РЕШЕНИЕ
№ 2478
гр. Бургас, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120104446 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Д. Т. И., М. Т.
И., М..Г.а Б..и М. Й. Й., четиримата със съдебен адрес в гр. Бургас, против
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр. Бургас, с
която молят да бъде прието за установено, че всеки от ищците не дължи на
ответника следните суми: ищцата М. Т. И. не дължи сумата от 419,17 лева,
представляваща 18,88 % от сумата от 2220,18 лева по издадената от ответника
Фактура № .........../23.12.2024 год., за предоставени услуги В и К в обект с
адрес гр. ..........– сутеренен етаж; ищцата Д. Т. И. не дължи сумата от 419,17
лева, представляваща 18.88 % от сумата от 2220,18 лева; ищцата М..Г.а Б..не
дължи сумата от 334,80 лева, представляваща 15.08 % от сумата от 2220,18
лева, а ищецът М. Й. Й..не дължи сумата от 377,43 лева, представляваща 17 %
от сумата от 2220,18 лева по посочената фактура.
В исковата молба са изложени следните фактически и правни
твърдения: четиримата ищци са съсобственици на водоснабден обект –
сутеренен етаж със застроена площ от 231.58 кв. м., представляващ пиано бар
със складово помещение, битово помещение, баня и тоалетна, находящ се в гр.
..........., при квоти в съсобствеността от по 18.88 % за М. И. и Д. И., 15.08 % за
М..Б..и 17 % за М. Й.; титуляр на В и К-партидата на имота е съсобственикът
М. Й.; до м. март 2020 год. обектът е бил отдаден под наем и действал като
пиано бар, след което дейността му е била преустановена, той не функционира
изобщо от началото на 2021 год., а през м. май 2024 год. е окончателно
1
освободен от наемателя, който е изнесъл цялото В и К оборудване, а
съсобствениците са спрели водоснабдяването на обекта от главния кран; от
2020 год. до настоящия момент обектът не е функционира, нито в него е
консумирана вода; на 05.12.2024 год. ищецът М. Й. е бил уведомен, че за
обекта има неплатено задължение за вода в размер от 2220,18 лева; според
представена от ответника справка, за м. ноември 2024 год. е начислена вода в
размер на 444 куб. м., а за всички други периоди преди и след това отчитане
показанията на водомера са нула; общият за сградата водомер е сменен от
ответника без присъствие на някой потребител на услугата, което е изцяло в
разрез с правилата за извършването на такава подмяна; липсва обяснение кое е
наложило подмяната на общия водомер, кога се е случило това и защо той не е
подменен с такъв с радиомодул; липсва протокол за подмяна на общия
водомер; не е предявен акт за монтаж или демонтаж на водомер, двустранен
констативен протокол за подмяната със съответните показания; не са
надлежно установени показания за консумация на вода в посочения размер,
тъй като служител на ответното дружество не е идвал на място, за да засича
периодично показанията на водомера, не е налице авария или теч, които да са
причина за подобно начисление, а изтичане на вода в такова голямо
количество не би могло да се случи без да бъде забелязано; няма причина за
извършване на служебно начисление; отчитането на абонатите се извършва
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, съгл. общите условия (ОУ) на ответника и Глава VI от Наредба №
4/14.09.2004 год.; между страните вече е бил налице спор, той е следвало да се
реши по реда на чл. 66 от ОУ, и предприетите по отношение на него действия
да се констатират в протокол по реда на чл. 68 от ОУ, което обстоятелство не е
налице; отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията на данните в отчета; начисленото количество вода от 444 куб. м. е
обективно невъзможно да бъде изразходено в процесния обект за период от 20
дни, тъй като обектът не функционира от повече от четири години, в него
липсва В и К оборудване, а подовите сифони са запушени от 4 години, водата в
обекта е спряна от основния кран от повече от 4 години, в сградата и в обекта
не е възниквала авария; общото изразходено количество вода за цялата сграда
за една година е не повече от 80 куб. м.; процесното огромно количество вода
е начислено след съмнителната смяна на общия водомер от страна на
ответника, едностранно, в нарушение на правилата и нормативите; ищците са
потребители на услуги В и К по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004
год., а ответникът е В и К оператор по чл. 2 от Наредбата; ищците не дължат
посочените части от сумата по Фактура № ............./23.12.2024 год., определени
съобразно квотите им в съсобствеността.
Ищците са ангажирали доказателства, молят за присъждане на
деловодните разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени
положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл.
2
79, ал. 1, предл. първо, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът е оспорил основателността на исковете; изложил е
следните насрещни твърдения: искът на М. И. и Д. И. е недопустим, тъй като
на 28.04.2025 год. по банковата сметка на ответника е постъпила сума в размер
на 838,34 лв., с наредител М. Т. И., с която са платени главниците от по 419,17
лева по исковете на тези две ищци, а на същата дата е платена и сумата от 7,68
лв., с наредител М. Т. И., с посочено основание „аб. № ....., по фактура от
23.12.2024 год., лихва, М. И. и Д. И.“; с двете плащания ищците М. И. и Д. И.
са направили извънсъдебно признание на дълга си, поради което е отпаднал
правният им интерес от търсената съдебна защита, а делото следва да бъде
прекратено по отношение тези две ищци; искът на М..Б..и М. Й. е допустим,
но неоснователен; дори да се приеме за достоверно, че в обекта не е имало В и
К оборудване към м. май 2024 год., то не следва, че същото не е възстановено
след м. май 2024 год., тъй като отчетеният период е от 06.11.2024 г. до
04.12.2024 год.; потребеното количество вода е начислено по индивидуалния
водомер на водоснабдявания обект, а не от разпределение по централния
водомер на сградата; от представената справка в графа „отчитане на
водомера“ е отбелязано статус „видян“, което означава, че служител на
ответника е ходил на място и е снел данните от водомера, който е отчитан
редовно; за периода от 08.10.2021 год. до 05.11.2024 год. няма отчетено
потребено количество вода; при снемане данни от показанията на водомера от
служител на дружеството на 04.12.2024 год. е отчетено потребено количество
вода в размер на 444 куб. м. за процесния период; според писмено изявление
на съсобствениците М. Й. и С. Г., те са били наясно, че има компрометирана В
и К инсталация, т. е. изложеното в исковата молба не отговаря на
действителното положение; няма спор между страните, че между тях
съществува валидно облигационно правоотношение, както и за качеството на
ищците като потребители; операторът е доставял вода в имота на ищците през
процесния период, а отчитането на измервателното устройство е съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год.; посоченото в
електронния карнет количество вода реално е преминало през измервателното
устройство и е потребено от ползвателите на услуги В и К в имота; въведена е
електронна система за контрол на отчитане; свалянето на отчета се извършва
от служител на дружеството на длъжност „Отчетник измервателни уреди,
като е необходимо да е осигурен достъп до обекта; за регистриране на
3
отчетените данни се използва индустриален мобилен компютър, а при
извършване на отчета, с четеца на мобилния компютър инкасаторът сканира
баркод номера, поставен на водомерния възел, и активира партидата на
абоната в мобилния компютър, с което и удостоверява, че е посетил обекта,
отчита данните от водомера на абоната визуално и ги въвежда ръчно в
мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера;
при електронното отчитане няма възможност за поставяне на подпис на
клиента, както е регламентирано и в чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004
год.; от там данните автоматично се прехвърлят и осчетоводяват в системата
на дружеството, отчитането на измервателните устройства става визуално,
данните от водомера не се нанасят на хартиен носител, а се вкарват в мобилен
компютър за обработка, където е създаден електронен карнет на абоната; при
осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта,
сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер; когато
инкасаторът не успява да влезе в имота, същият набира на самото устройство
режим „служебно отчитане“; от извлечение от електронния карнет на
абонатен № ....е видно, че в графа съС.ие е отбелязано „нормален“, а
отчитането е реално, като за индивидуалния водомер е посочен статус
„видян“; отчетът е реален, данните са генерирани директно от измервателното
устройство и са предадени в непроменен вид; редът по чл. 23, ал. 4 от ОУ –
отчитане в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, не
се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет.
Ответникът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а и се установява от представените нотариални
актове, че четиримата ищци са съсобственици на водоснабден обект,
представляващ сутеренен етаж с площ от 231.58 кв. м. в жилищната сграда гр.
.... ........, с квоти от 18.88 % за М. И., 18.88 % за Д. И., 15.08 % за М..Б..и 17 %
за М. Й.; за обекта е открита партида с аб. № ...........при ответното дружество,
предоставящо услуги В и К, а титуляр по нея е съсобственикът М. Й..
4
Според доказателствата по делото, общият водомер на сградата е
подменен на 05.04.2024 год., а двустранният протокол за това действие не е
подписан от потребител в сградата (етажен собственик).
По делото е представена Фактура № ........../23.12.2024 год., издадена от
ответното дружество, в която е посочено, че дължимата цена за потребените в
сутеренния етаж услуги В и К за периода 06.11.-04.12.2024 год. възлиза на
2220,18 лева, за 444 куб. м. студена вода. Този обем консумация е отразен и в
съставената от ответника писмена справка на отчетени количества вода – в нея
е отбелязано, че за периодите преди и след процесния потреблението в обекта
на ищците е нулево. Ищците оспорват дължимостта на главницата по
фактурата, съобразно квотите си в съсобствения недвижим имот, като се
позовават на пълна липса на консумация в обекта през процесния период,
както и на незаконосъобразно отчитане на потреблението на 444 куб. м.
студена вода.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на производството по отношение претенциите на ищците Д. И.
и М. И. – извършените от двете лица плащания не могат да бъдат
квалифицирани като извънсъдебно признание за дължимост на процесните
суми; при евентуална основателност на исковете им платени суми подлежат
на връщане, поради което правният интерес от предявения иск е налице за
всеки от четиримата ищци в процеса.
В подкрепа на твърденията си ищците са ангажирали показанията на
двама свидетели – Д..Д.. и С. Т.. В напълно съвпадащите си твърдения
свидетелите сочат, че са посещавали редовно водоснабдения обект през
периода м. ноември-м. декември 2024 год., обектът е бил без обзавеждане, не
е бил експлоатиран и в него не е имало неизправни В и К устройства, воден
теч или следи от такъв теч.
Ответникът е ангажирал показанията на свой служител – свидетеля
Д..Е.., заемаща длъжността „Инкасатор“, която сочи, че редовно, вкл. през
процесния период, е отчитала показанията на общия водомер в жилищната
сграда и тези на индивидуалния водомер на сутерена в сградата на ул. „......
По делото е изготвено експертно заключение по техническа
експертиза, устно допълнено в проведеното на 28.10.2025 год. открито
съдебно заседание, което съдът цени като обективно и компетентно. Според
5
вещото лице, В и К-инсталацията в сутеренния етаж на сградата е изправна, с
изключение на един спирателен кран, през който е възможно спорното
количество студена вода – 444 куб. м., да премине за период от около 25-29
денонощия. Вещото лице е установило изтеклия срок за метрологична годност
на индивидуалния водомер за обекта, както и съответствията на показанията
за потребление по общия водомер на сградата и по индивидуалния водомер за
сутеренния етаж.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените установителни искове за неоснователни. Качеството си на
длъжник на ответното ЕАД всеки от ищците е придобил въз основа на
легитимацията си на носител на правото на собственост върху идеална част от
водоснабдения обект – етаж от жилищна сграда, през процесния период, на
основание чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. Представените нотариални
актове не са оспорени, поради което всеки от съсобствениците дължи цената
на престираните в обекта услуги В и К съобразно квотата си в
съсобствеността, на основание чл. 30, ал. 1 и 3, ЗС.
Представената по делото фактура, оспорена от ищците, е частен
документ, съставен от ответника въз основа на счетоводството му – чл. 182,
ГПК; отразеното в нея количество потребление е оспорено от ищците-
потребители, поради което в тежест на доставчика на услугата е доказване
законосъобразното отчитане на обема консумация. Съдът намира, че такова
доказване по делото е проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК. Според ангажираните
доказателства, обемът на потребената услуга е определен във фактурата въз
основа на реално извършен отчет – в тази насока са и показанията на
разпитания свидетел Е.., служител на ответника, срещу които не е проведено
насрещно доказване. Правилното отчитане на реално потребеното количество
студена вода се установява от отразяването в мобилното електронно
устройство на отчетника, срещу което обстоятелство липсват проведено
насрещно доказване – за неизвършен или незаконосъобразно извършен отчет.
Правилното отчитане на консумацията на услуги В и К и определяне на цената
им е установено и от вещото лице по приетата експертиза, неоспорено в тази
част.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищците, че е налице
незаконосъобразно отчитане на потребената вода в обекта за процесния
6
период. Фактът, че метрологичната годност на индивидуалния водомер на
сутеренния етаж е изтекла, не налага задължителния извод, че уредът не
функционира правилно и отчитането му е в повече от реално преминалото
количество вода. Според неоспореното в тази част експертно заключение,
изложено устно в проведеното открито съдебно заседание, неточното
отчитане на водомера следва да бъде констатирано в лицензирана
лаборатория. По делото не са ангажирани данни, че водомерът не
функционира правилно и след изтичане на годността му през 2018 год. и
започнал са измерва по-високи количества потребление от реалните. Предвид
липсата на данни в тази насока не може да се приеме, че уредът е неизправен.
Ищците признават правилното отчитане от индивидуалния водомер на
нулевото потребление в обекта им преди 06.11.2024 год. и след 04.12.2024
год., което отчитане не би било вярно при повреда на водомера.
Неизправността на този уред не би се проявила само в един месец от годината,
а отчел неправилно консумация през целия период след проявен дефект в
устройството. Делото не съдържа данни за неизправност на индивидуалния
водомер за обекта на ищците, поради което не може да се приеме, че този
уред, макар и с изтекла след 2018 год. метрологична годност, е отчел
неправилно количеството студена вода само през периода по процесната
фактура, но е работел изправно преди и след същия период.
Недоказано е и възражението на ищеца М. Й., че подовият сифон в
съсобствения обект е запушен, не отвежда потребената вода, изтекла през
неизправния спирателен кран, и би довел до наводнение в обекта. На първо
място, доказателства в тази насока, опровергаващи заключението на вещото
лице, не са представени. На второ място, твърдението на ищеца Й., че от крана
„интензивно капеше, но не течеше струя“, е не само недоказано, но и в явно
противоречие с изготвената от вещото лице снимка № 5 – л. 86 по описа на
делото, от която ясно се вижда изтичащата от спирателния кран непрекъсната
струя вода. На трето място, твърдението на същия ищец за запушен сифон се
отнася за момента на огледа на обекта, извършен от вещото лице – през м.
октомври 2025 год., но няма данни, че през процесния период – м. ноември-м.
декември 2024 год., сифонът е бил неизправен. Ако той е бил запушен и към
посочения период, по стените на помещението биха останали следи, но такива
не са установени, поради което следва да се приеме, че сифонът е бил
изправен и към периода по процесната фактура. Това становище на съда се
7
подкрепя и от факта, че спорните 444 куб. м. студена вода са преминали и през
общия водомер на сградата, съгл. заключението на вещото лице на л. 88 по
описа на делото, а няма доказателства, че общият водомер също е бил
неизправен след подмяната му на 05.04.2024 год.
Неподписването от представител на етажната собственост на
двустранния протокол за подмяна на общия водомер не може да бъде прието
за обстоятелство, опорочаващо правилното отчитане на потребените услуги В
и К, нито да обоснове извод за неправилно функциониране на общия водомер.
Твърдението на ищците, че потребеното количество вода – 444 куб. м.,
би довело до повишаване на консумацията на електроенергия в обекта им,
също е недоказано. Това твърдение е свързано с факта на разположена в
сутеренния етаж функционираща помпа за изхвърляне на отпадните вода,
потребени в помещението. Делото не съдържа данни какъв е разходът на
електроенергия за обекта при нулево потребление на вода (при
нефункциониране на помпата) и какъв е той за процесния период; няма и
данни какъв обем електроенергия черпи помпата и в каква част потреблението
на студена вода влияе на потреблението на електроенергия.
Делото не съдържа други доказателства, изключващи дължимостта на
процесните суми от ищците, поради което предявеният от тях иск по чл. 124,
ал. 1, ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователността на предявените искове налага, на основание чл. 78,
ал. 3 и 8 във вр. с чл. 80, ГПК, в полза на ответника-ЕАД да бъдат присъдени
направените деловодни разноски в общ размер от 850 лева (сбор от 550 лева –
депозит за вещо лице, и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
......., против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление гр......... за приемане за установено, че ищецът не дължи
на ответника сума в размер от 419,17 лева, представляваща 18,88 % от
8
главницата от 2220,18 лева за потребени услуги В и К в обект с адрес гр. ........
.......– сутеренен етаж, за 444 куб. м. вода за периода 06.11.-04.12.2024 год.,
съгласно издадената от ответника Фактура № 48233261/23.12.2024 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
......, против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление гр. ........., за приемане за установено, че ищецът не дължи
на ответника сума в размер от 419,17 лева, представляваща 18,88 % от
главницата от 2220,18 лева за потребени услуги В и К в обект с адрес гр. . . –
сутеренен етаж, за 444 куб. м. вода за периода 06.11.-04.12.2024 год., съгласно
издадената от ответника Фактура № ....../23.12.2024 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на М..Г.а Б.., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр........, против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ......, със седалище
и адрес на управление гр. ....... за приемане за установено, че ищецът не дължи
на ответника сума в размер от 334,80 лева, представляваща 15.08 % от
главницата от 2220,18 лева за потребени услуги В и К в обект с адрес гр. ..........
– сутеренен етаж, за 444 куб. м. вода за периода 06.11.-04.12.2024 год.,
съгласно издадената от ответника Фактура № ......../23.12.2024 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Й. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
.........., против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ........, със седалище
и адрес на управление гр. .............за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника сума в размер от 377,43 лева, представляваща 17 % от
главницата от 2220,18 лева за потребени услуги В и К в обект с адрес гр. . .... –
сутеренен етаж, за 444 куб. м. вода за периода 06.11.-04.12.2024 год., съгласно
издадената от ответника Фактура № .../23.12.2024 год.
ОСЪЖДА Д. Т. И., ЕГН **********, М. Т. И., ЕГН **********, М..Г.а
Б.., ЕГН **********, и М. Й. Й., ЕГН **********, четиримата със съдебен
адрес гр. ........., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплатят на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление гр. ........, деловодни разноски в размер от 850 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9
10