№ 1715
гр. Плевен, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20254430104137 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Х. П. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си, Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр.
София, бул. „Александър Стамболийски“ 125, представлявано от Д. М. М. –
Управител, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р- н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул.
Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от
***, в която се твърди следното : на 19.12.2021г. между ищеца и ответника е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №1101408,
съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 800лева. Посоченият годишен процент
на разходите е в размер на 49.93%.
В чл.5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от ,,Мултитюд Банк” в полза на Дружеството
ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е
посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението
за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като
усвоил сумата от 800 лв., Х. П. М. с ЕГН: **********установил, че освен
заемната сума от 800лв., са начислили такса за обезпечение с поръчителство -
услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на
343.04лв.
Счита процесния договор за недействителен поради следните причини:
дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за
кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е
задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено
1
като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде
одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването,
каквото се явява всъщност. Твърдим, че договорът не е подписан нито с
квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва
съгласие. Твърдим, че доверителят ми не е подписвал договор за
поръчителство, както и че такъв не му е бил представян. Смята, че процесният
договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е
спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за
допълнителна услуга. Твърдим, че договорът е недействителен по смисъла на
чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не
съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран
същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в 49.85%,
но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо договорът е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място е посочен
грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като
разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните
причини. Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за
кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително
възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във
връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.
Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не
отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски
стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г,
ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.Счита,
че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство,
несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването
на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска
за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР по
процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по
договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените
в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените
такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до
2
недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“В решение По дело
C‑714/22 спредмет преюдициалнозапитване, отправенонаоснованиечлен 267 ДФЕС от Софийски районен съд
(България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член
3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява:„…посочването
на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща
се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“„…член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница“Целият договор за потребителски кредит
следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него
клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора;
начисляването на такса за допълнителна услуга – гарант, чийто размер не е
включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме
клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки
изключително висока такса за допълнителна услуга.
Счита договора за потребителски кредит за недействителен на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.Считаме клаузата на чл.5 от договор за
предоставяне на потребителски кредит № за нищожна, като неравноправна по
смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2,
чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договор за потребителски кредит №1101408, сключен между
страните, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.,
евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
Претендира направените по делото разноски.
В срок е депозиран писмен отговор чрез юркс.Г.Г., с който искът се
оспорва, като са наведени подробни доводи. Твърди се, че чл.5 от договора не
е нищожен, както и че не е налице нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК.
3
В о.с.з. страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е, че на 19.12.2021год. между страните е сключен договор за
предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние № 1101408, по силата
на който ответникът, в качеството на заемодател, предоставил на ищеца, в
качеството на заемател, сумата от 800лв., с посочен ГПР – 49,93%.
По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД:
Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща
Годишния процент на разходите по процесния договор.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на
разходите /ГПР/ е посочен в размер на 49,93%. Посоченият размер на ГПР не
съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Ако при изчислението на ГПР по процесния договор
за заем се включи и неустойката, то ГПР ще надвиши максимално
регламентирания в закона. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за
заплащане на неустойка в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от
договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на
разходите, са нищожни. От приетото заключение на ВЛ В.В. /л.42 и сл. от
4
делото/ се установява, че при изчисляване на ГПР по процесния договор в
размер на 49,93 % са включени главница и лихва, без да е включена такса за
предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 343,04 лв. При
съобразяване на компонентите за изчисляване на ГПР : размер на кредита -
800,00 лв., усвоен еднократно на 19.12.2021 г., сума на договорената лихва:
40,96 лв., такса за непредоставяне на гаранция (поръчителство): 343,04 лв.,
ГПР е 2 304,31 %.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Предявеният иск следва да се уважи.
По отношение разноските по делото : в полза на ищеца следва да се
присъди внесената държавна такса в размер 50лв. и разноски за вещо
лице – 200лв.
Няма представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар и такъв не
следва да се присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.22 вр. чл.11 т.10 и чл.19 от ЗПК вр. чл.26
от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на договор за предоставяне на финансови
услуги/заеми/ от разстояние № 1101408 от 19.12.2021год., сключен между Х.
П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с пълномощник Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр.
София, бул. „Александър Стамболийски“ 125, представлявано от Д. М. М. –
Управител, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р- н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. Александър
Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н
„Младост“ ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9,
ап. офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на Х. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, с пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ 125,
представлявано от Д. М. М. – Управител, разноски по делото в общ размер
250лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6