№ 762
гр. Сливен, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230100905 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземанията на кредитора по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, както и осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „Профи
Кредит България” ЕООД в качеството му на кредитор и ответницата В. Г. М., в
качеството на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски
кредит № 40018823239 от 21.07.2023 г. Твърди се, че заемната сума от 1000,00
лв. била преведена по сметка на ответницата на 21.07.2023 г., като тя се
задължила да погаси заема на 30 равни месечни вноски от по 88,54 лв. всяка, с
падежна дата 15-то число на месеца при уговорен ГПР от 48,97 %, годишен
лихвен процент от 41,00 % и лихвен процент на ден от 0,11 %. Ответницата
поискала и закупила и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на стойност
съответно 400,00 лв. и 660,00 лв., като общото задължение по договора
възлизало на 2656,46 лв. Твърди се, че ответницата не е погасила нито една от
вноските по договора, като останали дължими претендираните суми. Поради
неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът обявил предсрочната
1
изискуемост на вземанията си на 04.09.2024 г. и считано от тази дата започнал
да начислява обезщетение за забава. На изложените основания ищецът моли
за уважаване на предявените искове и претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от
ответницата. Същата обаче е подала възражение в заповедното производство
по ч. гр. д. № 6559/2024 г. по описа на СлРС, с което твърди, че не дължи
претендираните суми.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозирало е писмено становище чрез своя пълномощник - юрисконсулт, в
което поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и да присъди
направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща
представител.
Като взе предвид изявленията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответницата В. Г. М. дължи на ищеца
„Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 1000,00 лв., представляваща
главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
40018823239 от 21.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
30.12.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 384,88 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 15.08.2023 г. до 04.09.2024 г.,
сумата от 157,83 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.08.2023
г. до 04.09.2024 г. и сумата от 107,47 лв., представляваща законна лихва за
период от 04.09.2024 г. до 29.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 3715 от 30.12.2024 г. по ч. гр. д. № 6559/2024 г. по описа на
СлРС.
Предявени са и осъдителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на
ответницата В. Г. М. да заплати на ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 400,00 лв., представляваща неплатено
2
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ по Договор за
потребителски кредит № 40018823239 от 21.07.2023 г. и сумата от 660,00 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40018823239 от 21.07.2023
г., за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
6559/2024 г. по описа на СлРС.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче, съдът намира за основателен
единствено предявения установителен иск за главница по договора за кредит.
От приетите писмени доказателства по делото се установяват
обстоятелствата, че между страните е бил сключен Договор за потребителски
кредит № 40018823239 от 21.07.2023 г., по силата на който ищецът е отпуснал
кредит на ответницата в размер на 1000,00 лв., а ответницата се е задължила
да ги върне в срок от 30 месеца.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
40018823239 от 21.07.2023 г. се установява, че уговореният фиксиран годишен
лихвен процент по заема е 41,00 %, а ГПР е 48,97 %. В договора е посочено, че
клиентът е поискал допълнителна услуга Фаст, която предоставя право на
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и Флекси, която предоставя
право на промяна на погасителния план. Възнаграждението за услугата Фаст
възлиза на 400,00 лв., а за услугата Флекси - на 660,00 лв. Така месечната
вноска е в размер на 88,54 лева и общо дължимата сума по кредита,
включваща главница, възнаградителна лихва и възнаграждения за услуги е в
размер на 2656,46 лева.
Видно от приетото Извлечение по сметка, ответницата не е заплатила
нито една от погасителните вноски по кредита.
В случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени
императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит, за
което съдът е длъжен да следи и служебно съгласно практиката на СЕС и
националната практика на ВКС на РБ.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
3
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор за кредит посоченото задължително съдържание
не е посочено ясно и разбираемо. Посочени са само абсолютни стойности на
лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по
него, но не е описана методиката на формиране на ГПР - какви компоненти се
включват в него и как е формиран размерът от 48,97 %. Наред с това, към
договора са включени допълнителни услуги, възнаграждението за които от
общо 1060,00 лв. надвишава отпуснатата главница по кредита и не е включено
в ГПР. Това води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на чл. 19, ал.
4 ЗПК. В случай, че възнаграждението за допълнителните услуги се включи в
ГПР, то той надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и
се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание, поради което и по
аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на
договора.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо, ответницата дължи връщане единствено на сумата от 1000,00
лв. - усвоената чиста стойност на кредита, поради което е основателен и
следва да бъде уважен единствено предявеният установителен иск за сумата
от 1000,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит № 40018823239 от 21.07.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3715 от 30.12.2024 г. по ч. гр.
д. № 6559/2024 г. по описа на СлРС.
Останалите предявени установителни и осъдителни искове следва да се
отхвърлят изцяло като неоснователни.
Относно разноските:
4
С оглед изхода на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски и не е представила
доказателства за извършването им.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК същата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 166,04 лв. разноски, съразмерно с уважената част
от исковете от общо направени разноски в размер на 450,00 лв., от които
200,00 лв. държавна такса, внесена в исковото и в заповедното производство,
50,00 лв. юрискосултско възнаграждение в заповедното производство и 200,00
лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Г. М., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ......................... дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/,
представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № 40018823239 от 21.07.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 3715 от 30.12.2024 г. по ч. гр. д. №
6559/2024 г. по описа на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че В. Г.
М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ......................... дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата от 384,88 лв. /триста осемдесет и четири лева и осемдесет и
осем стотинки/, представляваща договорна лихва за период от 15.08.2023 г. до
04.09.2024 г., сумата от 157,83 лв. /сто петдесет и седем лева и осемдесет и
три стотинки/, представляваща мораторна лихва за период от 16.08.2023 г. до
5
04.09.2024 г. и сумата от 107,47 лв. /сто и седем лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща законна лихва за период от 04.09.2024 г. до
29.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3715 от
30.12.2024 г. по ч. гр. д. № 6559/2024 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за осъждане на В. Г. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ......................... да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от
400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит №
40018823239 от 21.07.2023 г. и сумата от 660,00 лв. /шестстотин и шестдесет
лева/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40018823239 от
21.07.2023 г., за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 6559/2024 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен,
......................... ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
166,04 лв. /сто шестдесет и шест лева и четири стотинки/, представляваща
разноски в общ размер за исковото производство и за заповедното
производство по ч. гр. д. № 6559/2024 г. по описа на СлРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6