Решение по адм. дело №1442/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР вр. чл. 126 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на И Х. К., В. А. Г., М. Х. К., всички представлявани от адв. А. П. от ВАК, против Заповед № 18-2625/26.03.2025 г., издадена от Началника на СГКК - Варна, с която е отказано изменение по реда на чл. 54 от ЗКИР на кадастралната карта и на кадастралните регистри /КККР/ на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на североизточната граница на [ПИ].

В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен. Сочат, че от придобиването през 2001 г. до откриване на производството пред ответника притежаваният от оспорващите ПИ 10135.2508.1252 е ограден от всички страни и неговите фактически граници не са променяни и съществуват на място. Като основание да поискат откриване на производство по реда на чл. 54 от ЗКИР е установено при справка несъответствие между нанесената в актуалната кадастрална карта на [населено място] североизточна граница на техния имот със съседния му ПИ 10135.2508.1119. Целта на производството е общата граница между двата имота да бъде коректно нанесена в съответствие с КП на м-ст „   “ [населено място] от 1973 г. и представения документ за собственост като за тяхна обща граница бъде приета съществуващата на място подпорна стена, във връзка с което за законосъобразното провеждане на производството на органа е представен проект за изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР. Едно от оплакванията в жалбата е, че В. А. Г. и М. Х. К. не са надлежно уведомени за издадената Заповед № 18-2625/26.03.2025 г. от Началник СГКК – Варна. Оспорва се основният довод на ответника за наличие на спор за материално право между заявителите и собствениците на ПИ 10135.2508.1119, което е основание за постановяване на отказ за извършване на исканото изменение. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК – постановена е при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Изложени са подробни съображения. В съдебно заседание тримата оспорващи се представляват от общия си процесуален представител – адв. А. П., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът Началникът на СГКК-Варна – редовно призован, не се явява представител. В депозирано писмено становище оспорва жалбата, излага доводи че е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни Й. В. А. и С. И. С., представлявани от адв. В. С., оспорват жалбата. В хода на съдебното производство, в т.ч. и в пледоарията по същество на спора, изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената заповед. Намира за правилен извода на Началник СГКК – Варна, че между собствениците на двата поземлени имота, чиято обща регулационна граница е предмет на исканото изменение, съществува спор за материално право. Съответно, правилно органът е отказал да нанесе в КК на [населено място] исканото изменение. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски, за които представя списък.

Заинтересованата страна – Община Варна, се представлява от гл. ю.к. М. М., която пледира за решаване на спора съобразно събраните по делото доказателства.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, в законоустановения срок, за тримата оспорващи – И. Х.. К., В. А. Г. и М. Х.. К., е налице правен интерес и активна легитимация за оспорването, тъй като производството пред СГКК е инициирано по тяхно заявление.

От представените по делото доказателства се установява, че заинтересованите страни - Й. В. А. и С. И. С., са собственици на ПИ 10135.2508.1119, който е съседен на имота на жалбоподателите в местност „   “ на [населено място] и е засегнат от исканото изменение на КК. Доказват вещните си права върху имота с приложения на л. 15 от преписката Нотариален акт № 28, том IV, рег. № 3978, дело № 526 от 08.08.2023 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 529.

Община Варна също е заинтересована страна в производството пред ответника, както и в настоящото съдебно производство на основание т. 13 от §1 на ДР на ЗКИР като собственик на ПИ 10135.2508.9540, който е публична общинска собственост с начин на трайно ползване – за второстепенна улица.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. (л. 61 от преписката) е одобрена КК и КР за територията на административен район "Приморски" – Варна (без територията на к.к. „Златни пясъци“, приморски парк „Салтанат“ и морска градина „Горчивата чешма“), от Изпълнителния директор на АГКК. Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 100/2008 г. (л. 62 от преписката).

На 07.06.2024 г. е депозирано заявление от И. Х.. К., В. А. Г. и М. Х.. К. за изменение на кадастралната карта и регистри за имоти с идентификатори 10135.2508.1252, 10135.2508.1119 и 10135.2508.9540. За целите на производството на ответника е представен проект за изменение на КК и обяснителна записка. Съгласно последната, предмет на изменението е „поправка на североизточната кадастрална граница на ПИ 10135.2508.1252 по КК на район „Приморски“, [населено място], община Варна, област Варна във връзка с провеждането  в съответствие със заснетата на място материализирана граница и с документа за собственост“. Констатираното несъответствие в местоположението на тази граница на имота на заявителите по документ за собственост и по КК е посочено в обяснителната записка като основание за искане да се измени КК на [населено място] по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Засегнати от исканото изменение са ПИ 10135.2508.1119 - собственост на Й. В. А. и С. И. С., и ПИ 10135.2508.9540 - общинска улица.

Изготвено е удостоверение № 25-144469 от 30.05.2024 г. за приемане на проект за изменение на КККР. Съгласно скица проект към удостоверението, с изменението се променят границите на съществуващи обекти: ПИ 10135.2508.9540 с площ от 1128 кв.м., данни след промяната - площ 1125 кв.м.; ПИ 10135. 2508.1252, преди промяната с площ от 989 кв.м, след промяната площ 1063 кв.м.; ПИ 10135. 2508.1119, площ преди промяната 2009 кв.м., след промяната 1938 кв. метра.

На заинтересованите лица е съобщено за откриване на административното производство с уведомление на осн. чл. 26, ал.1 от АПК като им е дадена възможност да се запознаят с проекта и да депозират възражения. Уведомлението, адресирано до заинтересованите лица Й. В. А. и С. И. С. е получено от техен пълномощник на 14.10.2024 година. На 18.10.2024 г. същите са депозирали пред Началник СГКК – Варна възражение вх. № 05-12099 без да излагат в него конкретни мотиви.

На 26.03.2025 г. е издадена Заповед № 18-2625, с която на осн. чл. 51, ал. 1, т.2, чл. 54, ал.4, вр. чл. 54, ал. 1 и ал.2 от ЗКИР и чл. 56, ал. 11, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. е отказано изменение на кадастралната карта и регистри на [населено място], относно поземлени имоти ПИ 10135.2508.9540, ПИ 10135.2508.1252 и ПИ 10135.2508.1119 с цел коректното отразяване на североизточната граница на ПИ 10135.5504.1252, съгласно проект за изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР. Административният орган е приел, че постъпилото изменение е по реда на чл. 54 от ЗКИР, състоящо се в изменението на границите на три имота. В мотивите на оспорената заповед ответникът посочва, че постъпилото на 18.10.2024 г. възражение от собствениците на ПИ 10135.2508.1119 е индиция за наличие на спор за материално право между тях и заявителите, което е основание за постановяване на отказа.

С оглед изясняване на релевантните за спора факти по делото е допусната и приета СТЕ с.д. № 15850/2025 година. Вещото лице е установило кои са кадастралните и регулационни планове, действали назад във времето, в чийто предмет попадат процесните имоти – КП на местност „Крайбрежието“ от 1956 г.; КП на „Франга дере до Домуз дере“ [жк] от 1973 г.; КП на СО „Сотира“ (с корекции), одобрен със Заповед № РД-02-14-417/06.03.2000 г.; ПУП-ПРЗ, одобрен с решение на Общ.С 1725-613,04.2005 г. за СО „Сотира“; ПНИлан на новообразуваните имоти на СО “Сотира“, одобрен със Заповед РД-07-7706-204/08.08.2007 г. на Областен управител на обл. Варна. Посочва, че Кадастралната карта на район „Приморски“ е одобрена със заповед РД-18-92/14.10.2008 година. Последният разработен и действащ за имотите план е ПУП-ПРЗ за УПИ XXXVIII-560,899,599 и УПИ XXXIX- 599 от кв. 27, одобрен със Заповед № Г-276/13.08.2008 г., копие от която е приложено към заключението по експертизата (л. 140 и 141 от делото). Установено е с експертизата, че границите на засегнатите от исканото изменение имоти, съгласно действащия за тях ПУП, са съобразени с предходно действащия кадастрален план на СО „Сотира“, одобрен със заповед № РД-02-14-417/06.03.2000 г. с корекции (Скица № 1 – л. 142) и с ПНИ на СО “Сотира", одобрен със заповед РД-07-7706-204/08.08.2007 г. на Областен управител на обл. Варна. Границите на урегулираните имоти са съобразени с кадастралните граници по актуалния действащ кадастрален план с изключение на уличната регулация, приложена за имот с идентификатор 10135.2508.1119. На Скица № 2 (л. 143) към експертизата вещото лице е изчертало с черни линии имоти №№ 560, 899 и 900 от КП/2000 г., действащите за имотите УПИ XXXVIII-560,899,599 и УПИ ХХХIII-900 от кв. 27 и със зелен щрих – границите на имоти с идентификатори №№ 10135.2508.1119 и 10135.2508.1252, съгласно действащата кадастрална карта от 2008 година. На комбинирана Скица № 3 вещото лице, при съобразяване на титулите за собственост на жалбоподателите и на заинтересованите страни, е онагледило в цвят границите на процесните имоти: със зелени линии е изчертан имота, описан в НА № 60/2001 г., от КП от 1970г., собственост на М. Х.. К., В. А. Г. и И. Х.. К.; с черни линии е изчертан имота, описан в НА № 112/2023г., от действащата кадастрална карта, собственост на С. И. С. и Й. В. А.; със сини линии е изчертана измерената от експерта съществуваща подпорна стена, която се явява материализираната на място граница между ПИ 10135.2508.1252 и ПИ 10135.2508.1119 (снимки на подпорната стена на л. 138 от делото); с червени линии е изчертана границата между имотите, съгласно представения проект за изменение на КК. Видно от отговора на поставения въпрос № 7, вещото лице е установило разлики от порядъка на 1,47м. до 2,18 м. - стойности по отношение на североизточната граница на ПИ 10135.2508.1252, респективно югозападната граница на ПИ 10135.2508.1119, а от контролното измерване 1,25м. до 1,04м.. Посочва, че тези стойности са над допустимите, съгласно чл.83 от Наредба РД- 02-20-5/15.12.2016 година. След запознаване с действалите за процесните имоти планове вещото лице е установило, че в КП „Крайбрежието“ от 1956 г. няма нанесена подпорна стена. В изработените по-късно кадастрални планове - КП на „Франга дере до Домуз дере“ [жк] от 1973 г. и КП на СО „Сотира“ (с корекции), одобрен със Заповед № РД-02-14-417/06.03.2000 г. между двата имота е нанесен условен знак за откос, овраг, скат, т.е. за наличие на естествена теренна форма, а не за подпорна стена. По същия начин – като естествена теренна форма, е нанесена границата между двата имота и в действащия за тях ПУП-ПРЗ, одобрен с решение на Общин. Съвет - Варна № 1725-6 от 2005 година. Вещото лице е извършило проверка в район „Приморски“, при което е установено, че до 2006 г. в кметството няма съставяни протоколи за откриване на строителна линия за огради между ПИ 10135.2508.1252 и ПИ 10135.2508.1119.

В съдебно заседание вещото лице поддържа становището си, че съществуващата на място подпорна стена (бетонова) се явява материализираната на място граница между ПИ 10135.2508.1252 и ПИ 10135.2508.1119. Тя е с височина над 2,00 м. като на места варира от 2,20 м. до 2,50 метра. В различни участъци е различна и дебелината на стената – от 0,75 м. на места до 1,20 м. на други места. Откъм имота на жалбоподателите (ПИ 1252), където вече има изградена сграда, има контрафорси на разстояние приблизително 10 метра. „Короната“ (най-високата част) на подпорната стена е почти на едно ниво с терена на по-високо разположения имот - ПИ 10135.2508.1119. Пояснява, че по повърхността на подпорната стена има монтирани (бетонирани) метални тръби, между които има опъната оградна мрежа, която на места е нарушена/разкъсана. Изразява предположение, че колчетата, върху които е опъната мрежата, са бетонирани едновременно с построяване на самата подпорна стена. Сочи, че при че материализираната граница (подпорна стена) между двата имота не съответства на положението по кадастралната карта. С исканото изменение границата между процесните имоти се измества навътре към имота на заинтересованите страни - ПИ 10135.2508.1119.

Съдът кредитира заключението на в.л. в относимите части, като обективни и компетентно дадени.

В хода на производството от страните са представени титули за собственост, удостоверяващи вещните им права върху имотите, засегнати от исканото изменение. С писмо с.д. № 14683/12.09.2025 г. от Дирекция „ Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при Община Варна са представени копия от РП на ПУП-ПРЗ на СО „Сотира", одобрен с Решение 1725-6, прот. 26/13.04.2005г. на ОС - Варна, копие от КП на местност „Сотира" от 2000г. с разписни листи към същия, копие от КП на „Франга дере до Домуз дере" -1973г. с разписни листи, копие от КП на [населено място] - 1956г. с разписни листи в частта на ПИ 10135.2508.1252, ПИ 10135.2508.1119, ПИ 10135.2508.9540 от КК на [населено място]. Същите са приложени към доказателствата по делото от лист 88 до лист 107.

Представена е на л. 47 от делото нотариално заверена декларация от 21.08.2001 г., подписана от М. Д. Н. – бивш собственик на имот пл. № 899 и 560 (понастоящем ПИ 10135.2508.1119), с която декларира съгласието си собствениците на имот пл. № 900 (понастоящем ПИ 10135.2508.1252) - съседен на нейния, „да построят ограда на общата граница на двата имота като при това възстановят рушащата се подпорна стена“. Представено е и Разрешение за строеж № 185/ 21.09.2001 г., с което е разрешено на М. Х.. К., В. А. Г. и И. Х.. К. – собственици на НПИ № 900 в местност „Сотира“ изграждане на ограда с плътна част до 0,60 м. и ажурна част с обща височина до 2,2 м. в НПИ № 900 към съседен [имот номер] и към улицата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Не е спорно между страните, че за територията, в която попадат процесните ПИ 10135.2508.1252 и ПИ 10135.2508.1119, е налице одобрена кадастрална карта. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР измененията на кадастралната карта и регистри се извършват от СГКК по местонахождение на имотите, от което следва извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 1 от АПК.

Актът е издаден в писмена форма и със съдържание, отговарящо на изискуемото по чл. 59, ал. 2 от АПК - в оспорената заповед и в преписката се съдържат фактическите и правни основания за издаването му.

Съгласно действащата правна уредба, одобрените КК и КР могат да се изменят в случай, че е налице някоя от хипотезите, визирани в ал. 1 на чл. 51 от ЗКИР, а именно: 1. При изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. при непълноти или грешки; 3. при явна фактическа грешка. В конкретния случай искането на заявителите е обосновано с наличието на предпоставката по т. 2 – непълнота или грешка. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствията в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и регистри на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента но одобряване на КК и КР. Не се спори между страните, че в случая не е налице хипотезата на останалите две точки на ал. 1 от чл. 51 от ЗКИР. По отношение втората хипотеза на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, съдът прецени следното: съгласно закона непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КК и КР на недвижимите имоти. В обяснителната записка, приложена към проекта за изменение на КК на [населено място], е посочено, че обект на производството е "поправка на североизточната граница на ПИ 10135.2508.1252 по КК на район Приморски, [населено място], община Варна, област Варна във връзка с привеждането  в съответствие със заснетата на място материализирана граница и с документа за собственост".

Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата и грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти след решаване на спора по съдебен ред – аргумент от ал. 2, изречение първо на чл. 54 ЗКИР.

В случая, както вече се посочи по-горе в изложението, поисканото от оспорващите изменение на кадастралната карта е мотивирано с това, че в нея североизточната граница на ПИ 10135.2508.1252 не съответства със заснетата на място материализирана граница (подпорна стена) и с документа за собственост. От приетата по делото СТЕ се установява, че така представения проект за изменение не кореспондира със североизточната граница на имота нито по документа за собственост (отразено на комбинирана скица № 3 със зелена линия), нито с контура на подпорната стена (отразено на комбинирана скица № 3 с двойна синя линия).

При засягане на границите на съседните имоти е налице и спор за собственост между тримата жалбаподатели и конституираните заинтересовани лица. Като е приел, че е налице спор за собственост и поради това е отказал да одобри исканото изменение на действащата кадастрална карта, административният орган е постановил материално законосъобразен акт.

Горният извод на съда не се променя от представената от оспорващите нотариално заверена декларация от предходен собственик на имот пл. № 899 и 560 (понастоящем ПИ 10135.2508.1252), тъй като в нея единствено е изразено съгласие за построяване на подпорна стена между двата имота, без посочване на нейното местоположение, вид и други характеристики. Още повече, че в съдебно заседание вещото лице, работило по приетата експертиза, изрази категорично становище, че трасиране на имотите не е извършвано при изграждане на стената, респективно – при определяне на нейното местоположение. Извън предмета на настоящия спор е и въпросът досежно законността на подпорната стена и на разположената върху нея ограда от метални колове и оградна мрежа.

Обстоятелството, че възражението на заинтересованите страни С. И. С. и Й. В. А. не съдържа конкретни мотиви, не е основание същото да бъде игнорирано от органа като пречка за извършване на исканото изменение.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорения акт е постановен съгласно изискванията на материалния и процесуалния закон, поради което същия следва да бъде оставен в сила, а жалбата на срещу него да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора се явява основателно искането на заинтересованите страни С. И. С. и Й. В. А. за присъждане на разноски.

От процесуалния представител на заинтересованите страни С. И. С. и Й. В. А. – адв. В. С. е направено искане за присъждане на сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лв., от които 1300 лв. платено адвокатско възнаграждение и депозит за в.л. в размер на 400 лева. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че по предмета на делото има установена съдебна практика, както и че производството по делото е приключило след проведени две открити съдебни заседания, счита, че жалбоподателите И. Х. К., В. А. Г. и М. Х. К. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на заинтересованите страни С. И. С. и Й. В. А. сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лева.

От процесуалния представител на Община Варна не е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а такова не се присъжда служебно от съда, поради което такива не му се следват.

Водим от гореизложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК настоящият състав на Варненски административен съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. К., В. А. Г. и М. Х. К. против Заповед № 18-2625/26.03.2025 г., издадена от Началника на СГКК - Варна, с която е отказано изменение по реда на чл. 54 от ЗКИР на кадастралната карта и на кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на североизточната граница на ПИ 10135.2508.1252.

ОСЪЖДА И. Х. К. с [ЕГН], В. А. Г. с [ЕГН] и М. Х. К. с [ЕГН], от [населено място] да заплатят на С. И. С. с [ЕГН] и Й. В. А. с [ЕГН], сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.