Р Е Ш Е Н И Е
№
07.07.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 213/2017г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. В, против Ц.П.Н., с която се твърди, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 8835/2016г, по описа на ПлРС,
против която е депозирано възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответника е собственик, респ. ползвател на
топлоснабден имот- на адрес ***. Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, по смисъла на чл.150, ал.1 и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, и е
ползвал ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г., като не е погасил задълженията
си. Посочва се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к
”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че дължи сумата от общо 2766,11лв., от
които сумата от 2381,62лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.09.2013-30.09.2016г., и
сумата от 384,49лв- лихва за забава, за
периода 04.11.2013-18.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Моли съдът да конституира
като трето- лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Претендират
се разноски.
Отв. Ц.П.Н.,
р. пр., в срока за отговор, не изразява становище по предявения иск. В с.з.
същият заявява, че не дължи претендираните суми, тъй като не е искал доставяне
на ТЕ до дома си. Посочва също обаче, че в имота се ползва топла вода, както и
че радиаторите са свалени от него, без
да уведоми за това ТЕЦ-Плевен или топлинния счетоводител.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
По делото, с определение № 1033/09.03.2017г,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД, гр. София.
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №5478/29.11.2016г., по ч. гр.д.№ 8835/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
От страна на третото лице-
помагач, са представени изисканите от съда месечни справки, приети по делото .
По делото не се спори също, че
отв. Ц.Н., е титуляр на партида, с аб. №17608, за топлоснабден имот, с адрес ***По
делото, е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява
следното: сумите за ТЕ за процесният период, са начислявани от ищеца въз основа
на отчети, изготвяни от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в
сградата- ТЕХЕМ СЪРВИСИС. Установява се, че до имота на ответника, с аб. №
17608, е доставяна ТЕ, за периода 01.09.2013-30.09.2016г., на обща стойност
2381,62лв., дадена в табличен вид. От изготвената от ВЛ таблица се установява,
че начислената сума за отопление е в размер на 1034,47лв., сума за ТЕ, отдадена
от сградната инсталация- 237,14лв., БГВ-1038,15лв., услуга дялово разпределение-
71,86лв. ВЛ е посочило, че в имота има 1 бр. водомери и 2 бр. уреди, както и
щранг- лира в банята. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е за действителен
обем на жилището – 157,45 куб.м. ВЛ е установило, че до 28.03.2017г, от страна на ответника няма
плащания. ВЛ е изчислило и лихвата за забава върху главницата от 2381,62лв., за
периода 04.11.2013-18.11.2016г, в размер на 384,49лв. В с.з. ВЛ И. посочва, че
сумата за отопление за имота е начислена както за щранг- лира, така и за уред
за отопление .
От представените и приети по
делото писмени доказателства, от третото лице- помагач, също се установява доставянето
и потреблението на ТЕ, за имота на ответника Н. .
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
н а нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено
по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите
условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи, че на името на
собственика на имота- отв. Н., е открита партида – с аб.№ 17608, и за процесния период е доставяна ТЕ до имота. Съдът
намира за безспорно установен факта, че ответника, има качеството на потребител
на ТЕ, за процесния период, и съответно същият дължи плащане на сумите,
съставляващи потребена ТЕ. Следва да се отбележи също, че на основание чл.153,
ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си/ чрез фактическото им
отделяне/, остават клиенти на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Нормата е пряко свързана с ал.5,
съобразно която клиентите в сграда-етажна собственост, при въведена система за
дялово разпределение на ТЕ, нямат право да прекратяват подаването на ТЕ към отоплителните
тела в имотите си, чрез физическото им отделяне от сградната инсталация. Поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на
цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху
обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него- арг. ТР №2/2016г на
ВКС.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата
до деня на постъпване на дължимата сума.
Както бе посочено по- горе, по
делото се установи, че от страна на ответника, няма извършено плащане на
дължимите суми.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде признато за установено
спрямо ответника Ц.Н., че дължи сумата общо 2766,11лв., от които сумата от
2381,62лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.09.2013-30.09.2016г., и сумата от 384,49лв- лихва за забава, за периода
04.11.2013-18.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-29.11.2016г., до
окончателното й изплащане.
Следва, в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените от него разноски в настоящето производство. В случая
съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по
реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически
лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. В полза на ищеца да бъде
присъдената общо сумата от 295лв.- включваща юрк. възнаграждение, държавна
такса и разноски за ВЛ.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените разноски в заповедното производство-по ч гр.д.№ 8835/2016г. на
ПлРС, определени и изчислени от съда в размер на 105,32лв., вкл. държавна такса
и юрк. възнаграждение. В случая, съдът също определя размер на дължимото
юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26,
съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните
производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се
определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл.79, ал.1, вр .чл.86,
ал.1 от ЗЗД, че Ц.П.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от законния си представителЙ.В., сумата
общо 2766,11лв., от които сумата от 2381,62лв-
главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.09.2013-30.09.2016г., и сумата от 384,49лв- лихва за забава, за
периода 04.11.2013-18.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-29.11.2016г.,
до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за
изпълнение №5478/29.11.2016г., по ч. гр.д.№ 8835/2016г.. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, Ц.П.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
законния си представителЙ.В., сумата от 295лв.-разноски
по настоящето дело и сумата от 105,32лв.-
разноски по ч.гр.д.№ 8835/2016г на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: