№ 1068
гр. Варна, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100501700 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Г. М., ЕГН **********, срещу
Решение №1277/11.04.2025г. по гр. дело №*******г. на ВРС, 17-ти състав, в
частите с които:
1/ е осъдена И. Г. М., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка
в полза на детето Д. П. Г., ЕГН **********, чрез неговата баба Д. С. Д.,
ЕГН**********, в размер на разликата над 100лв. до 235.00лв., считано от
подаване на исковата молба – 23.05.2024г. до края на 2024г., респ. над 100лв.
до 269.25лв. на месец, считано от 01.01.2025г. до настъпване на законово
основание за изменението или за прекратяването на задължението, с падеж 10-
то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й, на осн. чл.143 от СК;
2/ е осъдена И. Г. М., ЕГН **********, да заплати издръжка в полза на
детето Д. П. Г., ЕГН**********, чрез неговата баба Д. С. Д., ЕГН**********,
в размер на разликата над 600лв. до 2526лв. за изминалия период 22.05.2023г.
– 22.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.149 от СК.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части по
исковете за издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
1
е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Недоказано е бащата да отглежда и издържа дъщеря си,
въпреки че също й дължи издръжка и следва да понесе част от задължението
към нея. Несъбраните доказателства за липса на средства и доходи на майката
се дължат на административни пречки, не на поведението на ответницата. При
неизясняване доходите на ответницата решението е необосновано и в колизия
със съдебната практика. Майката продължава да няма никакви възможности
да заплаща издръжка в предявените размери, но като не е съобразил това ВРС
е допуснал нарушения на закона и е определил несправедливо завишен дълг в
тежест на ответницата. По същество се моли за уважаване на жалбата в
посочените части и за съдебни разноски, а в о.с.з. исканията се поддържат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и излага аргументи за неоснователност на доводите в
нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му
части, за което излага съображения. По същество моли за потвърждаване на
решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС, а в о.с.з.
поддържа позицията си.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание
чл.143 от СК и чл.149 от СК на Д. П. Г., ЕГН**********, чрез нейния баща и
законен представител П. Г. Д., ЕГН **********, а той действащ със съгласието
на неговия попечител Д. С. Д., ЕГН**********, за осъждане на И. Г. М., ЕГН
**********, да заплаща месечна издръжка в полза на детето Д. П. Г., ЕГН
**********, по сметка на неговата баба Д. С. Д., ЕГН**********, в
минимален по закон размер от подаване на исковата молба до настъпване на
законово основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж
10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до изплащането й; а също и издръжка в полза на
детето в размер на 2526.00лв. за изминалия период от 22.05.2023г. до
22.05.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че П. Г. Д. и И. Г. М., са родители на детето
Д. П. Г., родено на ********г. С решение №*********** по гр.д. №*****г. на
ВОС П. Г. Д. е бил поставен под ограничено запрещение, а негов попечител е
майка му Д. С. Д.. С решение №*************г. по гр.д. № ******* г. на
ВРС, детето Д. е било настанено семейството на баба си по бащина линия Д.
С. Д. за срок от четири години.
2
Твърди се още, че след раздялата между родителите бабата е поела
цялостните грижи за възпитанието и издръжката на Д.. От 2018г. майката е
преустановила контактите с дъщеря си и не е давала никакви средства за нея.
Бабата живее заедно с детето и баща му в едно домакинство, но синът й П.
(бащата на детето) е в невъзможност да полага грижи за него и да работи,
защото страда от заболявания и е с 80% ТНР, като получава пенсия за
инвалидност. Бабата е пенсионер и получава пенсия, но тя е недостатъчна да
задоволява потребностите на детето, като доходите им се доближават до
линията на бедността. Счита, че майката също следва да участва в издръжката
на детето, поради което предявява исковете и моли съда за уважаването им, а в
о.с.з. поддържа искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че П. Д. и И. М. са родители на детето Д., родено на ********г.; не
оспорва че бащата на детето е поставен под ограничено запрещение още от
2010г.; нито че детето е било настанено при баба си по бащина линия с
решение на ВРС от 2023г. Оспорва обаче исковете по делото с аргументи, че е
запозната с ежедневието и нуждите на дъщеря си, но от 2008г. майката е с
диагноза „биполярно афективно разстройство“, без да получава пенсия по
болест. През 2019г. е претърпяла тежка катастрофа, от която е получила
множество травми и към момента посещава психиатър и й е предписано
лечение. Заради здравословното си състояние и психичните проблеми не може
да работи и да изкарва средства; няма никакви доходи и имущество. Твърди,
че не е в състояние да заплаща издръжка в размер по-голям от 50 лв. месечно.
Моли за отхвърляне на исковете над тази сума, като в о.с.з. поддържа
позицията си.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява конкретно становище
по съществото на спора по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на
страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от
фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства
на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на чл.272 от
ГПК въззивният съд препраща към него. Няма и изводими от въззивната
жалба конкретни възражения за погрешно възприета от ВРС фактичска
обстановка, а доводите се концентират върху материалните предпоставки на
исковете при фактическата ситуация по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение
за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да
бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите
на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена
3
грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на
дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на
конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните
възможности, според упражняването на родителските права и други
конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В изложения смисъл е задължителната
и казуалната съдебна практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.;
Решение №152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и
други).
При разглеждане на тези предпоставки на иска първоинстанционният
съд е изложил подробни и обосновани правни изводи, които се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав, като законосъобразни, правилни и
съответни на смисъла и на целта на закона, въз основа на надлежно установена
фактическа обстановка по делото и правилно приложение на материалния и
процесуалния закон, в съответствие и с актуалната съдебна практика, поради
което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
В изпълнение на задължението си да даде разрешение по възведените
пред него спорни въпроси настоящият въззивен състав намира следното:
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№359/23.10.2024г. от 01.01.2025г. минималната работна заплата в България е в
размер 1077лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
269.25лв. Относно релевантния за случая изминал период минималната
работна заплата за през 2023г. е била 780лв., а през 2024г. – 933лв., при което
минималната издръжка за дете е била размер на 195 лв. за 2023г. и 233.25лв. за
2024г. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви особени
нужди, като във всички случаи - без значение от възможностите на
призования родител.
В настоящия случай се изясни, че към устните състезания пред ВОС
детето Д. е на 11 години и е ученик в училище. Обичайна е за всички ученици
на подобна възраст нуждата от предварително и периодично закупуване на
дрехи, на обувки, на тетрадки и на допълнителни помагала извън базовия
пакет учебници,за които несъмнено се отделят средства. Налице са по делото
и достатъчно данни, че детето живее с баща си и баба си заедно, като
последните двама според възможностите им се грижат за него, в противовес с
доводите в различен смисъл.
Като коректив следва да се съобразят и официалните данни от НСИ, че
на база общия разход за издръжката на лице от домакинство за първото
тримесечие на 2025г., от който след изключване на разходи, които обичайно не
касаят малолетни лица, размерът на средния месечен разход за дете е около
620лв. (без отчитане на възрастта и на другите конкретно изяснени по делото
4
нужди на детето). Така детето в случая има нужда от месечна издръжа поне в
рамките на 500-600лв. на месец, разпределени между родителите при отчитане
липсата на данни за отглеждане и грижи от ответната страна по делото.
Доколкото с обжалваното решение на детето е била присъдена от ВРС
издръжка в минималния размер по закон (осреднено по 210лв. на месец за
релевантната приблизително втора половина на 2023г. и първа такава на
2024г., респективно 235лв. от деня на исковата молба до края на 2024г. и респ.
269.25лв. от 2025г.), то въпросът за доходите на ответната страна не може да
мотивира по-занижен размер на задължението за издръжка. При това
положение и аргументите за неправилно изчисляване и за завишеност на
размера са неоснователни, а с присъждането на минимална издръжка по закон
ВРС е действал при стрикно спазване на служебното му задължение за
охраняване интересите на детето.
За пълнота следва да се посочи, че в особени случаи при трайна липса на
доходи и имущество и обективна невъзможност за реализиране на средства в
ответника, би могъл да бъде приложен и механизмът чл.152 от СК вр.
Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдената
издръжка, но който няма отношение към подлежащия на присъждане размер
на задължението в съдебния процес.
В заключение по изложените съображения и по другите такива на ВРС,
споделени от ВОС и по реда на чл.272 от ГПК, решението на ВРС следва да
бъде потвърдено в обжалваните му части.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС на ищеца-въззиваем се следват
разноски за адв.хонорар, в случая по реда на чл.38 от ЗАдв - на
пълномощника. Предвид значително по-малкия обем предоставена защита
пред въззивния съд (едно о.с.з. без събиране на доказателства), по арг. от чл.9,
ал.1 от НМРАВ и съобразно Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/ 22 на
СЕС, размерът на възнаграждението следва да бъде определен на 375лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1277/11.04.2025г. по гр. д. №*******г. на
ВРС, 17-ти състав, в частите с които:
1/ е осъдена И. Г. М., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка
в полза на детето Д. П. Г., ЕГН **********, чрез неговата баба Д. С. Д.,
ЕГН**********, по посочена сметка, в размер на разликата над 100лв. до
235.00лв., считано от подаване на исковата молба – 23.05.2024г. до края на
2024г., респ. над 100лв. до 269.25лв. на месец, считано от 01.01.2025г. до
настъпване на законово основание за изменението или за прекратяването на
задължението, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й,
5
на осн. чл.143 от СК;
2/ е осъдена И. Г. М., ЕГН **********, да заплати издръжка в полза на
детето Д. П. Г., ЕГН**********, чрез неговата баба Д. С. Д., ЕГН**********,
в размер на разликата над 600лв. до 2526лв. за изминалия период 22.05.2023г.
– 22.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.149 от СК.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА И. Г. М., ЕГН **********, да заплати на адв. К. В. – ВАК,
сумата от 375.00лв. – адв. възнаграждение за процесуално представителство
на ищцата-въззиваема пред ВОС, на осн. чл.38 , ал.1, т.1 от ЗАдв вр. чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6