Определение по гр. дело №24560/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 44328
Дата: 24 октомври 2025 г. (в сила от 24 октомври 2025 г.)
Съдия: Владимир Станчев Кънев
Дело: 20251110124560
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44328
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20251110124560 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.
№ 5166/2025 г., по описа на СРС, 38 състав е издадена заповед за изпълнение
срещу ответника Б. С. Т.. Сочи, че ответникът, в качеството му на собственик,
е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от ищеца и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Изтъква, че
съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна
енергия в рамките на процесния период, като не е погасил задълженията си.
Поддържа, че сградата – етажна собственост, в която се намира имота на
ответникът, е сключил договор за извършване на услугата дялово
1
разпределение на топлинна енергия с „ДАЛСИЯ“ ООД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138 б от ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 22, ал. 2 клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец.
Заявява, че претендираната сума, представляваща стойността на
услугата дялово разпределение, е дължима по издадени фактури от ищцовото
дружество във връзка с потреблението на топлинната енергия от клиента през
процесния период, като последната е включена към сумата по извлечение от
сметки и по този начин е формирана крайната цена на иска по главницата.
Твърди, че върху сумата за услуга „Дялово разпределение“ е начислена лихва
до датата на изготвяне на извлечението от сметки, като последната сума е
прибавена към лихвата, начислена за потребената топлинна енергия и по този
начин е формирана крайната цена на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поддържа, че основанието по отношение на претенцията за цена на
услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода ОУ,
където в чл. 22, ал. 2 е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна
енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно
„Топлофикация София“ ЕАД, стойността на услугата.
С исковата молба е предявен следния петитум:
„да постановите решение, с което да признаете за установено по
отношение на Б. С. Т., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 439,40
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.07.2021 г. – м.02.2022 г., ведно със законната лихва от
29.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 132,41 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 23.01.2025 г.,
както и сума за дялово разпределение за периода от м.01.12.2021 г. –
31.12.2021 г. в размер на 1,80 лева – главница, ведно със законната лихва от
29.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 0,65 лева –
мораторна лихва за периода от 15.02.2022 г. до 23.01.2025 г. като претендира и
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – Б. С. Т..
Твърди, че е допусната грешка свързана с плащането на процесния имот.
Поддържа, че за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. сметките са
заплащани посредством директен дебит чрез банка ДСК от ответницата, която
2
работи в ДСК. Заявява, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.04.2022 г. е
заплатил сметките за топлинна енергия при нотариална сделка за продажба на
процесния имот, като представил платежните документи на купувача, заедно с
всички други изискуеми платежни документи за ток, вода и членски внос към
ЕС. Посочва, че не е направила копия на тези платежни документи. Намира
исковата претенция за неоснователна.
Моли съда за отхвърляне на предявените искове.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
Конституира трето лице на страната на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД. Да се
уведоми.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание. НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 20.02.2026г., от 10:20 ч., за която дата и час да се
призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3