ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. А.Д. О., особен представител на ЗЛ. ИВ. К.,
срещу определение № 262948/08.06.2021 г., постановено по гр.д. № 3556/2020 г. на
Пловдивски районен съд, ХVIII граждански състав, с което е оставена без уважение
подадената от особения представител молба за изменение на постановеното по делото
решение № 260239/26.01.2021 г. в частта относно разноските.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като определеното
възнаграждение на особения представител е под предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения към датата на постановяване на
решението, към който момент счита, че съгласно чл. 81 от ГПК, следва да се определи и
размера на възнаграждението му и съобрази с нормативно определения минимум. Моли да
бъде отменено определението и да му бъде определен хонорар като особен представител на
ответника в размер на 300 лв.
Ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в депозирания отговор
счита подадената жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена същата.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на
подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от „ВиК“ ЕООД
1
П. срещу ЗЛ. ИВ. К. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответницата, че дължи сумата от 389,77 лв. главница, представляваща
неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода
29.06.2016 г. – 28.08.2017 г. за обект, находящ се в град *****, ж.к****, бл.***, вх.Е, ап.1,
лихва за периода 31.08.2016 г. – 31.10.2019 г. в размер на 86,68 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.12.2019 г. до окончателното изплащане, които суми е
било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №19815/2019 г. по описа на ПРС.
С определение № 5916/12.06.2020 г. е допуснато назначаване на особен представител
на ответника, определено е възнаграждение на особения представител на ответника в
размер на 100 лв, на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения. Поискано е от АК Пловдив определяне на адвокат за назначаване като
особен представител на ответника и като такъв е посочен адв. О., с уведомително писмо на
АК Пловдив, при адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., на осн. чл. 47, ал. 6 от
ГПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за първа съдебна
инстанция.
Особеният представител е назначен с определение № 6785/02.07.2020 г., след внасяне
от ищеца като депозит на сумата, определена за възнаграждение на особения представител.
При разглеждане на делото в първата инстанция от особения представител с отговора
на исковата молба е направено искане за корекция на размера на възнаграждението, а ново
такова искане е формулирано в писмената защита. В съдебно заседание на 13.01.2021 г.
съдът се е произнесъл, като е оставил без уважение искането за завишаване на определения
депозит от 100 на 300 лв. Предоставена е и възможност на адв. О. да обжалва съдебния акт,
който му е връчен на 25.01.2021 г. Това не е направено.
С молба от 01.02.2021 г. от особения представител е поискано изменение на
решението в частта за разноските, като е направено същото искане – за увеличаване на
възнаграждението от 100 на 300 лв., което е минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, с оглед цената на иска, към датата на постановяване на съдебното решение.
С разпореждане №268650/15.02.2021 г., постановено по гр.д. №3556/2020 г. на
Пловдивски районен съд, ХVIII граждански състав, е оставена без разглеждане подадената
от особения представител молба за изменение на постановеното по делото решение
№260239/26.01.2021 г. в частта относно разноските, като е приел, че молбата е недопустима,
тъй като се е произнесъл по същото искане на 13.01.2021 г. и определението е влязло в сила.
Това разпореждане е отменено с Определение № 261034 от 14.05.2021 г. по в. ч. гр. д. № 887
/ 2021 г. на V състав на Окръжен съд Пловдив, като делото е върнато на Районен съд
Пловдив за произнасяне по същество по молба входящ № 269968/01.03.2021 г.
В изпълнение съдът се е произнесъл по подадената молба, като с атакуваното
определение е приел, че молбата е допустима, но не е основателна, оглед цената на иска и
2
действащата Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в редакцията бр. 45 от 15.05.2020), действаща към датата на определянето им от съда, а
именно – 12.06.2020 г., минималният размер е бил 100 лева, колкото е определил и съдът.
Съдът е съобразил, че делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от
потребителски договор, делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност,
извършената от особения представител работа – подаване на писмен отговор на искова
молба и писмена защита, без явяване в открито съдебно заседание, което не обосновава
предпоставки за коригиране на първоначалния размер на определеното възнаграждение на
особения представител и присъждане на исканата в молбата разлика.
При така изяснените фактически обстоятелства, съдът взема предвид, че съгласно
разпоредбата на 47, ал. 6 от ГПК, когато установи редовността на връчването, чрез
залепване на уведомление, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и
назначава особен представител на разноски на ищеца, като определя възнаграждение на
особения представител, съобразно фактическата и правната сложност на делото, в размер,
който може да бъде и под минималния за съответния вид работа, съгласно чл. 36, ал. 2 от
ЗА, но не по-малко от една втора от него. Към момента на назначаване на особен
представител на ответника съдът определя и събира от ищеца определеното по посочения
ред възнаграждение на особения представител, което в случая е определено в пълен размер,
съгласно цитираната разпоредба, като въпреки, че делото е с ниската правна и фактическа
сложност и малкия материален интерес, съдът не е ползвал правомощието си да определи
възнаграждение под установения нормативно в ЗА минимум. Или към момента на
определяне на възнаграждението на особения представител, съдът е съобразил напълно
действащата нормативна уредба и предложения минимален размер на адвокатско
възнаграждение от АК Пловдив.
Така определения размер на адвокатско възнаграждение се оспорва на основание
настъпилата промяна в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при което се предвижда по-висок минимум на адвокатското
възнаграждение за дела с материален интерес до 1000 лв., а именно 300 лв., която към датата
на приключване на съдебното дирене и постановяване на съдебното решение е била
действаща, като жалбоподателят твърди, че следва да бъде съобразена, доколкото с крайния
акт поделото съдът се произнася по сторените от страните разноски, съгласно чл. 81 от ГПК.
В дадените задължителни указния в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че процесуалното представителство по
чл. 47, ал. 6 от ГПК, произтича от акт на съда - определение, от който произтича и неговата
представителна власт, като това представителство винаги е възмездно, независимо от изхода
на делото. ВКС разяснява, че възнаграждението следва да бъде разграничено от
отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по
спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК, както и, че ако решението е в полза на
ищеца, в чиято тежест е възложено, то и заплатеното възнаграждение може да бъде
подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.
3
Посочено е също, че размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде
определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в
чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното
възнаграждение за вида процесуална дейност, като няма пречка, при констатирана
фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на
възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за
назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за
законосъобразно и справедливо съдопроизводство.
При така дадените задължителни разяснения, следва да се приеме, че дължимостта на
възнаграждение за особен представител следва да се разграничава от възмездяването на
разноски, което е в предметния обхват на нормата на чл. 248 от ГПК. При произнасянето по
същество с постановеното решение съдът не е допуснал непълнота в частта за разноските.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 81 от ГПК, съдът се произнася по отговорността за
сторените по делото разноски, съобразно крайния изход на делото, а именно това е
постановено с решението, като направените по делото разноски са останали в тежест на
ищеца, с оглед отхвърляне на исковата претенция. Отказът на съда да измени размера на
определеното възнаграждения за особен представител по чл. 47 ал.6 ГПК, не може да
обоснове изменение на решението в частта за разноските, тъй като е извън предмета на чл.
248 ал.1 ГПК, доколкото особения представител е упражнява едно свое лично право – да
иска корекция на определеното възнаграждение и привеждането му в съответствие с
аналогичния хонорар, който би се следвал за реализираната защита, в рамката на договорно
процесуално представителство. (в този смисъл Определение № 240 от 29.11.2016 г. по ч. гр.
д. № 4328 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Определение № 222 от
17.06.2014 г. по ч.пр. д. № 2488/2014 г. на Върховен касационен съд) Жалбоподателят, в
качеството си на назначен от съда особен представител, не обосновава искането си за
изменение на решението, съответно определеното му възнаграждение, с оглед фактическата
и правна сложност на делото, или с оглед неговата продължителност или явяване в съдебни
заседания, каквито и обстоятелства няма по делото, на което се е позовал и районния съд, а
с нарушаване на разпоредбата на чл. 81 от ГПК, каквото не е налице, поради което това
възражение е неоснователно.
Поради изложените съображения съдът приема жалбата неоснователна, а
постановеното определение правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262948/08.06.2021 г., постановено по гр.д. №
3556/2020 г. на Пловдивски районен съд, ХVIII граждански състав, с което е оставена без
уважение подадената от адв. АЛ. ИВ. ОДВ. молба за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на
4
постановеното по делото решение № 260239/26.01.2021 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5