Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 02.03.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ
на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА
ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №
2482 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по повод искова молба на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК ********* град София,
район Триадица, бул. ”България” № 81, вх. В, ет. 8, с която против С.Д.К. ЕГН **********
***, е предявен по реда на чл. 415 от ГПК иск за установяване вземането, за
което е издадена заповед № 623 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 17.07.2020г. по ч.гр.д.№ 1558 по описа на ДРС за 2020г., а именно:
- 89.31 лева -
незаплатена цена далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер 16633091001
от 28.04.2007г., сключен между С.Д.К. и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД по фактури с №№ **********/08.06.2017г.; **********/08.07.2017г. и
**********/09.08.2017г. за периода 08.05.2017г. – 08.08.2017г., което вземане е
предмет на договор за цесия от
16.10.2018г., сключен между „С.Г.Груп” ЕАД
и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и договор за цесия от
01.10.219г., сключен със „С.Г.Груп” ЕАД
и „ЮБЦ” ЕООД, ведно със законната
лихва от датата на заявлението –
13.07.2020г. /дата на пощенското клеймо/
до окончателното плащане.
Претендират се
разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор. В съдебно заседание не
изразява становище.
Искът е предявен след
успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК и в изпълнение на дадено от
съда указание след връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Основава се на следните
обстоятелства:
Между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и ответника е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16633091001 от
дата 28.04.2017г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер
********** с избран тарифен план VIVACOM i-Traffic XL с месечна абонаментна
такса 27.99 лева. Срокът на договора е 24 месеца, съответно до 28.04.2019г. С
Допълнително споразумение на същата дата ответникът е добавил нова мобилна
интернет услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix
30 с месечен абонамент 15.80 лева. Срокът на споразумението е 24 месеца,
съответно до дата 28.04.2019г. С нов договор от дата 28.04.2017г. ответникът е
добавил и друга мобилна услуга за мобилен номер ********** при условията на
тарифен план VIVACOM i-Traffic XL с месечна абонаментна такса 27.99 лева.
Срокът на договора е 24 месеца, съответно до 28.04.2019г. Въз основа на
договорите за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
1663309100L са издадени фактури с номера **********/08.06.2017г.,
**********/08.07.2017г., **********/09.08.2017г., за периода от 08.05.2017г. до
08.08.2017г. (подробно описани), като по делото се претендира обща сума от
89.31 лв. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за
три последователни отчетни месеца - за месец 6, 7 и 8/2017г. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. Абонаментът е деактивиран на 10.08.2017г., в съгласие с
клаузите на договора. Периодът на заплащане на услугите е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Ищцовото дружество
предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия
от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК
*********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания
по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК”
ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани
в Приложение № 1 от договора.
Искът е с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 от ЗЗД и по него ищецът
носи тежестта да докаже сключен договор, потребени услуги и тяхната стойност; сключени
договори за цесия и надлежно уведомяване от предишните кредитори на
длъжника.
С влязло в сила
определение № 260521 от 02.11.2020г. искова молба с вх.№ 261834 от 21.09.2020г.
е върната в частта относно първоначално предявения иск и за сумата от 23,48
лева – мораторна лихва за забава за периода от 28.08.2017г. до 01.04.2020г. и
производството по делото в тази му част е прекратено, като е обезсилена заповед
№ 623 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.07.2020г. по
ч.гр.д.№ 1558 по описа на ДРС за 2020г. в частта относно сумата от 23,48 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 28.08.2017г. до 01.04.2020г.
Ищецът прави искане за
постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Налице са предпоставките
по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. Ответникът,
след като препис от исковата молба му е връчен по реда на чл. 46 от ГПК, не е
представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не е се явил в първото
заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на
страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в
заседание, 5. исковете вероятно са основателни, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед горните
констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
В резултат от изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноските в заповедното производство, съответно на признатата за дължима сума,
в размер на 19,80 лева държавна такса /от внесената такса от 25 лева/ и 40 лева
възнаграждение за процесуално представителство /от присъдените в това
производство 50 лева/, както и разноските в исковото производство в размер на
25 лева държавна такса и 142,53 лева адвокатско възнаграждение /от общо
платеното 180 лева за двата първоначално предявени иска/.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1
от ГПК, че С.Д.К. ЕГН **********
***, дължи на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК ********* град София, район Триадица, бул.
”България” № 81, вх. В, ет. 8, следната сума, за която е издадена заповед № 623
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.07.2020г. по
ч.гр.д.№ 1558 по описа на ДРС за 2020г., а именно:
- 89.31 лева - незаплатена цена далекосъобщителна
услуга по договор с клиентски номер 16633091001 от 28.04.2007г., сключен между С.Д.К.
и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД по фактури с №№
**********/08.06.2017г.; **********/08.07.2017г. и **********/09.08.2017г. за
периода 08.05.2017г. – 08.08.2017г., което вземане е предмет на договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „С.Г.Груп”
ЕАД и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД и договор за цесия от 01.10.219г., сключен със „С.Г.Груп” ЕАД и
„ЮБЦ” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 13.07.2020г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.Д.К. ЕГН ********** ***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК ********* град
София, район Триадица, бул. ”България” № 81, вх. В, ет. 8, разноските в заповедното производство в размер на
19,80 лева държавна такса и 40 лева възнаграждение за процесуално, както и
разноските в исковото производство в размер на 25 лева държавна такса и 142,53
лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕПИС да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ :