№ 249
гр. Сливен , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на единадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500356 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 356 по описа за
2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба подадена от юриск. Щ.,
пълномощник на „ Лено“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София
1784, ******* против определение 229/11.05.2021г. по гр.д. № 316/2021г. по
описа на НЗРС, с което е било допуснато обезпечение по реда на чл.389 и сл.
от ГПК в полза на ЕТ „Дани – Г.Н.“, със седалище и адрес на управление гр.
Нова Загора, *******, чрез спиране на изпълнението на изп.дело №
202071904010006 по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие ОС – Варна.
Твърди се, че обжалваното определение е недопустимо, а по същество и
неправилно.
Посочва се, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като съдът
е разгледал и постановил акт по недопустимо искане. Твърди се, че
компетентен да се произнесе по искане за спиране на изпълнителното
производство е Варненският районен съд, тъй като недвижимият имот срещу
който е насочено изпълнението се намира в района на този съд.
1
На второ място се посочва, че обжалваното определение е и
незаконосъобразно, тъй като съдът който е допуснал спиране на изпълнението
като обезпечителна мярка без да изисква внасянето на гаранция. Страната
счита, че разпоредбата на чл.390, ал.2, изр.2 от ГПК е императивна и изисква
задължително предоставянето на гаранция.
Моли се обжалваното определение да бъде обезсилено. Алтернативно
се иска определението да бъде отменено.
По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. Д.,
пълномощник на Г. ИВ. Н., ЕГН ********** и ЕТ „Дани – Г.Н.“, който
оспорва жалбата като неоснователна. Той посочва, че нуждата от спиране на
изпълнителното производство била изключително остра, тя била подкрепена
от представените по делото доказателства и че ако не било постановено
обжалваното определение е щяло да се стигне до изключително тежко
засягане правата на клиентката му, тъй като е щяло да бъде продадено
единственото и жилище. Определението било законосъобразно. То
отговаряло на изискванията на чл.391 от ГПК. Според разпоредбата на чл.391,
ал. 2 от ГПК, съдът МОЖЕЛ да задължи ищеца да предостави гаранция,
което означава, че можел и да не го задължи.
На следващо място страната посочва, че определението е допустимо,
тъй като по искането направено във връзка с предявените насрещни искове
се бил сезирал съдът, по който е предявен първоначалният иск на „ Лено“ АД.
Изтъква се, че ответната страна е в силно затруднено материално и
здравословно състояние. Моли се обжалваният съдебен акт да бъде
потвърден.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
На 20.11.2018г. между „ Лено“ АД, в качеството на заемодател и ЕТ
„Дани – Г.Н.“, в качеството на заемател, Г. ИВ. Н., в качеството на поръчител
и С.Н.М., в качеството на поръчител бил сключен Договор за заем Бизнес
кредит № 6162/20.11.2018г. Заемът бил обезпечен и с договорна ипотека на
недвижим имот находящ се в гр. Варна. Заемодателят предоставил
уговорената в заем сума – главница в размер на 7 700.00 евро. Срокът на
договора бил за 180 месеца. Заемополучателят заплащал за известен период
2
от време дължимите вноски ( от общо получените 11 093.00лв., той заплатил
7774.00 лева). Поради неплащане на дължимите вноски било иницирано
производство за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 111/2020г. на РС – Нова Загора ( по
което били търсени суми в размер на около 39 432 лв.). След като била
издадена заповед за изпълнение № 53/07.02.2020г. и изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 1006/2020г. на ЧСИ С.Я. с район на
действие ОС- Варна. По изпълнителното дело били предприети действия по
продажба на ипотекирания недвижим имот.
След възражението на длъжниците по издадената заповед за изпълнение
била депозирана искова молба от „ Лено“ АД. В срока за отговор на исковата
молба бил депозиран отговор от ответниците, както и насрещна искова молба,
с която било поискано договорът между страните( в цялост) и отделни негови
клаузи да бъдат обявени за недействителни поради заобикаляне на закона,
противоречие на добрите нрави и неравноправност на отделни клаузи. Във
връзка с предявения насрещен иск било поискано да се допусне обезпечение
като се спре изпълнителното производство, тъй като продажбата на
ипотекирания имот би накърнила безвъзвратно интересите на ответната
страна. Страната приложила и вносни бележки за извършените от нея
плащания, както и призовка за принудително изпълнение, от която е видно,
че на 07.04.2021г. е бил насрочен опис и оценка на недвижимия имот
(апартамент).
На 11.05.2021г. било постановено обжалваното определение, с което
НЗРС допуснал обезпечение на предявения от ответниците насрещен иск чрез
спиране на изпълнителното дело.
Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на
28.05.2021г. Частната жалба е депозирана на 07.06.2021г. ( п.к.) – след
законоопределения едноседмичен срок.
Съдът намира, частната жалба за недопустима тъй като същата е
депозирана извън законния срок.
Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 от ГПК, определенията се
обжалват в едноседмичен срок от съобщаването им на страните. В случая
3
обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 28.05.2021г.
( петък) и седмодневния срок за обжалване е изтекъл в края на 04.06.2021г. (
петък), който е бил работен ден. Частната жалба е депозирана на 07.06.2021г.
– след установения срок. Същата се явява просрочена, поради което е и
недопустима. Ето защо производството по делото следва да се прекрати.
Предвид на изложеното, и на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.262,
ал.2, т.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА частната жалба подадена от на „Лено“ АД, със седалище и
адрес на управление гр.София 1784, ******* против определение
229/11.05.2021г. по гр.д. № 316/2021г. по описа на НЗРС поради неподаването
ѝ в срок.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от
съобщаването му на жалбоподателя пред БАС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4