Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 03.09.2025
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
февруари през двехиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д.
№ 3339/2021 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 79426 от 30.04.2020г., постановено по
гр. д. № 51136/2018г. по описа на СРС, 40-ти състав, изменено в частта
за разноските с Определение № 164592 от 30.07.2020г., постановено по гр. д. №
51136/2018г. по описа на СРС, 40-ти състав, поправено с Решение № 164469/
30.07.2020г., постановено по гр. д. №
51136/2018 г. по описа на СРС, 40-ти състав и допълнено с Определение №
20173828 от 18.08.2021г., постановено по гр. д. № 51136/2018г. по описа на СРС,
40-ти състав, ответникът Т.А.Г. е осъден да заплати на етажните собственици на
сграда, намираща се в с. Бели Искър, общ. Самоков, ул. **********, комплекс
“Игъл Рок“, представлявани от управителя С.Х.Д., чрез пълномощника – адв. Е.М.,
на основание чл. 41 ЗС вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, вноски за поддръжка и
управление на общите части на етажната собственост, както следва: 1405 лв. –
незаплатена вноска за бюджета на етажната собственост за периода от 16.07.2015г.
до 15.07.2016г. и 810, 96 евро – неплатена вноска за бюджета на етажната
собственост за периода от 16.07.2016 г. до 15.07.2017г., заедно със законната
лихва върху тези суми, считано от 07.08.2018г. до окончателното им изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 838, 56 лева – разноски по делото
(от които 700, 00 лв. – адвокатско възнаграждение и 138, 56 лв. – държавни
такси). Етажните собственици на сграда, намираща се в с. Бели Искър, общ.
Самоков, ул. **********, комплекс “Игъл Рок“ са осъдени да заплатят на
ответника Т.А.Г., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 333, 33 лв. –
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответника Т.А.Г., с оплаквания за недопустимост на
решението, а при условията на евентуалност - с оплаквания за неправилност, поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че предявените искове са
недопустими, тъй като С.Д.не е бил легитимиран на представлява етажната
собственост пред съда, доколкото решението на общото събрание, с което е избран
за управител, е отменено. Жалбоподателят поддържа, че решенията на Общото
събрание са незаконосъобразни, поради неспазване на предвидената в закона процедура
за приемането им, в това число и поради неспазване на императивните правилата
за форма и съдържание на протоколите, в които решенията са обективирани, поради
което и подлежат на отмяна. Наред с това сочи, че не е бил надлежно уведомен за
изготвянето на протоколите от проведените общи събрания, поради което и за него
срокът за предявяване на иск за отмяна на решенията не е започнал да тече. Поддържа,
че вноските за поддръжка на общи части на сградата са определени
незаконосъобразно, доколкото съгласно уредбата в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, същите се
разпределят поравно според броя на собствениците, а не съобразно притежаваните
кв.м., в какъвто смисъл са определени в процесните решения на общото събрание,
както и че събираните парични суми не са използвани за поддръжка на общите
части, а за финансиране на паралелно развиваната в жилищния комплекс
хотелиерска дейност. Моли съда да отмени решението и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите
– ищци - етажни собственици в сграда с адрес с. Бели Искър, общ. Самоков, ул. **********,
комплекс “Игъл Рок“, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не са подали
отговор на въззивната жалба. В писмено становище в хода на устните прения излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба, като молят съда да я
отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните
норми на материалния закон .
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
От представения в първоинстанционното производство
протокол от Общо събрание на етажната собственост от 14.06.2018г. се
установява, че С.Х.Д. е избран за управител на етажната собственост, като с
пълномощно от 26.07.2018г. последният е упълномощил адв. Е.М. да представлява
етажната собственост в производството по предявените срещу ответника Т.А.Г.
искове. Обстоятелството, че процесното решение на общото събрание на етажната
собственост, с което С.Х.Д. е избран за управител, впоследствие е отменено като
незаконосъобразно, не рефлектира върху надлежно учредената представителна власт
към минал момент, поради което исковата молба е подадена от лице с надлежно
учредена представителна власт. В настоящото производство във връзка с дадени
указания от съда е представен протокол от общо събрание от 16.06.2020г.,
съгласно който С.Х.Д. е избран за управител на етажната собственост с мандат от
2 години, като същият е вписан като управител на етажната собственост, съгласно
представената справка от Регистър Булстат, както и пълномощно от 28.07.2021г.,
съгласно което управителят С.Х.Д. е упълномощил адв. Е.М. да представлява
етажната собственост в производството, като са потвърдени изрично и всички
извършени пред СРС процесуални действия. С оглед изложеното, настоящият състав
на съда намира за неоснователни оплакванията на въззивника, касаещи
недопустимост на постановеното решение, като постановено по иск, предявен от
лице, което не е разполагало с надлежно учредена представителна власт.
Производството е образувано по предявен от етажните собственици в сграда
с адрес с. Бели Искър, общ. Самоков, ул. **********, комплекс “Игъл Рок“ срещу Т.А.Г.
иск с правно основание чл. 41 ЗС вр. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 1405, 95 лв., представляваща незаплатена
вноска за бюджета на етажната собственост за периода от 16.07.2015г. до
15.07.2016г.; сума в размер на
810,69 евро – незаплатена вноска за бюджета на етажната собственост за периода
от 16.07.2016г. до 15.07.2017г. и сума в размер на 810, 96 евро – дължима
неплатена вноска в бюджета на етажната собственост за периода от 16.07.2017г.
до 15.07.2018г.
В исковата молба са изложени твърдения,
съгласно които ответникът е собственик на обект в сградата – етажна
собственост. Твърди се, че на 18.05.2015г. – 19.05.2015г. е проведено общо
събрание на етажните собственици, на което е бил приет бюджет на етажната собственост за периода от 16.07.2015г. до
15.07.2016г. в размер на 133620 лева, приходите от който се формират от вноски
на собствениците, съобразно притежавания процент от общите части на сградата. Сроковете за
внасяне на дължимите суми били определени, както следва: първа вноска в размер
на 50% от общата сума в срок до 15.08.2015г. и втора вноска - 50% от общата
сума в срок до 15.02.201бг. Посочва се, че общата дьлжима сума от ответника по това
решение на общото събрание на ЕС, e в размер на сумата 1405,95 лева. Твърди се също, че
на 11.07.2016 г. било проведено
следващо общо събрание на етажните собственици, на което бил определен размера на вноските на
собствениците за периода от 16.07.201бг. до 15.07.2017г., а именно 10 евро без
ДДС на кв. от общата застроена площ на всеки обект, която включва ЗП на обекта и
площта на припадащите се общи части към него. Сроковете за внасяне на сумите
били определени, както следва: първа вноска - 50% от дължимата сума в срок
от 15.07.2016 г. до 15.08.2016 г., и втора вноска - 50% от дължимата сума, в
срок от 15 януари до 15 февруари 2017 г. Дължимата от ответника сума по това решение възлизала на 810, 96 евро.
С отговора на исковата молба са оспорени
решенията на етажната собственост като незаконосъобразни и приети в отклонение
от предвидения в закона ред за свикване и провеждане на общи събрания. Отделно
е направено възражение, че вноските към
етажната собственост са определени в противоречие с разпоредбата на чл. 51, ал.
1 ЗУЕС - съобразно площта на притежаваните имоти, а не съобразно броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните семейства.
В хода на делото ищецът е оттеглил
предявения иск за сумата от 810, 96 евро – дължима неплатена вноска в бюджета
на етажната собственост за периода от 16.07.2017г. до 15.07.2018г. и
производството в тази част е прекратено.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 83, том VIA, рег. № 9011, дело № 1041/2008 г. по описа на
нотариус Б.М., с район на действие РС – Самоков, от който се установява, че
ответникът Т.А.Г. е собственик на самостоятелен обект в сградата – етажна
собственост с идентификатор 03441.2.228.1.
От представения по делото протокол от
проведено на 19.05.2015 г. общо събрание на етажната собственост се установява,
че е приет бюджет на етажната собственост за периода от 16.07.2015 г. до 15.07.2015
г. в размер на 133 620 лв. В решението е предвидено, че собствениците
заплащат дължимите от тях суми, съобразно притежавания процент от общите части
на сградата. Съгласно решението, срокът за внасяне на дължимите суми е както
следва: първа вноска – 50% от дължимата сума до 15 август 2015 г. и втора
вноска – 50 % от дължимата сума до 15 февруари 2016 г.
По делото е представен и протокол от
проведено на 09.07.2016 г. общо събрание на етажната собственост, от който се
установява, че е приет размер на вноските по чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за периода от
16.07.2016 г. до 15.07.2017 г. в размер на 10 евро без ДДС на кв.м. от общата
застроена площ на всеки обект, която включва застроената площ на обекта и
площта на припадащите се общи части към него. Определен е срок за внасяне на
паричните вноски както следва: първа вноска – 50 % от дължимата сума – в срок
от 15 юли 2016 г. до 15 август 2016 г.; втора вноска – 50 % от дължимата сума в
срок от 15 януари 2017г. до 15 февруари 2017г.
За да постанови решението си, първоинстанционният
съд е приел, че като безспорно по делото е установено обстоятелството, че
ответникът е собственик на обект в процесната сграда и са налице валидно взети
решения за извършване на разходите за управление и поддържане на общите части
на сградата. Приел е за неоснователни възраженията на ответника за
незаконосъобразност на процесните решения на общото събрание, доколкото по
делото не са представени доказателства за отмяната им по реда на чл. 40 ЗУЕС.
Намерил е за неоснователно и възражението за противоречие на приетите решения с
възприетото в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС правило за определяне на
дължимите от собствениците такси, тъй като с оглед на спецификата на решенията на
общото събрание, соченият от ответника порок може да бъде релевиран единствено
в производство по отмяна по чл. 40 ЗУЕС.
Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, за поддържане
на общите части на етажната собственост, собствениците, ползвателите и
обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
определен от правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Определянето
на размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части е от компетентността на общото събрание – чл.11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС,
ред ДВ, бр. 26/01.04.2016г.
С
оглед изложеното, фактическият състав за уважаване на предявените искове с
правно основание чл. 41 ЗС вр. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: ответникът да е собственик на самостоятелен
обект в сградата в режим на етажна собственост – арг. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС;
взети решения на Общото събрание на ЕС за заплащане на разходи/вноски/ за поддържане
на общите части, в които е определен конкретен размер на претендираните
задължения.
Съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, /ред., ДВ, бр.
26/2016г./, разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Не е спорно между страните, а и от представените
по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост.
По делото не се твърди и доказва решенията
на общото събрание на етажната собственост от 18.05.2015г. и 09.07.2016г. да са
отменени като незаконосъобразни по предвидения в закона ред /чл. 40, ал. 2 ЗУЕС/, поради което и взетите на тях решения са задължителни и обвързват всички
собственици, ползватели и обитатели. Оплаквания за допуснати нарушения при
вземане на решенията, поради неспазване на предвидената в закона процедура за
приемането им могат да бъдат релевирани единствено в хипотезата на предявен иск
по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, при спазване на предвидения в закона преклузивен срок. Ирелевантно
в тази връзка е дали ответникът е бил
надлежно уведомен за взетите решения, тъй като този факт е относим единствено
към преценката за спазването на едномесечния преклузивен срок за предявяването
на иска за оспорване взетите решения на ОС на ЕС.
Правилни са мотивите на първоинстанционния
съд, че възражението за нищожност на решенията на ОС на ЕС, поради неспазване
на императивна правна норма, касаеща начина на определяне на дадена вноска,
каквато е нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, не може да бъде преценявано инцидентно
в настоящото производство, след като не е релевирано по исков ред в рамките на
преклузивния срок, уреден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Съгласно константната практика на ВКС, която
настоящият състав споделя, решенията на ОС на ЕС представляват по правната си
същност успоредни волеизявления на мнозинството от присъствалите на събранието,
насочени за постигане на определена цел; при тях няма насрещни права и
задължения и след влизането им в сила са задължителни за всички етажни собственици.
Поради изложеното, се приема в практиката на ВКС, че законосъобразността на
тези решения се определя от правилата на ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД, при специфичен
контрол за спазването им – съдебен контрол, ограничен с преклузивен срок за
предявяване на иска и ограничена процесуална легитимация /само на собствениците
на обекти в сградата/. Отмяната на решение на ОС на ЕС може да бъде искана при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Чрез
предявяване на конститутивен иск в срока по чл. 40 ЗУЕС всеки един етажен
собственик може да получи защита срещу незаконосъобразно решение на общото
събрание, но в случая такива не се установи да са били предявени, съответно -
решенията са влезли в сила и въз основа на тях се пораждат задължения за всеки
етажен собственик да заплаща определените разходи за управление и поддържане на
етажната собственост. Аргумент в подкрепа на горния извод е и уредената
специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола, както и
предвиден в чл. 38 ЗУЕС срок за изпълнение на решенията на ОС на ЕС.
В случая по делото не се установи
процесните решения на общото събрание от 18.05.2015 г. и 09.07.2016г. да са
отменени като незаконосъобразни, поради което за ответника са възникнали
задължения за заплащане на определените съобразно тях суми, на основание чл. 6,
ал. 1, т. 10 ЗУЕС. Съвкупната преценка на представените по делото доказателства
дава основание да се приеме, че за ответника е възникнало задължение за
заплащане на сума в размер на 1405, 95 лв., представляваща незаплатена вноска
за бюджета на етажната собственост за периода от 16.07.2016 г. до 15.07.2015г.,
както и на сума в размер на 810, 69 евро, представляваща неплатена вноска за
бюджета на етажната собственост за периода от 16.07.2016 г. до 15.07.2018 г.,
като с оглед на изхода на делото по исковете с предмет главното парично
задължение, основателна е и претенцията за заплащане на акцесорното вземане за
обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Следва да бъде посочено, че проверката, която
извършва въззивният съд относно правилността на първоинстанционното решение е ограничена
от посоченото в жалбата в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което
и съдът не дължи произнасяне по отношение на нововъведените в хода на
въззивното производство оплаквания, които не са били първоначално формулирани
във въззивната жалба, каквото в конкретния случай представлява оплакването за
допуснато от СРС процесуално нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение
на искането на ответника да задължи ищеца да представи в оригинал протокол от
проведеното на 18.05. – 19.05.2019 г. общо събрание.
Други
оплаквания не са наведени с въззивната жалба, включително и по отношение
размера на предявените искове, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции.
Релевираните
в жалбата доводи досежно разноските в първоинстанционното производство са били
предмет на приключило с влязло в сила определение на СРС по чл. 248 ГПК производство
и въззивният съд не дължи произнасяне.
При този изход на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК, сумата от 700 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, при уважаване на своевременно
направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. В
тази връзка съдът взе предвид действителната фактическа и правна сложност на
делото, претендирани и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер на сумата 1000 лв.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 79426/30.04.2020г., постановено по гр. дело № 51136/2018г. по описа на СРС,
40 състав, изменено в частта за разноските с Определение № 164592 от
30.07.2020г., поправено с Решение № 164469 от 30.07.2020г. и допълнено
с Определение № 20173828/18.08.2021г., постановени по гр. д. № 51136/2018г. по
описа на СРС, 40 състав.
ОСЪЖДА Т.А.Г., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на етажните собственици на сграда, находяща се в
с. Бели Искър, общ. Самоков, ул. **********, комплекс “Игъл Рок“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 сумата 700 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.