Решение по КНАХД №1355/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М. И. И. против Решение № 116/15.05.2025 г., постановено по АНД № 316 по описа за 2025 година на Районен съд - Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В тази връзка се твърди, че поради липсата на посочване на номер на първо статично изображение/видеозапис и на последно такова в представения протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи (Наредбата) не се създавало убеденост, че безпристрастно и без физическа намеса било констатирано извършеното нарушение в случая. Освен това се смята, че използваното АТСС било или технически неизправно, или имало колебания при заснемането на видеоклипа. На следващо място от снимковия материал не се доказвало, че в случая имало знак, ограничаващ скоростта на движение, както и посоченото от административнонаказващия орган (АНО) кръстовище, поради което той не кореспондирал с изложената фактическа обстановка. Освен това по делото не била доказана правната и техническа компетенция на служителя, работещ с АТСС, извършващо контрол на скоростта на 04.02.2025 г.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 116/15.05.2025 г., постановено по АНД № 316 по описа за 2025 година на Районен съд - Хасково, както и обжалвания Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 10359624, издаден от ОДМВР - Хасково.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 116/15.05.2025 г. по АНД № 316/2025 г. Районен съд - Хасково е потвърдил ЕФ Серия К № 10271220, издаден от ОДМВР-Хасково, с който на М. И. И., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание – ,,Глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е посочил най-напред, че съставеният ЕФ е отговарял на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и е съответствал на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Мотивирал се е още, че по административнонаказателната преписка са приложени задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, явяващ се доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, и др. изисквания по наредбата, както и снимка на разположението на уреда. Счел е и че е налице нужната яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в ЕФ, както и необходимото съответствие относно вида на АТСС - ARH CAM S1 № 11743с7, посочен в протокола и в санкционния акт. Приел е, че констатираното съответствие на отразеното в твърденията на контролните органи за допуснато нарушение по чл. 21 ЗДвП за заснетото с посоченото в ЕФ техническо средство нарушение с доказателствата, приобщени по делото, води до извод за тяхната обоснованост. По отношение липсата на посочване на номер на първо статично изображение/видеозапис и на последно такова е отбелязано, че този пропуск сам по себе си не е съществен.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, подробно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на процесуални правила са неоснователни.

Вярно е, че представеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е попълнен изцяло, като не са вписани № на първо статично изображение и на последно такова. Въззивната инстанция обаче правилно е съобразила, че макар и да е налице процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените. Това е така, защото в протокола са посочени вида и номера на използваното АТСС, мястото за контрол, датата и часовете за начало и край на работа на АТСС, а тези данни съвпадат изцяло със съдържанието на снимката на автомобила на жалбоподателя. Ето защо следва да се приеме, че последната е направена именно във времевия интервал при извършения контрол за скорост, за който е съставен представеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, респ. категорично може да бъде съотнесена към установеното с процесния ЕФ нарушение. От друга страна датата на използването на АТСС съвпада с датата на нарушението, респ. на съставяне на ЕФ.

На следващо място, по делото е безспорно установено и че към датата на нарушението използваното АТСС е от одобрен тип и е годно за експлоатация. Това е така, защото видно от приложения в преписката и неоспорен Протокол за проверка № 172-СГ-ИСИС/10.12.2024 г. на БИМ, в периода от 13.11.2024 до 10.12.2024 г. то е преминало задължителна техническа проверка, а съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на проверките по ал. 2 от с.з. се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (ДВ бр. 82 от 2018 г.), периодичността на проверка на скоростомери е една година. От друга страна, представено е и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено на 07.09.2017 г. със срок на валидност 10 години. Следователно, процесната преносима система за контрол на скоростта на движение на моторни превозни средства е била годна за експлоатация, респ. нарушението е заснето с годно и технически изправно средство за измерване, противно на поддържаното от касатора.

По отношение мястото на процесното деяние, свързано с възражението за несъответствие между снимковия материал и изложената в ЕФ фактическа обстановка, следва да се посочи, че в приложената снимка от АТСС то е индивидуализирано освен с географски координати, така и със словесно описание по общодостъпен начин – на път първи клас I-5 км. 287+705, разклон за завод Астика. По същия начин е описано в представения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, като в него изрично е отбелязано и наличието на пътен знак за ограничение на скоростта – В-26 (50 км/ч). Следва да се има предвид, че този протокол представлява официален документ, чието доказателствена сила не е оборена от наказаното лице. Освен това при извършена проверка на вписаните GPS координати също се установява посоченото от АНО кръстовище, а и съществуването му, както и на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение – В-26 (50 км/ч), са служебно известни на настоящия съдебен състав.

На последното възражение на касатора, направено едва в хода на касационното производство, следва да се отговори, че то също се опровергава от представения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, от чието съдържание е видно качеството на контролен орган на полицейския орган, разположил АТСС и извършил заснемането на МПС.

Ето защо съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116/15.05.2025 г., постановено по АНД № 316 по описа за 2025 година на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.