РЕШЕНИЕ
№ 473
гр. Търговище, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря С. П.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530100206 по описа за 2025 година
Производството е по предявен положителен установителен иск по
чл.124,ал.1 от ГПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗС, и в условията на евентуалност искове
по чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД и по чл. 26,ал.2,пр. трето от ЗЗД.
Ищцата З. Д. М. от гр.Търговище, действаща чрез процесуални
представители адв. Н. С.-ТАК и адв.А. М.-ТАК, твърди в исковата молба, че
придобила собствеността върху 1/2 ид.ч.имот, находящ се в с.Л.,
общ.Търговище, а именно УПИ IV-3 с площ от 1080кв.м. м кв.1 по плана на
селото, ведно с построените в него къща и стопански постройки и върху ½
ид.ч. от имот, представляващ нива с ид. 43935.15.4 с площ от 1216кв.м., който
представлява празно дворно място, като двата имота се владеят като един, въз
основа на давностно владение, установено от нея през 2013г. Излага, че
имотите са придобити от родителите на ищцата, а след смъртта на баща й,
останали в наследство между майката на ищцата, и нейния брат, който е баща
на първия ответник, като на 02.06.2010г. наследниците сключили договор за
доброволна делба, по силата на който братът на ищцата получил двата имота,
а тя-уравнение в размер на 1000лв., което твърди, че не е получено. Сочи, че
доколкото здравословното състояние на наследодателят на първия ответник и
1
брат на ищцата А. М. се влошило, направени му били и операции, платени от
ищцата, която заживяла при брат си и полагала всичките необходими грижи за
него, то от благодарност, той заявил, че половината от наследствените имоти
остават отново за ищцата, независимо от извършената доброволна
делба.Сочи, че след като през 2013г. наследодателят на първия ответник й
подарил собствената си 1/2ид.ч. от двата имота, ищцата започнала да
упражнява владение върху тези части, демонстрирайки това спрямо всички,
при което приема, че е придобила посочената половина от двата имота въз
основа на давностно владение по чл. 79 от ЗС. Твърди също, че след смъртта
на баща си, незачитайки волята му и правата на ищцата, първият ответник
отнел изцяло владението от ищцата и на 05.06.2024г. продал на втората
ответница имота, който е в регулация, като след сключването на сделката,
втората ответница установила свое владение над двата имота, независимо, че
е придобила собствеността само върху единия.Като излага посочените
обстоятелства, ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск за собственост
върху 1/2 ид.ч. от двата имота.В условията на евентуалност, ищцата е
предявила и иск за прогласяване нищожността на сключения договор за
доброволна делба от 02.06.2010г. , доколкото майката на ищцата при тази
делба не е получила уравнение или реална част от делбеното имущество, а е
запазила само безвъзмездно пожизнено право на ползване върху имота, при
което ищцата счита, че посоченият договор е нищожен, като противоречащ на
закона по чл. 26,ал.1 пр. първо от ЗЗД вр. чл. 69,ал.2 от ЗН; предявила е в
условията на евентуалност и иск за нищожност на този договор за доброволна
делба поради липса на предписана от закона форма, като счита, че със
сключването му като прикрит договор за дарение, извършено от страна на
майката на ищцата, не е спазена изискуемата се нотариална форма по чл. 18 от
ЗЗД.Претендира разноски. В съдебно заседание и в писмени бележки
процесуалните представители на ищцата адв.Н. С. и адв.А. М., двамата от
ТАК поддържат исковете и пледират за уважаване на главния иск, респ. за
уважаване на евентуалните такива; претендират разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Д. А. Д. чрез процесуален представител адв. Н. С.-АК Р., в който
предявените искове, главен и евентуални, се оспорват, като се оспорва
изложеното в исковата молба за това, че ищцата е заплатила двете операции на
2
бащата на ответника, доколкото те са извършени по клинични пътеки, оспорва
и твърдението на ищцата, че брат й подарил 1/2 ид.ч. от двата имота от
благодарност, както и че двамата са обработвали и стопанисвали
имотите.Излага подробни съображения относно валидността на договора да
доброволна делба от 2010г., като се позовава и на записаното в него относно
получаването на сумата от 1000лв. от ищцата, представляваща парично
уравнение на нейния дял.С оглед на изложеното моли за отхвърлянето на
исковете, претендира разноски.В съдебно заседание възраженията се
поддържат от процесуалния представител на ответника адв. Н. С.-АК Р., който
пледира за отхвърлянето на исковете, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от втората
ответница Н. А., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат
адв.Д. П.-ТАК, предявените искове се оспорват, като неоснователни, като се
излага, че ответницата се запознала с първия ответник преди година, когато
търсела имот и така се стигнало до покупката на процесния имот, като
ответницата не е знаела за наличието на каквито и да е спорове за имота.Сочи,
че след като получила препис от исковата молба, ответницата разбрала за
претенциите на ищцата и събрала информация от хора, живеещи в с.Л.,
общ.Търговище, сочеща, че изложеното н исковата молба не е вярно.Като
излага подробни съображения, ответницата моли за отхвърлянето на исковеет,
претендира разноски.В съдебно заседание възраженията се поддържат от
процесуалния представител на ответницата адв.Д. П.-ТАК, който пледира за
отхвърлянето на исковете, претенидра разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От представеното Решение от 17.02.1991г., постановено по гр.д.№
1075/1990г. по описа на РС Търговище се установява, че с решението е обявен
за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на имот,
представляващ дворно място, цалото с площ от 2500кв.м., находящо се в с.Л.,
общ.Търговище, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански
постройки, за което е отреден парцел IV -3 с площ ог 1050кв.м. и празно
дворно място с площ от 1500кв.м., попадащо извън регулацията на селото,
който договор бил сключен от А. и С.Т. от гр.Търговище, като продавачи и К.
3
И. И.-като купувач.По делото не са събрани доказателства за това, че
купувачът по договора К. И. И. е майката на ищцата К.А.М., но доколкото това
обстоятелство не е оспорено, следва да се приеме, че процесният имот е
придобит именно от майката на ищцата, видно и от отразяването на
посоченото решение на РС Търговище в Договор за доброволна делба на
съсобствен имотот 02.06.2010г., от който се установява, че между
наследниците на Д. М. М., поч. на 23.112009г., б.ж. на с.Л., общ.Търговище е
сключен посочения договор, по силата на който А. Д. М. с ЕГН ********** от
с.Л., общ.Търговище получава в дял и става изключителен собственик на
имоти, находящи се в с.Л., общ.Търговище, а именно-УПИ IV-3 в кв.1 с площ
от 1050кв.м. по плана на с.Л., общ.Търговище, ведно с построените в него
къща и стопански постройки, при граници: улица, УПИ III-2 на С.С. УПИ V-4
на С.Н. и нива с площ от 1,216 дка, трета категория, имо № 015004 по ПЗ на
землището на с.Л., общ.Търговище, при граници: имот № 015003, кад.№
000033 полски път на Община Търговище, имот № 015005 нива на Община
Търговище, кад.№ 015001 полски път на Община Търговище.В договора е
записано, че З. Д. М. с ЕГН ********** е заявила, че е получила от А. Д. М.
сумата от 1000 лв. (хиляда лв.), която е равна на полагащият й се дял от
имотите, предмет на делбата, а като уравнение на дела си, съделителката
К.А.М. с ЕГН ********** си запазва пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имота, предмет на делбата.Договорът е с нотариална заверка
на подписите рег.№ 5681/02.06.2010г., акт 117, том IV по описа на нотариус
П.А., рег.№ 496 на НК с район на действие РС Търговище. От удостоверение
за наследници № 9105/03.06.2024г., изд. от Община Търговище се установява,
че Д. М. М. с ЕГН **********, б.ж. на с.Л., общ.Търговище, поч. на
23.11.2009г. е оставил наследници К.А.М. с ЕГН **********-съпругя, поч. на
24.02.2013г., З. Д. М. с ЕГН **********-дъщеря и син А. Д. М. с ЕГН
**********, поч. на 27.05.2024г., който е оставил единствен наследник Д. А.
Д. с ЕГН **********.От НА за покупко-продажба на имот № 121, том III, рег.
№ 3843, дело № 342/2024г. по описа на нотариус П.А.(чрез пом. нотариус
И.И.) с район на действие РС Търговище се установява, че Д. А. Д. с ЕГН
********** продава на Н. Ж. А. с ЕГН ********** собствения си недвижим
имот, находящ се в с.Л., общ.Търговище, представляващ УПИ IV-3 в кв.1 с
площ от 1080кв.м. по плана на с.Л., общ.Търговище, ведно с построените в
него къща и стопански постройки, при граници: улица, ПИ № 4 на Д.А., ПИ №
4
2 на С.С. и др. за сумата от 3000лв. изплатена от купувача на продавача преди
подписването на нотариалния акт. От Скица № СК-678/06.08.2024г., изд. от
Община Търговище се установява, че имотът е отразен като част от имот с пл.
№ 3 в регулация с площ от 1080кв.м. по плана на с.Л., общ.Търговище, при
граници: ПИ № 2 на С.С. и ПИ № 4 на Д.А., а от Удостоверение за данъчна
оценка № *********/19.02.2025г., изд. от Община Търговище се установява,
че имотът е с данъчна оценка от 2887лв.От Скица на поземлен имот № 15-
299913/19.02.2025г., изд. от СГКК Търговище се установява, че ПИ с ид.
43953.15.4 е с площ от 1216кв.м. с номер по предишен план 015004, находящ
се в м.“Без местност“ в землището на с.Л., общ.Търговище, при съседи:
43953.15.1, 43953.15.3, 43953.15.33, 43953.15.5, а от Удостоверение за данъчна
оценка № *********/19.02.2025г., изд. от Община Търговище се установява,
че имотът е с данъчна оценка от 205,60лв.По делото е представена и
медицинска документация, касаеща здравословното състояние на А. Д. М.,
като от същата се установява, че през 2010г. е претърпял операция за смяна на
лява тазобедрена става с престой в болнично заведение 10 дни и даден
болничен лист за временна неработоспособност 23 дни, а през 2014г. е
претърпял операция за смяна и на дясната тазобедрена става.Установява се
още, че е бил диагностициран с хроничен стеатохепатит, дискинезия на
жлъчен мехур и чернодробна цироза, като поради последното заболяване, с ЕР
ТЕЛК № 90975 от 60/28.03.2022г. изд. от МБАЛ Търговище е освидетелстван
с 95% трайна неработоспособност без чужда помощ с диагноза “друга и
неуточнена цироза на черния дроб“, като в противопоказанията е посочено, че
лицето не трябва да упражнява тежък физически труд, нощен и извънреден
труд, работа в студена и влажна среда и при токсични вредности.От
представени трудови договори и заповеди, касаещи трудовата дейност на А. Д.
М. се установява, че в периода от 2013г. до 2020г. същият е полагал труд като
общ работник, работник поддръжка и портиер. Ищцата е представила на
хартиен носител извадки от публикации на фотоснимки в социалните мрежи,
на които е посочено, че са от с.Л., общ.Търговище и на тях се виждат животни,
зеленчуци и градина, но същите установяват само, че ищцата е посещавала
имота в с.Л..От заключението по назначената Съдебно - оценителна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно се установява, че пазарната стойност на
ограниченото право на ползване на К.А.М., запазено от нея в договора за
5
доброволна делба от 2010г. е 1796,62лв. за двата имота.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. Св. А. М. М., дъщеря
на ищцата твърди, че майка й и вуйчо й А. се разбирали добре, имали имот в с.
Л. от техните родители, като новата постройка построили заедно преди или
около смъртта на баба й, като двамата купували материалите и плащали
заедно и майка й постоянно била на село и подпомагала финансово този
строеж.Твърди още, че през последните 10-15 години майка й живее в този
имот в с. Л., а тъй като има апартамент в гр. Търговище, когато ходела на
работа за нощни смени, оставала в града, но през останалото време била
постоянно в с. Л..Твърди, че майка й и вуйчо й заедно купили и отглеждали
животни - кози, зайци, кокошки, а в градинта отглеждали различни
зцеленчуци. Излага, че е чувала майка си и вуйчо си да спорят за нещо, за
някаква грешка, допусната от баба й за дял от имота, която грешка вуйчо й
искал да оправят и да отидат при нотариус и казвал, че няма деца, защото не
идват, не го търсят, не му вдигат телефона и не искат да говорят с
него.Поддържа, че тъй като вуйчо й имал здравословни проблеми, претърпял
и две операции на стави през 2010г. и 2014г., като след първата се залежал за
около месец, майка й непрекъснато се грижела за него, а и след това, като
постоянно била на село, освен когато работела на нощни смени и оставала в
града при брата на свидетелката, който бил още ученик. Твърди, че вуйчо й
продължавал да работи когато бил добре. Св. Ф.А.Х. съребрена родственица
на ищцата твърди, че А. имал здравословни проблеми, сменял си стави и имал
и друго чернодробно заболяване и много често боледувал от вируси, като след
развода му З. се грижела за него и при втората операция тя останала с него и в
болницата. За имота твърди, че бил на брат й Д., който започнал да строи
основите и починал през 2009г., а къщата после достроили А. и З., като
свидетелката знае, че ищцата много често си пътувала, но понеже има жилище
в Търговище, оставала и тук в града. Излага, че ищцата чувствала къщата като
своя, редонто ходела на село, садяла домати и пипер, купили и животни с брат
си, който бил много благодарен, че тя се грижи за него. Св. А.Н.Х., съседка в
с.Л., твърди, че живее в съседство на къщата на А. от 2000г., познава него и
родителите му, сестра му и децата. Твърди, че като починали К. и Д., А. си
построил две стаички и макар да бил болен и да се оперирал, въпреки това
бил добре, а тъй като е сторител, си направил сам две стаички с коридор, баня
и тоалетна. Свидетелката твърди още, че освен А. нямало друг, който
6
постоянно да живее там.Твърди още, че знае от К., че след смъртта на Д.,
около 2010г., децата му и жена му подписали някакви договори, споразумения
официално с нотариус и преписали къщата на А., а на дъщерята са дали пари.
Поддържа ,че след операциите, А. излизал с патерици, после ги махал и ходел
частно да работи, като отначало работел към Съвета по някаква общинска
програма, като косеял, почиствал центъра и парка. Твърди, че в старата и в
новата къща единствено само А. живеел постоянно, а ищцата идвала в този
имот на гости за по няколко часа, когато намери време и по празници, но не е
живяла там и не е купувала животни с брат си, а животните, които той гледал
му били подарени хора от село-козички и яренца. Св. В.Г.Л., съсед на
страните в с.Л. твърди, че познава цялото семейство от 7-8 години и откакто е
в селото само А. е живял в имота, който е около два декара и има две
постройки-стара и нова, която А. сам построил.Свидетелят твърди, че познава
ищцата, виждал я е да идва през почивните дви, но не е живяла там. Посочва,
че били в приятелски отношения с А. и той не му е споделял, че има
намерения да продава собствеността си или да я дарява.Свидетелят знае, че А.
е работел към кметството, получавал е и пенсия и свидетелят не е виждал
никой от близките му да живее при него постоянно и да му помага.Св. Е.С.А.,
съседка на страните твърди, че живеят къща до къща , като тя живее там от
2019г., а от 2016г. е в селото и познава всички страни по делото.Твърди също,
че познава ищцата, но от 2016г. почти не я е виждала, вияла я година - година
и малко преди да почине брат й, а преди това я виждала, когато А. имал
здравословни проблеми тя тогава се появила пак така 2-3 пъти, но не е
живяла там в този имот, а в повечето случаи идвала и си отивала.Твърди също,
че тя и А. имали и разправии, но си били постоянно заедно, а разправиите им
били свързани с това, че козите са изяли розите, кучетата лаят, но били съседи
и се виждали всеки ден. Свидетелката не знае какви точно са били
отношенията между ищцата и брат й, но когато той имал здравословни
проблеми, тя идвала и полагала грижи за него, дори веднъж цяла седмица му
помагала, настанила го в болница, а свидетелката гледала кучето му. Твърди
още, че после, когато го изписали, той се върнал и казал, че е изгонил сестра
си, защото се въртяла там, за да й препише къщата, но той каза, че ще остави
всичко на сина си и затова я е изпратил да си отива. По време на операциите
му свидетелката твърди, че още не е била в селото , но знае от самия А., че
парите за тях му изпратил вуйчо му, който живее в Турция. Св.С.А.С. баща на
7
св.Е.С. твърди, че от 2016г. е съсед на А. и не знае друг да е живял в имота, а
сестра му идвала за малко, като през последната година преди да почине А.
идвала по-често, но не е живяла там. Твърди, че проблеми не е имал с А., нито
бившата му съпруга и дъщеря му, дори когато А. изхвърлил кучето си,
свидетелят го взел да го гледа и продължава да го гледа и до момента.Съдът,
преценявайки свидетелските показания съгл. изискванията по чл. 172 от ГПК,
отчитайки обстоятелството, че първите две свидетелки са родственици на
ищцата, едната от които нейна дъщеря, а останалите свидетели са
незаинтересовани от спора, приема, че твърдеинята на първите две свидетелки
за това, че ищцата е живяла в имота от 2013г. и до момента, се опровергават от
останалите гласни доказателства, доколкото показанията на останалите
свидетели са еднопосочни за това, че ищцата е посещавала имота, помагала е
на брат си и се е грижела за него, когато е бил опериран или болен, но не е
живяла в имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:Съдът е сезиран с главен установителен иск за
собственост въз основа на давностно владение и предявени в условията на
евентуалност искове, като по главния иск ищцата претендира да е придобила
правото на собственост върху ½ ид.ч. от спорните имоти въз основа на
давностно владение.В тази връзка, съдът приема следното: Съгл. разпоредбата
на чл. 79,ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.За да се
придобие по давност имот на основание чл. 79 ал.1 ЗС е необходимо лице,
което не е собственик, да го владее повече от десет години, като съдебната
практика е константна, че за придобиване правото на собственост върху един
недвижим имот на основание давностно владение е необходимо
осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно
и явно(Решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г. о. на
ВКС, Решение № 168 от 14.10.2023 г. по гр. д. № 4234/2022 г. на Върховен
касационен съд, I г.о и мн.др.)Спокойно е това владение, което не е
установено с насилие (решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г.
на І г. о. на ВКС), вкл. като е предадено от предишния собственик или
владелец и няма данни фактическата власт да е била отнета (решение
№3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на І г. о. на ВКС; решение №
8
60/07.06.2018 г.по гр. д.№ 2420/2017 г. на І г. о. на ВКС; решение №
55/08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/2014 г. на ІІ г. о.на ВКС). Владението се
квалифицира като явно когато се осъществява чрез действия, които могат да
станат достояние на трети лица, включително собственика или предишния
владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с
предвидените в закона способи. Постоянно е владението, за което следва да е
установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато
пожелае, може да реализира владелческата си власт.В конкретния случай, от
доказателствата по делото е установено, че ищцата, нейния брат и майка им са
сключили договор за доброволна делба, при която ищцата братът на ищцата е
получил в дял имота, ищцата е получила уравнение на дела си в размер на
1000лв., а майка им си е запазила пожизнено безвъзмездно право на ползване
върху имота. От гласните доказателства съдът приема за установено, че
ищцата е посещавала имота на брат си в с.Л. общ.Търговище, полагала е и
грижи за него, когато е бил опериран или е боледувал, помагала му е и в
градината и пр. но тези обстоятелства сочат единствено на съществували
помежду им бризки родствени отношения на привързаност и взаимопомощ,
но не и установено от ищцата владение върху половината от имота, още
повече владение което да отговаря на посочените по-горе изисквания.Дори и
да се приеме, че както твърдят ищцовите свидетели, между ищцата и брат й са
водени разговори за допусната грешка при сключването на договора да
доброволна делба, това обстоятелство също не сочи на установяване на
владение от ищцата.Твърденията в исковата молба, че договорът за дарение
между ищцата и брат й е останал само в устна форма поради липса на
средства за нотариално производство са опровергани от доказателствата по
делото, доколкото е установено, че не само ищцата е работела през целия
период, но и брат й е работел, макар и за определени периоди, получавал е и
пенсия, при което противоречи дори на обикновената житейска логика
двамата да не са намерили необходимата сума за нотариалното производство и
то в продължение на десет години.С оглед на изложеното съдът приема, че
предявеният от ищцата установителен иск за собственост върху 1/2 ид.ч.имот,
находящ се в с.Л., общ.Търговище,а именно УПИ IV-3 с площ от 1080кв.м. в
кв.1 по плана на селото, ведно с построените в него къща и стопански
постройки и върху 1/2 ид.ч. от имот, представляващ нива с ид. 43935.15.4 с
площ от 1216кв.м., придобита въз основа на упражнявано давностно владение,
9
като оригинерен придобивен способ е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен, на осн.чл.124,ал.1 от ГПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗС.
Отхвърлянето на главния иск обуславя произнасяне на съда по
предявения в условията на евентуалност иск с пр. осн. чл. 26,ал.1 пр. първо от
ЗЗД вр. чл. 69,ал.2 от ЗН, като в тази връзка, съдът приема следното:
Претенцията на ищцата е обоснована с твърдения за това, че сключеният
Договор за доброволна делба на съсобствен имот от 02.06.2010г. противоречи
на закона, а именно-на чл. 69,ал.2 от ЗН , предвиждащ, че всеки наследник
може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, а неравенството
на дяловете се изравнява с пари, като в случая се твърди, че съделителкта К.А.
М. не е получила каквото и да е уравнение на дела си по предвидения в закона
начин, а именно в пари или в натура. Съгласно задължителната -ТР № 3/2013
от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 2, както и
установената съдебна практика- решение № 725 от 30.11.2010 г. по гр. д. №
823/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 34 от 17.07.2018 г. по гр. д. №
2022/2017 г. на ВКС, І г. о., решение № 40 от 04.03.2014 г. по гр. д. №
5600/2013 г. на ВКС, І г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, за
валидността на договора за доброволна делба не е необходима нотариална
форма и в случаите, когато се поставя в дял на един от съсобствениците
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в настоящия случай
срещу пожизнено право на ползване. Освен това, законът не установява
императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато
съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено
имущество с договор за доброволна делба, макар в чл. 69, ал. 2 ЗН да е
предвидено, че неравенството в дяловете при делбата се изравнява с пари или
имот. Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като
един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг
съсобственик като договорът ще породи предвиденото в закона и целяно от
страните вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1
ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите( в този с още и
Определение № 512 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 231/2019 г., III г. о. ).В
конкретния случай, в съответствие с тази установена съдебна практика, съдът
приема, че при сключеният между съсобствениците договор за доброволна
делба е постигнато съгласие за начина, по който следва да се извърши
уравняването на дяловете, който сам по себе е достатъчен, за да се приеме, че
10
договорът е действителен, дори конкретният размер на уравнението да не е
посочен. Достатъчно е и изявлението, че страните са уредили отношенията си
по повод поделянето на имота, а след като договорът съдържа изрични
уговорки относно начина на уравнение на дяловете, не е налице нито
безвъзмездност на разпореждането, нито отклонение от правилото на чл. 69,
ал. 2 ЗН за получаване на насрещен еквивалент срещу възложено по договора
имущество, този договор е действителен като породил между страните вещно-
правно действие, още повече, че съделителката К.А. М. е получила в дял
запазеното ограничено вещно право на ползване на имота пожизнено и
безвъзмездно, което право е оценимо и съгл. заключението по назначената
СОЕ е на стойност 1796,62лв лв.С оглед на изложеното съдът приема, че
предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на
сключеният Договор за доброволна делба на съсобствен имот от 02.06.2010г.
поради противоречие със закона е неоснователен и следва да се отхвърли, на
осн. чл. 26,ал.1 пр. първо от ЗЗД вр. чл. 69,ал.2 от ЗН.
Относно предявения в условията на евентуалност иск с пр. осн. чл.
26,ал.2,пр. трето от ЗЗД-нищожност поради липса на предписана от закона
форма на сключеният Договор за доброволна делба на съсобствен имотот
02.06.2010г., съдът приема следното: Твърденията на ищцата се за това, че
доколкото съделителката К.А. М. не е получила реален дял от делбения имот,
нито парично уравенние, то се касае до прикрит договор за дарение от нейна
страна и в полза на сина й, който договор, за да е действителен, следва да
отговаря на изискването за форма, а именно-да е сключен в изискуемата се
форма на нотариален акт.В тази връзка, съдът приема следното: Както е
разяснено в решение № 725 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 823/2009 г. на ВКС, ІV
г. о., договорът за доброволна делба на недвижим имот трябва да е писмен с
нотариално заверени подписи. Тази форма е за действителност и за
валидността на договора за доброволна делба не е необходима нотариална
форма и в случаите, когато се поставя в дял на един от съсобствениците
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а в Определение №
877 от 05.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2017 г., III г. о., ГК е посочено, че
по тълкуването на чл. 69, ал. 2 ЗН, чл. 18 ЗЗД и чл. 35, ал. 1 ЗС има установена
задължителна практика на ВКС, според която законът не установява
императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато
съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено
11
имущество (ТР № 3/2013 на ОСГК на ВКС) и че уравнението на дял може де
се извърши и с предоставянето на ползване върху имот, предмет на делбата
(решение № 64/2011г. на ВКС, II ГО), като договорът за доброволна делба е
действителен, когато е сключен с нотариална заверка на подписите и
предоставя право на ползване за уравнение на дела.Такъв е и настоящия
случай, при което твърдението на ищцата, че договорът за доброволна делба
прикрива дарение и изцяло неоснователно, доколкото е установено, че
съделителката К.А. М. е получила уравнение на своя дял, а именно-
запазеното право на ползване върху имота, докато съгл. чл. 225 от ЗЗД, с
договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема, т.е. в случая липсва безвъзмездно отстъпване на
имота, при което не е налице прикрито дарение, а договорът за доброволна
делба е сключен в изискуемата се форма-писмена с нотариална заверка на
подипсите, обстоятелство, обуславящо неоснователността на иска и неговото
отхвърляне, на осн. чл.26,ал.2,пр. трето от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора, ищцата дължи на всеки от
ответниците направените разноски, които съгл. представения списък по чл. 80
от ГПК от ответника Д. А. Д. са в размер на 1000лв. платено адв.
възнаграждение, а разноските на ответницата Н. Ж. А., съгл. представения
списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 1000лв. платено адв. възнаграждение,
300лв. депозит за веко лице и 227,80лв. доп. депозит за вещо лице, или общо
1527,80лв., които разноски ищцата следва да бъде осъдена да им заплати, на
осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. „
С.“ 16, ет. 4, ап. 19, против Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Р., ул.“ Р.“ № 30,
ет.2, ап.4 и Н. Ж. А. с ЕГН ********** от с.Д., общ.Търговище, ул.“ Б.“ № 4,
установителен иск за придобиване на правото на собственост въз основа на
упражнявано давностно владение по чл. 79,ал.1 от ЗС върху 1/2 ид.ч. от имот,
находящ се в с.Л., общ.Търговище, представляващ УПИ IV-3 в кв.1 с площ от
1080кв.м. по плана на с.Л., общ.Търговище, ведно с построените в него къща и
12
стопански постройки, при граници: улица, ПИ № 4 на Д.А., ПИ № 2 на С.С. и
др., отразен в Скица № СК-678/06.08.2024г., изд. от Община Търговище като
част от имот с пл.№ 3 в регулация с площ от 1080кв.м. по плана на с.Л.,
общ.Търговище, при граници: ПИ № 2 на С.С. и ПИ № 4 на Д.А. и върху1/2
ид.ч. от имот, представляващ ПИ с ид. 43953.15.4 е с площ от 1216кв.м. с
номер по предишен план 015004, находящ се в м.“Без местност“ в землището
на с.Л., общ.търговище, при съседи: 43953.15.1, 43953.15.3, 43953.15.33,
43953.15.5, отразен в Скица на поземлен имот № 15-299913/19.02.2025г., изд.
от СГКК Търговище , като неоснователен, на осн.чл.124,ал.1 от ГПК вр. чл.
79,ал.1 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. „
С.“ 16, ет. 4, ап. 19, против Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Р., ул.“ Р.“ № 30,
ет.2, ап.4 и Н. Ж. А. с ЕГН ********** от с.Д., общ.Търговище, ул.“ Б.“ № 4,
иск за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба на
съсобствен имотот 02.06.2010г., сключен между А. Д. М. с ЕГН **********, З.
Д. М. с ЕГН ********** и К.А.М. с ЕГН ********** , наследници на Д. М.
М., поч. на 23.11.2009г., б.ж. на с.Л., общ.Търговище, сключен с нотариална
заверка на подписите рег.№ 5681/02.06.2010г., акт 117, том IV по описа на
нотариус П.А., рег.№ 496 на НК с район на действие РС Търговище, поради
противоречие със закона, като неоснователен, на осн. чл. 26,ал.1 пр. първо
от ЗЗД вр. чл. 69,ал.2 от ЗН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. „
С.“ 16, ет. 4, ап. 19, против Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Р., ул.“ Р.“ № 30,
ет.2, ап.4 и Н. Ж. А. с ЕГН ********** от с.Д., общ.Търговище, ул.“ Б.“ № 4,
иск за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба на
съсобствен имотот 02.06.2010г., сключен между А. Д. М. с ЕГН **********, З.
Д. М. с ЕГН ********** и К.А.М. с ЕГН ********** , наследници на Д. М.
М., поч. на 23.11.2009г., б.ж. на с.Л., общ.Търговище, сключен с нотариална
заверка на подписите рег.№ 5681/02.06.2010г., акт 117, том IV по описа на
нотариус П.А., рег.№ 496 на НК с район на действие РС Търговище, поради
липса на форма, като неоснователен, на осн. чл.26,ал.2,пр. трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. „ С.“ 16, ет. 4, ап. 19
да заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Р., ул.“ Р.“ № 30, ет.2, ап.4,
разноските по делото в размер на 1000лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
13
ОСЪЖДА З. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. „ С.“ 16, ет. 4, ап. 19
да заплати на Н. Ж. А. с ЕГН ********** от с.Д., общ.Търговище, ул.“ Б.“ №
4, разноските по делото в размер на 1527,80лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
14