ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1377
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501238 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба от АД“Гърбев“, ЕИК
*********, чрез адв.Д.Б., ПАК, против определение №3976/11.04.2022г. по гр.дело
№13194/21г на ПРС, 18 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение
на постановеното по делото Решение в частта за присъдените му разноски по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което
присъденото адвокатско възнаграждение да бъде увеличено от присъдените 181.76лв.
сумата 734,24 лева с ДДС.
От въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ЕАД чрез юрк.М. Г.
е подаден отговор, с който се оспорва частната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е
подадена на 14.04.2022г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено
на 13.04.2022 г., поради което ЧЖ е подадена в 14-дневния срок и е допустима, а
разгледана посъщество е неоснователна, поради следното:
С решение № 467 от 14.02.2022г. ПРС е уважил предявените от „АСВ“ ЕАД
установителния иск по чл.422 ГПК за сумата 734,50 лв.-главница по договор за
паричен заем и е отхвърлил исковете за разликата над 734,50 лв до пълния предявен
размер от 764,75 лв. за главницата, за сумата 63,25 лв.- договорна лихва и за сумата
154,54 лв.- обезщетение за забава. В мотивите към обжалваното определение по чл.248
ГПК е прието, че, съобразно с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за АД
„Гърбев“ , с който ищецът има сключен договор за безплатна правна защита, в размер
1
от 181,76лв.- по съразмерност на отхвърлените искове, от която сума 90,88лв.- в
заповедното произвоство и 90,88 лв.- в исковото.
Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че не е приложимо
разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004 г./НМРАВ/ и че при определяне на
възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗАдв.; че съгласно чл.2,ал.5 НМРАВ за проц.
представителство по гр.д. възрагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Счита, че е без значение, че
исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение. Цит.съд.практика на
ВКС-о.60262/20.10.21г по гр.д.№943/21,4ГО, о.90/7.2.19г по гр.д.№3870/18г,4ГО,
о14585.5.20 г. по ч.гр.д.№4642/19,4ГО и по-нова – о.146/04.04.2022г. по ч.т.д.
№358/22г. на ВКС,2ТО, о.№150/06.04.2022г. по ч.т.д.№525/22г на ВКС,2ТО.
В отговора на ЧЖ са изложени доводите, че предявените искови претенции по
УИ произтичат от едно и също основание – от процесния договор за кредит, поради
което АВ следва да бъде определено по съразмерост на отхъврлените претенции с
оглед общия материален интерес; че размерът напретендирания хонорар по ЧЖ не е
съобразен с фактичесаката и правна сложност на делото и се доближава до размера на
уважения иск, което е несправедливо.
По направените доводи ПОС намира следното:
В мотивите към Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
1649/2017 г., I т.о., ТК, /постановено след приемане на чл.2,ал.5 от НМРАВ №1/2004г.-
ДВ,бр.84/2016г., което е записано, че е съобразено с ред. На НМРАВ към 10.03.2017г/
се казва, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се
определя не от материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а от
аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно трайната практика на ВКС,
обективирана в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК,
IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о.,
определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г.о., в
хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора
от цената на отделните искове“. Също така трайно в съдебната практика се приема, че
правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки
предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и
основание искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от
едно и също правоотношение и са с едно и също основание- дължими суми по договор
за заем. ПОС намира,че цит. от ищеца съд.практика от една страна е неотносима към
настоящия казус, т.к. касае казуси, при които са предявели алтернативно или
евентуално съединени искове, какъвто не е настоящия случай, а от друга страна – няма
задължителен характер; Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без
2
уважение за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА в размер на 14,24лв. с
ДДС за единия иск и 720 лв. с ДДС – за др.иск, а съобразно материалния интерес по
съразмерност на отхвърлените искове, както е присъдил и РС.
В този смисъл ЧЖ е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на АД“Гърбев“, ЕИК *********, чрез
адв.Д.Б., ПАК, против определение №3976/11.04.2022г. по гр.дело №13194/21г на
ПРС, 18 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
постановеното по делото Решение в частта за присъдените му разноски по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3