Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
04.08.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 7045 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 34605 от 08.02.2019г. по гр.д. № 19980/2018г.
Софийски районен съд, 140 състав признал за установено по предявения от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, срещу Б.Н.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 200 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1 977.13 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в
това число и цена за дялово разпределение) за периода от м. 05.2014г. до м.
04.2017г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „******, аб. № 090142, ведно със
законната лихва, считано от 17.11.2017г. (датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение) до погасяването, и отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 239 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 16.09.2015г. до 07.11.2017г. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 605.85 лв.,
представляваща разноски в исковото и в заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – нарушение на
материалния закон. Като се позовава на неотносими към процесния период Общи
условия от 2002, 2005 и 2008г. въззивникът поддържа, че с клаузата на чл. 32,
ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, в който купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми – 30-дневен след изтичане на периода, за който
се отнасят. С изтичането на последния ден от месеца ответникът изпаднал в
забава за плащане. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение
в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените
акцесорни искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Б.Н.С. не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“
ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 1 977.13 лв., от които 1 898.15 лв. – главница, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2014г. – м. 04.2017г. в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „******, аб. № 090142, и 78.98 лв. –
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за същия период,
и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 239 лв., от които 225.76 лв. – лихви за забава в плащането на цената на
топлинната енергия за периода 16.09.2015г. – 07.11.2017г., и 13.24 лв. – лихви за
забава в плащането на цената на услугата дялово разпределение за същия период.
За вземанията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр.д. № 81559/2017г. на СРС, 140 състав.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните отхвърлителни
части.
За да отхвърли акцесорните искове за лихви районният съд е приел, че
съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 12.03.2014г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството, като съгласно 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията, установени след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки. Ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на
сметките за процесните задължения на интернет страницата си, поради което съдът
приел за недоказан факта на изпадане на ответника в забава.
При тези мотиви на първоинстанционния съд видно е, че въззивната жалба не
съдържа нито един довод във връзка с правилността на изводите в атакуваното
решение. Цитираните общи условия от 2002, 2005 и 2008г., на които се позовава
въззивникът, са неотносими към процесния период. В този смисъл жалбата е
бланкетна - в нея не са релевирани никакви конкретни оплаквания за неправилност
на изводите на районния съд. Наведен е довод за неправилност, нямащ връзка с
мотивите на СРС за отхвърляне на исковете и напълно неотносим за спора.
Въззивният съд намира, че при постановяване на първоинстанционното решение в
атакуваните части не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, поради което и съобразно чл. 269 ГПК няма правомощието да провери
правилността на решението, а следва да го потвърди в същата част на основание
чл. 271, ал. 1 ГПК.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34605 от 08.02.2019г., постановено по гр.д. № 19980/2018г. на
Софийски районен съд, 140 състав в
обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
срещу Б.Н.С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
общо 239 лв., от които 225.76 лв. – лихви за забава в плащането на цената на
топлинната енергия за периода 16.09.2015г. – 07.11.2017г., и 13.24 лв. – лихви
за забава в плащането на цената на услугата дялово разпределение за същия
период.
В необжалваните части решението по гр.д. № 19980/2018г. на Софийски районен
съд, 140 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Б.“ ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.