№ 6979
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
Членове:Цветомир М. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20251100503554 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 320 от 08.01.2025г., постановено по гр.д. № 13029/2023г. по описа на
СРС, 71-ви състав, е признато за установено, че И. К. С. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1685,30 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.07.2021 г. в имот, находящ се в гр. ****, абонатен №
170081, сумата 195,74 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2022 г., сумата 48,34
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до
м.07.2021 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.06.2022 г. до окончателното плащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№34835/2022 г. по описа на СРС, 71 състав, като е
отхвърлен предявения установителен иск за сумата от 9,77 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.07.2019 г. до 14.06.2022 г.
Със същото решение И. К. С. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 927,99 лева – разноски в настоящото производство
и сумата 88,33 лева - разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са
уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника И. К. С. чрез назначения й особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в която са развити съображения за неправилност
на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че представеният договор
между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД не бил подписан от страните по
него, поради което не било налице валидно избрана фирма за дялово разпределение
1
съобразно чл. 139б ЗЕ, освен това срокът му бил изтекъл. Оспорва представения протокол от
проведено на 20.07.2002г. общо събрание на етажната собственост с твърдения, че не могло
да се установи дали е подписан от съответния брой етажни собственици. Счита постановката
на т. 1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС за неприложимо. Сочи, че по делото не било
представено удостоверение за наследници на К.С.Т., поради което не се установявало, дали
ответницата е негов единствен наследник, респ. собственик на процесния имот. По делото
нямало представено свидетелство за проверка на топломера от 06.07.2018г., а също така
било общоизвестно, че лабораторията „Арттест – Б“ не била имала лиценз в периода от
2020г. до 2021г. Възразява, че ответницата не била ползвала топлинната енергия, тъй като
живеела в Италия и не пребивавала в апартамента от над 23 години. Счита, че е налице
непоръчана доставка на топлинна енергия, както и че не били дължими служебно
начислените суми за топлинна енергия, тъй като вземането имало характер на неустойка, а
не на цена на топлинна енергия, какъвто бил предметът на предявената претенция, липсвали
и доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители. По делото не
били представени общите фактури за отчетния период, а единствено съобщения към
фактури, които нямали доказателствена стойност, а фактурата от 31.07.2021г. била
падежирала извън процесния период. Оспорва иска за мораторна лихва поради липса на
доказателство за изпадане в забава и за дялово разпределение поради липса на договор.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото
доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е
подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за
продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената
топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и
нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на
процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
2
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на
ползване.
От приетия в първоинстанционното производство Нотариален акт за собственост на
жилище по чл. 55г от ЗПИНМ № 195, том XII, дело № 2395/1970г. се установява, че **** и
К.С.Т. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 31, находящ се в гр. ****, а от приетото удостоверение от
26.04.2016г., издадено от ГИС София се установява, че така посочения адрес е идентичен с
настоящ адрес – ж.к. ****. От приетото удостоверение за наследници на **** се установява,
че същата е починала на 16.05.2014г. като вдовица и е оставила за свой единствен наследник
въззивницата И. К. С.. Релевираното с въззивната жалба оплакване, че не било ясно дали
жалбоподателката е единствен собственик на имота поради липса на удостоверение за
наследници на К.С.Т. е неоснователно, тъй като със заявление – декларация от 03.05.2016г.
въззивницата е поискала от „Топлофикация София“ ЕАД да бъде открита партида на нейно
име за имота като негов единствен собственик и това искане е уважено от топлопреносното
предприятие, като видно от приложените съобщения към фактури, партидата е открита
именно на нейно име. При това положение единствен потребител на топлинната енергия за
имота през процесния период е именно жалбоподателката И. К. С.. За този извод е без
значение дали същата е живяла в имота или на друго място, тъй като облигационното
правоотношение произтича от правото й на собственост и отправеното искане за откриване
на партида на нейно име, независимо от това кое лице фактически е ползвало процесния
топлоснабден имот.
Неоснователно е и оплакването за липса на законно избрана фирма за дялово
разпределение за процесния имот и период. Действително, представеният по делото договор
от 29.07.2002г. между представителя на етажната собственост в сградата и „Техем
Сървисис“ ЕООД не носи подписите на страните по него, но съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. Следователно в случаите, в които не е налице договор между етажната
собственост и избраната от общото събрание фирма за дялово разпределение, тази услуга се
извършва самостоятелно от топлопреносното предприятие „Топлофикация София“ ЕАД. В
процесния случай това положение е съществувало до 03.06.2020г., когато топлопреносното
предприятие е възложила изпълнението на тази услуга на „Техем Сървисис“ ЕООД съгласно
представения по делото договор по чл. 139в ЗЕ от същата дата. Неоснователно е и
релевираното възражение относно представения протокол от проведеното общо събрание на
етажните собственици от 20.07.2002г., тъй като не е допустимо инкорпорираните в него
решения да бъдат оспорвани инцидентно в настоящото производство, а същевременно не се
твърди и не се доказва тези решения да са били отменени по приложимия към датата на
приемането им ред - чл. 13 ПУРНЕС /отм./.
На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по
съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202
ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото
период в имота е имало 3 броя отоплителни тела с мотнирани уреди за индивидуално
разпределение /ИРРО/, като не е доставяна и начислявана топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Според вещото лице, поради неосигурен достъп за отчет на
индивидуалните разпределители, топлинната енергия за отопление на имота е определена по
реда на т. 6.5 от приложение № 1 към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. и т. 6.5. от
приложение № 1 към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. въз основа на инсталираната
мощност и максималния специфичен разход за отопление на сградата. Липсата на достъп за
отчет на разпределителите е надлежно удостоверена с представените от третото лице –
помагач протоколи за неосигурен достъп, подписани от представители на етажните
собственици и представител на фирмата за дялово разпределение, каквото е изискването на
чл. 46, ал. 1, т. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, поради което оплакванията за
3
недоказаност на това обстоятелство са неоснователни. Посочените по-горе норми от
приложението към двете наредби определят реда за извършване на дяловото разпределение
при липса на възможност за отчет на индивидуалните разпределители, а не уреждат
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, поради което оплакванията на
жалбоподателката в тази връзка са неоснователни. Топлинната енергия за сградна
инсталация е начислена по реда на т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение към двете
наредби въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода, в която насока
липсват конкретни оплаквания с въззивната жалба. Вещото лице е установило, че
технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметна на
топлопреносното предприятие, а топломерът в абонатната станция е преминал периодична
метрологична проверка на 06.07.2018г. и 29.06.2021г. и съответства на одобрения тип, като и
двете свидетелства са представени в кориците на делото. Релевираното оспорване на
лиценза на лабораторията, извършила проверката през 2021г., е недоказано. Вещото лице е
установило, че след прилагане на резултата от изравнителните сметки, дължимата цена на
реално доставената топлинна енергия в имота за горепосочения период е 1685,33 лева, което
надхвърля размера на исковата претенция от 1685,30 лева.
При установяване по категоричен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства на количеството на доставената в имота топлинна енергия и
нейната стойност, релевираните от жалбоподателката възражения за непредставяне по
делото на общите фактури, както и за нередовност на счетоводството на топлопреносното
предприятие, са неоснователни. Неоснователно е и оплакването, че общата фактура от
31.07.2021г. била за сума извън процесния период, тъй като в представеното съобщение към
фактурата е посочено изрично /и това се потвърждава от експертното заключение по СТЕ/,
че фактурираната с нея топлинна енергия е за отчетен период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.,
т.е. същата е потребена в рамките на процесния по делото период. Възражението за
непоискана доставка е неоснователно по съображенията, изложени в Решение от 05
декември 2019 г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, както и в Тълкувателно
решение № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, които се споделят изцяло от настоящия състав.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия,
доставена през период от 01.05.2019г. до 31.07.2021г. са приложими общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната
дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3
ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Ето защо при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва
се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки. Следователно
задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен
срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на
крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Релевираното от жалбоподателката
оплакване за липса на доказателства за публикуване на фактурите на интернет-страницата
на ищеца е неотносимо към приложимата през процесния период редакция на общите
условия. С оглед на това, жалбоподателката е изпаднала в забава за плащане на главницата
за цена на доставена топлинна енергия и в жалбата липсват конкретни оплаквания относно
размера на мораторната лихва, поради което съдът приема, че нейният размер на 195,74 лева
за периода от 14.09.2020г. до 14.06.2022г. е правилно определен от първоинстанционния съд
по реда на чл. 162 ГПК.
На следващо място, както беше уточнено по-горе, за периода от 01.05.2019г. до
31.07.2021г. услугата дялово разпределение в процесната сграда в режим на етажна
собственост е извършена от топлопреносното предприятие и от третото лице – помагач
4
„Техем Сървисис“ ЕООД съобразно възлагането, извършено с договора от 03.06.2020г. От
приетите в първоинстанционното производство протоколи за неосигурен достъп и
индивидуални справки за дялово разпределение се установява, че услугата е реално
предоставена през процесния период. Този извод се подкрепя и от експертното заключение
по съдебно-техническата експертиза. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на
„Топлофикация София“ ЕАД /подробно описани по-горе/ е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. „Монитор“ на
11.07.2016г., а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен
срок след първото им публикуване. От представената с исковата молба счетоводна справка
се установява, че стойността на услугата за периода по издадените фактури се равнява на
48,34 лева, каквато е и претендираната сума.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно произнасянето на
първоинстанционния съд по възражението за изтекла погасителна давност, в която насока
съдът намира, че в обжалваното решение не е допуснато нарушение на нормите на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, нито на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП. Тригодишната давност за най-старото процесно
вземане по месечни сметки за м.05.2019г. е следвало да изтече на 23.09.2022г. /при
съобразяване на 45-дневния срок за плащане и 69-дневния срок, през който не е текла
давност поради извънредното положение/ - след датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2022г.
Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която
предявените установителни искове са уважени. В частта, с която е отхвърлен предявеният от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. К. С. установителен иск за сумата от 9,77 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.06.2019г. до 14.06.2022г., първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД. Същата е сторила разноски за
депозит за възнаграждение на особен представител на въззивника в размер на 250 лева,
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 350 лева, които следва да му
бъдат присъдени. С оглед изхода от спора във въззивната инстанция и съобразно указанията,
дадени с т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателката И.
К. С. следва да бъде осъдена да заплати в полза и по сметка на Софийски градски съд
дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 38,59 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 320 от 08.01.2025г., постановено по гр.д. №
13029/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА И. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, да заплати в полза и по
сметка на Софийски градски съд сумата от 38,59 лева, представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Техем
5
Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6