Р
Е Ш Е
Н И Е № 3995
гр. Пловдив, 22.11.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди и осемнадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1781 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
чл. 34 от ЗС в първа фаза на
делбата. Образувано е по искова молба,
постъпила от М.В.А.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез
адв. А. против Т.В.Г., ЕГН: ********** с адрес:
*** за допускане до делба
между страните на следния недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ИД № 56784.540.509.4.20 съгласно
КК на П., с адрес: Пловдив, ж.к. „Т.” бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
намиращ се в сграда № 1, построена в ПИ №
56784.540.509 по КК на Пловдив /общинско дворно място/, с предназначение: жилище, състоящо се от: две
стаи, кухня, баня- клозет, антре,
със застроена площ от 56.61 кв.
м., ВЕДНО с прилежащите към
това жилище: изба № 21 с площ от 3.99 кв. м., както и 2.367 % ид. части от общите
части на сградата и от правото
на строеж върху държавното /общинско/ место на сградата, при
съседни СО /съгласно схемата, издадена от СГКК-
Пловдив/: на същия етаж- няма,
под обекта- ап. с ИД 56784.540.509.4.16, над обекта: ап. с ИД
56784.540.509.4.24, при квоти
от по 1/2 ид. част за
всеки от тях.
В исковата молба се твърди, че
страните са наследници-деца на М.
Т. К., починала на **.**.****
г., която приживе е била собственик на заявения имот
и в резултат на наследственото правоприемство между тях е възникнала
съсобственост върху имота при равни права.
В
предоставения срок за отговор ответницата оспорва иска, като твърди, че е
единствен собственик на имота, тъй като е придобила собствеността върху него в
резултата на упражнявано давностно владение в периода
от **** г. до **.**.**** г. Оспорва да е имала уговорка между страните в
жилището да продължи да живее тя, тъй като ищцата неможе да го ползва, както и,
че последната е отправяла искане за предоставяне на възможност за ползване на
притежаваната от нея част , но и е било отказано. Твърди, че приживе наследодателката е има желание това жилище да остане на
ответницата, а ищцата да получи друго и лихвоточки.
След нейната смърт това се осъществило. Ищцата е приела това решение и е
заявила, че ответницата следва да се грижи за имота, тъй като е неин. По тази
причина ответницата поела всички задължение за имота, включващи и тези на наследодателката, разходи и подръжка.
Като взе предвид събраните
по делото доказателства съдът намира от фактическа страна следното.
От представените писмени доказателства –договор от **.**.****
г.;схема № **-*****/**.**.**** г. е видно, че
собствеността върху заявения за делба имот е придобита през **** г. от М.
Т. К..
От приложеното удостоверение за наследници от **.**.**** г. е видно, че
след смъртта си през **** г. М. К.е оставила като наследници-М.А. и Т.Г.-страни
по делото.
От представените приходни квитанции(на лист 29-31 от делото) е видно, че в
периода ****-**** г. на името на ищцата е била декларирана притежавана идеална
част от имота, за което на същата са начислявани задължения по ЗМДТ.
От показанията на свидетелката Д., без родство, се установява, че от ****
г. ищцата не е ползвала имота. В него живее ответницата. Наследодателката
К. имала намерение да остави имота на дъщеря си Т., като в замяна М. получи
друг имот и лихвоточки от жилищноспестовен
влог.
От показанията на свидетеля И., живеещ на съпружески начела с ответницата,
се установява, че ответницата живее в имота, а ищцата не го обитава от **** г.
До есента на **** г., когато А. поставила въпроса за уреждане на отношенията между сестрите по отношение на
апартамента, като претендирала собствеността върху половината, отношенията
между страните били добри. След това до **** г. отношенията били влошени. През ****
г. сестрите се срещнали по повод неплатени задължения за имота, за които е било
образувано изпълнително дело срещу тях. От **** г. отношенията се подобрили и
сестрите се виждали всяко лято. В имота са извършвани множество ремонти и
подобрения, със знанието и без противопоставянето на ищцата. Тя не е
предоставяла средства и не е заплащала разходи за данъци, поддръжка и
консумативи.
От показанията на свидетелката А., свекърва на ищцата , се установява, че
след женитбата си М. напуснала имота, като в него останала да живее Т.. След
смъртта на майка и посещавала жилището, защото имала ключ от него. Няколко
години по-късно нямала достъп. През **** г. ищцата се срещнала с ответницата в
апартамента на свекърва си и поискала достъп до общия имот, но тя не и дала
ключ. Всяка година, когато ищцата се прибере от чужбина посещава сестра си и
коментира въпроса с имота.
От показанията на свидетеля А., свекър на ищцата, се установява, че след
женитбата си М. напуснала делбения имот. След смъртта
на майка си тя посещавала имота, но след това се сменила бравата и тя нямала
ключ. При срещата между сестрите в апартамента свидетеля М. поискала достъп до
имота, тъй като имала дял и държала на него, но сестра й и отказала да даде
ключ. Ищцата си идва от чужбина всяка година.
Предвид установените данни съдът намира от правна
страна следното.
Не се спори
по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че имота
първоначално е придобит през **** г. от наследодателката
на страните М. К., която починала през **** г., както и, че след смъртта си тя
оставила двама наследници-страните по делото. Предвид това съдът намира за доказано
придобиването на собствеността върху имота от страните по делото при равни
права на основание наследствено правоприемство от
майка им М. К.. В тази връзка следва да се отбележи, че дори наследодателката да е извършила приживе разпределение на
притежаваното от нея имущество между децата си, то би имало значение към
определяне притежанието на правото на собственост върху имота само ако е
облечено в съответната правна форма. Тъй като доказателства в тази насока не са
представени тези твърдения не следва да се обсъждат.
Няма спор и
противоречие в събраните гласни доказателства по отношение на момента, в който
ищцата е престанала да обитава имота-**** г. и факта, че след смъртта на наследодателката К. и до момента имота се ползва изцяло от
ответницата, като ищцата няма ключ от него от към **** г. Съобразно тези факти
и разпоредбата на чл. 68 от ЗС следва да се приеме, че от **** г. ответницата
се явява владелец на притежаваната от нея ½ ид.
част от имота и държател на притежаваната от сестра и друга такава. Тъй като
същата отправя възражение за придобиване по давност на частта на другия съделител, е необходимо да докаже промяна на намерението си
по отношение на другата половина от имота от дължане в своене,
което да е демонстрирано по отношение на другия съделител
и трети лица в период от 10 години, по аргумент на чл. 79, ал. 1 от ЗС. С оглед
установените данни, че от **** г. ищцата няма достъп до имота и такъв и е
отказан от сестра й следва да се приеме, че от този момент последната е
демонстрирала по отношение на А. намерението си да владее и нейната половина.
От този момент до **.**.**** г. действително са изтекли десет години. Следва
обаче да се има предвид, че владението е било смущавано на няколко пъти-през ****
г.; **** г., както и всяка година след това. Същевременно ответницата не е
демонстрирала намерението си да свои притежаваната от сестра и идеална част от
имота пред трети лица, за което свидетелства факта, че в процесния
период и към ****г. пред Община Пловдив имота се води като собствен и на А. и
определените и данъчни задължения се заплащат.
Ето защо
съда намира, че възражението за придобиване по давност от Г. на частта от имота
на А. е недоказано и това налага имота да се допусне до делба между страните
при равни квоти.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА по отношение на
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ИД № 56784.540.509.4.20
съгласно КК на П.,
с адрес: П., ж.к. „Т.” бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
намиращ се в сграда № 1, построена в ПИ №
56784.540.509 по КК на П.в
/общинско дворно място/, с предназначение: жилище, състоящо се от:
две стаи, кухня, баня- клозет,
антре, със застроена площ от 56.61 кв. м., ВЕДНО с прилежащите към това жилище: изба
№ 21 с площ от 3.99 кв. м., както и 2.367 % ид. части от
общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавното
/общинско/ место на сградата, при
съседни СО /съгласно схемата, издадена от СГКК-
Пловдив/: на същия етаж- няма,
под обекта- ап. с ИД 56784.540.509.4.16, над обекта: ап. с ИД
56784.540.509.4.24, КОЯТО
ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ:
М.В.А., ЕГН: ********** с адрес: ***, и Т.В.Г., ЕГН: ********** с адрес: *** ПРИ КВОТИ: от по ½
ид. част за всяка от тях.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
След влизане на решението в сила делото да се докладва за предприемане на
действия по подготовка на производството във втора фаза на делбата.
СЪДИЯ: /п/ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: РМ