РЕШЕНИЕ
№ 1428
гр. Велико Търново, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110101227 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са по реда на чл.415, ал.1, т.1 , вр. с чл.422, ал.1 ГПК обективно
съединени установителни искове, имащи за предмет претендирани вземания за стойност
на потребена електрическа енергия в жилищен имот и обезщетение за забава в размер на
законната лихва – с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 98а от ЗЕ, вр. с
чл.79, ал.1 , вр. с чл.200, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът в качеството си на краен снабдител- продавач, твърди , че ответникът М.
Д. П. е негов клиент по открита на негово име партида /титуляр на абонатен номер
********** за обект на потребление на електрическа енергия- жилищен имот , находящ се в
гр.*** , улица „***" № * , при което облигационните договорни отношения между страните
са възникнали и са регулирани от ОУДПЕЕ на ,,Енерго – Про Продажби” АД от 2007 г. ,
приети на основание чл. 98 а от ЗЕ от УС на дружеството и одобрени от ДКЕВР. Клиентът
не му е заплатил в предвидените в чл.26, ал.2 ОУДПЕЕ срокове/ 16.09.2024 г.и 15.10.2024
г./ дължимите суми – предмет на издадени фактури за отчетни периоди, както следва: №
**********/23.08.2024 г. - от 11.07.2024 г. до 10.08.2024 г. на стойност 117,36 лева с ДДС ;
№ **********/25.09.2024 г. -от 11.08.2024 г. до 10.09.2024 г. на стойност 136,87 лева с ДДС
– общо 254,23 лева. Неизпълнението на задълженията в срок е породило правото на
обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл.38 от ОУДПЕЕ. Упражняването му е
довело да начислен дълг на ответника в общ размер на 9,43 лева , считано от деня, следващ
срочния падеж на вземанията по всяка фактура, до 08.01.2025 г. Издадена е Заповед за
изпълнение №1719 /30.12.2024 г. за събиране на тези суми по ч.гр.д. № 4222/2024 г. на
ВТРС , но е настъпила хипотезата на чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от ГПК за установяване на
вземанията по исков ред .
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за
1
установено спрямо ответника , че е техен носител , заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, както и да го осъди да му заплати направените
в производството разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК и в с.з. чрез пълномощника си адвокат
Р. П. от ВТАК заявява, че признава облигационното правоотношение между страните, но
оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни по причина, че е погасил
задълженията чрез плащания на 06.06.2025 г. и 14.08.2025 г.
Ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. М. признава
погасяването на задълженията, но тъй-като ответникът не е заплатил разноските по
заповедното и исковото производства , моли да бъде осъден да ги заплати , независимо че
исковете подлежат на отхвърляне, тъй-като е дал повод за завеждане на делото.
Съдът след като прецени събраните доказателства , приема за установено и
обосновава следните правни изводи :
Съществуването на облигационно правоотношение от договорен характер, имащо
за предмет продажба /доставка/ на електрическа енергия и заплащането , регулирано от
публично оповестения текст на ОУДПЕЕ на ,,Енерго – Про Продажби” АД /одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. и публикувани във вестник „Новинар”/, чиято
обвързваща задължителност се извежда от нормите на чл. 98 а от ЗЕ, вр. с чл. 298, ал. 1, т. 2
от ТЗ е признат и документално установен факт.
С факта/ признат и документиран / на заплащане на сумите по фактурите и
претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва , ответникът логически
подразбираемо признава потреблението на електрическа енергия в имота, забавата си /
неплащането на цената му на падежите/ и не спори количествения му обем и
остойностяване.
Плащането след завеждане на делото, разбира се, е правопогасяващ юридически
факт за изискуемите задължения- предмет на заповедта за изпълнение, поради което
исковете за установяването им подлежат на отхвърляне – чл.75, ал.1, пр.1-во, ал.3 от ЗЗД,
чл. 235, ал.3 от ГПК.
Отхвърлянето им обаче/ макар и да няма изрична разпоредба за това / не лишава
ищеца от правото му да иска присъждане на разноските по заповедното и исковото
производства , тъй-като ответникът със забавата си е дал повод за търсене на съдебна
намеса за принудително събиране на вземанията и ако не бе платил след като вече е
потърсена, исковете щяха да бъдат уважени - аргумент от чл.78, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК.
В случая те възлизат общо на сумата от 100 лева – заплатена държавна такса.
Тъй-като ищецът е бил защитаван от юрисконсулт има право на присъждане на
адвокатско възнаграждение, което съдът определя общо в размер на 100 лева / по 50 лева за
двете производства /- чл.78, ал.8 от ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.415, ал.1, т.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК от
2
„ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Варна , бул.“Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс , Кула Г
срещу М. Д. П. , с ЕГН: **********, с адрес: град ***, ул.“***“ № * , искове да бъде
признато за установено , че дружеството притежава вземания за цеиа на потребена
електрическа енергия в жилищен имот , находящ се в гр. ***, ул. “***“ № * по
издадени фактури за отчетни периоди, както следва: № **********/23.08.2024 г. - от
11.07.2024 г. до 10.08.2024 г. на стойност 117,36 лева с ДДС ; № **********/25.09.2024 г. -
от 11.08.2024 г. до 10.09.2024 г. на стойност 136,87 лева с ДДС – общо 254,23 лева, както
и вземане за обезщетение в размер на законната лихва в размер на 9,43 лева,
считано от деня, следващ срочния падеж на вземанията по всяка фактура, до
08.01.2025 г., както и от 08.01.2025 г. до окончателното изплащане на главното парично
задължение – предмет на издадена Заповед за изпълнение №1719 /30.12.2024 г. по
ч.гр.д. № 4222/2024 г. на ВТРС, като неоснователни поради погасяването им след
завеждане на делото.
ОСЪЖДА М. Д. П. , с ЕГН: **********, с адрес: град ***, ул. “***“ № * да
заплати на АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО с фирма „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик, Варна
Таурс Г № 258, с ЕИК: *********, сумата 100/ сто/ лева, представляваща направени по
заповедното и исковото производства разноски, както и сумата от 100/ сто / лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита по тях .
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните .
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3