Решение по адм. дело №2007/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К. Н. И. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, ап.6, против ЗППАМ № GPAM-1579843/22.08.2025 г., издадена от К. К. на длъжност полицай към РУ 04 Пловдив, ОДМВР Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с основни доводи за допуснати СПН при издаването ѝ.

Иска се нейната отмяна.

В представено писмено становище се сочи неизпълняемост на оспорения акт, тъй като не е определен срока на действието му.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата не взема становище по нея.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 22.08.2025 г., а самата жалба е подадена на 05.09.2025 г./ и при наличието на правен интерес, а по същество за основателна, предвид следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е ЗППАМ № GPAM-1579843/22.08.2025 г., издадена от К. К. на длъжност полицай към РУ 04 Пловдив, ОДМВР Пловдив, с която е наложена ПАМ на жалбоподателя по чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 м. до 1 г.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че го управлява и отказва да бъде извършена проверка с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълнява предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване.

За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е предвидено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство при концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до 1 година. В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за концентрация на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Спорът не е по фактите, установени по делото. Спорният по делото въпрос е досежно срока посочен /наложен/ с оспорената ЗППАМ. Законодателят в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е определил срок за налагане на ПАМ, който срок е в рамките от 6 месеца до 1 година. В така определения законов срок административния орган следва да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административния орган следва при установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В случая административният орган не е определил срока на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП /от 6 месеца до 1 година/, т. е. срока е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Така неопределения срок безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му, поради което посоченият в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен.

В допълнение ЗАНН разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него ППС в рамките на неопределен срок. С оглед на това последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което ЗППАМ № GPAM-1579843/22.08.2025 г., издадена от К. К. на длъжност полицай към РУ 04 Пловдив, ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка "Прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца до 1 година, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски, които се констатираха в размер на 510 лева – 10 лева ДТ и 500 лева платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЗППАМ № GPAM-1579843/22.08.2025 г., издадена от К. К. на длъжност полицай към РУ 04 Пловдив, ОДМВР Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на К. Н. И. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, ап.6, направените съдебни разноски в размер на 510 лева.

Решението не подлежи на обжалване - чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.