РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Търговище, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530100410 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК вр.
чл. 22 от ЗПК и чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Ищцата М. С. П. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Д. П.–АК Хасково твърди в исковата
молба, че между нея и ответника “КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********,
гр.Хасково е сключен Договор за паричен заем № 823620/20.08.2022г.,
екземпляр от който твърди, че не й бил предоставен при сключването му, за
сумата от 500лв.(доколкото си спомня), като в договора било уговорено и
заплащане на неустойка при непредоставено обезпечение по чл.6 от договора
в размер на 294,47лв. съгл. чл. 8 от същия, за които клаузи счита, че са
уговорени в противоречие на изискванията за добросъвестност, както и в
нарушение на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, а договорът е
сключен при неточно посочен ГПР с оглед обстоятелството, че посочените
суми не са включена в ГПР с цел заобикаляне императивните изисквания за
максималния размер на ГПР.Като излага подробни съображения, ищцата
счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за
прогласяване нищожност на посочените клаузи по чл. 6 и 8 от договора;
претендират се разноски. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не
се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от процесуалния
представител на ищцата адв. Д. П.–АК Хасково за разглеждане на делото в
отсъствието на ищцата и нейния представител, като моли съда да уважи
1
предявения иск, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез адв.Н. Ш. –АК Хасково-съдебен адресат, в който се признава
обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем №
823620/20.08.2022г., като на ищцата е отпуснат заем в размер на 400лв., за
срок от седем месеца, при месечен лихвен процент 3,330% и ГПР 48,390%,
сумата по който е изплатена на ищцата с РКО от 20.08.2022г., като дължимите
суми по договора са погасени; инкорпорирана в отговора е и справка за
дължимите и изплатени суми по договора по месеци.По същество
претенцията се оспорва, като неоснователна, като се излагат подробни
съображения относно правната същност на неустойката с нейната санкционна
и обезпечителна функция и валидността на клаузата от договора, уговаряща
такава, като се сочи още, че ищцата предварително е била запозната с
условията на договора, които сама е приела и се е съгласила с тях и тези
условия, вкл. и за неустойката при непредоставено обезпечение в размер на
272,07лв. са индивидуално уговорени, позовавайки се и на свободата на
договаряне по чл.9 от ЗЗД; иска се отхвърлянето на иска изцяло; претендират
се разноски; въведено е възражение относно присъждане на адв.
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв, респ. присъждането му в размер,
надхвърлящ 100лв. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
изпраща представител.Постъпила е молба за даване ход на дебото в
отсъствието на представител на ответника, в която въведените възражения се
поддържат и се иска отхвърляне на претенцията изцяло.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните по делото, че между ищцата-като
кредитополучател и ответника-като кредитор, е сключен Договор за паричен
заем № 823620/20.08.2022г.Видно от съдържанието на посочения договор,
приложен по делото от ответника по изрично искане на ищцата, страните са
уговорили в чл. 5 предоставянето на кредит в размер на 400лв. с погасителна
вноска от 65лв., брой месечни погасителни вноски-7, срок на кредита 7 месеца
и обща стойност на плащанията от 455,02лв., при ГПР от 48,390% и месечен
лихвен процент от 3,330%(39,96% годишно), като в договора е приложен и
погасителен план.В чл. 6 от договора е уговорено задължение на ищцата да
обезпечи задължението си с гарант/и, отговарящ/и на условията по
чл.10,ал.2,т.1 от ОУ и с още едно от посочените в рацпоредбата обезпечеиня
по ицбор на заемателя-ипотека, особен залог, Б. гаранция или ценна книга,
издадена в полза на заемодателя, а в чл.8 от договора е уговорено заплащането
на неустойка при непредоставено обезпечение по чл.6 в размер на 293,98лв.,
като неустойката се начислява на вноски в погасителния план по договора,
видно от който при начисляване на неустойката, месечната вноска се
увеличава от 65лв. на общо 107лв. месечно. От приложената от ответника
справка за извършените плащания от ищцата се установява, че същата е
2
платила сумата от общо 750,96лв.От заключението по назначената СИЕ, което
съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно и като
отговарящо на поставените задачи се установява, че общо извършените
плащания от ишцата по договора й с ответника са в размер на 750.96лв., от
които главница - 400.00лв, лихва 55.02лв., неустойка - 293.98лв. и други
1.96лв., като при включване на сумата на неустойката в ГПР същият би би в
размер на 681.3643%. На поставен от съда въпрос в съдбно заседание, вещото
лице пояснява, че при изчисленията е използван онлайн калкулатор за
изчисляване на ГПР, в който са въведени параметрите на кредита, съобразно
уговореното в договора-сума, срок и лихвен процевн, като ГПР е генериран
автоматично по този начин, което е отразено и в заключението.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното: Предявен е иск за прогласяване нищожността на уговорките
по чл. 6 и чл.8 от сключения между страните Договор за паричен заем №
823620/20.08.2022г., предвиждащи заплащане на неустойка за непредоставено
обезпечение-чл.6 и размерът й от 293,98лв.-чл.8, като противоречащи на
добрите нрави по чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД и в нарушение на императивни
разпоредби на ЗПК и ЗЗП.Ответникът оспорва исковете с твърдения, че
ищцата предварително е била запозната с условията на договора, които сама е
приела и се е съгласила с тях; излагат се подробни съображения по
конкретните условия на договора, вкл. относно характера на уговорената
неустойка. Доколкото се касае до договор за кредит, сключен с потребител,
съдът приема, че съгл. чл.7,ал.1 от ГПК е длъжен и служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в същия и спрямо него са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като следва да се вземе предвид, че СЕС
многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен и служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения. За договорите за потребителски кредит
на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143–
148 от ЗЗП, като на първо място, в случая липсват данни, а и твърдения от
ответната страна клаузите на същия да са индивидуално уговорени по смисъла
на чл.146, ал.2 от ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че уговорената между
страните в договора неустойка за непредоставено обезпечение следва да се
квалифицира като уговорена отнапред компенсация
(обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не
за неполучена договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани с тази
неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен
отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
3
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“. Такова договаряне
противоречи и на изискването към търговеца, доставчик на финансовата
услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да
предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна
на получените гаранции. Тя поражда значително фактическо оскъпяване на
ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да
получи сигурно завишено плащане и то в размер, в случая представляващ над
70% от размера на отпуснатия кредит-293,98лв. при кредит от 400лв., без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като
неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на
необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя
в икономическата тежест от сключената сделка, поради което възраженията на
ответната страна в тази им част са изцяло неоснователни.На следващо място,
съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно ЗЗП,
неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при
вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали
клаузи на договора или друг договор, от който той зависи”. В случая
основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
създаваща значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя на услугата, обуславящо нейната нищожност, като
противоречаща на добрите нрави, на осн. чл. 26,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 143,т.5 от
ЗЗП.
И не на последно място, съгл. чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за
кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
паричен заем, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна процентна стойност-48,390%. Липсва посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Освен това не става ясно при ГПР от 48,390% какво друго е
4
включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от 39,96%
годишно, като е установено от заключението по назначената СИЕ, че ако в
ГПР е била включена и сумата на неустойката за непредоставено обезпечение
(оскъпяващи отпуснатата сума на кредита с над 70%), то ГПР би бил
681.3643%, т.е. действителният ГПР надхвърля в пъти посочената в договора
стойност на ГПР, респ. стойността на ГПР не е вярно посочена в договора. С
оглед на изложеното съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено
като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима
от потребителя, вкл. без да е включена и стойността на неустойката по чл. 11
от договора е нарушено императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК,
обстоятелство, обуславящо извод, че договорът е недействителен изцяло, като
съдържащ клаузи, заобикалящи императивни норми и установяващи
съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на
услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. В този смисъл е и
Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС, съобр. което „ когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница“.С оглед на изложеното, съдът приема, че при установена
недействителност на целия договор, както и в частност-на клаузата за
неустойка, то предявеният иск за нищожност на уговорената неустойка по
чл.6 и чл.8 от договора се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, на осн. чл.124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК и 26,ал.1 от ЗЗД и чл. 143 и
сл. от ЗЗП.
За пълнота съдът следва да посочи още, че горните изводи не могат да се
променят от възраженията на ответника, че кредиторът е бил добросъвестна
страна по сделката, тъй като предварително е информирал клиента за всички
условия по кредита, както и че потребителят е имал свободата да реши дали
договорът го устройва. Фактът, че ищцата е подписала договора не може да
санира недействителността на посочената клауза по чл.6 и на тази по чл.8 от
договора, като противоречащи на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.
По разноските: С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на
ищцата разноските по делото, които съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК са в размер на 50лв. внесена държавна такса и 350лв. депозит за вещо
лице и 780лв. платено адв.възнаграждение или общо 1180лв. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, страните са
уговорили заплащане на адв. възнаграждение на адв. Д. П.-АК Хасково,
платени в брой при подписване на договора, а доколкото възражението на
ответника се отнася до присъждане на адв. възнаграждение в хипотезата на чл.
38,ал.2 от ЗАдв., какъвто настоящият случай не е, то съдът не следва да се
произнася по посоченото възаржение, като ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от общо 1180лв., разноски в настоящото
5
производство, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на чл.6 и чл.8 от Договор за паричен заем
№ 823620/20.08.2022г., сключен между ищцата М. С. П. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.*** и ответника “КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********,
гр.Хасково, ул.“Лозаска“, № 12, представлявано от В. И., на осн. чл.124 от
ГПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП.
ОСЪЖДА “КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, гр.Хасково,
ул.“Лозаска“, № 12, да заплати на М. С. П. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.*** разноските по делото в размер на 1180лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6