РЕШЕНИЕ
№ 1671
гр. Русе, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. С.
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. С. Гражданско дело №
20254520101730 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.534,
ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ. Ищецът твърди,
че на 18.08.2020 г. в гр.Русе, със запис на заповед ответникът се задължил
неотменимо и безпротестно да му заплати сумата от 15 000 лева на падеж -
07.09.2020г. Твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна. На
датата на падежа ответникът не му заплатил дължимата сума. Падежът на
записа на заповед настъпил на 07.09.2020г. Срокът, в който е следвало да
предяви претенциите по него е изтекъл на 07.09.2023г. Счита, че като не бил
сторил това е изгубил възможността да предяви иск по чл. 531 ал. 1 от ТЗ,
поради изтекла давност.
Твърди се в исковата молба, че сумата от 15 000 лева не е заплатена от
М. и до момента, поради което счита, че ответникът се е обогатил с тази сума
в негова вреда.
Счита, че са налице всички предвидени от законодателя предпоставки за
ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл. 534, ал. 1 ТЗ на
ответника, а именно: наличие на действителен менителничен ефект,
1
обедняване на приносителя и обогатяване на платеца. Записът на заповед е
действителен. Съдържа всички съществени елементи, които са необходими, за
да породи правно действие. Издаденият запис на заповед е платим за плащане
на посочения в него падеж - 07.09.2020г.
Поради пропускане на срока от страна на ищеца не са предявени
претенциите по него и ищеца е изгубил правата по записът на заповед.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Ф. Ж. М. от гр.Русе,
с ЕГН **********, да му заплати на основание чл. 534 ал. 1 ТЗ сумата от 15
000 лева, с която неоснователно се е обогатил вследствие неизпълнението на
задълженията си по издадения от него на 18.08.2020 година запис на заповед с
падеж на 07.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си
адв.Е. Н. е депозирал отговор по исковата молба, с който развива съображения
за неоснователност. Представени са писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:
От представените с исковата молба и приети от съда доказателства се
установява, че на 18.08.2020г. в гр.Русе, със запис на заповед ответникът Ф. Ж.
М. се задължил неотменимо и безпротестно да заплати на Р. Т. Д. с
ЕГН:********** сумата от 15 000 лева на падеж - 07.09.2020г.
В едногодишния срок по чл. 487, ал.1 от ТЗ от издаването на записа на
заповед, ищецът не е успял да го предяви за плащане, като по този начин
загубил правата си по него.
В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели,
като не са били ангажирани каквито и да е доказателства от страна на
ответника за извършени плащания по записа на заповед.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка
отправна страна съдът прави следните изводи:
В настоящия казус е предявен иск с правно основание чл.534,ал.1 от
ТЗ от ищеца в производството, чрез адв. Д. С., срещу ответника Ф. Ж. М. цена
на иска 15000,00 лева.
2
Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на елементите
от фактическия състав на вземането за неоснователното обогатяване, уреден в
чл. 534 от ТЗ. Разпоредбата на чл.534, ал.1 от ТЗ урежда правото на
приносителя на запис на заповед, чиито права по ценната книга са
прескрибирани и/или преюдицирани, да иска от издателя сумата, с която той
се е обогатил в негова вреда.
Искът за неоснователно обогатяване може да се упражни в тригодишен
срок от датата на преюдицирането или прескрибирането на преките и/или
регресните искове – чл.534, ал.2 от ТЗ.
Искът по чл.534 от ТЗ е специален (sui generis) менителничен иск, което
означава, че фактическият състав, пораждащ правото по чл.534 от ТЗ включва
следните легално определени елементи:
1. Действителен от формална страна менителничен ефект;
2. Държане на ценната книга;
3. Прескрибиране и или преюдициране на правата по ценната книга;
4. Обогатяване на издателя и обедняване на приносителя;
5. Причинна връзка между прескрибирането и/или преюдицирането на
правата по ценната книга, от една страна, и обедняването, от друга.
Наличието на действителен с оглед формата и съдържанието си запис
на заповед е предпоставка за възникване на вземането по чл. 534 ТЗ.
Записът на заповед има двойствено битие – на ценна книга и на сделка.
Записът на заповед е частен документ, конститутивна, търговска,
парична и налична ценна книга на заповед, която материализира обещанието
на издателя да плати парична сума на поемателя, акцесорните на него сделки
(джиро, авал и други) и произтичащите от тях права (преки и регресни)
срещу издателя, джирантите и авалистите по такъв начин, че упражняването и
прехвърлянето на правата по ценната книга се осъществява чрез предаване на
документа.
Записът на заповед, освен като ценна книга, може да се разглежда и
като сделка – върху материалния носител са записани волеизявления,
насочени към пораждане на права и задължения между равнопоставени
субекти – издаване на ценната книга и обещание за плащане. В качеството си
на едностранна сделка, записът на заповед представлява абстрактно
3
едностранно изявление, по силата което издателят обещава да плати на
поемателя или на негова заповед определена парична сума.
Записът на заповед има определено от закона съдържание. Реквизитите
на записа на заповед са: наименованието „запис на заповед", безусловно
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането;
името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата
и място на издаването; подпис на издателя - чл.535 от ТЗ.
Ако записът на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ,
приносителят няма да притежава акцесорни права и обедняването и
обогатяването ще са последица на друга причина, а не на изгубването на
правата върху книгата.
Вторият елемент от фактическия състав е притежаването на вещно
право върху менителничния ефект, и произтичащите от него акцесорни
права.
Вземането за неоснователно обогатяване по чл.534 от ТЗ принадлежи на
приносителя на записа на заповед, който е изгубил исковете си (преки и
регресни) по тях поради тяхното прескрибиране или преюдициране
Титуляр на вземането е лицето, което притежава самостоятелно право
по ценната книга – собственикът и залогоприемателят.
Вземането за неоснователно обогатяване e производно на правото на
собственост (залог) върху записа на заповед - чл.534, ал. 1 ТЗ . Издаването на
записа на заповед легитимира поемателя, като законен приносител на ценната
книга. Поемателят придобива правото на собственост върху документа, както
и произтичащите от книгата права, включително и вземането за
неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ.
Правото на собственост върху ценните книги на заповед се прехвърля
както чрез джиро ( чл. 316 – 317, чл. 466 – 474 ТЗ ), така и чрез
гражданскоправни способи. Правото на собственост върху записа на заповед
се прехвърля в случаите на универсално правоприемство - наследяване, и на
частно правоприемство – цесия ( чл. 99 – 100 ЗЗД ), суброгация ( чл. 74 ЗЗД ),
принудително изпълнение ( чл. 515 от ГПК ).
Прехвърлянето на собствеността на запис на заповед посредством цесия
изисква установяване на фактическа власт върху книгата. Упражняването на
инкорпорираните в ценната книга права е обусловено от владението на
4
книгата.
Възникването на вземането по чл.534 от ТЗ се предпоставя, на трето
място, от невъзможността приносителят да получи защита на правата си по
книгата, понеже те са вече прекратени поради неизвършване на
необходимите действия за запазване на правата по тях и ( или ) са погасени по
давност.
В търговското право е установена специална давност за
менителничните искове. Уредените в чл.531 менителнични давностни
срокове по чл.531 от ТЗ са специални по отношение на общия давностен срок
по чл.110 от ЗЗД и са диференцирани според вида на задължените лица. С
изтичането на тригодишния давностен срок по чл.531, ал.1 от ТЗ се погасява
правото на защита на приносителя с оглед на преките му права.
Началният момент е падежът на менителничното задължение на главния
длъжник (в разглеждания случай – на издателя на записа на заповед).
Вземането за неоснователно обогатяване по чл.534 от ТЗ предполага не
само погасяване по давност на правата на приносителя на записа на заповед,
но и прекратяване им поради неизвършване на необходимите действия за
запазване на правата по тях – предявяване за плащане ( чл. 491 – 495 от ТЗ),
протест ( чл.496 – 504 от ТЗ ), уведомления ( чл. 499 ТЗ ).
Преюдицирането или прескрибирането на ефекта имат за последица
погасяване на менителничното задължение и отпадане менителничната
отговорност на длъжниците.
Съществен елемент от фактическия състав на правото по чл.534 от ТЗ е
наличието на обогатяване на издателя на записа на заповед за сметка на
обедняването на приносителя на преюдициран, респ. прескрибиран
менителничен ефект.
В константната си практика ВКС приема, че специалният иск по чл.534
ал.1 от ТЗ принадлежи на приносителя на записа на заповед, чиито
менителничен иск е погасен, поради изтичане на специалната погасителна
давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на
преюдициране на ефекта, поради пропуск да се извършат необходимите
действия за запазване на правата по него. В производството по иска по чл.534
ал.1 от ТЗ, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59
ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и
5
съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от
единия патримониум в другия, като вредата се изразява в това, че
имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по
ефекта, а обогатяването на издателя – че не е изплатил сумата за погасяване
на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходимите действия
за запазване на преките менителнични права от ползващото се лице. В тази
връзка настоящият състав намира /аналогично на приетото в решение
№143/1.02.2013г. по т.д.№870/2011г. на ВКС, І-во.,/ че и в хипотезата на иск
по чл.534ал.1 ТЗ при възражение на ответника за „безпаричност” на записа на
заповед, съществуването на каузално правоотношение между издател и
поемател не подлежи на изследване, тъй като издадения редовен запис на
заповед е основание и доказателство за съществуването на вземането.
По настоящото дело е установено, че на 18.08.2020г. ответникът е
издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата 15000 лева. Не е спорно, че
процесният запис на заповед е редовен от формална страна /чл.535 от ТЗ/, че
ответникът не е изплатил на ищеца посочената в ценната книга сума, че
приносителят не предявил менителничния иск в срока по чл.531 ал.1 от ГПК,
както и че исковата претенция за неоснователно обогатяване е предявена в
срока по чл.534 ал.2 от ТЗ.
В настоящия казус, елементите на фактическия състав на чл.534 от
ТЗ са налице, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло като
основателен и доказан.
Предвид уважаването на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск за лихви.
По разноските:
Както се подчертава и в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на
ВС по гр.д. № 112/1956 г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с
поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените
от другата страна вреди.
В случая делото е решено по същество, като исковете предявени от
ищеца са уважени изцяло. В последното съдебно заседание по делото, адв.Д.
С. е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК касаещи настоящото
исково производство и са налице доказателства за
действителното им заплащане в общ размер на 2350,00 лева, от които
6
600,00 лева заплатена държавна такса и 1750,00 лева изплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Ж. М. с ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на Р. Т. Д.
с ЕГН:********** на основание чл.534, ал.1 от ТЗ, сумата от 15000,00 лева, с
която Ф. Ж. М. с ЕГН:********** неоснователно се е обогатил вследствие
неизпълнението на задълженията си по издадения от него на 18.08.2020г.
запис на заповед с падеж на 07.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото – 21.03.2025г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ф. Ж. М. с ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на Р. Т. Д.
с ЕГН:********** сумата от 2350,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7