№ 21436
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110147982 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени са осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 372,
ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 49 от ЗАП и по чл. 86, ал. 1 от ТЗ за осъждане на ответника „МИБМ
ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца „СУГА“ ЕООД, ЕИК *********,
сумите в размер на 6288,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор
за автомобилен превоз на товари от 18.09.2023 г. за което е издадена фактура № 55 от
19.12.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда - 05.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 909,86 лева представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по фактура № 55 от
19.12.2023 г. за периода от 20.01.2024 г. до 04.02.2025 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. Г. твърди, че с
ответника сключили договор за превоз на товар, според който ищецът се е задължил да
извършва превози по заявки срещу възнаграждение, уговорено в чл. 16 от договора. В
изпълнение на поетите задължения ищецът извършил превози по направленията описани
във фактура № 55 от 19.12.2023 г. на посочените там дати, но ответникът не заплатил
дължимото възнаграждение, за което му е издадена фактура. Сочи, че дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за исковия период. Претендира
разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
1
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Сочи, че превозите, описани
във фактурата не били осъществени, като липсвали заявки за извършен транспорт в
съответствие с чл. 3 от договора от 18.09.2023 г. Твърди, че ищецът не е издал
съпровождащи товара документи, които да удостоверят изпълнение на транспортната
услуга. С оглед търговските отношения между страните, заявява че цялата дължима
сума е платена на 21.03.2025 г. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Не
претендира разноски. В открито съдебно заседание възразява за прекомерност на
разноските на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.
372, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 49 от ЗАП и по чл. 86, ал. 1 от ТЗ, по които в тежест на ищеца е
да докаже сключването на договор за автомобилен превоз на товар, както и че е изпълнил
задължението си да превози товарите до мястото на получаване в срок и съобразно
уговореното, изпадането на товародателя в забава за плащане на дължимата цена и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че страните са били валидно
обвързани от договор за превоз със соченото съдържание, като между страните не е спорно с
оглед техните изявления и се установява от приетото по делото платежно нареждане от
21.03.2025 г., че ищецът е получил по банковата си сметка претендираната по делото
главница в размер на 6288,00 лева. Ето защо фактът на погасяване на възникналото в тежест
на ответника задължение по фактура № 55 от 19.12.2023 г. е установен без съмнение, а
направеното на 21.03.2025 г. плащане в размер на 6288,00 лева следва да бъде взето предвид
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Следователно към момента на приключване на
съдебното дирене възникналото в полза на „СУГА“ ЕООД вземане за 6288,00 лева,
представляващо незаплатено възнаграждение по договор за автомобилен превоз на товари
от 18.09.2023 г., за което е издадена фактура № 55 от 19.12.2023 г., е погасено, поради което и
искът по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 49 от
ЗАП следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Доколкото ищецът е претендирал и законна лихва върху главницата от 6288,00 лева,
считано от дата на подаване на исковата молба – 05.02.2025 г. до окончателно изплащане на
сумата, с оглед извършеното плащане в хода на процеса, на ищеца следва да бъде присъдена
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025 г. до деня на
плащането – 21.03.2025 г., който размер определен по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на
онлайн лихвен калкулатор, възлиза на сумата от 107,13 лева.
Съгласно чл. 17 от Договора за автомобилен превоз на товари от 18.09.2023 г.
2
изплащането на възнаграждението от възложителя става по банков път в срок от тридесет
дни след издаване на фактурата. В случая видно от представената по делото фактура и във
връзка с описаната уговорка, срокът за плащане на задължението е 19.01.2024 г., както на
основание чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня следващ
падежа на фактурата – 20.01.2024 г., поради дължи обезщетение за забава върху главницата
за периода от 20.01.2024 г. до 04.02.2025 г., което изчислено с помощта на онлайн лихвен
калкулатор надвишава претендирания от ищеца размер от 909,86 лева, поради което искът
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи в пълния предявен размер, тъй като по делото не са
представени доказателства, че вземането е погасено чрез плащане. Подобен извод не може
да бъде категорично обоснован от заявлението, докладвано на 19.11.2025 г., тъй като същото
е адресирано до процесуалния представител на страната – адв. Г. и е във връзка с
облигационни отношения по договор за правна защита и съдействие между ищеца и неговия
адвокат.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, когато ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По аргумент от
противното в случаите, в които предявеното право, предмет на иска, бъде погасено поради
извършено плащане от ответника след подаване на исковата молба, отговорността за
направените от ищеца разноски до настъпването на този факт следва да се понесе от
ответника, който с поведението си е дал повод за завеждане на делото и за извършване на
съдебни разноски. В случая ответникът е дал повод за предявяването на исковете, предмет
на делото, тъй като не е заплатил задълженията по фактурата на уговорения падеж, а искът
по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 49 от ЗАП се
отхвърля поради направено от ответника плащане в хода на процеса, а не защото е
неоснователен. С оглед изложеното ответникът следва да заплати в полза на ищеца
сторените от него съдебни разноски за държавна такса в размер на 301,52 лева (лист 13).
Ищецът е направил и искане за заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 1020
лева, платено съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г.,
който служи и за разписка за получаване на посочената сума в брой съгласно указанията в т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, заявено от ответника в открито
съдебно заседание, съдът счита за основателно с оглед фактическата и правна сложност на
делото и процесуалните действия, извършени от адвоката на ответника, поради което
възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до 200 лева.
Ето защо на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на 501,52 лева –
разноски в производството.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СУГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в АДРЕС, срещу „МИБМ ЕКСПРЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в АДРЕС, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
във вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 49 от ЗАП, за осъждане на ищеца да заплати на
ответника сумата в размер на 6288,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по
договор за автомобилен превоз на товари от 18.09.2023 г., за което е издадена фактура № 55
от 19.12.2023 г., както погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса на 21.03.2025
г.
ОСЪЖДА „МИБМ ЕКСПРЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в АДРЕС, да заплати на „СУГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в АДРЕС, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 107,13
лева, представляваща законната лихва върху главницата в размер на 6288,00 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за автомобилен превоз на товари от
18.09.2023 г., за което е издадена фактура № 55 от 19.12.2023 г., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 05.02.2025 г. до 21.03.2025 г.
ОСЪЖДА „МИБМ ЕКСПРЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в АДРЕС, да заплати на „СУГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в АДРЕС, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 909,86
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
по фактура № 55 от 19.12.2023 г. за периода от 20.01.2024 г. до 04.02.2025 г.
ОСЪЖДА „МИБМ ЕКСПРЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в АДРЕС, да заплати на „СУГА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 501,52
лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4