чл. 10, ал 4 от ЗСПД.

Оспорената заповед е обективирана в изискуемата писмена форма по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, като в нея са посочени правните основания за издаването й. Необходимите реквизити, които следва да съдържа административен акт от посочения вид, се съдържат недвусмислено в чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, във връзка с чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК. Изрично и в нормите е посочено, че административният акт трябва да е мотивиран, съответно следва да съдържа фактически и правни основания. В случая не са изложени каквито и да са мотиви от фактическо естество. Неприложимо е и принципното положение, че фактическите основания за издаване на конкретния административен акт могат да се извлекат от документите, съдържащи се в административната преписка по издаването му или в друг предхождащ го документ. В представената преписка, с изключение на приложените от жалбоподателката документи, не се съдържат други такива, а и оспореният акт не препраща към някой от тези документи. С оглед това и липсата на каквато и да е мотивировка в оспорената заповед, съдът приема, че тя е постановена при съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на административните актове. Констатираното нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК относно изискването за мотивираност на административните актове представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на заповедта в оспорената част като незаконосъобразна.

Процесната заповед е издадена и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Според легалното определение, посочено в чл. 1, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Тази норма дефинира изрично семейните помощи като вид социални помощи - допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства, което прави тези помощи неизменна част от системата за социално подпомагане. Месечната помощ за дете с трайни увреждания е форма на социално подпомагане. Тя е израз на държавната политика в сферата на социалното подпомагане и цели да подпомогне семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Според § 1, т. 6 от ДР на ЗСПД, "дете с трайно увреждане" е дете/лице до 20-годишна възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност. Следователно детето А. Г. Д. е дете с трайно увреждане по смисъла на ЗСПД.

Съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В чл.8д, ал.2 от ЗСПД е предвидено, че месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят, независимо от доходите на семейството, и на семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, какъвто е настоящият случай. В чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД е регламентиран срокът, за който се отпуска месечната помощ по ал. 1 - от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В ал. 8 на чл. 8д от същия закон е предвидена възможност за отпускане на месечната помощ от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, при условие, че то е подадено в тримесечен срок от датата на решението но само за лицата по ал. 1. Не е спорно по делото, че детето А. Д. е с трайно увреждане, не е навършило 18 години, живее постоянно в страната и се отглежда от баба си. Заявление вх. 13.05.2025 г. за месечно подпомагане е подадено преди изтичане на три месеца от датата на ЕР на ТЕЛК.

Съдът счита, че от датата на ЕР на следва да се брои срокът по чл. 8д, ал. 8 от ЗСПД, независимо, че то касае само датата на инвалидизация, тъй като именно този момент е релевантен за прилагане на разпоредбата. В конкретния случай решението на ТЕЛК е влязло в сила по отношение вида и степента на трайно увреждане, т. е. то установява правото на получаване на помощ за отглеждане на дете с увреждания. Но за да се възползва от правната възможност помощта по чл. 8д от ЗСПД да се изплаща за минал период /от датата на определената в ЕР начална дата на инвалидността/, жалбоподателката е следвало да разполага със стабилен административен акт. Така постановена, тя противоречи на смисъла, целта и предназначението на помощта по чл. 8д, ал. 2 от ЗСПД - да подпомогне лицата, които отглеждат дете с установени трайни увреждания за неговото адекватно и пълноценно отглеждане, осигуряване на необходимата грижа с оглед спецификата на увреждането и индивидуалните му нужди. Според разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В случая следва да се приеме, че не само на лицата по чл.8д, ал.1, от ЗСПД, а и на тези по чл. 8д, ал.2 от ЗСПД, помощта следва да се отпусне от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК - 05.03.2025 година. Те не могат да се третират по различен начин, тъй като помощта се отпуска за задоволяване на основните и специфичните, поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания.

Изложеното обуславя извод за отмяна на оспорената заповед в обжалваната част като формално и материално незаконосъобразна. В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, като при преценка на обстоятелствата по подаденото от М. Г. А. заявление-декларация от 13.05.2025 година се съобразят дадените чрез мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона относно началната дата на отпускане на помощта по чл. 8д от ЗСПД, като тя бъде определена на 01.03.2025 г.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. А. Заповед № ЗСПД/Д-СТ/3511 от 23.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] В ЧАСТТА за началната дата на отпускане на месечна семейна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане - 01.05.2025г, като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] за ново произнасяне по подаденото от М. Г. А. от 13.05.2025 г. заявление при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно на основание чл. 10, ал. 6, предложение второ от ЗСПД.