Определение по адм. дело №1517/2024 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 8392
Дата: 7 октомври 2025 г.
Съдия: Константин Григоров
Дело: 20247040701517
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8392

Бургас, 07.10.2025 г.

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

Като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20247040701517 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Е. К. К., [ЕГН], против Заповед № 1394/26.04.2024 г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която е одобрено изменение на Подробен устройствен план – План за застрояване (ПУП-ПЗ) за [УПИ] и [УПИ] в кв. 86 по плана на ЦГЧ, [населено място], ПИ с [идентификатор] и 007079.610.40 по КК на [населено място].

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, тъй като е издадена въз основа на поправено по незаконосъобразен начин Разрешение № 25/23.03.2015 г. за изменение на ПУП-ПЗ по реда на чл.135, ал.3 от ЗУТ. Сочи, че така предложеният проект формално предвижда само надстрояване и пристрояване, но в действителност представлява ново строителство. Намира, че не са спазени изискванията за минимално разстояние през улица, както и че проектът не отговаря на действащия ПУП. По мотиви, подробно изложени в жалбата, иска отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят и заинтересованата страна Ч. Г. Ч., се представляват от процесуален представител, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства.

Ответникът, заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, представляван от процесуален представител намира жалбата за недопустима. Прави възражение за липса на правен интерес от оспорване на Заповед № 1394/26.04.2024 г., тъй като че към имота на жалбоподателя няма намалени отстояния и не се засягат нейни интереси, нито се ощетява, нито се прегражда пълно или частично ползването на имота. В тази връзка иска прекратяване на производството.

Заинтересованата страна К. Н. Р., чрез упълномощен представител, устно и писмено изразява становище, че видно от административната преписка имотът на жалбоподателя се намира през улица спрямо процесните имоти. Следователно той може да бъде засегнат единствено при наличие на намалени отстояния през улица, каквито не се установяват по делото. Посочва, че намалените отстояния следва пряко да засягат имота на жалбоподателя, като в този смисъл цитира и прилага съдебна практика. Намира, че К. не доказва, че с одобрения проект са нарушени минималните отстояния по чл.31-33 от Наредба № 7/2003 г. спрямо нейния имот. Прави извод, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Заинтересованите страни П. Р. М., Г. М. В. и В. Я. В., се явяват лично, сочат липса на правен интерес за жалбоподателя да оспорва заповедта.

Заинтересованите страни Д. Г. В., Б. Я. В., А. М. Р., М. Д. Д., Т. Х. Д., А. Л. Т.-М., П. И. М. и А. А. Х., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Заинтересованите страни С. З. Р., Т. М. Р., Й. М. Т., Д. В. В. и Г. К. З., не се явяват, представляват се от назначения особен представител, който намира, че жалбоподателят, в качеството на собственик, е заинтересовано лице, тъй като е налице непосредствено засягане от предвижданията на подробния устройствен план.

Факти

Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 426, том III, рег.№ 5842, дело № 373/22.12.2011 г. (л.585) жалбоподателят Е. К. и заинтересованата страна Ч. Ч. са собственици на: самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] – апартамент, ведно с прилежащ склад; самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] – ателие за творческа дейност, ведно с прилежащ склад; 25 / 212,75 идеални части самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] – гараж в сграда, с реално ползване на паркомясто №1 и №2. Административният адрес на сградата е [населено място], [улица], ет.4, ап.7, като същата е построена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място].

С оспорената заповед е одобрено изменение на ПУП-ПЗ за [УПИ] и VIII-1467 в кв.86 по плана на ЦГЧ, [населено място], ПИ с [идентификатор] и 007079.610.40 по КК на [населено място], с който се запазва съществуващата сграда в УПИ VIII, с пристрояване и надстрояване към нея, с височина от 4 м., 10 м. до 12 м. и ново застрояване в УПИ VII, свързано със застрояването в УПИ VIII, с височина от 4 м., 10 м. до 12 м., с показатели за застрояване за устройствена зона 5/Ц, съгласно действащ ОУП, както следва: Плътност 80%, Кинт 5.0, Озеленяване мин. 20%, височината до 12 м., посочени в матрица и таблица, съгласно черните, червените и сини линии и надписи върху плана, който е неразделна част от заповедта.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира и съгласно която по проект не е предвидено намалено отстояние през улица. Вещото лице посочва, че по норматив без намаление разстоянието през улица в случая трябва да бъде 8 м. колкото е ширината на улицата, защото сградите по ул. Силистра са разположени на улична регулация. След като се извади от височината на сградата височината на нежилищните етажи в [УПИ], IV-1451,1450 и се предвиди отстъп с 1 м. на височина 10 м., което е направено, то нормативно изискуемото разстояние е изпълнено. Според експертизата с обжалвания проект за имоти УПИ VII и в УПИ VIII не се променя характерът и начинът на застрояване извън законовите рамки. Вещото лице посочва, че със заповедта, предмет на оспорване не са допуснати намалени отстояния по отношение на собствения на жалбоподателя самостоятелен обект, както не са допуснати намалени отстояния и по отношение на поземления имот, в който е изграден този обект. Според експертизата с процесната заповед не се променя характерът, начинът на застрояване, предназначение, ограничаване в режима на застрояване и ползване по отношение на имотите на К..

Съдът счита, че подадената жалба е недопустима поради следните съображения:

Наличието на правен интерес от оспорване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и за съществуване правото на съдебно производство по аргумент от чл.159, т.4 от АПК, за която съдът следи служебно, като липсата й води до недопустимост на оспорването. За производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения с разпоредбата на чл.131 от ЗУТ са лимитативно определени заинтересованите лица. Законът, изрично, изчерпателно и конкретно определя кръга им. Съгласно тази разпоредба заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения, са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – данните от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

В чл.131, ал.2 от ЗУТ е дадена изрична регламентация на хипотезите, при които лицата се считат заинтересовани и в аспекта на всяка една следва да бъде преценен и правният интерес от оспорване за жалбоподателя.

По настоящото дело е безспорно, че жалбоподателят не е собственик или носител на вещни права върху имота, засегнат от одобрения ПУП. Видно от описаните факти имотите, собственост на жалбоподателя са съседни, т.е. не са предмет на ПУП-ПЗ и в този смисъл правният интерес не може да произтече по чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ.

От доказателствата съдът не може да обоснове правен интерес и от разпоредбата на чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ, съгласно която непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана, т.е. заинтересовани са само лицата, засегнати чрез предвиждане на ново свързано застрояване, което в случая не е налице. По делото не се твърди или доказва наличие на свързано застрояване по отношение на имотите на К..

На следващо място не се установява да се допускат намалени отстояния по отношение на собствените на К. имоти, за да е налице хипотезата на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ. Действително се предвижда отстоянието на новата застройка в УПИ VII, към дъното на УПИ и до сградата в УПИ V да е намалено на основание чл.36, ал.1, във връзка с чл.32, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, това обаче не засяга имотите на жалбоподателя.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза с оспорената заповед не са допуснати намалени отстояния по отношение на собствените на жалбоподателя самостоятелни обекти, както и не са допуснати намалени отстояния и по отношение на поземления имот, в който са изградени тези обекти.

Съдът намира искането за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза за неоснователно, тъй като заключението на приетата по делото експертиза е подробно мотивирано, експертът е анализирал представените доказателства, въз основа на които е направил обоснован извод за липса на намалени отстояния по отношение имотите на К..

С оспорения ПУП-ПЗ не се променя предназначението на имотите, които касае, т.е. правен интерес не може да се черпи и от правната норма на чл. 131, ал.2, т.4 от ЗУТ.

Процесните имоти не попадат в сервитут, в защитена територия за опазване на културното наследство или в забрана, охранителна или защитна зона, вкл. такава за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот, а и дори да бе обратното това само по себе си не може да обоснове правен интерес от оспорването за конкретния жалбоподател, т.е. неприложима е и хипотезата на чл.131, ал.2, т.5 от ЗУТ.

От изложеното се налага извод, че оспорващият не е сред лимитирано изброените заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ, поради което не е налице правен интерес от оспорването на процесния индивидуален административен акт. Правен интерес би бил налице, ако с изменението на ПУП са променени начина на застрояването и правилата и нормативите за устройствената зона, намалени отстояния, променено предназначение на имота, ограничения в режима на застрояване и ползване, каквито в случая не са налице по отношение на собствеността на К..

Ответникът, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай на ответника се дължи плащане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на прекратяване на производството, като съдът намира, че с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото. На основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

На основание чл.143, ал.4 от АПК, възнаграждение следва да бъде присъдено и на назначения особен представител на заинтересованите страни С. З. Р., Т. М. Р., Й. М. Т., Д. В. В. и Г. К. З., уведомени по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, представлявани от адвокат Е. Ф. от АК - Бургас. Депозит за този особен представител е внесен от жалбоподателя по сметка на Административен съд - Бургас. в размер на 1 250 лв.

Заинтересованата страна К. Н. Р., представляван от упълномощения адв. М. Б., не е представил доказателства за извършени разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ насроченото за 14.10.2025 г. от 10 ч. открито съдебно заседание по адм.д. № 1517/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. К. К., [ЕГН], против Заповед № 1394/26.04.2024 г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас.

ОСЪЖДА Е. К. К., [ЕГН] да плати на Община Бургас разноски по делото – възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Е. Ф. от АК - Бургас, назначена за особен представител на заинтересованите страни С. З. Р., Т. М. Р., Й. М. Т., Д. В. В. и Г. К. З., сума в размер на 1 250 лв. внесени, от жалбоподателя Е. К. К., [ЕГН] по сметка на Административен съд - Бургас. За плащането да се издаде разходен касов ордер.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1517/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването.

Съдия: