РЕШЕНИЕ
№ 21728
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110143522 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Р. М.
Б., ЕГН **********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от
1307,64 лева, представляваща главница за констатирано нарушение, представляващо случай
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание
чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.56 ПИКЕЕ за периода от 09.02.2020 г. до
09.05.2020 г., за което е издадена фактура № **********/11.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 353,15 лева, представляваща лихва за период от 23.05.2020 г. до
31.01.2023 г., сумата от 1411,37 лева, представляваща главница за констатирано
нарушение, представляващо случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.56 ПИКЕЕ
за периода от 07.08.2020 г. до 07.11.2020 г., за което е издадена фактура №
**********/09.11.2020 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата от 310,22 лева, представляваща лихва за период от 24.11.2020 до
31.01.2023 г.
Претендират се разноски.
Ищеца твърди, че е дружесвто притежаващо лицензия за разпределение на ел.
енергия и въз основа на това и приетите ПИККЕ, на обекта на ответника, находящ се в с. Х.,
на 09.05.2020 г. и 07.11.2020 г. били извършени проверки, били констатирани нарушения, за
които били съставени КП № ******/09.05.2020г. и КП №*******/07.11.2020г. , като на осн.
чл. 83, ал. 1т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИККЕ, са извършени корекции на сметки, за което са издадени
процесните фактура № **********/11.05.2020 г. и фактура № **********/09.11.2020 г.
В срока за отговор, ответника, чрез назначения по делото особен предствител е
1
депозирал такъв. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото
дружество, както и че сумите са начислени правилно. Излага подробни съображения за
несонвателност, като на самостоятелно основание исковете се оспорват и поради изтекла
погасителна давност.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 16320/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1307,64 лева, представляваща главница за
констатирано нарушение, представляващо случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и
чл.56 ПИКЕЕ за периода от 09.02.2020 г. до 09.05.2020 г., за което е издадена фактура №
**********/11.05.2020 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 353,15 лева, представляваща лихва за период от 23.05.2020 г. до
31.01.2023 г., сумата от 1411,37 лева, представляваща главница за констатирано
нарушение, представляващо случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.56 ПИКЕЕ
за периода от 07.08.2020 г. до 07.11.2020 г., за което е издадена фактура №
**********/09.11.2020 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата от 310,22 лева, представляваща лихва за период от 24.11.2020 до
31.01.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари
което и с Разпореждане от 14.06.2024г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №76/11.11.1999г., М.М. и
съпругата му В.М., са дарили на дъщеря си Р. Б., правото на собственост върху първи етаж
от масивна жилищна сграда, находяща се в дворно място, парцел III-***, кв. 46, по плана на
с. Х., м. Б., обл. С., като дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху
същия.
Съгласно препис-извлечение от акт за смърт на В.М., последната е починала на
07.09.2016г.
По делото са представени Общи условия на договорите за използване на
електроразпределитрелната мрежа на „Ч.Р.Ю.“, от които се установява съдържанието на
облигационното отношение между доставчика на ел.енергия и потребителите на такава.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил фактура № **********/11.05.2020 г. и фактура № **********/09.11.2020 г., ведно
с приложенията към тях.
От приетите като доказателство по делото Констативен протокол
№1******/09.05.2020г. и Констативен протокол №*******/07.11.2020г., е видно, че на
посочените в тях дати е извършена проверка от служители на ищеца на електромера,
отчитащ потребената в имота на ответника ел.енергия, като е констатирано присъединяване
преди СТИ и е установена промяна в схемата на свързване.
От заключението по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза на в.л.
Л. С., се установява, че посочените в двата констативни протокола от 09.05.2020г. и
07.11.2020г. констатации, представляват осъществен нерегламентиран достъп и водят до
непълно отчитане на ел. енергия. Вещото лице посочва, че извършените преизчисления за
ел. енергия са методологически грешни, защото е използвана формула за еднофазен
електромер, а в имота е трифазен такъв, като пропусквателната способност на двата вида
електромера е различна, като на трифазния е 63 А, а на еднофазния- 80А.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.П., Н.К. и
Й. Г..
Свидетеля П., посочва, че извършили проверка на имота на 09.05.2020 г., събота, около
05:00 часа, като установили, че е направено присъединение преди СТИ, посредством щипка,
2
която била свързана към една от захранващите фазови линии на електрическото табло.
Отразили това в констативния протокол, който той съставил. Потребителят на адреса не бил
намерен и подали сигнал на тел. ***.
Свидетеля К., посочва, че при извършена проверка на процесния имот установили, че в
таблото имало два електромера, като единият от тях, за който бил съставен протокол, бил
прекъснат. Било направено присъединение преди СТИ, посредством щипки от захранващите
фазови линии на електрическото табло и захранващо цялата консумация на къщата.
Отразили това в констативния протокол, който тя съставила. Подали сигнал на тел. ***.
Свидетеля Г., посочва, че е член на Федерация на потребителите и присъства при
извършване на проверки от ЧЕЗ.Присъствал и на двата случая, като и двата пъти имало
промяна на схемата на свързване. Техниците се обадили на полицията и при двете проверки,
защото от къщата никой не дошъл, затова той подписал протоколите.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
С отговора на исковата молба е направено изрично възражение за наличието на
облигационно правоотношение между страните. С оглед на това ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите, от които се пораждат
претендираните от него права, а именно наличието на право на собственост или ограничено
вещно право на ползване в патримониума на ответника през исковия период, досежно
процесния имот. От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№**/11.11.1999г., се установява, че ответника е придобил процесния недвижим имот, още
преди исковия период – през 1999 г. Правото му на собственост обаче е ограничено от
предходно учреденото, макар и със същия нотариален акт, с който е извършено
прехвърлянето на собствеността, вещно право на ползване на М.М. и В.М.. С оглед
обстоятелството, че правото на ползване изключва две от правомощията на собственика, а
именно на владение и плодоползване, които се упражняват от ползвателя, то именно
последният е този, който отговаря за възникналите в тази връзка задължения /вкл. и за
използвана ел. енергия, която се свързва с владението на имота/. В този смисъл, при
конкуренция на собственик и ползвател, в качеството им на потребители на електроенергия,
пасивно легитимиран да отговаря по иска е ползвателя на имота. От приложения към писмо
вх. №******/27.10.2025г. на община Б., препис-извлечение от акт за смърт на В.М., се
установява, че последната е починала на 07.09.2016г. По делото обаче липсват и няма
ангажирани доказателства М.М. да е починал или да се е отказал от учреденото с
Нотариален акт №76/11.11.1999г. право на ползване.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, за признаване за установено по отношение на Р. М. Б., ЕГН **********,
с адрес /адрес/, че последната дължи на ищеца следните суми: сумата от 1307,64 лева,
представляваща главница за констатирано нарушение, представляващо случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл.83,
ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.56 ПИКЕЕ за периода от 09.02.2020 г. до 09.05.2020
3
г., за което е издадена фактура № **********/11.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 353,15 лева, представляваща лихва за период от 23.05.2020 г. до 31.01.2023 г.,
сумата от 1411,37 лева, представляваща главница за констатирано нарушение,
представляващо случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.56 ПИКЕЕ за периода от
07.08.2020 г. до 07.11.2020 г., за което е издадена фактура № **********/09.11.2020 г., ведно
със законна лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 310,22 лева,
представляваща лихва за период от 24.11.2020 до 31.01.2023 г., за които суми е издадена
Заповед №11458/22.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 16302/2023 г. на СРС, 159 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 16302/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4