Решение по адм. дело №1910/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от С. Н. Р., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. П. против Заповед № 484з-3800/24.07.2025 г. издадена от директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към МВР, с която на основание чл.203, ал.1,т.13 и чл.226, ал.1,т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността командир на отделение в група 02 на сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ от Зонално жандармерийско управление-Варна към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Заповедта се оспорва с основанията на чл.146,т.3 , т.4 и т.5 от АПК- постановена при допуснати съществени процесуални нарушения ,нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че заповедта е издадена извън нормативно установения срок. Счита, че АНО не е установил действителната фактическа обстановка. Сочи се, че от значение за съставомерността на дисциплинарното нарушение е образуваното административнонаказателно производство, в което може да се установи дали е извършил административно нарушение. Счита, че не е осъществено нарушение на Етичния кодекс, тъй като знание за евентуалното нарушение имат само участниците в производството по установяването и санкционираното му. Счита, че не е доказано, че извършеното от него деяние е уронило престижа на службата. Позовава се на задължителните указания в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на Върховния административен съд. Счита, че при налагане на наказанието не е взето предвид цялостното му поведение при изпълнение на служебните задължения. Сочи, че се установява извършено деяние по чл.200,ал.1,т.12 от ЗМВР, за което е предвидено друго по вид и размер наказание. Счита, че е налице несъответствие между допуснатото нарушение и наложеното наказание, като не са обсъдени всички релевантни обстоятелства, формата на вината и цялостното му поведение по време на служба. Посоченото счита за допуснато процесуално нарушение на чл.206,ал.2 от ЗМВР. Счита, че липсата на мотиви относно вида на наказанието нарушава правото му на защита. Моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира сторените разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли оспорения акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В депозирани писмени бележки сочи, че в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства, с които по безспорен начин се доказва, че заповедта е издадена от материално компетентен административен орган, съгласно дадените му правомощия по чл. 204, ал.3 от ЗМВР, в предвидените в чл. 195 от ЗМВР срокове, както и че наложеното наказание съответства на извършеното от служителя тежко нарушение на служебната дисциплина. Преди налагане на наказанието е спазен чл. 207 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. В хода на дисциплинарното производство не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Счита, че от събраните доказателства се установява , че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение съгласно чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР, като не е спазил т.28, б. „а“ и „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. За посоченото нарушение съгласно чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи се, че при издаването на оспорения акт са спазени административнопроизводствените правила относно процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност и не е нарушено правото му на защита. Сочи се, че заповедта е издадена след извършена пълна и обективна проверка и отговаря на изискванията на чл.210,ал.1 от ЗМВР. При налагане на наказанието са обсъдени всички събрани доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на жалбоподателя по време на службата му. Сочи се, че при материалната квалификация на деянието мотивиращо „уронване на престижа“, е достатъчно поведението на служителя да е от такова естество, че реално застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в МВР като институция. Деянието е извършено на публично място и е станало достояние на обществото, което се е отразило негативно върху авторитета на МВР, и в частност на ГДЖСОБТ. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът след като съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената кадрова справка ( л.99-100 от адм. преписка) младши експерт С. Н. Р. е на работа в системата на МВР от 01.11.2002 г. От 01.10.2020 г. е назначен на длъжността - командир на отделение в група 02 на сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ от Зонално жандармерийско управление-Варна към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. По време на службата си в МВР е награждаван с колективна парична награда през 2011 г. и 2013 г. и писмена похвала през 2017 г. Има наложено наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 месеца през 2005 г.

Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е образувано във връзка с предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от началника на ЗЖУ-Варна, рег. № 6812р-1585, екз. № 1 от 17.02.2025 г. ( л.103-105 от адм. преписка). В предложението е посочено, че мл. експерт С. Р. е управлявал в извънработно време на 15.02.20225 г., около 03:10 часа, в [населено място], по [улица]л.а. „Хюндай И10“ с рег.№ [рег. номер]. В близост до сградата на НАП-Варна се е ударил в бордюр на тротоара и е съборил пътен знак „В27“, като при възникналото ПТП няма пострадали лица, нанесени са материални щети на автомобила, който не е негова собственост. Произшествието било забелязано от екип на 02 РУ-Варна към ОДМВР-Варна, които са пристигнали на място и е повикан за съдействие екип на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна. При изпробване за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, била отчетена стойност 1,4 на хиляда в издишания въздух. Жалбоподателят бил отведен за кръвна проба и впоследствие задържан в 03 РУ-Варна към ОДМВР-Варна, със Заповед за задържане № 365зз-95/15.02.2025 г. Било образувано следствено дело № 27/2025 г. по описа на Следствен отдел към Окръжна прокуратура-Варна за престъпление по чл.343б от НК. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР , във вр. с т.28,б. „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР. Направено е предложение за състава на дисциплинарно разследващ орган.

Установява се, че съгласно протокол № 152/17.02.2025 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, издаден от УМБАЛ „Света Анна“ – [населено място] , концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 1,11 промила етилов алкохол ( л.123-124 от адм. преписка).

Със Заповед № 484з-757/20.02.2025 г. издадена от директора на Главна дирекция „ Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство, във връзка с предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2,т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“. Със заповедта е определен и съставът на дисциплинарно разследващия орган ( ДРО). В заповедта са посочени правата му по чл.207,ал.8 от ЗМВР. На 12.03.2025 г. в 11:30 часа на жалбоподателя е връчена покана № 6812р-2266/12.03.2025 г. за запознаване със заповедта и даване на писмени обяснения (л. 63-64 от адм. преписка). Заповедта е връчена на жалбоподателя на 12.03.2025 г., в 11:45 часа , видно от отбелязване в акта ( л.34-36 от адм. преписка). Депозирал е сведение УРИ № 6812р-4255 от 22.05.2025 г. ( л.71 от адм. преписка). В сведението е разяснил фактическата обстановка по случая, като е потвърдил извършеното ПТП. Посочил е, че е направил признание пред органите на 02 РУ на ОДМВР-Варна, че е употребил малко алкохол.

За резултатите от разследването по дисциплинарното производство е изготвена обобщена справка УРИ 6812р-4990 от 11.06.2025 г. от състава на ДРО ( л.53-62 от адм. преписка). В същата е описан поводът за образуване на дисциплинарното производство, като е посочено, че случилото се е станало достояние на длъжностни лица от МВР, медицински служители и служители на съдебната система. Посочени са предварителните данни за извършеното дисциплинарно нарушение. Изложена е установената фактическа обстановка, че на 15.02.2025 г., около 01:50 часа в [населено място] е управлявал МПС след употреба на алкохол, на стойност в кръвта 1,11 на хиляда, установено чрез химическо лабораторно изследване. Посочени са данните за извършителя на нарушението, събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Направена е оценка на събраните доказателства, като е прието, че няма доказателства, които са в противоречие с установената фактическа обстановка. Прието е, че поведението на младши експерт Ръцев не съответства на дължимото такова от служител на МВР и е в противоречие с разпоредбата на чл.150,ал.2 от ЗМВР. Със своите действия служителят е нарушил т.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед рег. № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на МВР ( обн. ДВ. бр.67 от 12.08.2014 г.) , тъй като на 15.02.2025 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,11 промила, установено по надлежния ред, като с лекия автомобил се удря в бордюр на тротоара и събаря пътен знак „В27“. Служителят е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което обстоятелство се удостоверява с Протокол № 5553/09.09.2014 г. Като правно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ са посочени разпоредбите на чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР, вр. чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР. Обсъдено е цялостното поведение на служителя по време на службата му. Обсъдена е тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено , формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Предложено е да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР, заради това, че на 15.02.2025 г. , около 01:50 часа, в [населено място], до кръстовището с [улица], младши експерт С. Н. Р. - командир на отделение в група 02 на сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ от Зонално жандармерийско управление-Варна към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ управлявайки лек автомобил „Хюндай И10“ с рег. № [рег. номер], собственост на П. Х. Ч., в посока центъра, до кръстовището с [улица]се удря в бордюр на тротоара и събаря пътен знак „В27“. При възникналото ПТП няма пострадали лица, нанесени са материални щети по автомобила. Местопроизшествието е посетено от полицейски служители на 02 Районно управление и сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-Варна, като мл. експерт Р. е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, който е отчел 1,41 промила алкохол в издишания въздух. От химическата експертиза , е установена концентрация на алкохол в кръвта 1,11 промила. ДРО е приел, че е осъществено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, поради което от обективна и субективна страна е осъществил неправомерно поведение, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР- неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

С покана рег.№ 6812р-4991/11.06.2025 г. ДРО е дал възможност на жалбоподателя да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни писмени обяснения или възражения ( л.65-66). Жалбоподателят се е запознал с обобщената справка на 11.06.2025 г., видно от направеното отбелязване. Жалбоподателят не е депозирал писмени обяснения или възражения срещу констатациите в обобщената справка, което се установява от съдържанието на протокол рег. № 6812р-5126/13.06.2025 г. ( л.46-47 от адм. преписка).

От ДРО е изготвено Становище УРИ 6812р-5367/19.06.2025 г. , с което е направено предложение до ДНО да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на младши експерт С. Р., за извършеното от него тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ ( л.37-43 от адм. преписка).

До жалбоподателя е изпратена покана рег. № 484р-12448/03.07.2025 г. от главния комисар на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ за даване на писмени обяснения ( л.15 от адм. преписка). Поканата е връчена на 09.07.2025 г. видно от направеното отбелязване. На 10.07.2025 г. жалбоподателят е депозирал писмено обяснение относно отправената покана, към което е приложил медицински документи и др. (л.16-19 от адм. преписка). В обясненията е посочил, че поради обострено заболяване от подагра на 14.02.2025 г. му е издаден болничен лист за срок от 10 дни. Лекуващият лекар му е поставил болкоуспокояваща инжекция и му е предписал да приема спешно медикаменти „Doreta“ и „Mydocam“ , които са много силни и водят до сънливост и отпадналост. В ранните часове на 15.02.2025 г. , при неотложно пътуване към дома му с автомобил, изтървал електронната си цигара и при навеждане да я вземе, рязко му прилошало поради въздействието на силните медикаменти, които пиел по схема от предния ден. Загубил контрол над автомобила и се ударил в десния бордюр и непосредствено закрепения до него пътен знак. Изложил е, че при проведеното дисциплинарно производство, не е взето предвид, че на 15.02.2025 г. е бил в болничен и е приемал силни медикаменти. Посочил е, че впоследствие болничният му е удължен с издадени медицински документи за времето от 24.02.2025 г. до 15.03.2025 г., от 16.03.2025 г. до 22.04.2025 г. и от 22.04.2025 г. до 21.05.2025 г. Посочил е, че заповедта за образуване на дисциплинарното производство му е връчена по време на болничен и в частен дом, което е в нарушение на конституционните му права, съгласно чл.32,ал.1 и чл.33,ал.1 от Конституцията на РБ. Поради това счита, че заповедта е връчена в нарушение на процесуалните изисквания. Посочил е, че е нарушено правото му на защита по чл.207 от ЗМВР, тъй като предвид обстоятелството, че е бил в болничен, не е бил във възможност да организира защитата си. Счита, че недопустимо е предприета процедура по обжалване на болничния лист. Сочи на несъответствия в обобщената справка , използвана като доказателство за инцидента на 15.02.2024 г. Излага и съображения за прекомерна административна тежест на предложеното дисциплинарно наказание. Сочи се, че инцидентът е първи по ред, не е извършен по време на дежурство, поради което не следва да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина. Счита, че е изтекъл срокът по чл.195,ал.1 и ал.2 от ЗМВР, което е основание за прекратяване на дисциплинарното производство. Моли предложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ да бъде заменено с по-леко такова.

Всички възражения на жалбоподателя, които са направени в подаденото писмено обяснение, са подробно обсъдени в оспорената заповед. ДНО ги е приел за неоснователни и е издал Заповед № 484з-3800/24.07.2025 г. При определяне на тежестта на нарушението е приел, че е тежко, защото съществено засяга и уврежда обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата. Демонстративното пренебрегване на законите на страната и етичните норми за поведение на служителите в МВР, е станало известно на граждани и на служители на МВР. Приел е, че от нарушението са настъпили вредни последици, като неправомерното поведение на служителя е станало достояние на граждани, служители на МВР и на ГДЖСОБТ, на прокурори и следователи. Посоченото е довело до накърняване на доброто име на ГДЖСОБТ и се е отразило негативно върху авторитета на Министерство на вътрешните работи, като може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната му дейност. Приел е, че по дисциплинарното производство са събрани безспорни доказателства , че на 15.02.2025 г., около 01:50 часа в [населено място], до кръстовището с [улица], младши експерт С. Н. Р. е управлявал лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол- наличие на етилов алкохол с крайна концентрация 1,11 промила, като нарушението е извършено от служител в МВР, към когото изискванията са завишени. Приел е, че нарушението е извършено умишлено, при форма на вината евентуален умисъл. Обсъдено е цялостното поведение на държавния служител, като е констатирано, че е награждаван и няма незаличени дисциплинарни наказания по реда на чл.213,ал.1 от ЗМВР. Приел е, че независимо от поведението му по време на службата му в МВР, при установеното тежко дисциплинарно нарушение, следва да се търси дисциплинарна отговорност, като наказанието „уволнение“ , ще съответства на извършеното дисциплинарно нарушение.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирана страна с правен интерес от оспорване на издадения индивидуален административен акт, чийто адресат се явява и в рамките на законоустановения срок по оспорване, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР- съответният на заеманата от жалбоподателя младши изпълнителска длъжност, ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – главен комисар Н. М. Н. назначен на длъжност ВПД директор на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към МВР, считано от 03.09.2024 г., видно от удостоверение рег.№ 484р-17774/ 23.09.2025 г. издадено от началника на сектор „Кадрова дейност“ в отдел „Човешки ресурси“ – ГДЖСОБТ ( л.59 от делото).

Спазена е изискуемата писмена форма, като актът съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта са посочени нарушителят, мястото и времето на извършване на нарушението, изложени са фактически и правни основания за издаването й, като същата е подписана от нейния издател. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание на административния акт и не са налице нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Съдът приема, че при издаване на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал.2 от ЗМВР. В съответствие с императивната разпоредба на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарно наказание се налага за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Краткият двумесечен срок се включва в рамките на двугодишния, а дисциплинарно наказващият орган няма право да се позовава на по-продължителния срок при наличие на предпоставки за приложение на по-краткия – тогава, когато и нарушението и нарушителят са установени. И двата срока са преклузивни по своя характер, което означава, че с изтичането им се погасява правото на дисциплинарно наказващия орган да реализира дисциплинарната отговорност спрямо служителя, независимо дали нарушението е било доказано. Спазването на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е процесуална гаранция за законосъобразност и на оспорената заповед, за което съдът следи служебно, съгласно разпоредбата на чл. 168,ал. 1 от АПК.

Срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР започва да тече от момента на откриване на нарушението. Легална дефиниция на това понятие е дадена от законодателя в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР. Според тази норма, дисциплинарното нарушение се смята за открито когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение се счита за установено, съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарното производство е образувано със заповед от 20.02.2025 г. и е приключило в срока по чл.205,ал.6 от ЗМВР. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона. Двугодишният срок от извършване на деянието изтича на 15.02.2027 г. Двумесечният срок от установяване на нарушението е започнал да тече от 01.07.2025 г. , когато материалите от дисциплинарното производство в обобщена справка УРИ 6812р-4990/11.06.2025 г. са постъпили при директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ ( л.53 от адм. преписка). Оспорената заповед е издадена на 24.07.2025 г. в рамките на установените преклузивни срокове по чл.195,ал.2 от ЗМВР.

В хода на дисциплинарното производство не се констатираха нарушения на процедурата, уредена в ЗМВР .Началникът на ЗЖУ-Варна е изготвил предложение до органа по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с което е предложил да бъде образувано дисциплинарно производство и да бъде определен дисциплинарно разследващ орган. Налице са били данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което със Заповед № 484з-757/20.02.2025 г. и в съответствие с чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР директорът на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ е образувал дисциплинарно производство срещу младши експерт С. Р.. С писмена покана е предоставил възможност на служителя да се запознае със заповедта, като са му указани правата по правата по чл. 205, ал. 2 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Връчването на заповедта за образуване на дисциплинарно производство по време на ползване на отпуск за временна нетрудоспособност, не е в нарушение на процесуалните правила. С чл.229 от ЗМВР е въведена единствено забрана за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР по време на ползване на отпуск. Видно от събраните доказателства жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като е предоставил сведение от 22.05.2025 г., което е взето предвид при анализа на резултатите от разследването по дисциплинарното производство, видно от обобщена справка УРИ 6812р-4990/11.06.2025 г. от ДРО.

Въз основа на материалите от извършеното дисциплинарно производство и след преценка на събраните и анализирани доказателства, дисциплинарно-наказващият орган е установил извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, подробно описано в УРИ 6812р-4990/11.06.2025 г. от ДРО, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на тази справка и материалите по дисциплинарното производство на 11.06.2025 г. С отделен протокол от 13.06.2025 г. е документирано, че жалбоподателят не се е възползвал от правото си да даде обяснения.

Предвид изложеното противно на релевираните в жалбата твърдения, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуални правила в хода на проведеното дисциплинарно производство. От представените по делото писмени доказателства, се установява категорично и безпротиворечиво, че в хода на дисциплинарната процедура на служителя е осигурена възможност, да се запознае с всички актове, материали и процесуални действия, свързани с провежданото дисциплинарно производство и да участва в него, при подробно разясняване на процесуалните му права по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, вкл. правото му да представи доказателства, да прави искания и възражения и да даде писмени обяснения. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагането на дисциплинарното наказание е дадена възможност на служителя да представи пред ДНО писмени обяснения относно вмененото му дисциплинарно нарушение.

Законът вменява на дисциплинарно наказващия орган задължение да гарантира упражняване на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, чрез предоставяне на възможност да даде обяснения относно нарушението, за което е образувано производството, както и да подкрепи възраженията си с доказателства, които органът е длъжен да разгледа. Дали лицето ще се възползва от това свое право или не е обстоятелство, което не влияе на законността на процедурата, доколкото това право е предоставено на свободната му воля и то, както е в случая може да реши да не дава обяснения. От значение за законосъобразността на дисциплинарното производство е да му бъде предоставена такава възможност. В процесния случай се установи, че жалбоподателят първо е бил поканен да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и да даде обяснения. В края на производството е поканен да се запознае с обобщената справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство. Преди издаване на обжалваната заповед, жалбоподателят отново е бил поканен да депозира писмени обяснения или възражения, относно проведеното дисциплинарно производство, правната квалификация на дисциплинарното нарушение, заключенията и изводите на разследващия орган, изложени в обобщената справка, както и относно предложеното дисциплинарно наказание, от която възможност се е възползвал.

Поради това невярно и напълно опровергано от доказателствата по делото, е твърдението на жалбоподателя, че при налагането на наказанието е подходено преднамерено, като е нарушено правото му на защита.

Заповедта е издадена след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от полицейския служител, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство.

Налице е и съответствие на издадената заповед с приложимите материалноправни норми.

Видно от съдържанието на оспорената заповед, дисциплинарната отговорност на С. Р. е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, изразяващо се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, и за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарно-наказващият орган е достигнал до този извод, като е взел предвид резултатите от проведеното дисциплинарно производство , при което е установил, че на 15.02.2025 г. , около 01:50 часа младши експерт С. Р. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,11 промила, установено по надлежния ред, същият е ударил лекия автомобил в бордюр на пътя и е съборил пътен знак „В27“. Действията на жалбоподателя са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване етичните принципи, заложени в т. 28 б. "а" и б. "б" от ЕК за поведение на държавните служители в МВР, като по този начин виновно е нарушил етичните принципи и които действия са станали достояние на други служители на МВР, ГДЖСОБТ, прокурори, следователи и медицински лица.

Няма спор, че оспорващият е управлявал лек автомобил в посоченото време, след употреба на алкохол. Концентрацията на етилов алкохол е установена по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, и резултатите са отразени в приложения протокол ( л.125 от адм. преписка). Оспорването на резултата от експертизата може да бъде проведено по реда на чл.27 от Наредбата, като твърденията, че определени лекарства, които са били приемани от жалбоподателя могат да повлияят на резултата, представляват единствено хипотези.

В случая, съдът приема, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия, доколкото описаното в оспорения административен акт, поведение е несъвместимо с морално- етичните правила и намалява авторитета на институцията. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на служителя, с което да се пази доброто име на институцията, да се насърчават хората да уважават закона, като се дава личен пример и се носи отговорност за извършените действия. До уронване престижа на службата води такова поведение на държавния служител, което намалява авторитета на институцията МВР, респ. на нейните дирекции и структури, пред обществото, на което тя служи за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. В аспекта на горното, и анализирайки конкретните обстоятелства, описани в оспорената заповед съобразно събраните доказателства съдът счита, че дисциплинарното нарушение е доказано - релевираното деяние на оспорващия правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата е поведението на оспорващия, доколкото виновно се нарушават 28, б. "а" и "б" от Етичния кодекс. Съгласно т. 28, б. "а" и б. "б" – "Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: б. "а" на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; и б. "б" на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск.

В случая от събраните в хода на дисциплинарното и на съдебното производство доказателства, следва да се приеме, че оспорващият е нарушил визираните в оспорената заповед етични правила, с което е уронил престижа на службата. Не е спорно и, че младши инсп. Р. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС, "деяние, уронващо престижа на службата е това, което следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция". В заповедта, в унисон с приетото в цитираното тълкувателно постановление е посочено, че не е задължително престижът вече да е уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР. В тази връзка ирелевантно е обстоятелството дали деянието е станало достояние и до други лица извън системата на МВР, прокуратурата и медицинските лица. За квалификацията на деянието е без значение обстоятелството дали престижът на службата е уронен или е застрашен с уронване. Поведението на мл. инспектор Р. е несъвместимо с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронва престижа на службата и доверието в почтеността и в професионализма на полицейските органи.

Квалифицирането на деянието на оспорващия като дисциплинарно нарушение предполага същото да е извършено виновно /като формата на вина е без значение/. Твърдения за липса на вина жалбоподателят не прави, а и субективният елемент от състава на нарушение се доказва от събраните доказателствени средства. Описаното в оспорената заповед поведение на мл. инсп. Р. се явява несъвместимо с етичните правила, с което е уронен престижът на службата, както правилно е приел ДНО. Същото е съставомерно дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, т. е. тежко нарушение, за извършването на което на нарушителя е наложено дисциплинарното наказание "уволнение", предвидено в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е постановено прекратяване на служебното правоотношение.

Релевираното деяние е тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, с оглед на което органът действайки при условията на обвързана компетентност, е наложил предвиденото в правната норма дисциплинарно наказание "уволнение", като в тези случаи, той няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание – уволнение, което е и наложеното от ДНО. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Трябва с деянието да "се уронва престижа", т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото към МВР, в частност към ГД ЖСОБТ, какъвто е настоящия казус /Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на ВАС/.

Изрично в оспорената заповед е посочено и, че е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата, формата на вината и тежестта на нарушението, т. е. критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като неговото безупречно поведение до момента на инцидента, предвид тежестта и сериозността на последния, не може да доведе до налагането на друго, по- леко по вид наказание, което доказва и наличието на съответствие на издадения акт с целта на закона. Тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение в случая е такава, че надделява над посочените постижения на жалбоподателя при изпълнение на службата му, поради което тези постижения не могат да доведат до извод за налагане на друго, по-леко дисциплинарно наказание, освен наложеното такова - уволнение. Освен това, при налагането му органът действа при условията на обвързана компетентност, по арг. от чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Ангажирането на дисциплинарна отговорност не е обоснована с реализирането на административно-наказателна отговорност. В този смисъл ДНО не е обвързан с резултата от проведеното административно-наказателно производство, а следва самостоятелно в хода на проведеното дисциплинарно производство да събере доказателства установяващи основанията за налагане на дисциплинарно наказание, което в случая е сторено.

Настоящата съдебна инстанция счита, че описаният от дисциплинарно наказващия орган фактически състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е доказано да е осъществен, а установените факти са правилно квалифицирани като съставомерни за това дисциплинарно нарушение. Атакуваната заповед е надлежно мотивирана, като съобразно установените фактически обстоятелства, е приложен правилно процесуалния и материалния закон и е съобразена целта на закона.

Предвид изложеното, съдът счита оспорения административен акт за законосъобразен и подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Относно разноските: С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 200 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което е в минимален размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, Варненският административен съд, втори състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. Р., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. П. против Заповед № 484з-3800/24.07.2025 г. издадена от директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към МВР, с която на основание чл.203, ал.1,т.13 и чл.226, ал.1,т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността командир на отделение в група 02 на сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ от Зонално жандармерийско управление-Варна към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“.

 

ОСЪЖДА С. Н. Р., [ЕГН], с адрес в [населено място] да заплати на Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 ( двеста) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.